Решение по дело №3385/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1236
Дата: 12 декември 2023 г.
Съдия: Анита Христова Велева
Дело: 20232120203385
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1236
гр. Бургас, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120203385 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. В. К. ЕГН:
**********, с посочен адрес: гр. ..... против Наказателно постановление № 22-0769-002283 от
15.09.2022 г. издадено от Началник група в ОДМВР -Бургас, сектор "Пътна полиция" Бургас, с
което на жалбоподателя са му наложени: 1 административно наказание "глоба" в размер на 20 лв.
на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2. административно
наказание "глоба" в размер на 80 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата в декларативен порядък са заявени оплаквания за недоказаност, а от процеусална страна
и неяснота и неточност при фактическото описание на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, както
и за субективна несъставомерност на нарушението по чл.123, ал.1, т. 1 ЗДвП поради незнание-
липса на съзнателно формирано възприятие за допуснато съприкосновение между управлявания от
жалбоподателя влекач, ведно с прикачено полуремарке и предпазната ограда. Заявено е искане за
цялостна отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
писмено становище вх.№35123/21.09.2023 г. в обобщен вариант е отразена позицията за липса на
основания, на жалбоподателя да се вменява във вина нарушение, свързано с „напускане на ПТП“.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл.юрк.Желязлкова, която настоява за
потвърждаване на НП като законосъобразно предвид несъмнена доказаност на нарушенията.
Отправя и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представя писмено
становище.
След индивидуален анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,и оценката им
в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност и предвид становищата на страните съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. В. К. е правоспособен водач на МПС за категория "C, ВE, CE, , AМ, B, TKT “
от 1998 г.
Към месец април 2022 г., той управлявал собствения на „.....“ ООД товарен автомобил- МПС – в
състав Влекач „Скания Р 440 С“ рег. №.... прикачено полуремарке Шмитс с рег.№.....
1
На 28.04.2022 г., около 16: 03 ч. А. К. управлявал горепосочения автомобил, в гр.Бургас, ж.к.
„Славейков“, по ул. „Лазар Маджаров“ до бл.1В,в посока бул. „Стефан Стамболов“, като с
поведението си причинил имуществени вреди по предпазна ограда, блъскайки я със задна дясна
част на полуремаркето. Предпазната ограда, върху която били нанесени съставомерни материални
вреди, била разположена срещу бл.1Б в ж.к. „Славейков“. След инцидента водачът не останал на
място да установи щетите от произшествието, като нарушението било установено по преписка
№769000-10443/11.05.2022 г. по описа на Сектор ПП-ОД МВР-Бургас.
На жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№287775/11.06.2022 г., в който били пресъздадени
гореописаните фактически параметри относими към съставомерните обективни и субективни
признаци на допуснатите от жалбоподателя нарушения, които актосъставителят субсумирал под
материалноправните разпоредби на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът
бил предявен на въззивника, като последният го подписал без възражение. Възражения срещу акта
не били депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Наказващият орган изцяло възприел
резонността, обосноваността и правната оценка на извършените фактически и правни констатации
на актосъставителя и при цялостно словесно единство в описателната обстоятелствена част на НП
касателно фактическото съдържание на допуснатите нарушения и във формално-нормативна
тъждественост на приложимия материален закон, впоследствие издал срещу въззивника
атакуваното НП, с което му били наложени: 1 административно наказание "глоба" в размер на 20
лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2. административно
наказание "глоба" в размер на 80 лв. и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 1 месец“ на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 25.07.2023 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на актосъставителя Х. К., писмените
материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП,
писмени сведения от жалбоподателя от 11.06.2022 г., фактическите констатации направени от
настоящата инстанция при проведения оглед на CD-R, предоставен от ЦВУТ към ОП „Транспорт“
и инкорпориран към преписката на Сектор ПП-ОД МВР-Бургас с писмо на Община Бургас от
07.05.2022 г., докладни записки, както и представените от „...“ЕООД Трудов договор
№240/01.02.2022 г. за назначаване на А. К. на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил-12
и повече тона, Пътен лист, на фирма „...“ ООД, въз основа на който на 28.04.2022 г. в 09. 00 ч. на
А. К. е предоставен автомобил Скания R440 с рег.№.... за осъществяване на превоз на товари с
маршрут София-Казичене –Бургас във времевия порядък от 10.40 до 16 ч. на 28.04.2022 г., Бургас
–Несебър от 17.05 ч.-до 08.00 ч. на 29.04.2022 г., товарителници, фактура от 26.04.2022 г. и др.
които съдът кредитира изцяло като еднопосочна, непротиворечива, съгласувана по
информационно-съдържателните си страни и достоверна доказателствена основа.
Видно от писмо на Началник отдел „Безопасност и организация на движението“ в Община Бургас,
л.13 от делото, оптичиният носител съдържа архивиран видеоматериал относно ПТП с материални
щети от 28.04.2022 г. в около 16.03 ч., предизвикано от товарен автомобил „Скания“ с рег.№....а
ул. „Лазар Маджаров“ до бензиностанция ОМВ, к-с „Славейков“ гр. Бургас. От произшествието
били нанесени материални щети на 1 бр. метално колче и два броя тръбни парапети, собственост
на Община Бургас.
Фактическата теза във въззивната жалба, припокриваща се със закрепените твърдения в писмените
сведения на жалбоподателя, не включва противопоставяне, насочено към пълно правоизключване
на съставомерната фактология, описана в АУАН и НП относно датата и мястото на нарушенията,
относно авторството. Жалбоподателят не отрича да е управлявал процесния товарен автомобил в
гр.Бургас, жк „Славейков“ на 28.04.2022 г.,а единствено изразява мотивация в подкрепа на
контрааргумента си срещу възприетата от наказващия орган субективна съставомерност на
противоправното деяние, квалифицирано по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП със съображения, за липса на
вина поради отсъствие на оформена и доказана съзнателна дейност у нарушителя досежно
настъпилото съприкосновение между полуремаркето на товарния автомобил и предпазната ограда.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 02.08.2023 г. видно от входящия печат на
2
СДВР, Отдел "ПП", като НП е връчено на жалбоподателя на 25.07.2023 г./ от надлежна страна –
ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР Бургас,
Сектор "ПП" Бургас, съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно т.1.3.2 от същата заповед. АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При
цялостната проверка на формалните характеристики на НП и АУАН, настоящият съдебен състав
не констатира компрометиращо процесуалната им законосъобразност отклонение от
задължителните реквизитни характеристики, предписани към съдържанието им съответно в чл. 42
от ЗАНН и чл.57 ЗАНН. Описанието на фактическото съдържание на двете нарушения
удовлетворява критериите за пълнота, яснота и изчерпателност, на основните характеристики -
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено нарушението,
с конкретно структуриране на фактите относно отделно проявените форми на активно
неправомерно поведение/в директна причинно-следствена връзка с материалните щети по
предпазната ограда/ и на пасивно поведение /свързано с неизпълнение на задължението за
оставане на местопроизшествието с цел установяване на щетите/. Законосъобразно и в
закономерна връзка с фактическата страна на изяснените и доказани нарушения са
индивидуализирани нарушените законови разпоредби на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и на чл.123,ал.1,т .1
ЗДвП. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Ето защо, лишени
от формално и логическо основание са декларативно въведените възражения в жалбата за
неяснота на описаното нарушение по чл.5, ал.1,т.1 ЗДвП. В контекста на горните съображения
съдът прецени, че при издаването на НП и съставяне на АУАН не са допуснати компрометиращи
по своя ефект процесуални нарушения на административно производствените правила.
В сферата на дължимия анализ по приложимия материален закон:
По пункт първи от НП: 1. наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно императивно установеното правило на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за
съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят К. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за
което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.Доказателствена
обезпеченост на извода относно авторството на нарушението са изисканите от съда писмени
доказателства от „... ЕООД, в т.ч. гореописания пътен лист и трудов договор, съобр. който
посоченото тежкотоварно ППС в състав с полуремарке е било предадено технически
изправно на 28.04.2022 г. в 09.00 ч. на изпълняващия длъжността „шофьор“ А. К., за
осъществяване на превоз на товари по предварително утвърден маршрут, като определеният
в пътния лист времеви диапазон от 10.40 ч. до 16.00 ч. за извършване на превоз от София до
гр.Бургас съвпада темпорално с времето на нарушението – 28.04.2022 г. около 16.03 ч. Тази
писмена доказателствена система има контролно и подкрепящо значение по отношение
писмените сведения на самия жалбоподател К., който пояснява,че на 28.04.2022 г.
управлявал визирания влекач Скания с рег. №.... и около 16.00 ч. в гр. Бургас на ул. „Лазар
Маджаров“ направил обратен завой. В подкрепа на горния извод са показанията на
актосъставителя К., които съдът кредитира изцяло като достоверна и надеждна
доказателствена основа.Тези гласни данни, интерпретирани в аспекта на използувания при
класификацията им критерий-отношение към основния факт, представляват източник на
опосредствано придобита информация, след прегледа на материализирания в оптичния
носител видеоматериал, предоставен от ЦВУТ към ОП „Транспорт“. Но предвид тяхната
обективност и правдиво описание на съществените факти и обстоятелства от механизма на
3
ПТП, от неговите темпорални и пространствени характеристики, персоналното участие и
активна каузална роля на жалбоподателя в него като водач на товарен автомобил „Скания“ с
рег.№.. причинените в пряка причинна връзка имуществени вреди на предпазна ограда,
разположена срещу бл.1б в жк „Славейков“,съдът ги кредитира изцяло. Гореизложеното,
анализирано във взаимовръзка с изводимите фактически данни в съставения Протокол за
ПТП от 11.06.2022 г., в който е отразен механизмът на настъпилото ПТП, с писмените
сведения, депозирани в хода на АНП от жалбоподателя, както и с фактическите констатации
при проведения оглед на СД-диск от съда, и предвид обективирания вредоносен резултат,
обосновават убедително, с изискуемия се законов интензитет доказаност на обвинението за
осъществено нарушение по см. на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП.
Съобразно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния
фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
протокол за ПТП с материални щети;
двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл. 4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП -
приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са фиксирани
причинени материални щети по засегнатата със задна дясна част на полуремаркето на товарния
автомобил-предпазна ограда, собственост на Община Бургас.
Съприкосновението на автомобила, управляван от въззивника и засегнатия автомобил е възприето
при огледа и възпроизвеждането на видеоматериала от мястото на възникване на ПТП ,
инкорпориран в СД от ЦВУТ към ОП „Транспорт“. Принципно авторството на деянието в
неговите общи фактически характеристики – управление на процесния автомобил на 28.04.2022 г.
в посочения пътен участък, при конкретизирана посока на движение и предприетата маневра по
ул.Лазар Маджаров до бл.1Б в посока бул. „Стефан Стамболов“, не се отрича от жалбоподателя.
Поради горното за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е управляван от въззивника.С оглед
горните разсъждения за съда е доказано, че между тежкотоварния автомобил- МПС в състав с
полуремарке, и предпазната ограда, разположена срещу бл.1Б в ж.к. „Славейков“ е настъпило
съприкосновение, в резултат на което са причинени имуществени щети по оградата, собственост
на Община Бургас.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че безспорно в случая наказаното лице е
осъществило състава на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени вреди. В
случая не е необходимо и посочване /изписване цифром/ кое точно предложение е нарушено, т.к.
жалбоподателят е разполагал с възможността да се защитава срещу предявените му факти, а не
срещу тяхното цифрово изражение. Нарушението, което му е вменено е описано със
съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както
и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. Същото е безспорно
установено, извършено е именно от наказаното лице, за което и е наложено административно
наказание с фиксиран размер -20 лв., който е нерегулируем по правилата на чл.27 ЗАНН в
спектъра на мотивираното усмотрение на наказващия орган.
По пункт втори от НП: административно наказание "глоба" в размер на 80 лв. и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 1 месец, наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е включена в Раздел ХХIII "Поведение при ПТП" и
вменява в задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, в контекста на аналитичните съждения при
доказателствената интерпретация на нарушението по пункт 1, се установява по несъмнен за съда
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с пасивното си поведение, като след довършване на деянието по чл.5,
ал.1, т.1 ЗДвП е напуснал местопроизшествието. В случая сред безспорните факти, съдът отдели
въпросите относно механизма на ПТП и настъпване на щетите по предпазната ограда, собственост
4
на Община Бургас, с оглед представения протокол за ПТП №1799100/11.06.2022г., съставен на
място от служител на ОДМВР-Бургас, Сектор „ПП“, потвърждаващи причинно-следствената
връзка между осъщественото ПТП и настъпилите щети , и позицията на нарушителя, както в
писменото сведение, свалено непосредствено след предявяване на АУАН, така и позицията в
жалбата. От непосредствения оглед на предоставения СД-диск съдът констатира, че
непосредствено след маневрата, предприета от МПС в състав Влекач „Скания Р 440“ с рег. №.... с
прикачено полуремарке Шмитс, изразяваща обратен завой, задната дясна част на полуремаркето
блъска предпазната ограда, разположена срещу бл.1 Б в к-с Славейков. Непосредствено след
финализиране на маневрата съдът е констатирал,че водачът на товарния автомобил, А. К. напуска
мястото на произшествието. Характеристиките на причинените материални увреди по оградата,
собственост на Община Бургас, съответстват на легално дефинираните в понятието съгласно
Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,а именно: "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.“ Както в АУАН, така и НП е описано поведение
на въззивника, което напълно покрива легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на
управление на товарен автомобил и предизвикало материални щети. Безспорно се установява и
мястото на нарушението, както от данните в придружаващото оптичния носител съпроводително
писмо вх.№769000-10443/07.05.2022 г. Община Бургас –л.13, с което дискът от ЦВУТ към ОП-
Транспорт е приобщен към преписката,така и от посещението на място от контролното
длъжностно лице, съставило протокола за ПТП №1799100/11.06.2022 г., което е посетило мястото
на инцидента на 11.06.2022 г. и е фиксирало щетата с конкретна пространствена
индивидуализация- в ж.к. „Славейков“ срещу бл.1б.
Предвид това и щом в случая е налице съставен Протокол за ПТП от полицейски служител, след
повече от месец от извършване на нарушението, който отрича на мястото на инцидента да е бил
заварен А. К. или същият да е сезирал на 28.04.2022 г. контролните компетентни органи в унисон
със задължението му по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП да остане с цел осъществяване на процедурата по чл.
4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за съставяне на протокол за ПТП с материални щети. На тази
основа съдът приема за доказан факта, че въззивникът не е изпълнил вмененото му задължение с
императивната обвързваща разпоредба на чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП. Жалбоподателят е следвало да
прояви добросъвестност, като остане на мястото на произшествието и да изпълни в пълен обхват
вменените му от закона задължения за установяване на щетите, което изисква активност и
инициативност при подпомогане на процеса по установяване на механизма и последиците от
инцидента, а не манифестираното в случая игнориране на това задължение чрез напускане на
местопроизшествието без уведомяване на органите на МВР и/или собственика на оградата.
По отношение на възражението за субективна несъставомерност на нарушението по чл.123, ал.1,
т.1 ЗДвП съдът изцяло споделя практиката на касационната инстанция по аналогичен по
фактическите си белези казус в Решение № 809 от 28.07.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1162/2023 г. , детерминираща правните особености на умисъла и непредпазливостта, с което
обосновава категоричен извод за неоснователност в ползването на едно твърде широко и общо
правоизключващо възражение, лансиращо тезата за липса на вина за нарушението по
чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП при отсъствие на умисъл към обуславящото нарушение по чл.5, ал.1, т.1
ЗДвП, в т.ч. при липса на активно предвиждане на общественоопасния резултат, и възприемане на
момента на причиняване на вредоносните последици, включени в състава на нарушението на чл.5,
ал.1,т.1 ЗДвП : „ По отношение възражението, касаещо субективната страна на извършените
деяния, следва да се посочи, че дори и да приемем, че касаторът С. не е забелязала станалото
ПТП, то факта, че същата е управлявала МПС без необходимото внимание, което
обстоятелство евентуално не й е позволило да забележи станалото ПТП, причинило
имуществени вреди, не изключва нейната вина, като елемент от субективната страна на
състава на административните нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата, т. е. касае се за непредпазливи деяния по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК,
във вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на обществено-
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.“ Ето защо и в напълно
аналогичната светлина съдът приема,че жалбоподателят е осъществил състава на
административните нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП при форма на вина
непредпазливост.
В обсега на правомощията по контрол върху индивидуализацията на наказанието, при
5
съобразяване на размера на наказанието в санкционната част на приложимата административно-
наказателна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП и с общите правила за определяне на
наказанието по чл. 27 от ЗАНН и чл. 12 от ЗАНН, съдът констатира, че АНО не е изложил никакви
мотиви по отношение на наложеното административно наказание глоба за нарушението по
чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП. За конкретното нарушение, в чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, са предвидени две
кумулативни административни наказания: лишаване от право за управление на МПС от 1 до 6м. и
глоба от 50 лв. до 200 лв. Наказанието „глоба“ в случая не е индивидуализирано от наказващия
орган в минималния посочен в закона размер,а е определен размер на 80 лв. при пълна липса на
мотивираност в изследване на съотношението на относителната тежест на комплекса смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на чл. 27 от ЗАНН,
административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, намира, че наказанието "глоба" следва да
се редуцира до минимума от 50 лева, което би било ориентирано с по-висока степен на
ефективност към постижимостта на корективната цел на чл.12 ЗАНН –да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно
и предупредително върху останалите граждани.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните
от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава. Конкретните нарушения, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, са свързани с реално увреждане на обществените отношения, охраняващи
безаварийното и безопасно осъществяване на транспортната дейност, като са довели до
причиняване на материални щети в транспорта /предпазно ограждение, собственост на Община
Бургас/, свързани са и със създаване на реална опасност за другите участници в движението, с
демонстрирана недобросъвестност и незачитане на установения правов ред,изискващ активно
подпомагане на полицейските служители при установяване на вредите след ПТП. С оглед на тези
обстоятелства е изключена възможността за третирането на случая като маловажен на плоскостта
на чл. 28 от ЗАНН . Нещо повече, ЗДвП в настоящата си редакция - чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и
58 г от Закона за административните нарушения и наказания, която забрана е непреодолима в
контекста на относително високата обществена опасност коменитрана с обективните
характеристики на нарушенията по чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП и чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП.
Ето защо обжалваното НП следва да се измени частично, досежно размера на наложеното
наказание глоба за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като в
останалата част- да се потвърди.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената сума следва да бъде
присъдена в полза на ОД на МВР Бургас – арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМВР.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2,т.4, вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-0769-002283/15.09.2022 г., издадено от Началник
група в ОДМВР – Бургас, Сектор Пътна полиция, Бургас, с което на А. В. К., ЕГН: ********** за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП, е наложено наказание - глоба от 80 лв.,
като ОПРЕДЕЛЯ размер на наложеното наказание „ глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-002283/15.09.2022 г., издадено от
Началник група в ОДМВР – Бургас, Сектор Пътна полиция, Бургас в ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ,с
6
която на А. В. К., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец“, както и за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП на
жалбоподателя на основание чл.185 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН: ********** да заплати в полза на ОДМВР-Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7