РЕШЕНИЕ
№ 444
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330118214 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от
С исковата молба ищцата В. К. М. е предявила против „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 432 лв.,
представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална
липса на правно основание по Договор за потребителски кредит №
***/26.07.2016 г., сключен с „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД (с предишно
наименование „Кредихелп“ ООД), ведно със законна лихва върху тези суми
от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2021 г., до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Кредихелп“ ООД (със
сегашно наименование „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД) е сключен
потребителски кредит № ***. Сочи, че задълженията по договора били
рефинансирани чрез заплащане в полза на ответника на сумата от 1 432 лв. от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по договор за кредит №
***/19.12.2016 г. Твърди, че сумата е заплатена по банковата сметка на
ответника, но не е ясно какво покрива като задължения посочената сума,
поради което твърди, че сумата е заплатена при начална липса на основание.
Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗЗП, тъй като възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на
1
законната лихва е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави,
в който смисъл тази клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до
липса на посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит.
Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите, след включване в
последния и на неустойка, е установен в разрез с разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Сочи, че не е установен начинът на формиране на годишния процент на
разходите. Счита, че е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителният план не е установен начинът на
разпределение на вноските за погасяване на конкретните задължения на
потребителя. Излага съображения за недействителност на клаузата за
неустойка, поради установяването й в противоречие с добрите нрави. Счита,
че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като се дължи
единствено връщане на чистата стойност по кредита. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за кредит.
Релевира възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като от
датата на рефинансиране на задължението до датата на депозиране на
уточнителната молба е изтекъл петгодишният давностен срок по отношение
на увеличения размер на исковата претенция. Твърди, че в договора се
съдържат клаузи за начисляване на неустойки, но последните не са влезли в
законна сила и неустойки не са начислени. Оспорва твърденията на ищеца за
недействителност на договора за кредит, поради допуснато нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. По така изложените съображения моли за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата
В. К. М. и ‚Кредихелп“ ООД (с ново наименование “Мъни Плюс
Мениджмънт” ООД) е сключен Договор за потребителски кредит №
***/26.07.2016 г., по силата на който ответникът е поел задължение да
предостави на ищцата сумата от 766, 94 евро или тяхната левова
равностойност съгласно официалния курс на Българска народна банка за
еврото спрямо лева от 1.95583 лева за 1 евро, срещу насрещното задължение
на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно
ползване финансов ресурс или сумата от 986, 97 евро или 1 930, 35 лв. на 15
месечни погасителни вноски в размер от 128, 69 лв. за периода от 25.08.2016
г. до 25.10.2017 г., съгласно Приложение № 1 към договора, в което е
обективиран погасителен план. В погасителния план е посочено, че при
2
приложение на чл. 6, ал. 4 от Договора размерът на погасителната вноска е от
212 лв. Установен е годишен лихвен процент от 39, 99 % и годишен процент
на разходите от 40, 77 %, като в клаузата на чл. 3, ал. 8 от Договора е
посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети
предвид допусканията, че договорът ще запази обвързващата си сила за целия
срок на договора и че страните ще изпълняват точно и без забава
задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да
бъдат начислявани разходи за събиране на просрочени задължения, лихви за
забава и други неустойки.
В разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Договора е установено, че на основание
чл. 29, ал. 3 ЗПК заемополучателят има право да се откаже от сключения
договор в 14-дневен срок, без да дължи обезщетение или неустойка и без да
посочва причина за това. Посочено е, че правото на отказ се упражнява с
писмена молба, като след изпращане на уведомление от заемодателя
длъжникът следва да върне, в 30-дневен срок, главницата и начислената
лихва, считано от датата на усвояване на заема до датата на връщане на
сумата.
С разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Договора страните са постигнали
съгласие, че заемополучателят следва в тридневен срок от сключване на
договора да обезпечи задължението си с осигуряване на поръчител, който да
поеме солидарно задължение за погасяване на задълженията по договора. В
ал. 3 на посочената разпоредба е установено, че поръчителят следва да бъде
дееспособно лице, с навършена 25-годишна възраст; минимален осигурителен
брутен доход през последните 6 месеца, предхождащи сключване на
договора, от 1 500 лв. на месец; валидно трудово правоотношение от поне 6
календарни месеца преди сключване на договора; стабилна кредитна история
и предложеният поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на
дружеството или поръчител по друг паричен заем, предоставен от
заемодателя.
С клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора страните са уговорили, че при
неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва
да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 638, 94 евро или
1 249, 65 лв.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила
размера на използвания шрифт при съставяне на договора за кредит. Вещото
лице, при работата си с представените в производството по делото писмени
документи в препис, е установило, че договор за заем, приложен по делото в
препис, е написан с безсерифен шрифт - sans serif font, подобен на семейство
шрифтове Hebar, с големина 11,4 пункта.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит
представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали
3
той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или
с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови
уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено, че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът
на дължимата погасителна вноска.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изследвала договора за заем, представен в два преписа по делото,
се установява, че последният е написан с безсерифен шрифт - sans serif font,
подобен на семейство шрифтове Hebar, с големина 11,4 пункта.
Съдът цени заключението на вещото лице като безпристрастно и
компетентно дадено, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало. Вещото лице е изследвало всички
приложени по делото договори като е установило размера на шрифта, на
който последните са съставени и е установило, че и двата преписа са
изготвени с размер на шрифта под 12 пункта.
Следователно налице е нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
установено съществено отклонение в размера на използвания шрифт, което
води до невъзможност за потребителя за запознаване с клаузите на договора
4
без затруднение. По така изложените съображения и правоотношението по
договора за паричен заем следва да се обяви за недействително на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдът не следва да пристъпва към разглеждане на останалите
възражения за недействителност на заемното правоотношение, доколкото
установи, че са налице предпоставките на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Ищецът претендира сумата от 1 432 лв., представляваща получена от
ответника при начална липса на основание за това сума по недействителен
договор за кредит.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит №
*** от 19.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и ищцата В. М., по силата на който в полза на ищцата е предоставен
кредит в размер на сумата от 10 000 лв. В договора е установено, че с
предоставената в заем сума следва да се погасят предсрочно задължения на
ищцата, сред които и задължение към „Кредихелп“ по договор № ***, което
към дата 19.12.2016 г. е в размер на сумата от 1 432 лв.
От приложеното по делото платежно нареждане от 19.12.2016 г. е
видно, че сумата от 1 432 лв. е заплатена от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД в полза на ответника с посочено основание „***-***
рефинансиране“.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Следователно и доколкото в случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 23 ЗПК и след като бе установена недействителността на
договора за паричен заем, потребителят дължи заплащане единствено на
чистата стойност по договора за кредит.
В производството по делото се установява, че в полза на ответника чрез
рефинансиране е заплатена сумата от 1 432 лв. Съгласно практиката на
Окръжен съд – Пловдив –така Решение № 1490 от 12.12.2019 г. по в. гр. д. №
2208/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив и Решение № 510 от 04.11.2021 г. по
в. гр. д. № 1789/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, не е налице пречка за
връщане на недължимо заплатена сума, когато последната е рефинансирана
със средства от друг договор за заем.
В случая от сключения между страните Договор за потребителски
кредит № ***/26.07.2016 г. се установява, че ответникът е предоставил в заем
5
на ищеца сумата от 766, 94 евро или тяхната левова равностойност съгласно
официалния курс на Българска народна банка за еврото спрямо лева от
1.95583 лева за 1 евро, т.е. сумата от 1 500 лв. Следователно чистата стойност
на предоставения кредит е в размер от 1 500 лв. и всички надплатени суми за
лихви и други разходи по кредита подлежат на възстановяване.
В производството по делото не са представени доказателства, че с
посочената сума от 1 432 лв. са погасени задължения за начислена
възнаградителна лихва и неустойка по договора за потребителски кредит,
поради което следва да се приеме, че с последната е предсрочно погасено
задължението за заплащане на главница, в който смисъл за ответника е
налице правно основание за получаване на чистата стойност на предоставения
кредит.
По така изложените съображения предявения иск следва да се
отхвърли.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от последния
разноски за заплатено адвокатско възнагражедение в размер на сумата от 360
лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. М., ЕГН **********, с адрес с. Р., ул.
***, против „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със съдебен
адрес гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 – адв. Й., осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 432 лв., представляваща недължимо платена и
получена от ответника при начална липса на правно основание по Договор за
потребителски кредит № ***/26.07.2016 г., сключен с „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ЕАД (с предишно наименование „Кредихелп“ ООД), ведно със
законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба –
18.11.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. К. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3, на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, сумата от 360 лв. –
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 18214/2021 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/П/_________________
6