№ 2823
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110156230 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „тд“ ООД,
искова молба против „Ф. Б.“ Е., с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД , с искане да се постанови решение, с което да
се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 964,80 лева, представляваща сбор
от 194,80 лв. - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за
потребителски кредит № ----/24.07.2019 г. и 770,00 лв. - платена без основание сума в
полза на ответника по Договор за потребителски кредит № ----/23.12.2019 г., които
вземания са цедирани на ищеца с Договор за цесия от 04.05.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 30.07.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото
дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически
лица, ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и част от
клиентите са сключени договори за цесии. Излага, че с Мка е сключен Договор за
цесия от 04.05.2022 г., по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в общ размер
на 964,80 лв., която сума представлявала сбор от 194,80 лв. - платени без основание
1
суми по Договор за потребителски кредит № ----/24.07.2019 г. и 770,00 лв. - платени
без основание суми по Договор за потребителски кредит № ----/23.12.2019 г. Твърди,
че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомления, връчени на 18.05.2022
г. и 13.07.2022 г. Излага, че между цедента и ответника са сключени Договори за
потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно които кредитополучателят е
следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и такса за допълнителна
услуга – гаранция. Твърди, че всички суми по договорите са заплатени от цедента.
Прави възражение за нищожност на договорите, евентуално на отделни техни клаузи.
Сочи, че съгласно чл. 5 от процесните договори за кредит, следва да бъдат обезпечени
с поръчителство, предоставено от „Ф. Ббл“, за което се начислявала такса за гарант в
размер почти равен на главницата по договорите. Твърди, че таксата е била включена в
погасителния план, както и че е била част от вноската по кредита. Сочи, че
плащанията за поръчител/гарант са получавани от ответното дружество. Излага, че
договори за поръчителство/гаранция не са сключвани, а в случай че се установи
наличието на такива – оспорва същите като нищожни поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Твърди, че ответното
дружество и „Ф. Ббл“ са свързани лица. Подробно аргументира, че целта на клаузите
за обезпечение е свързана единствено с получаване на приходи от ответника. Счита, че
таксата за допълнителна услуга следва да е включена в размера на ГПР. Подробно
излага, че договорите за кредит не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10,
т. 11 и т. 12 ЗПК. С уговарянето на клауза предвиждаща предоставяне на обезпечение,
аргументира, че се прехвърля задължението на финансовата институция за
предварителна оценка на платежеспособността на кандидатстващите за кредит върху
кредитополучателя. Твърди, че при включване на таксата за допълнителна услуга в
размера на ГПР, същият надвишава допустимия по закон размер. Сочи, че липсва
съгласие за сключване на процесните договори за кредит, че не е предоставена
преддоговорна информация. Оспорва договорите като нищожни и поради неспазен
шрифт. Твърди, че не са представени погасителен план и стандартен европейски
формуляр в 2 екземпляра, че е нарушено изискването договорите да са написани на
ясен и разбираем език. Друго основание за нищожност счита, че е непосочването на
размера на погасителната вноска, както и на правото на предсрочно погасяване на
кредита. Сочи още, че не е посочен размер на ГЛП, че не е разписана методиката за
начина, по който се формира ГПР, както и че клаузите от договорите са
неравноправни. В условията на евентуалност оспорва като нищожна клаузата на чл. 5
от договорите. Оспорва и клаузите от тарифата към общите условия, предвиждащи, че
при забава потребителят дължи освен законната лихва, и всички направени за
събиране на вземането разноски. В заключение сочи, че в договорите за кредит и в
тарифата към ОУ, липсва клауза за задължаване на потребителя да заплати такса за
гаранция. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
2
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
счита исковата молба за нередовна и развива подробни съображения в тази насока.
Оспорва исковете като недопустими поради липса на пасивна процесуална
легитимация. Не оспорва, че с лицето Мка са сключени посочените в исковата молба
договори за кредит, но сочи, че таксата за допълнителна услуга – гаранция, е дължима
на друго юридическо лице – „Ф. Банк ПИ. ЕЛ. СИ“, м. Твърди, че всички суми във
връзка с обезпечаването на заемите са превеждани директно на посоченото дружество,
алтернативно ако са получавани от него /ответника/, сочи, че това е било само в
качеството му на посредник, след което сумите били превеждани на Ф. Банк. Оспорва
и легитимацията на ищеца, като сочи, че със сключването на договор за цесия,
цесионерът не става страна по договорното правоотношение. Оспорва твърдението на
ищеца, че не съществуват договори за гаранция между кредитополучателя и Ф. Банк.
Сочи, че макар процесните договори да са потребителски, то цесионерът не притежава
качеството потребител, поради което и подробно аргументира, че същият не може да
се позовава на тяхната нищожност поради противоречие със ЗЗП и ЗПК. Оспорва
договора за цесия като нищожен поради липса на съгласие, евентуално поради
невъзможен предмет, като в тази връзка подробно излага, че прехвърлените вземания
не са индивидуализирани. Навежда твърдения, че договорът за цесия противоречи и
на разпоредбите на ЗЗП, както и че дейността на ищцовото дружество представлява
заблуждаваща търговска практика. Сочи, че твърденията на ищеца не са подкрепени с
доказателства. Твърди, че договорите за кредит са сключени при спазване на
нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между Мка и ответното дружество са сключени Договор за
потребителски кредит № ----/24.07.2019 г. и Договор за потребителски кредит № ----
/23.12.2019 г.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти.
По иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже плащане на
претендираните суми от страна на Мка в полза на ответника, както и че по силата на
3
договор за цесия Мка е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си, представляващи
получени без основание суми от ответното дружество, в това число и че ответникът е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземания.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване на
сумите, респ. наличието на валидно правоотношение по договора за кредит, размера и
изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидни клаузи, от които
произтичат процесните вземания, респ. че са индивидуално уговорени. В
доказателствена тежест на ответника е и да докаже възражението си за нищожност
на договора за цесия на сочените основания.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 1-седмичен срок от получаване на настоящото
определение да представи по делото счетоводна справка, от която да са видни
извършените плащания от Мка във връзка с Договор за потребителски кредит № ----
/24.07.2019 г. и Договор за потребителски кредит № ----/23.12.2019 г. При
неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите
и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори
на следните задачи:
1/ Какъв е размерът на извършените плащания от Мка (или от друго лице) по
Договор за потребителски кредит № ----/24.07.2019 г. и Договор за потребителски
кредит № ----/23.12.2019 г.?
2/ Как са отнесени плащанията по договорите, в частност с каква част от
сумите са погасени главница, договорна лихва, такса за допълнителна услуга –
гаранция и др.?
3/ Включени ли са в месечните вноски за главница и други вземания (такса за
допълнителна услуга – гаранция), ако са включвани в какъв размер са същите по
месеци ?
4/ Какъв е размерът на ГПР по договорите за кредит, сключен между
ответното дружество и Мка, как е формиран същият?
5/ Какъв би бил размерът на ГПР при включване на евентуално начислените
„такси за допълнителна услуга – гаранция“ ?
6/ Има ли неизплатена част от задълженията по договорите за кредит, ако
има такава да се посочи каква част не е платена /главница, договорна лихва, такси и
др./ по всеки договор?, при депозит в размер на 400,00 лв., платим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
4
НАЗНАЧАВА за вещо лице юн, като експертът да бъде уведомен за
поставените задачи след внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните,
доколкото една част са неотносими към спора, друга част са немотивирани, а една част
са свързани с установяване на факти и обстоятелства, които ще бъдат установени със
заключението на вещото лице по назначената ССчЕ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.03.2025 год. от 09.20
часа, за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника и приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5