Определение по дело №383/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1159
Дата: 26 февруари 2016 г.
Съдия: Стойка Янева - Мирчева
Дело: 20151200100383
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

29.8.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

08.29

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Надя Узунова

Секретар:

Румяна Бакалова Николай Грънчаров

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров

дело

номер

20111200500187

по описа за

2011

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 129 ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба от Ц. Л. Ц. от град С. срещу Определение № 243/11.03.2010г. по гражданско дело № 617/2008г. по описа на Районен съд П., с което съдът е прeкратил производството по образуваното гражданско дело пред първоинстанционния съд, поради неотстраняване в дадения от съда срок на нередовностите на исоквата молба и е върнал исковата молба на ищцата.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, като жалбоподателят моли съда да го отмени изцяло и да върне делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Наведени са оплаквания срещу изводите на съда, че В. З. И. и Д. З. И. са редовно призовани по реда на чл. 47 от ГПК. Твърди се в частната жалба, че определения от съда депозит в размер на 200лв. не е внесен в указания срок от ищцата, тъй като същата е пенсионер по болест и няма средства за това.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Въз основа на материалите по делото, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Пред РС П. е депозирана искова молба от М. И. П., ЕГН: *, с адрес: с.С. О.П. и Ц. Л. Ц., ЕГН * от Г.С. Ж. Б., .*, против П. Х. И., А. В. И. и Ц. В. И., тримата с адрес: с.С. О.П., Д. Л. И. от Г.С. ж.к.“.- II, бл.*, .*, ЕГН: *, както и В. З. И. и Д. З. И., двамата последни с адрес: Г.С. ж.к.“., Б. * – за делба на съсобствени вещи недвижим имот.

Съдът е приел исковата молба за редовно и с разпореждане от 03.10.2008 година, е постановил препис от нея и доказателствата по делото да бъдат изпратени на ответниците за отговор. Съобщенията до В. З. И. и Д. З. И. са върнати с отбелязване, че последните са напуснали посочения в исковата молба адрес.

Със свое разпореждане от 30.01.2009г., по образуваното въз основа на предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗС гражданско дело № 617/2008г. по описа на Районен съд П., съдът е изискал служебна справка за постоянния и настоящия адрес на ответниците И., като от писмо на Кмета на Община П. от 12.02.2009 година, е удостоверено пред първостепенния съд, че посочения в исковата молба адрес, съвпада с постоянния и настоящия им такъв. Съдът е указал е на длъжностното лице по призоваването да връчи книжата по реда на чл. 47 ГПК /чрез залепване на уведомление/.

Връчването чрез залепване на уведомление е извършено на 18.03.2009г., от която дата е започнал да тече двуседмичния срок, в който ответниците са могли да получат препис от исковата молба и книжата по делото, от канцеларията на съда. Предвид изпълнението разпоредбите на чл. 47 ГПК, разписката за залепване на уведомленията е приложена към делото и връчването на съответните съдебни книжа е счетено за редовно.

С Разпореждане от 13.04.2009г. по делото, съдът на основание чл.47, ал.6 ГПК, е постановил да се предостави правна помощ на ответниците В. З. И. и Д. З. И., двамата последни с адрес: Г.С. ж.к.“., *., във вид на процесуално представителство, респ. е назначил на последните особен представител, комуто да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата. Същевременно е изискано от упълномощения представител на АК – Б. в Г.П., определянето адвокат от НРПП. Представителят на АК – Б. в Г.П. е определила адвокат Т. за осъществяване на правна помощ на В. З. И. и Д. З. И., както и депозит от 400 /четиристотин/ лева във връзка със защитата.

На ищците М. И. и Ц. Ц. е указано да внесат депозит за назначаване на особен представител в размер на от по 200лева за всяка от тях, като съобщенията за това са връчени на последните, както следва: на И. на 15.05.2009 год., респ. на Ц. на 27.07.2009 год. Видно от материалите по първоинстанционното дело, определените от съда депозити за назначените особени представители на призованите по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК ответници, не са внесени по сметката на РС П..

С обжалваното Определение № 243/11.03.2010г. по гражданско дело №617/2008г. по описа на РС П., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 129 ал.3 от ГПК и постановил връщане на исковата молба на ищците по делото. Основанията за постановяването на атакувания съдебен акт са неотстраняване на нередовностите на исковата молба съгласно указанията на съда и в срока по чл. 129 ал.2 от ГПК.

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира оплакванията на жалбоподателката в частната жалба въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство за неоснователни.

Първоинстанционният съд по гражданско дело №617/2008г. по описа на РС П., е изпълнил служебните си задължения във връзка с призоваването на ответниците- В. З. И. и Д. З. И., точно и съобразно разпоредбите на закона. След като неуспешно е направен опит същите да бъдат редовно призовани на адреса посочен в исковата молба, съдът е изискал справка за техния постоянен и настоящ адрес и след като е установил че те са идентични на адреса посочен в исковата молба, е постановил залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. След залепване на уведомление, за съда е останала законовата възможност, визирана в разпоредбата на чл. 47 ал.6 от ГПК, да допусне назначаването на особен представител на ответниците, призовани по реда на чл. 47 от ГПК, които в настоящия случай са ФЛ и това е задължение на съда, без което производството по делото не може да продължи. Възраженията на жалбоподателя в частната жалба, за незаконосъобразност на действията на съда по призоваването на ответника В. И. С., както и за взетото от първоинстанционния съд решение за допускане на особен представител на новоконституирания ответник, настоящият състав на ОС Б. счита за неоснователни. Твърденията че тези ответници наистина живеят на посочения в исковата молба адрес, като не са го напускали в хода на делото, не опровергават законосъобразността на действията на съда, тъй като ако ответниците са пребивавали на този адрес, те биха видели залепените уведомления и биха се явили в сградата на съда за да получат преписи от исковата молба и книжата към нея. Като не са сторили това и не са взели участие в процеса, съдът е следвало да им назначи особен представител, който да защитава процесуалните им права и законни интереси.

След като е допуснал назначаването на особен представител на ответниците В. З. И. и Д. З. И., съдът по реда на чл. 101 от ГПК е дал ясни и точни указания на ищците за размера на дължимата сума, която следва да се внесе от ищцовата страна като възнаграждение за назначаването на особен представител, като е посочил е че сумата следва да се внесе по сметката на РС П., дал е и срок за внасянето на сумата, след което е указал на ищците неблагоприятните последици от неизпълнението на това задължение. След като в указания от съда срок, посочената сума не е била внесена от ищците, съдът е счел че са налице основанията на чл. 101 ал.3 от ГПК. Неизвършването на процесуалните действия от страната, за които съдът е дал указания и срок, може да се приравни по правни последици на неотстраняването на нередовностите на исковата молба в срока по чл. 129 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 129 ал.3 от ГПК, като правилни и законосъобразни са доводите на първоинстанционния съд в атакуваното определение, с които съдът е върнал исковата молба на ищците и е прекратил образуваното гражданско дело. Закона не прави разграничение досежно правните последици които свързва с неизпълнение на задължителните указания на съда - дали нередовностите по движението на делото не са били отстранени в срок от ищцовата страна поради зависещи от нея причини или поради такива които не зависят от волята и процесуалното поведение на страната. След като дадените от съда указания за задължителни по делото процесуални действия на ищците не са били изпълнени в срок, продължаването на съдопроизводствените действия е било обективно невъзможно и за съда е останала единствената възможност да прекрати делото и да върне исковата молба на ищците. Поради изложените правни съображения, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Ц. Л. Ц. от град С. срещу Определение № 243/11.03.2010г. по гражданско дело № 617/2008г. по описа на Районен съд П., с което съдът е прeкратил производството по образуваното гражданско дело пред първоинстанционния съд, поради неотстраняване в дадения от съда срок на нередовностите на исоквата молба и е върнал исковата молба на ищцата.

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: