№ 13578
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110148083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 42414/19.08.2021 г.,
подадена от Н. Д. К., ЕГН: **********, чрез адв. В. В., с която против С. Н. К., ЕГН:
**********, са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Н. Д. К.
против С. Н. К., с която са предявени искове за делба на недвижимо имущество, както
следва: 1/ ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /източен близнак/ с
идентификатор *************.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
*************, с адрес: *******************“, у**************, с предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи: два, със застроена площ от 66 кв.м.,
състояща се от: на първи етаж – кухня, дневна и сервизни помещения, на втори етаж –
спални помещения, с мазе и таван; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
*************, с площ от 423 кв.м., с адрес: *******************“,
у**************, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до /10 метра/, при съседи: 68134.4336.2042, 68134.4336.457,
68134.4336.2032, 68134.4336.2031, 68134.4336.455, номер по предходен план: 456,
квартал – 9А, парцел XIV.
Ищецът твърди, че заедно с ответника са съсобственици на гореописаните
недвижими имоти. По отношение на първия от тях – двуетажната еднофамилна
жилищна сграда, твърди, че е била придобита от Никола Стоянов К. чрез договор за
1
доброволна делба от 31.01.1959 г. Поддържа, че Никола Стоянов К. починал на
15.10.1987 г. и оставил за наследници съпругата си Мария Кръстева К.а и двете си деца
– С. Н. К. и Димитър Н. К., които придобили по реда на наследственото
правоприемство по 1/3 идеална част от процесната двуетажната еднофамилна жилищна
сграда. Сочи, че през 2005 г. Мария Кръстева К.а починала, като оставила за свои
наследници двете си деца – С. Н. К. и Димитър Н. К., които придобили по реда на
наследственото правоприемство, притежаваната от Мария Кръстева К.а 1/3 идеална
част от процесната двуетажната еднофамилна жилищна сграда, респективно всеки от
двамата братя придобил по реда на наследственото правоприемство от родителите си
Никола Стоянов К. и Мария Кръстева К.а, по ½ идеална част от горепосочения имот.
Твърди, че на 25.02.2016 г. Димитър Н. К. починал, като оставил за наследници
съпругата си А. В. К.а и двете си деца – ищеца Н. Д. К. и Кристина Д.а К.а, които
придобили по реда на наследственото правоприемство, притежаваната от Димитър Н.
К. ½ идеална част от горепосочения имот, т.е. всеки придобил по 1/6 идеална част от
същия. Ищецът сочи, че на 29.03.2018 г. бил сключен договор за дарение, обективиран
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том I, рег. № 2881, дело № 54 от
2018 г. на нотариус Ина Илиева – Живкова, рег. № 701 в Нотариалната камара, по
силата на който А. К.а и Кристина К.а дарили на ищеца притежаваните от тях идеални
части от процесната двуетажната еднофамилна жилищна сграда, в резултат на което
ищецът станал собственик на ½ иделна част от имота, а собственик на другата ½
идеална част е ответникът С. К..
По отношение на втория недвижим имот, по отношение на който се иска
допускане до делба – поземлен имот с идентификатор *************, с площ от 423
кв.м., с адрес: *******************“, у**************, ищецът твърди, че Мария
Кръстева К.а, С. Н. К. и Димитър Н. К. са го придобили по силата на договор за
продажба на държавна земя от 11.11.1998 г., като частта, придобита от Димитър К., е
придобита в режим на СИО заедно със съпругата му А. В. К.а, понеже към тази дата
двамата са били в граждански брак. След смъртта на Мария К.а, С. К. и Димитър К.
наследяват нейния дял от 1/3 ид.ч., от който двамата получили по 1/6 ид.ч. Твърди, че
след смъртта на Димитър К. притежаваните от него идеални части в горепосочения
имот са преминали в собственост на неговите наследници по закон - съпругата му А.
К.а и двете му деца – ищецът Н. Д. К. и Кристина Д.а К.а. Ищецът сочи, че на
29.03.2018 г. бил сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 57, том I, рег. № 2881, дело № 54 от 2018 г. на нотариус Ина
Илиева – Живкова, рег. № 701 в Нотариалната камара, по силата на който А. К.а и
Кристина К.а дарили на ищеца притежаваните от тях идеални части от процесния
поземлен имот, в резултат на което ищецът станал собственик на ½ иделна част от
имота, а собственик на другата ½ идеална част е ответникът С. К..
Ищецът излага твърдение, че той и ответникът многократно са правили опити за
2
постигане на съгласие за прекратяване на съсобствеността върху процесните
недвижими имоти, но до такова не се е стигнало. Твърди също така, че е бил лишен от
достъп до жилищната сграда, предмет на единия иск за делба.
Моли, за уважаване на предявените искове за делба и за допускане извършването
на такава по отношение на процесните недвижими имоти, както следва:
1/ ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /източен близнак/ с
идентификатор *************.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
*************, с адрес: *******************“, у**************, с предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи: два, със застроена площ от 66 кв.м.,
състояща се от: на първи етаж – кухня, дневна и сервизни помещения, на втори етаж –
спални помещения, с мазе и таван, при следните квоти:
За Н. Д. К. – 1/2 идеални части;
За С. Н. К. – 1/2 идеални части;
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************, с площ от 423,00 кв. м., с
адрес: *******************“, у**************, трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до /10 метра/, при съседи:
68134.4336.2042, 68134.4336.457, 68134.4336.2032, 68134.4336.2031, 68134.4336.455,
номер по предходен план: 456, квартал – 9А, парцел XIV, при следните квоти:
За Н. Д. К. – 1/2 идеални части;
За С. Н. К. – 1/2 идеални части.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. В отговора на исковата молба се излагат съображения, че предявеният
иск за делба на поземлен имот с идентификатор *************, с площ от 423 кв.м., с
адрес: *******************“, у************** е недопустим, доколкото същият
поземлен имот обслужвал не само процесната двуетажна еднофамилна жилищна
сграда /източен близнак/ с идентификатор *************.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор *************, с адрес: *******************“,
у**************, но и построена в поземлен имот с идентификатор *************
друга жилищна сграда, която била индивидуална собственост на ответника С. Н. К.. В
тази връзка се излагат съображения, че спрямо двете сгради поземленият имот се явява
неделима според предназначението си обща част и следва да остане като
принадлежност към всеки един от намиращите се в нея самостоятелни обекти –
жилищни сгради. По отношение на иска за делба на двуетажна еднофамилна жилищна
сграда /източен близнак/ с идентификатор *************.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор *************, с адрес: *******************“,
у**************, ответникът счита, че същият е допустим и основателен. Ответникът
оспорва твърдението на ищеца, че последният е бил лишен от достъп до двуетажна
3
еднофамилна жилищна сграда /източен близнак/ с идентификатор *************.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *************, с адрес:
*******************“, у**************. Отделно отправя искане по чл. 344, ал. 2
ГПК, с което моли, ползването на двуетажна еднофамилна жилищна сграда /източен
близнак/ с идентификатор *************.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *************, с адрес: *******************“, у**************,
предмет на делбеното производство, да бъде предоставено на него до окончателното
извършване на делбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 34
ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на два недвижими имота, описани в исковата молба.
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че имотът, чиято делба се иска, е съсобствен между него и
ответника при твърдените квоти, като докаже фактите, от които произтича
съсобствеността, така както са описани в исковата молба.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже по делото обстоятелствата,
на които основава възраженията си, включително възражението си, че не следва да се
допуска извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор
*************, с площ от 423 кв.м., с адрес: *******************“,
у**************, доколкото същият поземлен имот обслужвал не само процесната
двуетажна еднофамилна жилищна сграда /източен близнак/ с идентификатор
*************.1, разположена в поземлен имот с идентификатор *************, с
адрес: *******************“, у**************, но и построена в поземлен имот с
идентификатор ************* друга жилищна сграда, която била индивидуална
собственост на ответника С. Н. К..
Между страните в производството не е спорно, че същите са съсобственици на
процесните делбени имоти при посочените в исковата молба квоти, а именно по ½
идеална част за всеки от тях.
Същевременно, горното обстоятелство се установява и от събраните по делото
доказателства.
По отношение на двуетажна еднофамилна жилищна сграда /източен близнак/ с
идентификатор *************.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
*************, с адрес: *******************“, у**************, с предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи: два, със застроена площ от 66 кв.м.,
състояща се от: на първи етаж – кухня, дневна и сервизни помещения, на втори етаж –
спални помещения, с мазе и таван: от събраните по делото доказателства се установява
4
в производството, че собствеността върху горепосочения делбен недвижим имот
придобита от Никола Стоянов К., чрез договор за добровола делба от 31.10.1959 г. От
представеното и приобщено към доказателствения материал удостоверение за
наследници изх. № РОК21-УГ01-4129/1/, издадено на 16.07.2021 г. от Столична
община, район Овча купел, се установява в производството, че Никола Стоянов К. е
починал на 15.10.1987 г., като е оставил за наследници по закон съпругата си Мария
Кръстева К.а и двете си деца – С. Н. К. и Димитър Н. К., които са придобили по реда на
наследственото правоприемство по 1/3 идеална част от процесната двуетажна
еднофамилна жилищна сграда. От представеното и приобщено към доказателствения
материал удостоверение за наследници изх. № РОК21-УГ01-4130/1/, издадено на
16.07.2021 г. от Столична община, район Овча купел, се установява в производството,
че Мария Кръстева К.а е починала на 22.04.2005 г., като е оставила за наследници по
закон двете си деца – С. Н. К. и Димитър Н. К., които придобили, по реда на
наследственото правоприемство, притежаваната от Мария Кръстева К.а 1/3 идеална
част от процесната двуетажна еднфамилна жилищна сграда, респективно всеки от
Стиялиян Н. К. и Димитър Н. К. придобил, по реда на наследсвеното правоприемство
от родителите си Никола Стоянов К. и Мария Кръстева К.а, по ½ идеална част от
горепосочения процесен делбен недвижим имот. От представеното и приобщено към
доказателствения материал удостоверение за наследници изх. № РОК21-УГ01-4131/1/,
издадено на 16.07.2021 г. от Столична община, район Овча купел, се установява в
производството, че Димитър Н. К. е починал на25.02.2016 г., като е оставил за свои
наследници по закон съпругата си А. В. К.а и двете си деца – ищеца Н. Д. К. и
Кристина Д.а К.а, които са придобили по реда на наследственото правоприемство,
притежаваната от Димитър Н. К. 1/2 идеална част от горепосочения имот, т.е. всеки е
придобил по 1/6 идеална част от същия. Видно от сключения на 29.03.2018 г. договор
за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том I,
рег. № 2881, дело № 54 от 2018 г. на нотариус Ина Илиева – Живкова, рег № 701 в
Нотариалната камара, на 29.03.2018 г. А. К.а и Кристина К.а са дарили на ищеца Н. Д.
К. притежавните от тях общо 2/6 идеални части от процесната сграда, в резултат на
което ищецът станал собственик на ½ идеална част от имота, а собственик на другата
½ идеална част от имота се явява ответникът С. Н. К..
По отношение на втория недвижим имот, по отношение на който се иска
допускане на делба – поземлен имот с идентификатор 61834.4336.456, с площ от 423
кв.м, с адрес с адрес: *******************“, у**************: от събраните по
делото доказателства се установява в производството, че собствеността върху
горепосочения поземлен имот с идентификатор 61834.4336.456 е придобита от Мария
Кръстева К.а, С. Н. К. и Димитър Н. К. по силата на договор за продажба на държавна
земя от 11.11.1998 г., като частта, придобита от Димитър К., е придобита в режим на
СИО заедно със съпругата му А. В. К.а, тъй като към тази дата двамата са били в
5
граждански брак. След смъртта на Мария К.а, С. К. и Димитър К. наследили нейния
дял от 1/3 идеални части, от който двамата получили по 1/6 идеални части. След
смъртта на Димитър К., притежаваните от него идеални части в горепосочения имот са
преминали, по реда на наследственото правоприемство, в собственост на неговите
наследници по закон – съпругата му А. К.а и двете му деца – ищецът Н. Д. К. и
Кристина Д.а К.а. Видно от сключения на 29.03.2018 г. договор за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том I, рег. № 2881,
дело № 54 от 2018 г. на нотариус Ина Илиева – Живкова, рег № 701 в Нотариалната
камара, на 29.03.2018 г. А. К.а и Кристина К.а са дарили на ищеца притежавните от тях
идеални части от процесния поземлен имот, в резултат на което Н. Д. К. е станал
собственик на ½ идеална част от имота, а собственик на другата ½ идеална част се
явява ответникът С. К..
По делото също така са представени и приети писмени доказателства, които
легитимират ответника като изключителен собственик на три сгради, построени в
процесния урегулиран поземлен имот с идентификатор 61834.4336.456, различни от
процесната сграда, както следва: сграда с идентификатор *************.2, община
Столична, гр. София, район „Овча купел“, ул. „Момкова баня“ №7А, функционално
предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 28,00
кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-51/15.07.2010 г. на
Изпълнителен Директор на АГКК; Сграда с идентификатор *************.3, община
Столична, гр. София, район „Овча купел“, ул. „Момкова баня“ №7А, функционално
предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 62,00
кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-51/15.07.2010 г. на
Изпълнителен Директор на АГКК; Сграда с идентификатор *************.4, община
Столична, гр. София, район „Овча купел“, ул. „Момкова баня“ №7А, функционално
предназначение Постройка на допълващо застрояване, брой етажи 1, застроена площ
52,00 кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-51/15.07.2010 г. на
Изпълнителен Директор на АГКК; Съдът приема, в съгласие с отговорите дадени в
изготвената по делото съдебно-техническа ескпертиза, че самостоятелни обекти, по
смисъл на закона, представляват само сградата с идентификатор *************.3 и
тази с идентификатор *************.4.
Предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че всяка от
страните в настоящото производството е носител на право на собственост върху ½
идеална част от процесния недвижим имот, представляващ двуетажна еднофамилна
жилищна сграда /източен близнак/ с идентификатор *************.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор *************, с адрес: *******************“,
у**************. Тъй като по делото се установи, че ищецът е носител на право на
собственост общо в размер на 1/2 идеални части върху двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор *************.1, предмет на делбата, то се налага
6
извод, че същият притежава потестативното право да поиска имота да бъде поделен
съобразно квотите, които двамата съделители притежават от общата вещ. След като бе
установено от представените по делото доказателства, че в настоящото съдебно
производство участват като страни всички съсобственици на двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор *************.1, следва да се допусне
упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет – процесната
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *************.1, съобразно
установените квоти, а именно: 1/2 идеална част за ищеца Никола Д. К. и 1/2 идеална
част за ответника С. Н. К..
Що се отнася до предявения иск за делба на поземлен имот с идентификатор
61834.4336.456, с площ от 423 кв.м, с адрес: *******************“, у**************,
не е спорно межу страните, а и се установи в производството по делото, че всяка от
страните в настоящото производството е носител на право на собственост върху ½
идеална част от процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 61834.4336.456, с площ от 423 кв.м, с адрес: *******************“,
у**************. Тъй като по делото се установи, че ищецът е носител на право на
собственост общо в размер на 1/2 идеални части върху двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор *************.1, предмет на делбата, то се налага
извод, че същият притежава потестативното право да поиска имота да бъде поделен
съобразно квотите, които двамата съделители притежават от общата вещ. След като бе
установено от представените по делото доказателства, че в настоящото съдебно
производство участват като страни всички съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 61834.4336.456, с площ от 423 кв.м, с адрес: *******************“,
у**************, следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно
право на делба с предмет – процесната двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор *************.1, съобразно установените квоти, а именно: 1/2 идеална
част за ищеца Никола Д. К. и 1/2 идеална част за ответника С. Н. К..
В тази връзка, съдът намира за неоснователно, наведеното в отговора на исковата
молба, подаден от името на С. Н. К., възражение, че не следва да се допуска
извършването на делба на поземлен имот с идентификатор *************, с площ от
423 кв.м., с адрес: *******************“, у**************, доколкото същият
поземлен имот обслужвал не само процесната двуетажна еднофамилна жилищна
сграда /източен близнак/ с идентификатор *************.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор *************, с адрес: *******************“,
у**************, но и построена в поземлен имот с идентификатор *************
друга жилищна сграда, която била индивидуална собственост на ответника С. Н. К..
Съгласно тълкувателните разрешения, дадени в т. 1, б. „д“ от ППВС № 2/82 г.
недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече
самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на
7
отделни собственици. Застроен терен /урегулиран поземлен имот/ е обща част, когато
всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим
на етажна собственост, а е предназначен да обслужва построени в него сгради, когато
всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Когато някой от
съсобствениците в дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост /в този смисъл решение №
137/29.11.2018 г., постановено по гр.д. № 4874/2017 г. на ВКС, ГК, II ГО/. Когато обаче
в съсобствения поземлен имот има една сграда, която е също съсобствена между
собствениците на земята и друга/други сгради, която е индивидуална суперфициарна
собственост на съделител, то цитираното разрешение на т. 1, б. ”д” от ППВС № 2/82 г.
не намира приложение и е допустимо да се извърши съдебна делба на поземления
имот, заедно със съсобствената сграда. Това е така, защото в този случай не може да се
приеме, че теренът е загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо
значение спрямо сградите, т.е. че е станал обща част /в този смисъл Решение № 87 от
07.07.2011 г. по гр.д. № 825/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и Решение № 59/12.03.2012 г. по
гр.д. № 911/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о./. Според цитираните съдебни решения на
Върховен касационен съд, делбата на съсобствен урегулиран поземлен имот е
недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на всеки
от собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случаите,
когато намира приложение нормата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ /ДВ бр.17 от 2009 г./.
Безспорно е по делото и се установява от събраните в производството
доказателства, че процесният урегулиран поземлен имот е застроен с четири сгради –
едната /двуетажна еднофамилна жилищна сграда - източен близнак с идентификатор
*************.1/ е съсобствена между собствениците на терена и е предмет на
делбата, а останалите /едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
*************.2; едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
*************.3 и постройка на допълващо застрояване с идентификатор
*************.4/ не са включени в предмета на делбата, като съделителят С. Н. К.
претендира, че същите са негова изключителна собственост. Несъмнено е, че съдът
следва да вземе предвид съществуването на едноетажна еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор *************.2; едноетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор *************.3 и постройка на допълващо застрояване с
идентификатор *************.4 и данните за собствеността им, за да извърши
преценка за допустимостта на делбата на терена, независимо, че самите сгради не са
обект на делба. Страните изрично са заявили, че не претендират делба на едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *************.2; едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *************.3 и постройка на
допълващо застрояване с идентификатор *************.4, както и не са оспорили
представените от С. Н. К. доказателства за собствеността върху тях. Същевременно от
8
събраните по делото доказателства, в това число заявление по чл. 183, ал. 1 ЗУТ от
Димитър Н. К. и Мария Кръстева К.а от 13.11.2001 г., се установява в производството,
че едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *************.2;
едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *************.3 и
постройка на допълващо застрояване с идентификатор *************.4 са построени
въз основа на учредено в полза на С. Н. К. право на строеж от страна на останалите
съсобственици на поземления имот към дата 13.11.2001 г. След като не всички
съсобственици на терена притежават самостоятелна собственост върху постройка в
него, то урегулираният поземлен имот не е предназначен да обслужва сградите и
делбата му е допустима. Същевременно едноетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор *************.2; едноетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор *************.3 и постройка на допълващо застрояване с
идентификатор *************.4, са построени въз основа на учредено в полза на С. Н.
К. право на строеж и не съставляват пречка съсобствениците на терена да прекратят
съсобсвеността си върху него /в този смисъл решение № 137/29.11.2018 г., постановено
по гр.д. № 4874/2017 г. на ВКС, ГК, II ГО/..
При тези обстоятелства и съобразно приетото по-горе разрешение по правния
въпрос в случая не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството
или предназначението на застроения урегулиран недвижим имот, тъй като не всички
съсобственици имат самостоятелни обекти. Затова дворното място не се явява обща
част по смисъла на чл. 38 ЗС.
С оглед направеното от името на ответника, чрез процесуалния му представител –
адвокат Н., изявление, в проведеното по делото открито съдебно заседание на
31.10.2022 г., че ответникът не поддържа и оттегля искането си за допускане на
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, чрез предоставяне ползването на двуетажна
еднофамилна жилищна сграда /източен близнак/ с идентификатор *************.1 на
С. Н. К. до окончателното извършване на делбата, съдът намира, че при спазване
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, то не следва да се произнася по така направеното
искане.
Предвид характера на производството по съдебна делба /особено исково такова/ и
на регламентиращите го процесуални норми/специални по отношение на общите
норми, уреждащи гражданския процес/, то отговорността за разноски не е уредена като
санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78
ГПК. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната
делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв
не зависи от поведението на другата страна. Причината за завеждането на иска за делба
не е поведението на ответника, а целеният резултат е допустим от закона - да се
ликвидира съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат
двойно качество - те са и ищци и ответници един спрямо друг. Затова в чл. 355 ГПК
9
законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността
на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски,
като определянето на същите е съотнесено към края на втората фаза от съдебната
делба, когато вече е установен от събраните по делото доказателства и оценен с
помощта на вещо лице, всеки от дяловете на съделителите. Когато не се оспорват
правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител
понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато
е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на
съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
съединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от
първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на
чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на
Пленума на ВС.
Предвид горното, съдът намира, че по направените искания за присъждане на
разноски в делбеното производство, следва да се произнесе с решението си по втората
фаза на делбеното производство, а именно с решението си по фактическото
извършване на делбата.
Така мотивиран, Софийският районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Н. Д. К., ЕГН: **********, с
адрес: *********** и С. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: *********** на следното
недвижимо имущество, както следва:
1/ ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /източен близнак/
с идентификатор *************.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
*************, с адрес: *******************“, у**************, с предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи: два, със застроена площ от 66 кв.м.,
състояща се от: на първи етаж – кухня, дневна и сервизни помещения, на втори етаж –
спални помещения, с мазе и таван, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
За Н. Д. К. – 1/2 идеална част;
За С. Н. К. – 1/2 идеална част;
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************, с площ от 423 кв.м., с
адрес: *******************“, у**************, трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до /10 метра/, при съседи:
68134.4336.2042, 68134.4336.457, 68134.4336.2032, 68134.4336.2031, 68134.4336.455,
номер по предходен план: 456, квартал – 9А, парцел XIV, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
За Н. Д. К. – 1/2 идеална част;
10
За С. Н. К. – 1/2 идеална част;
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11