Определение по дело №456/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „. Т.О. със седалище и адрес на управление:гр.С. З.,ул."Ц. И. А. ІІ-ри" №1. В. А.,представлявано от управителя Л. Ст. Н. ,подадена чрез процесуален представител по пълномощие адв.Маргарита Миланова ,с която са предявени искове против „.Е. със седалище и адрес на ,правление:с.Б. П.,Община Б.,представлявано от управителя Х. С. за парични вземания за сумата 110 246,79лв ,представляваща цената на извършен превоз по фактури №*********/31.07.2010г. и № */31.08.2010г. ,и за сумата 8 602.02 лв -неустойка по договор за превоз на инертни материали .След допуснатото изменение на исковете по определение №847/30.03.3011г. искът за цената на превозните услуги е за сумата 81 507,99лв по фактура №365/31.07.2010г. ,и за сумата 9 077,40лв-неустойка за забава ,от която 7 918,64лв-върху неизплатената главница по фактура №365/31.07.2010г.за периода от 16.08.2010г. до датата на предявяване на иска-11.11.2010г. ,и 1 158,76лв-за забавено плащане на главницата по фактура №292/31.08.2010г. –по 0.1% за всеки ден забава за периода от 16.09.2010г. до предявяването на иска.

Твърди се в исковата молба,че ищецът е изпълнил задълженията си по сключения договор за превоз на инертни материали ,а ответното дружество не му е заплатило стойността на извършените превозни услуги в размер на 21 388.52лв по процесните две фактури .Поради неизпълнение на задълженията си по договора ответникът дължи и неустойка на основание раздел VІ-т.3 от сключения между страните договор за превоз от 07.07.2010г.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. В отговора е възразил ,че не дължи претендираните парични суми ,тъй като фактурите не били подписани от негов оправомощен представител ,не било доказано извършването на превозните услуги ,тъй като не са представени първични счетоводни документи и товарителниците.Възразява ,че ищецът се е позовал на „нередовен” договор като в това възражение почива на обстоятелството,че договорът не бил подписан от двамата му управители предвид вписания в ТР начин на представляване на дружеството.По естеството си възражението е за нищожност на сключения между страните договор поради ненадлежно представляване на страната-възложител.

След съвкупна преценка на събраните доказателства и като съобрази доводите на страните по изразените от тях становища в разменените книжа,съдът намира за установена следната фактическа страна на спора:

На 07.07.2010г. между страните е сключен договор за извършване на превоз на инертни материали от кариера „Ракитница”,област С. З. до асфалтовата база на ответника –възложител по договора в гр.Любимец.Договорът е със срок три месеца .През м.юли и м.август 2010г. ищецът е извършил превозни услуги с автотранспорт на обща стойност 110246,79лв ,за които е издал данъчни фактури № */31.07.2010г. –за 91 858,27лв ,и № */31.08.2010г. –за 21 388,52лв.От заключението за извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че данъчните фактури са съставени въз основа на товарителниците ,кантарните бележки за извозени количества инертни материали и пътни листове за извършени превози, и са осчетоводени при ищеца в сметка 411 „Клиенти” ,включени са в справките –декларации по ЗДДС и в дневника за продажби ,а при ответника –са осчетоводени в сметка”Доставчици” със съответното записване в дневника за покупките и са отразени в справките –декларации по ЗДДС.По процесните фактури ответникът е ползвал данъчен кредит по ЗДДС.Установява се от доклада на експерта,че страните са направили прихващане съгласно двустранно подписан протокол от 30.09.2010г. до размер на 1 738,80лв ,в резултат на което по фактура №*/31.07.2010г. е останала неплатена сумата 90 119.47лв.По фактура № */31.08.2010г. ответникът частично е платил 3000лв,неплатена е останала главница в размер на 18 388.52лв.След предявяване на исковете, ответникът е извършил плащания –на 20.12.2010г.-12 000лв по фактура №292/31.08.2010г.,и на 28.12.2010г.-15 000лв.След извършените в хода на производството плащания вземането на ищеца по фактура 292/31.07.2010г. е погасено изцяло ,а неплатената главница на задължението по фактура №365/31.08.2010г. е в размер на 81 507.99лв.Съдът не обсъжда експертното закллючение в констативната му част по т.4.2 за изтеклата до предявяване на исковете лихва /мораторна лихва/ ,тъй като иск за обезщетение по чл.86 ЗЗД не е предявен.

В т.VІ -3 от договора страните са уговорили клауза за неустойка за неизпълнение на задължението на възложителя за плащане на цената на превозните услуги след 15 дни от датата на издаване на данъчна фактура -0.10% за всеки ден забава от размера на дължимите суми.Според изчисленията в заключението на вещото лице-за просрочие в плащането на дължимата главница-91858,27лв по фактура №*/31.07.2010г. дължимата договорна неустойка е в размер на 7 918,64лв за периода от 16.08.2010г./след изтичане на 15 дни от издаване на фактурата/ до датата на предявяване на иска-11.11.2011г.По непогасената главница по втората фактура неустойката е в размер на 1 158,76лв за периода 16.09.2010г. до датата на предявяване на иска.

При така установените от фактическа страна данни съдът приема следните правни изводи:

С допуснатото с определение №847/30.03.2011г. изменение ,исковете са предявени както следва-за сумата 81 507,99лв –стойност на извършена превозна услуга по ф-ра №365/31.07.2010г. и за 9 077,40лв –неустойка за неизпълнение и забавено плащане ,от които 7 918.64лв върху вземането по фактура №365/2010г. ,и 1158,76лв-върху вземането на фактура №292/2010г. Представеният договор установява облигационното правоотношение между страните ,по което ищецът-изпълнител се е ангажирал да превози инертни материали до обект на ответника-възложител срещу заплащане на превозна цена ,определена на база тон/км.Съгласно т.ІІІ-5 от договора ответникът е имал задължението да плати превозната цена в срок до 15 дни от издаване на фактурата.Задължението за плащане на цената на извършените превози е възникнало с издаването на процесните данъчни фактури ,а ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 15 дни от фактурирането.На основание чл.372 ал.2 ТЗ ответникът дължи 81 507,99лв за цената на превоза по фактура №365/31.07.2010г.Възражението на ответника в отговора на исковата молба,че не дължи плащане понеже фактурите не били подписани от негов представител и не е установено предаване на превозените количества инертни материали ,е несъстоятелно и не се обосновава от събраните доказателства.Заприходяването на превозените от ищеца инертни материали по съответната счетоводна сметка на ответника,включването на превозните услуги в дневника за покупки по ЗДДС и ползвания от последния данъчен кредит по ЗДДС несъмнено установяват доставянето на товара на ответника .Оспорването на получаването на товара от ответника е неуместно предвид установения по делото факт на плащане на главницата по фактура №292/2010г. и частично плащане на главницата по ищцовото вземане по втората фактура №365/2010г.С плащането ответникът е признал задължението си за цената на извършените превози .Наведеното в отговора на исковата молба възражение за нищожност на договора не ползва ответника предвид разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ.Действителността на изявлението на подписалия договора управител ,представляващ ответното дружество не е оспорвана нито при получаване на товара, нито при получаване на съставените от ищеца данъчни фактури.Нещо повече-с осчетоводяване на вземанията на ищеца по счетоводните записвания при ответника ,последният фактически е признал действителността на договора и задълженията си по него.

Неизпълнението на задължението на ответника за своевременно плащане на цената на превозните услуги по договора поражда отговорността му за неустойки за неизпълнение или забавено изпълнение.Неустоечната клауза освобождава ищеца от доказване настъпването на вреди съгласно чл.92 ал.1 ЗЗД предвид обезщетителния характер на договорната неустойка.Неустойка се дължи и върху платената в хода на производството част от главницата за цената на превозните услуги по процесните две фактури.В константната си практика ВКС приема,че освен обезпечителната си функция неустойката има компенсаторен характер и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението .Ако вреди реално не са настъпили –неустойката има характер на санкция за неизправната страна./ решение №192/13.03.2007г. на ВКС-ТК- по т.д.№978/2006г.; решение №257/22.02.2001г.-V г.о. по гр.д.№1549/2000г./ Възражението за нищожност на клаузата за неустойка поради това,че договорът не е подписан и от двамата управители на ответното дружество ,е неоснователно.Макар представителството на ответника да е установено съвместно от двамата управители ,видно от представената разпечатка на хартиен носител за вписванията в Търговския регистър по партидата на ответника ,ответникът не може да се позовава на нищожност предвид разпоредбата на чл.293 ал.3 от ТЗ.Тъй като страните са търговци ,сключеният между тях договор за превозни услуги е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ ,за чиято действителност са приложими специалните правила за търговските сделки-чл.293 и чл.301 от ТЗ ,а не общото правило по чл.26 ал.2 ЗЗД. По отношение на търговските сделки общите разпоредби на ЗЗД намират субсидиарно приложение,съгласно чл.288 от ТЗ –само за неуредените в последния положения.

По изложените съображения исковете са основателни в предявения им размер - съответно за сумата 81 507,99лв,представляваща цената на извършени превозни услуги по фактура №365/31.07.2010г. ,и за сумата 9 077,40лв –неустойка за забава ,от която 7 918,64лв-върху неизплатената главница по фактура №365/31.07.2010г.за периода от 16.08.2010г. до датата на предявяване на иска-11.11.2010г. ,и 1 158,76лв-за забавено плащане на главницата по фактура №292/31.08.2010г. –по 0.1% за всеки ден забава за периода от 16.09.2010г. до предявяването на иска.

С оглед уважаването на исковете ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски – 3623,41 лв държавна такса ,150лв- възнаграждение за вещо лице и 2826,96лв-възнаграждение за процесуален представител-адвокат.Разноските в посочените им размери са установени по приложените по делото документи-вн.бележки за внесена държавна такса и за възнаграждение за вещото лице,и договор за правна помощ-относно платеното адвокатско възнаграждение.Искането за заплащане на разноски в по-висок от посочения по-горе размер по представения списък по чл.80 ГПК е неоснователно предвид правилото на чл.78 ал. 1 ГПК и отсъствието на доказателства за платени разходи за гориво .

По изложените съображения и на основание чл.372 ал.2 от ТЗ , чл.92 ЗЗД и чл.78 ал.1 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „.Е. ,ЕИК 10,със седалище и адрес на управление:с.Б. П.,Община Б.,представлявано от управителя Х. С. да заплати на „. Т.О., ЕИК ,със седалище и адрес на управление:гр.С. З.,ул."Ц. И. А. ІІ-ри" №1. В. А.,представлявано от управителя Л. Ст. Н.сумата 81 507,99лв/осемдесет и една хиляди,петстотин и седем лева и деветдесет и девет стотинки/,представляваща неплатена цена на извършени превози по фактура №365/31.07.2010г.,да му заплати сумата 9 077,40лв /девет хиляди седемдесет и седем лева и 40 ст./–неустойка за забава ,от която 7 918,64лв-върху неизплатената главница по фактура №365/31.07.2010г.за периода от 16.08.2010г. до датата на предявяване на иска-11.11.2010г. ,и 1 158,76лв-за забавено плащане на главницата по фактура №292/31.08.2010г. –по 0.1% за всеки ден забава за периода от 16.09.2010г. до предявяването на иска-11.11.2010г.,както и да му заплати сумата 6600,37лв /шест хиляди и шестотин лева и 37 стотинки/ за направените по делото съдебно-деловодни разноски,от които 3623,41 лв- държавна такса ,150лв- възнаграждение за вещо лице и 2826,96лв-адвокатско възнаграждение .

Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: