Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
гр.
Кюстендил, 22.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание
на
двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при секретаря Боянка Янкова,
като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева адм.д. № 1270 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано
по жалба на И.В.Н., ЕГН: **********,*** срещу Решение № 7-903 от 05.12.2019г.
на Общинска служба по земеделие гр. Кюстендил с офис Трекляно за възстановяване
на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с.
Злогош.
С Определение №
260048/14.01.2021г. на съда, същото оставено в сила с Определение №
180/25.03.2021 г. на АС – гр. Кюстендил, постановено в производството по
к.адм.д. № 65/2021г. от описа на същия съд, е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за възстановяване на срока за обжалване на процесното решение на
ОСЗ – гр. Кюстендил, оставена е без разглеждане жалбата в частта, в която се
иска обявяването на неговата незаконосъобразност като е прекратено
производството в посочената част. Така, предмет на разглеждане е жалбата само в
частта й досежно прогласяване нищожността на Решение № 7-903 от 05.12.2019г. на
Общинска служба по земеделие гр. Кюстендил с офис Трекляно.
В
жалбата се сочи, че обжалваното решение било нищожно поради противоречието му с
влязло в сила съдебно решение на осн. чл. 177, ал. 2 АПК.
С Решение от 12.11.2002 г. по адм.д. № 2017/2000 г. на КРС (влязло
в сила на 10.12.2002г.) било отменено решение на ПК Трекляно и възстановено
правото на собственост на наследниците на Т. З. в съществуващи /стари/ реални
граници на конкретно посочени земи от горския фонд. Изрично било посочено
скицата към заключение с вх. № 1635/16.09.2002 г., приподписана от съда, да се
счита за неразделна част от решението. От мотивите на посоченото решение било
видно, че производството било образувано по жалба на Е. М., ЕГН: **********,
същият наследник по закон на .Т. З. Л.. Междувременно М. починал през 2017г.,
като посочил жалбоподателя в настоящото за негов наследник по завещание,
последното вписано в СВ – гр. Кюстендил под вх. № 3042/03.10.2017г. Поради
това, макар в Решение № 7-903 от 05.12.2019г. да се сочела преписка със
заявител Е. М., същото било връчено на жалбоподателя като негов наследник по
завещание с интерес от настоящото оспорване.
На основание посоченото съдебно решение Н. се снабдил с Нотариален
акт за имотите № 63, том I, рег. № 0628, дело № 60/2020 г., издаден на 27.02.2020 г. от
нотариус Е. П.. И макар в решението да се сочело, че имотите се възстановяват в
съществуващи /стари/ реални граници, то атакуваното решение от 05.12.2019г.
сочело, че имотите се възстановяват в стари реални граници или възстановими
граници по чл. 4, ал.1 от ЗВСГЗГФ. Отделно, соченото в атакуваното решение
местонахождение на имотите не отговаряло на действителното положение като имало
разлика и в размера на имотите, а така също и във вида гора – широколистна или
иглолистна.
Недоумение будело и обстоятелството, че в Решение № 7-903 от
05.12.2019г. се сочело, че неразделна част от него са скици, които било
издадени на 19.12.2019 г., което сочело на антидатиране на решението.
Налице било разминаване и между топографската скица, приложена към
Решение от 12.11.2002г. по адм. д. № 2017/2000 г. на КРС и скиците, приложени към оспореното
решение.
Ето защо се иска
да бъде постановено съдебно решение, с което да се прогласи за нищожно Решение
№ 7-903 от 05.12.2019г. на Общинска служба по земеделие гр. Кюстендил с офис
Трекляно за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския
фонд в землището на с. Злогош като противоречащо на влязло в сила Решение от
12.11.2002 г. по адм. д. № 2017/2000 г. на КРС.
Претендират се и сторените в производството разноски.
В срока по закон ответната страна не е депозирала писмен отговор.
Заинтересовани страни: Регионална дирекция на горите – Кюстендил и
Югозападно държавно предприятие – гр. Благоевград, също не са изразили становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 10.12.2002 г. Решение от 12.11.2002г.,
постановено по адм. д. № 2017/2000 г. на КРС е възстановено правото на
собственост на наследниците на Т. Л., б. ж. на с. Злогош в съществуващи (стари)
реални граници върху следните заявени като земи от горския фонд площи, намиращи
се в землището на с. Злогош: 1./
имот в м. „Земенска нива“, с площ от 3.000 дка, при граници: от север пасище, от изток – терен, залесен
със смирка, от юг – слог и от запад – пасище, отразен под № 1 и оцветен с
червен цвят на скицата към заключение с вх. № 1635/16.09.2002г. на в. л. В. Н.
Т.; 2./ имот от 2.000 дка в м.
„Ридо“ при граници: от изток – слог, нива от юг - слог и от запад – път, отразен като фигура,
оцветена в червен цвят и означена с № 2 на горепосочената скица към цитираното
заключение на в .л. В. Н. Т. 3./
имот от 1.000 дка в м. „Б.“ при граници и съседи: от север – път, от изток –
дере, от юг – слог, от запад – дворно място на Г. З., отразен като фигура,
оцветена в червен цвят и означена с № 3 на скицата към заключение с вх. №
1635/16.09.2002 г. на в.л. В. Н. Т.; 4./
имот от 6.000 дка в местността „Попова чука“ при граници и съседи: от север – слог,
от изток – земеделска земя, от юг – път и от запад – път, означен под № 4 и
оцветен с червен цвят на скицата към заключение с вх. № 1635/16.09.2002 г. на
в.л. В. Н. Т.; 5./ имот от 3.000 дка
в м. „Тръловица“ при граници и съседи: от север – слог, от изток – дворно място
на Е. Д., от юг – слог и от запад – борова гора, отразен като фигура оцветена в
червен цвят и оцветена с № 5 на скицата към заключение с вх. № 1635/16.09.2002
г. на в.л. В. Н. Т..
С влязло в сила на 08.02.2020 г. Решение № 7-903/05.12.2019г. на
Общинска служба „Земеделие“, гр. Кюстендил, общ. Трекляно за възстановяване на
собствеността на отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Злогош,
общ. Трекляно по ЗВСГЗГФ (по заявление на Е. Д. М., ЕГН: **********) е
възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на
наследниците на Т. З. Л. в стари реални или възстановими граници по чл. 4, ал.1
от ЗВСГЗГФ на имоти с номера, както следва: № 000298 в местността „Търловица“;
№ 000299, в местността „Бресто“; № 649008 в местността „Зем. Нива“; № 649010 в
местността „Ридо“ и № 649011 в местността „Попова чука“, всичките по картата на
възстановената собственост на землището съобразно приложените към същото скици
от 19.12.2019г. и представляващи неразделна част от решението (л. 9 до 13 от
делото).
От титулната част на атакуваното решение е видно, че същото е
издадено с оглед признатото право на собственост съгласно протоколно решение №
10903/18.04.2000 г., каквото няма измежду книжата по преписка вх. №
903/23.06.1999г. Навярно се касае за техническа при изписването на номера му,
доколкото посочената дата на съставяне на такова решение предшества датата на
съдебното решение. Представено е Протоколно решение № 5-903/13.07.2018 г.,
издадено на основание съдебно решение от 12.11.2002 г. по „гр.д. № 2017 от 2000
г. на Районен съд – Кюстендил“. По силата на същото е признато правото на
собственост за възстановяване в стари реални и възстановими граници по чл. 4, ал.
1 от ЗВСГЗГФ върху имоти с №№ 5, 6, 7, 10 и 11 от заявление на Е. М. за
възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследници
на Т. Л., бивш жител ***.
От представеното на л. 224 от делото заверено копие на саморъчно
завещание е видно, че такова е извършено от Е. Д. в полза на жалбоподателя в
настоящото, съотв. обявено от нотариус Е. П., за което е съставен и протокол от
18.09.2017г. (спр. л. 35 от делото).
С нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 63, том I, рег. № 0628, дело № 60/2020г. на нотариус Е. П.
е признат И.В.Н. за собственик, на основание завещание, на поземлени имоти с
идентификатори, както следва: 31200.626.298, 31200.626.299, 31200.649.8,
31200.649.10, 31200.630.5 всичките по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-839/10.12.2019г на Изпълнителния
директор на АГКК и находящи се в с. Злогош, общ. Трекляно, обл. Кюстендил в
местностите съответно „Търловица“, „Зем нива“, „Ридо“, „Попова чука“, „Попова
чука“.
Представена е от Общинска служба „Земеделие“ – Кюстендил, офис
Трекляно и заверено копие на цялата преписка по заявление вх. № 903/23.06.1999
г. на Е. Д. М. – като наследник по закон, в качеството си на внук, на Т. Л. –
спр. Удостоверение за наследници на л. 139 от делото, за възстановяване правото
на собственост върху гори и земи от ГФ, по което заявление е издадено и
атакуваното решение на ОСЗ – Кюстендил, офис Трекляно.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д.Х. (л. 228 – до 234
от делото.). От същата е установимо, че е налице разминаване, касаещо
местоположението на имотите, описани в Решение № 7-903 от 05.12.2019г. и тези
обозначени на скицата към Решение по адм. д. № 2017/200г. на КРС. Експертът е
визуализирал несъответствието в комбинирана скица, представляваща приложение №
3 към заключението, като е посочил, че експертизата не може да установи дали
процесните имоти са идентични досежно техните размери и площ поради
едромащабността на картата на скицата към решение по адм. д. № 2017/2020г. на
КРС. В устно изложената пред съда част експертът сочи още, че няма карти,
поддържани от Общинска служба ‚Земеделие“, от които да се установи
наименованието на местността, в която се нахождават имотите. Твърди, че имотите от „решението на вещото
лице по делото от 2000 г. попадат в земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“.
Останалите
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се
обсъждат подробно.
При така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По процесуалната допустимост: Жалбата, доколкото релевира
прогласяване на нищожността на атакувания акт, поради което не е обусловена от
изтичането на срок, подадена е от от легитимирана страна, с интерес от атакуването
на акта, се явява процесуално допустима.
За прецизност съдът ще посочи, че И.Н. обосновава активната си
процесуслна легитимация в настоящото производство на основание завещателно
разпореждане, извършено от Е. Д. М., последният наследник по закон на Т. Л.
(спр. представеното на л. 224 заверено копие на саморъчно завещание, ведно с
протокол за обявяване на саморъчно завещание, изготвен от нотариус Е. П., рег.
№ 188 по регистъра на НК – л. 35 от делото, както и Удостоверение за наследници
на л. 27). Соченото обстоятелство, освен че се установява от приетите по делото
писмени доказателства, не е оспорено от насрещната/те страна/и, както и от
останалите заинтересовани такива.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
В теорията (вж. Ив. Дерменджиев,
Д. Костов и Д. Хрусанов – „Административно право на Република България“,
Четвърто издание, 2001 г., стр. 186) като нищожни се дефинират онези актове на
администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи
компетентността на органа, който ги издава, формата в която се постановяват,
или съдържанието, което трябва да имат, те се дисквалифицират като юридически
актове.
В практиката (вж. напр. Решение №
2607 от 28.02.2018 г. по адм. д. № 9001/2017 г., II отд. на ВАС) се е наложило
разбирането, че поначало всяко изключително тежко нарушение на нормативно
установените изисквания за законност на административния
акт може да има за последица неговата нищожност. При „материална
незаконосъобразност” на акта той ще е нищожен, когато: 1. напълно отсъстват
предпоставките за издаването му, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; 2. изцяло е лишен от законово основание; 3. акт със
същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито
един орган.
В принципен план нищожността се
отнася до валидността на
административното волеизявление. Поради
изначалното наличие на такъв сериозен
недостатък, водещ до недействителност на
волята на органа, се приема, че нищожният
акт никога не е съществувал в правната действителност. За това в административното право е въведен
принципът, че всеки засегнат може да се позове на
нищожността на акта във всеки един
момент, а искане за обявяване на един акт
за нищожен може да се подава без
ограничения във времето (арг. от чл.
149, ал. 5 от АПК).
Наред с това с нормата на чл.
177, ал.2 от АПК законодателят е предвидил, че актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда също са нищожни.
В случая атакуваният акт не
отговаря на изискванията за валидност.
Влязлото в сила съдебно решение е
поставило и поставя пред административния орган неотменно задължение да го
изпълни, щом е обективно изпълняемо, независимо дали е изцяло правилно или не –
положение, произтичащо от духа и езика на правилата на чл.
297, ал.1 от ГПК, чл.
177, ал.1 от АПК. Очевидно е, че на практика административният орган тук, с
атакуваното свое решение "изменя" част от предметното съдържание на
правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на решението му от 12.11.2002
г. по гр. д.№ 2017/2000 г. за възстановяване правото на собственост в стари
реални и конкретно посочени в скицата към решението граници, при абсолютна
липса на законно основание да прави това, с което не зачита стабилитета и
задължителната му сила. Макар и позитивен акт, възстановяващ правото на
собственост върху петте имота, това реално е сторено при условията на чл.
4, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, т.е. в нови реални граници, а не в стари такива, както
е постановил съдът в предходното съдебно производство. В този смисъл е и
приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Д.Х. (л. 228 – до 234 от делото.). Според експерта е
налице разминаване, касаещо местоположението на имотите, описани в Решение №
7-903 от 05.12.2019г. и тези обозначени на скицата към Решение по адм. д. №
2017/200г. на КРС, което е визуализирано в комбинирана скица, представляваща
приложение № 3 към заключението. Действително е прецизирано, че експертизата не
може да установи дали процесните имоти са идентични досежно техните граници и
площ поради едромащабността на картата на скицата към решение по адм. д. №
2017/2020г. на КРС, но съвършено различното местоположение на имотите е
очевидно, като те дори се намират в различни масиви. Според постановеното
съдебно решение всяка от процесиите гори има
стари реални граници по смисъла на §2 от ДР на ППЗВСГЗГФ. Те са отразени в скицата
към решението, която, макар и да е била изготвена с ръчно обозначени контури,
дава представа за местоположението им. Липсата на прецизност досежно границите
би могла да бъде преодоляна, при липса на ограничения за възстановяване, а
данни за такива по делото не са събрани, въпреки приобщаването на цялата
административно преписка. Те са установени със съдебното решение, заради което
ответната общинска служба е следвало да издаде решение, с което да
възстанови на наследниците на Т.Л. правото на собственост в стари реални или
възстановими граници по чл. 4, ал. 1 от
ЗВСГЗГФ върху всяка от процесиите гори при посочените в скицата към решението
местоположения.
За
прецизност следва да посочи още, че доказателства за приложимост на
ограничението по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по преписката
не се съдържат, макар и вещото лице да сочи в съдебно заседание, че имотите от
„решението на вещото лице по делото от 2000 г. попадат в земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ“. Съгласно разпоредбата на чл. 19
ЗСПЗЗ (редакция ДВ бр.98/1999 г.). Общината стопанисва и управлява земеделската
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като след
изтичане на 10 годишен срок земите стават общинска собственост. С промяната на
ЗСПЗЗ (ДВ. бр. 13/2007 г.) според новата редакция на чл.19 ал.1 и 2 от закона
Общината стопанисва и управлява земеделските земи, останали след
възстановяването на правата на собствениците, като след влизане в сила на плана
за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници земите стават общинска собственост. Определянето на имотите като
общински се извършва от комисия, назначена от директора на ОД
"Земеделие", в която участват представители на ОСЗ, АГКК, на
Общината, на ДГС или ДПС". С промяната на закона 10 годишната придобивна
давност за придобиване на имотите по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ от Общината е отпаднала и
е заменена с административната процедура по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ за определяне на
статута им, като общинска собственост. В производството тук подобни доказателства не са
ангажирани, респ. не се установи наличие на тази хипотеза досежно заявените за
възстановяване имоти, като реалното възстановяване на правото на собственост в
атакуваното решение не съответства на постановеното съдебно решение. Това
административно-процесуално действие, извършено от административния орган води
до финализиране на реституционото производство с нищожен акт, непораждащ изобщо
правни последици, т.к. разпоредбата на чл.
177, ал.2 от АПК е приложима към всички административни актове, каквито
безспорно представляват и решенията по ЗВСГЗГФ.
В контекста на изложеното
решението следва да се обяви за нищожно.
Доколкото съдът не може да се
произнесе по съществото на спора и с оглед нормата на чл.
173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се върне на административния орган
за ново произнасяне при съобразяване с дадените в настоящото решение указания.
На основание чл.
174 от АПК съдът е длъжен да определи срок за новото произнасяне, като това
следва да стане в едномесечен срок от постъпване на преписката в органа, след
влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване с неговите
мотиви.
Липсва необходимост от излагане
на мотиви досежно искането на процесуалния представител на ответната по жалбата
страна за обезсилване на издадения нотариален акт, доколкото същото е лишено от
правно основание, а и защото е недопустимо заявено от страна без правен интерес
да го поддържа.
По
разноските:
Разноски се следват в полза на
жалбоподателя при този изход на спора, като такива са доказани в размер на 400
лв. – заплатено възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 7-903 от
05.12.2019 г. на Общинска служба по земеделие гр. Кюстендил с офис Трекляно, по жалбата на И.В.Н., ЕГН: **********,***.
ОСЪЖДА Общинска служба по
земеделие гр. Кюстендил с офис Трекляно, да заплати на по жалбата на И.В.Н.,
ЕГН: **********,***, сумата от 400.00 лева (четиристотин лева),
представляваща сторени по делото разноски.
УКАЗВА на компетентния
административен орган – Общинска служба по
земеделие гр. Кюстендил с офис Трекляно, че поради наличие на обективна
възможност за това, е длъжен, упражнявайки правомощието си по чл.
13, ал.15 от ЗВСГЗГФ, да изпълни
влязлото в сила решение на КРС по гр.д.№ 2017/2000 г., като възстанови в стари
реални граници признатото с това решение право на собственост върху гори и земи
от горския фонд в землището на с.Злогош, общ. Трекляно.
На
основание чл.
174 от АПК ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за новото произнасяне,
считано от влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване с
неговите мотиви.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Административен съд - гр. Кюстендил, в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ при Районен съд - Кюстендил:_____________