РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 521
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на четиринадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Александър Митрев
при
секретаря Р.Агаларева и с участието на прокурор
М.Христев, като разгледа докладваното от съдия Диева
касационно административно дело № 236 / 2020г., взе предвид следното :
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
ТД на НАП – Пловдив с процесуален
представител юрк.Д.А. обжалва Решение № 2255/10.12.2019г.,
постановено по АНД № 6667 по описа за 2019г. на Районен съд - Пловдив. Със
съдебният акт е отменено Наказателно постановление /НП/ № 433694-F440969 /
08.05.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Пловдив за
наложено на Тейсти 13 ЕООД административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 919,22лв. за нарушение на чл.180 ал.2 вр. с ал.1 от закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС, вр. с чл.112 ал.1 ППЗДДС.
Решението е обжалвано като
незаконосъобразно с твърдение за неправилен извод относно допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на НП, ограничило правото на защита на
жалбоподателя – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК вр.
чл.63 ал.1 ЗАНН. Заявено е, че според справка от информационната система на НАП
– поканата е отворена на дата 04.10.2018г., което свидетелства, че дружеството
е уведомено за съставяне на АУАН. Във вр. с
посоченото от ПРС за връчване на съобщения по реда на чл.29 ал.4 ДОПК, е
подчертано, че заявления за връчване по този ред са входирани
от упълномощено лице на 10.09.2018г. и на 20.09.2018г. /представени с
касационната жалба/. Счита се, че разпоредбите на ЗАНН са архаични и в случая
поканата е прочетена като съобщение по електронен способ. Изтъкнато е, че
субект на нарушението е търговско дружество, което регулярно получава
съобщенията си по имейл от страна на приходната администрация и самото то е
декларирало електронен адрес за контакт с НАП. Извън това се твърди, че дори
поканата да не е редовно връчена, АУАН е връчен на управителя на дружеството на
14.12.2018г. В случая правото на защита не е нарушено и критериите за
нарушаване правото на защита не са преценени по признак същественост, с
позоваване на Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС. Поискано е решението
да се отмени с произнасяне по същество и да бъде потвърдено НП, ведно с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120лв., на основание чл.63 ал.5 ЗАНН, съгл. чл.25 ат наредбата за
заплащането на правната помощ.
Ответникът Тейсти
13 ЕООД оспорва жалбата в писмен отговор. Счита възраженията на касатора за неоснователни поради установен специален ред за
връчване на АУАН по см. на чл.40 ал.2 ЗАНН. Изтъкнато е, че в случая към
заявленията за подаване на документ по електронен път не са представени пълномощни
на лицето, от които да е видно, че Д.Й. има права да получава съобщения по ЗАНН
във вр. с наказателни постановления. В тази вр. се счита, че в тежест на административнонаказващият
орган е да докаже обема на представителната власт на лицето, което не е
сторено. Отделно от посоченото, с позоваване на чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС, се
твърди, че ДДС в размер на 919,22лв. е неправилно изчислен, тъй като е подадено
заявление за регистрация на 25.09.2018г. и данъчно задълженото лице е
регистрирано на 02.10.2018г., като оборот от 50 191,07лв. е достигнат на
21.08.2018г., при което заявление за регистрация е следвало да бъде подадено на
28.08.2018г., а акт за регистрация е следвало да бъде издаден не по-късно до
11.09.2018г. Тоест, ДДС следва да се начислява за периода от 11.09.2018г. –
дата на изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акт за
регистрация, до 02.10.2018г. – дата на издаване на акта за регистрация.
Поискано е решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Пловдив счита жалбата за основателна.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.
1. Наказателното постановление е
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – Пловдив.
Административно-наказателната преписка съдържа Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17 от
17.05.2018г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която са
упълномощени длъжностни лица за издаване на наказателни постановления –
наказващи органи, в обхват – посочените в заповедта норми, сред които чл.180 ЗДДС, т.1, 1.3, б.”в” – Директор на Дирекция „Обслужване” в съответната ТД на
НАП. Административно-наказателната компетентност посредством цитираната заповед
е доказана.
Възприетата в НП фактическа
обстановка е идентична на описаната в АУАН: Тейсти 13
ЕООД – в качеството на данъчно задължено лице по ЗДДС, не е начислило ДДС в
размер на 919,22лв. по облагаеми доставки на обща стойност 5 515,30лв., извършени
за периода 21.08.2018г. – 31.08.2018г., когато лицето не е било регистрирано по
ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било
длъжно. Размерът на дължимия данък е определен по реда на чл.67 ал.2 ЗДДС вр. с чл.53 ал.2 ППЗДДС. Установено е, че за периода от
01.07.2018г. до 21.08.2018г., задълженото лице е реализирало облагаем оборот по
см. на чл.96 ал.2 ЗДДС, в размер на 50 191,07лв., формиран от стопанисване на
бистро Делфин – Созопол, Къмпинг Смокини Север. С позоваване на чл.96 ал.1
изр.2-ро ЗДДС, е посочено, че заявление за регистрация по чл.96 ЗДДС е следвало
да бъде подадено в 7 дн.срок от датата, на която е достигнат оборота, до
28.08.2018г. включително. Заявление е подадено на 25.09.2018г., а регистрацията
по ЗДДС е от 04.10.2018г. – дата на връчване на Акт за регистрация от
02.10.2018г. С арг. от чл.102 ал.4 ЗДДС е прието, че
данъкът е дължим от датата, на която е надвишен оборотът, до датата на регистрация
по ЗДДС от приходния орган или до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация. В случая облагаем оборот от 50 000лв. е надхвърлен на
21.08.2018г., а регистрацията по ЗДДС е от 04.10.2018г. Имуществената санкция в
размер на 919,22лв. е неначислен ДДС за периода от 21.08.2018г. до
31.08.2019г., той като ако лицето бе регистрирано по ЗДДС, същото следваше да
начисли ДДС за посочения период и включи размера на данъка в СД за този период
– м.08.2018г., като СД е следвало да бъде подадена до 14.09.2018г. В тази вр. е прието, че нарушението е извършено на 15.09.2018г. В
НП е посочено, че нарушението е за първи път.
2. В жалбата против НП не са
въведени възраженията, посочени в отговора по касационната жалба, но е заявено
възражение по отношение дата на извършено административно нарушение, предвид
неяснотата на наложената санкция – за това, че дружеството не се е регистрирало
по ЗДДС в срока по чл.96 ал.1 ЗДДС или за това, че не е начислило ДДС за
периода от 21.08.2018г. до 31.08.2018г. В НП е посочена дата на извършване на
нарушението – 15.09.2018г., но същата е обвързана със срок за подаване на СД по
ЗДДС, което ориентира към санкция, основана на чл.179 ЗДДС, а не на чл.180 ал.2
вр. с ал.1 ЗДДС. Приложената санкция е по чл.180 ал.2
вр. с ал.1 ЗДДС : „Алинея 1 се прилага и когато
лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не
се е регистрирало по този закон в срок.”, поради което в случая
обстоятелствената част на НП не съдържа необходимата яснота. Посочено е, че
заявление за регистрация е следвало да бъде подадено в срок до 28.08.2018г.
вкл., но същевременно е прието, че дата на нарушението е 15.09.2018г.
РС – Пловдив възприел за установени
фактите, обосновали налагане на имуществена санкция по приложената правна квалификация.
НП е отменено поради допуснати в хода на административно-наказателното
производство съществени нарушения, ограничаващи правото на защита на наказания
субект. ПРС правилно е отрекъл редовността на връчването на покана за съставяне
на АУАН, тъй като е направено по реда на чл.29 ал.4 ДОПК, която не е приложима
в производството по ЗАНН. Съобразено е, че декларирането или не от страна на
субекта на желание за връчване на съобщения на електронни адреси, не е относимо в случа, предвид изричната разпоредба на чл.33 ДОПК.
При нередовно връчена покана, АУАН не е съставен в хипотеза на отсъствие на
нарушителя – чл.40 ал.2 ЗАНН. Приложими според ПРС за връчване на поканата и
АУАН са способите, визирани в чл.180 или по реда на чл.178 НПК, предвид
препратката от чл.84 ЗАНН. Нарушението е квалифицирано като съществено с
позоваване на решения на АС-Пловдив по сходни случаи и е изтъкнато, че
нередовното връчване на АУАН е пропуск, който не може да бъде саниран /преодолян/.
3. Административно-наказателната
преписка съдържа удостоверение за активиране на електронната препратка на
04.10.2018г., което се отнася до връчване на Акт за регистрация по ЗДДС. Покана
от 04.10.2018г. за съставяне на АУАН – л.43, дело ПРС, е отразена в
удостоверението за връчване по електронен път на Акта за регистрация, като
номер и дата на документа – без наименованието му – покана за съставяне на
АУАН. При тези данни може да бъде прието, че е налице връчване на документ по
реда на ДОПК, но не и връчване на покана за съставяне на АУАН по реда на ЗАНН.
Приетите по делото две заявления от м.09.2018г. /л.5 6/ са подадени от Дорина Н.Й. и от ЕТ Дори – Стел –
Дорина Й. – от името на Тейсти
13 ЕООД, но съдържанието им не касае връчване на съобщения и актове по ЗАНН.
Преписката не съдържа доказателства за обхвата на представителната власт на Д.Й.
и на ЕТ Дори, поради което отсъстват данни за упълномощаване на лицето от
страна на санкционираното дружество за получаване на съобщения и актове по
ЗАНН. Посоченото изключва възможност да бъде прието редовно връчване на покана
за съставяне на АУАН, при което положение същият е съставен в нарушение на
чл.40 ал.2 ЗАНН.
Както правилно е приел ПРС, ползваният
от касатора способ за връчване на покана за съставяне
на АУАН по реда на ЗАНН - не е приложим в производството по ЗАНН /чл.28, чл.29
и сл. ДОПК/, поради което не са настъпили целените правни последици : съгл.
чл.33 ДОПК – „По реда и в сроковете, посочени в тази глава, се връчват всички
подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по
приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и
книжата за реализиране на административнонаказателната
отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и
наказания.“. След като в ДОПК е предвидено изключение относно „…с изключение на
актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната
отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и
наказания”, разширително тълкуване на нормата не е
допустимо.
В хипотеза на връчен АУАН по реда на
чл.40 ал.1 ЗАНН, допуснатото нарушение не би било съществено с оглед критериите
за същественост на процесуалното нарушение – дали и в каква степен е нарушило
правото на защита.
Мотивиран с изложеното,
Административен съд-Пловдив, XXIII състав,
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 2255 от
10.12.2019г., постановено по АНД № 6667 по описа за 2019г. на Районен съд -
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :