РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. Пловдив, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501415 по описа за 2025 година
-ти
Обжалвано е решение №1567/06.04.2025г. на Пловдивския районен съд ХІ
гр. с. постановено по гр. д. №21265/2024г., с което се ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив с
БУЛСТАТ ***, с адм. адрес: ***, представлявана от Д. С. К. да заплати на Т. И. М. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т. Т., със съд. адрес: **** следните суми:
сумата от 3 639, 10 лева (три хиляди шестстотин тридесет и девет лева и десет
стотинки) – главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 293,7 часа в периода 09.12.2021 г.- 09.12.2024 г., получени в
резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент
1.143, както и сумата в размер на 599, 12 лева (петстотин деветдесет и девет лева и
дванадесет стотинки) - мораторна лихва върху главницата за периода от 1-во число на
месеца, следващ съответното тримесечие, начиная от 01.01.2022г., до 09.12.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба- 09.12.2024 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да му
заплати сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски за адв. възнаграждение.
Жалбоподателят Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Пловдив моли съда да отмени решението на районния съд, по съображения изложени
в жалбата и постанови друго, с което отхвърли иска. При евентуално отхвърляне на
жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
1
заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемата страна Т. И. М. счита решението на районния съд за правилно и
моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от приетото заключение на вещото лице К., както и
представените удостоверение издадено от ВПД началник на сектор „**“ и справка от
08.01.25г. се установява, че Т. И. М. е служител в МВР от 29.04.2009г. и продължава да
служи като „**“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор Охранителна полиция
към Трето РУ Пловдив от 20.04.2015г., а от 29.09.2023г. - „***“ в група „Патрулно-
постова дейност“ на сектор Охранителна полиция към Трето РУ Пловдив, и до
момента завеждане на делото. Безсппорно е и обстоятелството, че Т. М. е работил в
целия процесен период при сумарно изчисляване на работното време, и полага
дежурства.
Т. М. претендира заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 09.12.2021г.-09.12.2024г., ведно със законната лихва и мораторна лихва за
периода от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, начиная от
01.01.2022г. до 09.12.2024г. в размер на 599.12 лева.
Спорният по делото въпрос е следва ли при отчитане на извънредния труд,
положен от М. в процесния период, да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и
на НСОРЗ, в който случай би следвало да се приложи увеличаващ коефициент от 1,143
% съгласно нормативната уредба, която ищецът, тук възизваем, счита че следва да
бъде приложена, но според вещото лице не е била прилагана за процесния период и
според която на него допълнително биха се полагали за целия период 3639.10лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 293.7
часа в исковия период, ведно с мораторна и законна лихва, отново според
заключението на вещото лице.
Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК
на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи
не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на
празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в
МВР, изразено в брой на часовете (чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА), тъй като нормата на чл.
187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава
2
8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден
се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна"
част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187,
ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните
функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл.
187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът
за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се
извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща
индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи
да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в
издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е
обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни
часове в дневни.
Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр.
1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е
насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се
реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са
различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни
правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на
регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е
да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8
часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със
съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск - чл. 189,
ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение - чл. 234, ал.
1 ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд - чл. 187, ал. 5 и 6
ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и поблагоприятни
условия за придобиване право на пенсия - чл. 69, ал. 2 КСО, пенсиониране при
условията на I категория труд - чл. 69 КСО и др. Така приетото тълкуване на закона не
противоречи на правото на ЕС. Според Решение на СЕС по дело С-262/20, разгледано
и в тълкувателното решение, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
3
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти
на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да
се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите
и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на
труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест на полагания от тях нощен труд. Прието е, че чл.20 и чл.31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за
работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т.
80/. Изводите в Решение на СЕС по дело С-262/20 са споделени в Определение от
29.07.2024 г. по С-435/2023 на СЕС, образувано по преюдициално запитване от
Окръжен съд Смолян. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на
поставените въпроси: 1. Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която
по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените
задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници
от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство
и е съразмерна на тази цел. 2. Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и
31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по - специално до
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. При
отговора на първия и втория въпрос в Определение от 29.07.2024 г. по С-435/2023,
СЕС е мотивирал изводите си с възприетото разрешение по дело С262/20г. и въз
основа на него е постановил определението си.
Ето защо следва да се приеме, че изводите в определението по дело С-435/2023
на СЕС са в унисон с тези по дело С-262/20г., решението по което е взето предвид при
постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. Ето защо следва да се
приеме, че не е налице основание положените от ищеца в процесния период часове
4
нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1, 143, поради което
предявеният иск на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е
неоснователен и следва да се отхвърли. В този смисъл са: Решение № 525 от
13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 282 от 9.05.2024
г. на ВКС по гр. д. № 866/2023 г., III г. о., ГК Решение № 234 от 28.04.2025 г. на ВКС по
гр. д. № 2142/2024 г., III г. о., ГК.
Изложеното обосновава извода, че обжалваното решение следва да се отмени,
като вместо нео се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 197.78лв, от които 100лв. възнаграждение за
юрисконсулт и 97.78лв. държавна такса за въззивно обжалване.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-
ОТМЕНЯ изцяло решение №1567/06.04.2025г. на Пловдивския районен съд ХІ
ти
гр. с. постановено по гр. д. №21265/2024г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. И. М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т. Т.,
със съд. адрес: *** против ОД на МВР Пловдив с БУЛСТАТ ***, с адм. адрес: ***,
представлявана от Д. С. К. за заплащане на следните суми: сумата от 3 639, 10 лева
(три хиляди шестстотин тридесет и девет лева и десет стотинки) – главница,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 293,7
часа в периода 09.12.2021 г.- 09.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на
положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на
599, 12 лева (петстотин деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки) - мораторна
лихва върху главницата за периода от 1-во число на месеца, следващ съответното
тримесечие, начиная от 01.01.2022г., до 09.12.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба- 09.12.2024 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Т. И. М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т. Т., със съд.
адрес: *** да заплати на ОД на МВР Пловдив с БУЛСТАТ ***, с адрес: *** сумата
197.78 (сто деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6