Р Е
Ш Е Н
И Е
2182/28.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 23.10.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4687 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „И.“ ЕООД против НП № 03-007667/25.05.2017 г. издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл.413
ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на процесното НП и се оспорва фактическата обстановка,
изложена в него. Формулирано е искане за отмяна на обжалвания
акт.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането до съда,
по съществото на делото представя писмено становище.
Представителят
на адм. наказващия орган оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, а с оглед
липсата на доказателства за връчване на НП, съдът прие че е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
15.05.2017 г., по повод постъпил сигнал в Д“ИТ“-Варна, служителите на инспекцията
св.Ст.П. и Л.Б., извършили проверка на строителен
обект, намиращ се в гр.В*, ул.“Д* № 54 бл.1. Установило
се, че в обекта има работници на „И.” ЕООД, които били
описани в констативен протокол. При оглед на строежа свидетелите
установили, че нито една от изградените етажни плочи не е обезопасена срещу опасност от падане
от височина с помощта на горно и междинно перило за ръка и бордова лента за
крака. Такова обезопасяване липсвало конкретно на плоча кота +3,40. Свидетелят П. обявил началото на
проверката на упълномощен представител на посоченото дружество, на когото в
последствие връчил призовка за представяне на документи в Д“ИТ“. Свидетелите установили, че „И.” ЕООД, извършвало
строителството, а техническият ръководител на обекта, бил служител на това дружество. На място проверяващите установили и работници на други дружества
едно от които „С* 2015“,
наети като подизпълнители, на които също била извършена проверка. Всички констатации от проверката свид.П. обективирал
в протокол № 1717493/18.05.2017 г., с който дал и съответните предписания, като
междувременно издал и акт за спиране на работата в опасната зона на височина с
кота +3.40;+6.20 и +9.00м.
На 18.05.2017 г. свид.П. съставил против „И.”
ЕООД акт за
установяване на административно нарушение, в който посочил че дружеството, в
качеството на работодател, не е обезопасил плоча на кота + +3,40 срещу
опасността от падане от височина с помощта на главно и междинно перило за ръка
и бордова лента за крака. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.61
от Наредба № 2 за МИЗБУТСМР.При предявяването на акта упълномощеното от
управителя на „И. „ЕООД лице посочил, че нарушението е отстранено веднага по
време на проверката. При предявяването на акта, както и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН възражения не били направени и д
Въз
основа на акта било издадено и атакуваното постановление ,
с което АНО изцяло приел фактическата обстановка и правната квалификация на
нарушението - по чл.61 от Наредба № 2 за
МИЗБУТСМР и наложил на „И.” ЕООД „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, които съдът кредитира изцяло като относими и взаимно допълващи
се за обстоятелствата, за които свидетелстват.
В хода на съдебното
производство бяха разпитани свидетелите Ст.П. и Л.Б., чиито показания съдът
кредитира, като обективни и взаимнодопълващи се. От тях се установи, че
нарушението е констатирано при проверка на обекта, където са работили както
служители на строителя „И.“ ЕООД,
така и на наети от него подизпълнители. Свидетелите посочиха, че от
разговора с техническия ръководител и договорите, които им били представени, установили кой е
строителя на обекта.
От
приобщените по делото разрешение за строеж № 241/07.12.2007 г. и заповеди №№
152/29.11.2013 г. ,116/03.12.2015 г. и
А-76/04.08.2017 г. се установява, че на 4 физически лица, представлявани
по пълномощие от „* строителство и
инженеринг“ЕООД е разрешено извършването на строеж: жилищна сграда, находяща се
в УПИ І-64 кв.32 по плана на 24 м.р. /ул.“Д*“ № 54/ в
гр.Варна.
От
договор за строителство № СС-02/11.12.2015 г. се установява, че „И.“ ЕООД е възложил на „Смарт строй 2005“ЕООД, извършването
на СМР направа на кофраж на плочи и вертикали, монтаж на арматура, полагане на бетон и направа на задария на горепосочената жилищна
сграда.
От протокол № ПР1717494/22.05.2017 г. се
установява, че на 15.05.2017 г. свид. П.
и Б. са извършили проверка на „С* 2005“ЕООД, като
подизпълнител на строителния обект на ул.“Д* № 54 бл.1. В рамките й дружеството
е представило книга
за ежедневен инструктаж, която е
заверена от проверяващия.
При
така установената фактология съдът прима, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган –
Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на
чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми
реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена
възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне по реда на чл.52
ал.4 от ЗАНН. Описанието на
нарушенията и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Правото на защита на жалбоподателя е
реализирано в цялост с депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
За да е осъществен съставът на цитираната в наказателното постановление
санкционна норма на чл. 413,
ал.2 от КТ следва да е установено наличието на задължено лице – работодател,
вменено му от законодателя задължение за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и доказано неизпълнение на това му задължение.
По
делото се установява, че на 21.10.2014 г. бил сключен предварителен договор за
учредяване на право на строеж и прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за проектиране и строителство между прехвърлителите *, от една страна, и приобретателят „И.“ ЕООД, от друга страна. По силата
на посочения договор приобретателят се е задължил да изгради и завърши
жилищните сгради в степен на завършеност и изпълнение на довършителните работи по
БДС (на шпакловка и замазка), а именно блокове 1,2,3 и
да довърши изграждането на блок 4 в Многофункционална
обществено-административна и/или жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, район „*“,
ул. „*“ № 54.
На
11.12.2015 г. бил сключен договор за строителство № СС-02/11.12.2015 г. между
въззивното дружество, в качеството на възложител, и „С*– строй 2015“ ЕООД, в
качеството на строител, по силата на който строителят се задължил да извърши
СМР в обект, находящ се адрес гр. В*, ул. „*“ № 54, както следва: направа на кофраж на плочи и
вертикали, монтаж на арматура, полагане на бетон и направа на зидария.
С нотариален акт за прехвърляне на идеални части от поземлен имот и
взаимно учредяване на вещно право на строеж върху поземлен имот срещу
задължение за извършване на строителство № 69, том I, рег. № 1803, дело № 43 от 17.02.2016 г. по описа на нотариус * – нотариус с рег. № 363 от
Регистъра на НК, * прехвърлили идеални части от ПИ с идентификатор 10135.2554.612 на
съсобственика си „И.“ ЕООД. Собствеността
била прехвърлена срещу задълженията на дружеството за проектиране и
строителство, подробно описани и поети съгласно посочения по-горе предварителен
договор.
С норма на чл.
14 от ЗЗБУТ е въведено общо задължение за всички лица – ЮР и ФЛ, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя
сметка работят сами или в съдружие с други,
да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи,
свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които
по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или
места. В §1, т.9 от същия закон е дефиниран критерия за минималните изисквания
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - такива условия, които не водят до професионални заболявания и
злополуки при работа и създават предпоставка за пълното физическо, психическо
и социално благополучие на работещите
лица
С Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи са въведени
специални изисквания, на задължените
лица е вменено задължение за извършване на конкретни действия по изпълнението
им. Такива задължени лица са възложителят (чл. 5 от Наредбата)
; координаторът по безопасност (чл. 11 от Наредбата) и СТРОИТЕЛЯТ (чл. 16 от Наредбата) .
В хода на делото по отношение на въззивното дружество не се събраха
доказателства, от които да е
възможен извод за самостоятелно наети от дружеството работници - конкретно индивидуализирани лица с трудови
договори и поради това не може да се
придаде качеството „строител“. След като е така, то процесното дружество не може да
бъде поставено в кръга на задължените лица, очертан с конкретните разпоредби на
Наредба № 2/2004 г.
Изводите относно придаденото на „И.“ ЕООД
качество на работодател, при положение, че дружеството дори няма качеството на
строител, са в
противоречие с относимите
материално-правни разпоредби.
Отговорността
на дружеството е била ангажирана за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/2004 г., според който паданията от
височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които
са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение.
Съгласно
чл. 1 от наредбата, с нея се определят минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на временните и
подвижните строителни площадки. Наредбата не съдържа определение за „строителна площадка“ за целите на прилагането си, поради което приложение
следва да намери определението по пар. 5, т. 37 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, според
което „строителна площадка“ е теренът, необходим за
извършване на строежа и определен с инвестиционния проект или с границите на
поземления имот, в който се извършва строителството. Ето защо, преценката за
извършено нарушение по чл. 61 от наредбата следва да
се извършва съобразно дефинирания в наредбата обем на защитените обществени интереси,
а именно, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в рамките
на временните и подвижните строителни площадки. При
липса на изрично уточнение, че задължението по чл. 61 от наредбата се
отнася за част от строителна площадка и по-специално за всяка плоча, не може
отделната плоча на изграждащия се строеж да бъде квалифицирана като
самостоятелна строителна площадка, и съответно необезопасяването й да се приеме
за отделно нарушение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Ето защо в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които създават неяснота относно правните и фактическите твърдения на
органите и не дават възможност за преценка относно приложимостта на чл. 17 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът
намира, че атакуваното постановление следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-007667/25.05.2017
г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с
което на „И.“ ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева, на
основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Варна в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му .
СЪДИЯ: