Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260545
гр. Сс, 03 декември
2020 г.
Силистренски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря Глория Недева разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело
№ 1877 / 2019 г.
на съда и се произнесе, като взе
предвид следното :
ИЩЕЦЪТ “М.” ЕООД, ЕИК ……………., със седалище и адрес на управление гр. Сс, ул. Т. № 14, представлявано от
управителя Д. Г. Б., чрез пълномощника адв. В.Х., моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7 714.20
лв., представляваща неплатен дължим наем
за периода 28. 07. 2015 г. – 28. 04. 2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане и разноски по производството.
Твърди, че с наследодателя на ответника
са били в облигационни правоотношения, основани на сключения помежду им договор
за наем от 28. 07. 2014 г. по отношение на недвижим имот – стопански двор,
намиращ се в с. К., при годишна наемна цена в размер на 6 868.80 лева с
ДДС. Срокът на договора бил уговорен за три години – до 28. 07. 2018 г., но
вещта не била върната и ползването й продължило със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, като по тази причина ищецът счита, че
съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД споразумението следва да се
счита продължено за неопределен период. Поради липсата на плащания от страна на
наемателя, наемодателя претендира плащане на половината от общо дължимата сума
от 15 428.40 лева, тъй като за останалата половина е приключило
принудително изпълнение по изп. дело № 335 / 2019 г. по описа на ДСИ при СРС по
отношение на другия наследник – М. И. Д..
ОТВЕТНИКЪТ Д.В.Д. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез процесуалния си представител адв. И.А. е подал
отговор, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Признава
факта, че между сина му и ищеца е сключен договор за наем със срок от три
години, но оспорва възможността в патримониума на наследниците да преминат
бъдещи задължения на наследодателя, като счита, че със смъртта на сина му се е
прекратило и наемното правоотношение, поради което наемодателят би могъл да
претендира единствено претърпени имуществени вреди, но не и да основава
претенцията си на договорно основание.
Счита, че след смъртта на наследодателя на 31. 01. 2015 г. до 28. 04.
2018 г. за наследодателя не са възникнали задължения за заплащане на месечен
наем, поради което тези задължения не са преминали върху неговите наследници.
Акцентира на обстоятелството, че в исковата молба не са изложени твърдения,
както и не са представени доказателства, че ищецът е предал държането върху
процесния имот на наследодателя, освен това не е изпълнено условието за внасяне
на гаранционен наем, поради което счита, че договорът не е породил действие.
Твърди,че не е ползвал процесния имот, ползвал е само собствената на сина му
стопанска сграда с площ от 646 кв.м., построена върху откритата площ , отдадена
под наем. За отдадената открита площ, ответникът твърди, че ищецът е предприел
действия по обявяването й за продажба, с което е показал, че счита договора за
прекратен. Отделно от това, в отговор на покана от страна на ищеца, съпругата
на ответника, на 18. 12. 2015 г. е превела сумата от 2 840.00 лева с
основание – окончателно по договор за наем, след което е получила анекс от 21.
12. 2015 г. към договора, с който наемодателя
прекратява договора за наем, сключен между него и сина на ответника.
След като прецени представените по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 236, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Няма спор между страните в
производството, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между „М.” ЕООД в качеството му на наемодател и земеделския
производител М. Д. Д. в качеството му наемател на 28.07.2014 г. е сключен
договор за наем от 28.07.2014 г., по силата на които наемодателят се е задължил
да предостави за временно ползване на наемателя стопански двор, находящ се в с.
К. с площ от 57231 кв.м., от които обработваема площ 45000 кв.м., срещу поето
от негова страна задължение да заплаща
годишен наем в размер 5724 лв. без ДДС за срок от три години. Наемателят е
починал на 31. 01. 2015 г. и заместен в договорното правоотношение от своите
наследници – родителите му М. И. Д. и ответника Д.В.Д..
Спорни между страните са
обстоятелствата, касаещи прекратяването на договорните правоотношения
посредством анекс от 21. 12. 2015 г., както и ползването на имота от ответника
и съпругата му.
На първо място, съобразно приетите по
делото заключения по две съдебно – графически експертизи се установява, че
полученият от съпругата на ответника анекс не е подписан от представител на
ищеца, а е подписан от сина на управителя на „М.“ ООД – Енчо Иванов Панайотов.
Макар и да е притежавал качество на представляващ дружеството в предходни
моменти, към момента на подписване и изпращане на анекса няма никакви данни за
наличие на правомощие за извършване на такова действие у подписалото го лице.
Освен това, в самия документ не е указано, че същият се подписва от
пълномощник, поради което съдът не може да приеме, че цитирания документ
изхожда от ищеца или негов представител. Не може да се възприеме и тезата на
ответника за прилагане хипотезата на чл. 301 от ТЗ, тъй като по делото не се
събраха категорични доказателства, установяващи, получаване на подписания от
страна на наемателя анекс от наемодателя. Единствено показанията на
свидетелката Д. са недостатъчни да обосноват такъв извод, тъй като тя не е
присъствала при предаване на този документ и не е сигурна дали изобщо е
предаден. От друга страна, последващите действия от страна на ищеца не сочат на
наличие на знание за прекратяване на договорните отношения – напротив видно е от
представената по делото кореспонденция, че ищцовото дружество е считало
договорните отношения за валидни и договорените суми за наем – дължими. Не без
значение е и факта, че на отправената покана изх. № 8 / 04. 12. 2015 г. от
страна на ищеца, единият от наследниците е извършил плащане, въпреки ясното
предупреждение, че едва при неизпълнение договорът ще бъде прекратен. По тези
съображения съдът приема, че ответникът дължи заплащането на договорената
наемна цена за периода на договора поради наличието на непрекратено договорно
правоотношение, в което е встъпил в качеството му на универсален правоприемник
на починалия наемател – негов син.
Именно предвид характера на встъпване в
правоотношението от страна на ответника, не може да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът не е договарял с ищеца, а е
встъпил в съществуващо правоотношение по силата на закона и вследствие на
универсално правоприемство, т.е. с изтичане на срока на договора, същият следва
да се счита прекратен. Независимо от това, в случая са налице и достатъчно
доказателства за съда да приеме, че ползването на имота не е продължило след
изтичане на срока на договора, за да е налице дори претенция за обезщетение за
лишаване на ищеца от правото му да ползва собствения си имот / предвид прекратяването
на договора поради изтичане на срока /, като в тази връзка съдът цени
показанията на свидетеля Скорчелиев. От страна на ищеца не са ангажирани
доказателства във връзка с обстоятелството, че ответникът е продължил да ползва
имота, като за това обстоятелство доказателствената тежест е негова.
По изложените съображения съдът счита,
че исковата претенция е основателна и доказана до размера от 5 138.40 лева
с ДДС общо за периода 28. 07. 2015 г. – 28. 07. 2017 г. и го уважава в този
размер, като отхвърля претенцията за периода 28. 07. 2017 г. – 28. 04. 2018 г. за сумата от
2 575.80 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски по производството, които за производството пред тази инстанция и
предвид уважената част от претенцията са в размер на 788.37 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски по
производството, които за производството пред тази инстанция и предвид
отхвърлената част от претенцията са в размер на 313.87 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Д.В.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на “М.” ЕООД, ЕИК ………….. със седалище и адрес на управление гр. Сс, ул. Т. № 14, представлявано от
управителя Д. Г. Б. сумата от 1 704.00 / хиляда седемстотин и четири / лева, представляваща 1 / 2 от неизплатена част от наемната цена с
включен ДДС по договор за наем от
28.07.2014 г. / сключен между наследодателя му М. Д. Д. и “М.” ЕООД / за
периода от 28.07.2015 г. до 28.07.2016 г., сумата
от 3434.40 / три хиляди четиристотин тридесет и четири лв. и 40 ст. / лева,
представляваща наемна цена с включен ДДС по същия договор за наем за периода от
28.07.2016 г. до 28.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2019 г., до окончателното
им плащане и
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска в
останалата му част за заплащане на сумата от 2 575.80 / две хиляди
петстотин седемдесет и пет лв. и 80 ст. / лева, представляваща 1 / 2 от неизплатена
част от наемната цена с включен ДДС за периода от 28.07.2017 г. до 28.04.2018 г., през който Д.В.Д.
продължил да ползва имота, предмет на
договора за наем, след изтичане срока на
договора, както и законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.12.2019 г., до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА Д.В.Д.
с ЕГН **********,*** да заплати на “М.”
ЕООД, ЕИК …………., със седалище и адрес на управление гр. Сс, ул. Т. № …,
представлявано
от управителя Д. Г. Б. сумата от
788.37 / седемстотин осемдесет и осем
лв. и 37 ст. / лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА “М.” ЕООД с ЕИК …………., със седалище и адрес на управление гр. Сс, ул. Т. № …,
представлявано
от управителя Д. Г. Б. да заплати на Д.В.Д. с ЕГН **********,*** сумата от 313.87 / триста и тринадесет лв. и 87 ст. / лева –
разноски по производството.
Решението може да се обжалва пред
Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: