Р Е Ш Е Н И Е
№ 5759/16.12.2019г.
Гр.Варна, 16.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание проведено на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12 082 по
описа на ВРС за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано са в условията на обективно кумулативно съединяване искове
с правно основание чл. чл.422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството по
делото е образувано по предявен иск,
заведен във ВРС с вх.№ 55 959/31.07.2019г. с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, като исковата молба е допълнително уточнена с писмена молба с
вх.№ 60 787 от 20.08.2019 г. /л. 13 от делото/.
Исковото производство е продължение на заповедното –
частно гр.дело № 9200/2019 г. по описа на РС Варна, ХХI –ви състав, по което
със Заповед № 4660/17.6.2019г.за изпълнение на парично задължение, издадена от
РС Варна по ч.гр.д. № 9200/2019г., по описа на съда за 2019г., XXI състав, е
било разпоредено: „длъжник „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК *със седалище и адрес на
управление ***, *, административна сграда, представлявано от Е. К. К. и И. К.
Ш., законни представител ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Ш. Р. А. – управител и
представляващ сумата от 3141,16 лева
/три хиляди сто четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
главница по Договор от 02.04.2018г. за извършвани работи по поддръжката на
тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври
2018г., на територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, находящ се в *,
за което са издадени данъчни фактури № 350/30.11.2018г. и № 351/30.11.2018г. и
по Договор от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи,
поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на
територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *, за
което са издадени данъчни фактури № 332/01.10.2018г. и № 333/01.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 13.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 62,83 лева /шестдесет и два
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща заплатена държавна такса за
заповедното производство, както и сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.В самата заповед заповедният съд е
вписал, че Вземането произтича от следните обстоятелства: „Незаплатени парични
задължения по Договор от 02.04.2018г. за извършвани работи по поддръжката на
тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври
2018г., на територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, находящ се в *,
за което са издадени данъчни фактури №
350/30.11.2018г. и № 351/30.11.2018г. и по Договор от 02.04.2019г. за
извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и
растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищни
комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *, за което са издадени
данъчни фактури № 332/01.10.2018г. и № 333/01.10.2018г.“, като е посочена и
банкова сметка ***/кредитора в банка „*“ АД по сметка с IBAN: ***.
Отправеното до съда искане по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК от ищцовата страна е да бъде прието за установено със СПН между страните,че
ответникът дължи на ищеца СУМАТА от 3141,16
лева
(три
хиляди сто четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки)
представляваща главница по Договор от
02.04.2018г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна
система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на
територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, находящ се в *, за което са издадени данъчни фактури № 333/01.10.2018г.
и № 351/30.11.2018г. и по
Договор от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи,
поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на
жилищни комплекси от затворен тип „*“ и
„*“, находящи се в *, за което са издадени данъчни фактури № 332/01.10.2018г. и № 350/30.11.2018г.
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В уточнителната молба депозирана до РС Варна ищцовата
страна изрично сочи, че желае исковият съд да приеме това прецизиране на
петитума като уточнява, че по този начин отстранява допуснатата техническа
грешка в т.14
от Заявлението, която не рефлектира
върху общия сбор на главницата и по четирите фактури, но е свързана с
точното посочване на две от четирите фактури отнесени към двата договора, като
са разменени местата йм – фактури 333/1.10.18 г. и 350/30.11.18 г., които следва да се отнесат към двата договора, така
както е посочено в прецизирания петитум.
От горното е видно, че настоящия исков процес има за
предмет паричното вземане в общ размер на 3 141,16 лв., за което вече
заповедният съд въз основа на заявление на ищцовата страна, по заповедното дело
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Ищцовата страна е основавала исковата си молба на
следните твърдени факти и обстоятелства: сочи се, че на 2.4.2018 г. между ищцовата
страна в качество на възложител и ответната страна в качество на изпълнител бил
сключен Договор по силата на който възложителят възлагал а изпълнителят приемал
да извърши работи по поддръжка на тревни площи, поливна система и растителност
на територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, подадащ в поземлен имот
с идентификатор * и жилищен комплекс * попадащ в поземлен имот с идентификатор *,
находящи се в * за периода от 1-ви април 2018 година до 31 –ви октомври 2018 г.
Твърди се ,че на същата дата между страните бил сключен и втори договор като по
него възложителят /ответната страна/ възлагал а изпълнителят /ищцовата страна/
приемал да извърши работи по поддръжка на тревни площи, поливна система и
растителност на територията на жилищен комплекс от затворен тип „ *“, попадащ в
поземлен имот с идентификатор */находящ се в *, за периода от 1-ви април 2018
година до 31 –ви октомври 2018 г.
На основание раздел
Втори, чл. 4 от Двата договора, сочи ищцовото дружество, че същото издавало всеки
месец данъчни фактури, които своевременно били предавани на възложителя. Съгласно същата клауза от
договорите – плащането на сумите следва да става на месечни вноски , до 10- то
число на месеца, следващ месеца през който била извършена поддръжката на и
съобразно издадената фактура. Пояснено е, че са били издадени фактурите с
номера 332/1.10.2018 г., № 333/1.10.2018 г., № 350/30.11.2018 г. и
351/30.11.2018 г. Ищцовата страна твърди, че на 18.12.2018г., на посочения във
всеки от двата договора електронен адрес на възложителя от ищцовата страна било
изплатено уведомително писмо с което възложителя бил уведомен за промяна на
банковата сметка на изпълнителя и било отправено напомняне за неизплатените
суми по издадените фактури. Въпреки това, твърди ищцовата страна – плащане на
сумите не последвало.
Във връзка с
гореизложеното ищцовата страна сочи, че на дата 13.06.2019 г. ищцовото
дружество подало по чл.410 ГПК заявление пред РС Варна за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК като било образувано ч.гр.д.№ 9200/2019 г. по описа
на ВРС, ХХI-ви състав издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
4660/17.06.2019 г., оспорена от ответното дружество в срока и по реда на чл.
414 ГПК. Предвид тези твърдения и с оглед и указанията на заповедния съд, в
преклузивния срок ищцовата страна е предявила специалния установителен иск
против ответната страна, като желае със СПН да бъде установено съществуването
на паричното вземане за което заповедния съд е издал Заповедта по чл.410 ГПК.
Обективирано е искане за присъждане и на разноските по делото .В подкрепа на
исканията си ищцовата страна е направила доказателствени искания Изрично е
посочен и съдебния адрес, на който се желае да бъдат връчвани книжата до
ищцовото дружество – чрез адвокат К.С.К.
***, съдебен адрес:***.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не депозирала
отговор,чрез адвокат К.Ж. със
съдебен адрес ***.Видно от отговора на искова молба ответното
дружество оспорва иска и по основание и по размер.
Ответникът счита, че
твърденията на ищеца не са доказани, дори договорите и фактурите, на които
ищецът основавал вземането си не били приложени, като доказателство към
исковата молба, като по този начин ищецът се домогвал да осъди ответното
дружество да заплати услуги, които не било поръчвали и получавало.
Фактурирането,
подчертава ответникът, не означавало, че точно тези услуги били поръчани от
ответника, или че същите били поръчани въз основа на сочените договори.
Гореизложените
обстоятелства,обобщава адв. Ж. водели до извода, че услуга не била предоставяна на ответното дружество, фактури ответното дружество не било получавало,
поради което за ответното дружество не възниквало и задължение за плащане на
търсената сума.
Оспорени са в срока
по чл. 131 ГПК всички представени с исковата молба документи, като е заявено,
че се оспорва: „тяхното съдържание,
истинност, дата“.Твърди се, че същите били съставени за целите на процеса и не можели да бъдат противопоставени
на ответника.От приложеното уведомително писмо изпратено до мейл до лицето И.А.,
ведно с разпечатка на уведомление за промяна на банкова сметка ***, по никакъв
начин, според ответното дружество, не можело да се изведе обоснован извод, че
същото било получено от ответника или, че изобщо било автентично. Както било
видно от Търговски регистър, представляващите на ответното дружество „С.С.К.И Е.Х.“
АД са изпълнителните директори Е. К.и И. К. Ш., а не И. А.
В условията на евентуалност ответната страна твърди , по делото не са
представени доказателства за надлежно изпълнение
на задълженията на ищеца по договорите, поради което за ответника не
възниквало и задължение за заплащане на суми по договорите.Липсвало изрично приемане на работите, извършени от изпълнителя, не
били представени каквито и да били документи в тази насока. Изпълнение на задълженията на изпълнителя
по договорите липсвало.Оспорена е изцяло исковата молба, като се желае ВРС
да остави същата без уважение, като неоснователна
и недоказана.Изрично е заявено и от ответната страна, че желае с оглед на
становището на ищеца ВРС за предостави и на ответника възможност да представи
нови доказателства и направи нови доказателствени искания.Ответната страна моли
ВРС да остави без уважение искането на ищеца за допускане на ССЕ,като сочи,
че процесните фактури не били представени по делото, не били представени с
препис за ответника, като по този начин се нарушавало правото на ответника на
защита.Обективирано е искане за събиране на гласни доказателства, като се желае
ВРС да допусне до разпит двама свидетели
при условията на водене, чрез които ответникът да установи обстоятелства във връзка с неизпълнение на договорите от
страна на ищеца.
В проведеното първо и единствено открито съдебно
заседание от 15.11.2019 г. адв.К., в качеството му на надлежно упълномощен
процесуален представител на ищовото дружество желае ВРС да уважи изцяло
предявения иск, като желае предоставяне на срок за писмена защита,представяйки
списък по чл.80 ГПК.
В същото съдебно заседание ответното дружество
не е изпратило представител, но в писмена молба е изразило преди заседанието
становището си по същество, като чрез адв.Ж. също е обективирало искане за
предоставяне на срок за писмена защита.
Двете страни по спора,чрез процесуалните си представители
в срок са депозирали писмени защити .
СЪДЪТ, въз основа на
твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност
и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От
изисканото и приобщено по настоящото исково производство частно гражданско дело № 9200/2019 год. по описа на ВРС ХХI –ви състав
безспорно се установяват релевираните от ищцовата страна фактически твърдения за
наличието на правен интерес от водената установителна искова защита.Установява
се безспорно ,че на дата 13-ти юни 2019 г. ищцовото дружество „ Е.К.” ЕООД е
завело във ВРС Заявление по чл.410 ГПК против длъжника * АД
с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
За
правилната преценка на допустимостта на исковото производство настоящият исков
съд се спира на изложеното от заявителя в Заявлението до заповедния съд, като
от л.3 –ти от частното дело се установява, че в т. 9 от заявлението заявителя
,представляван в двете производства от адв.К. К.е вписал, че паричното вземане
в размер на 3 141,16 лева представлява сбор от неизплатени изцяло суми по
фактури №332/1.10.2018 г., 333/1.10.2018 г. , №350/30.11.2018 г. и
№351/30.11.2018 г.издадени от „Е.К. „ЕООД към С.С.К.и Е. Х. АД а в б.”б” на т.9 се е претендирала и
законната лихва върху паричното вземане, считано от датата на подаване на
заявлението . В същата т. 9 а и в т.14 от Заявлението заявителят е посочил ,че
сумата се претендира като неизплатена
дължима сума за извършени работи по
поддръжка на тревни площи , поливна система и растителност на територията на
жилищни комплекси от затворен тип „* „ и „ * „съгласно два договора от 2.4.2018
г.На л.4 –ти от заповедното производство в т. 14 – „ Допълнителни изявления и
допълнителна информация „, в самото заявление заявителят е вписал , че съгласно
договор от 2.4.2018 г. сключен между страните дружеството заявител в качеството
си на изпълнителен през м.09 и м.10 2018 г. извършило работи по поддръжка на
тревни площи, поливна система и растителност на територията на жилищен комплекс от затворен тип „*
„,находящ се в гр.Варна, * „, за което са
издадени данъчни фактури № 350/30.11.2018 г . и № 351/30.11.2018 г., които
фактури били приети и осчетоводени от възложителя и длъжник в заповедното
производство – *
АД .
Твърди
се в заявлението в същата т.14 –та,че съгласно договор от 2.4.2018 г. сключен
между същите страни, дружеството заявител отново в качеството си на изпълнител през м. 09 и м. 10.2018 г.
извършило работи по поддръжка на тревни площи, поливна система и растителност
на територията на жилищни комплекси от затворен тип „ * „ и „* „, находящи се в
*,за
което били издадени фактури № 332/1.10.2018 г. и № 333/1.10.2018 г., които били
приети и осчетоводени от възложителя – холдинг „*
„.
Отделно
от изложеното заявителят е претендирал и присъждане на разноските по
заповедното производство а именно сумата от 62,83 лв.за внесена държавна такса
и сумата от 400 лв.съгласно договор за правна защита и съдействие от 5.6.2019
г. –заплатен адвокатски хонорар .
Установява
се от материалите по заповедното производство ,че още със заявлението заявителя
е приложил двата отделни договора с приложенията към тях и заверени за вярност
с оригинала копия на данъчни фактури.
Въз
основа на Разпореждане от дата 17.6.2019 г. № 25 790 заповедният съд е
намерил,че заявлението по чл.410 ГПК отговоря на съдържателните изисквания за
редовност / л.18 от частното дело/ поради което и заявлението е уважено изцяло.
Видно
от л. 19 –ти от частното дело, въз основа на разпореждането от 17.6.2019 г. по
ч.гр.д. № 9200/2019 г. ВРС ХXI –ви състав е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 4660/17.6.2019 г. по силата на която е било
разпоредено : Длъжник „С.С.К.И Е.Х.“ АД,
ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, *, административна сграда,
представлявано от Е. К. К. и И. К. Ш., законни представители ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Ш. Р. А. – управител и представляващ сумата от 3141,16 лева /три хиляди
сто четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
главница по Договор от 02.04.2018г. за
извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и
растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на
жилищен комплекс от затворен тип „*“,
находящ се в *, за
което са издадени данъчни фактури №
350/30.11.2018г. и № 351/30.11.2018г. и по Договор от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на
тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и
октомври 2018г.,
на територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *, за което са издадени
данъчни фактури № 332/01.10.2018г. и №
333/01.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
– 13.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 62,83
лева /шестдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща заплатена държавна
такса за заповедното производство, както и сумата
от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение.
В
самата заповед и заповедния съд е посочил,че :” вземането произтича от следните обстоятелства: Незаплатени парични
задължения по Договор от 02.04.2018г. за извършвани работи
по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през
месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищен комплекс от
затворен тип „*“, находящ се в *, за което са
издадени данъчни фактури №
350/30.11.2018г. и № 351/30.11.2018г. и по Договор от 02.04.2019г. за
извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и
растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на
жилищни комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *, за
което са издадени данъчни фактури № 332/01.10.2018г. и № 333/01.10.2018г. „.
Вписана е в Заповедта по чл.410 възможността , че присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора
в банка „*“ АД по сметка с IBAN: ***. „
От
приобщените на л.22 и следващи писмени доказателства се установява факта,че
заповедта по чл.410 ГПК е била връчена на длъжника по надлежния ред,депозирано
е било възражение по чл.414 ГПК в срок, дадени са били указания на заявителя по
чл.415 ГПК и заявителят е предявил специалния си установителен иск в
едномесечния срок,представяйки доказателства за това пред заповедния съд.При
гореизложените и установени по делото факти, настоящият състав прави извода, че
искът е предявен в преклузивния срок и процесуално допустим, поради което съдът
дължи произнасяне по спора по същество .
Както
бе посочено и по-горе двата договора от една и съща дата, но с различен предмет
са били представени в заповедното производство ,поради което не са прилагани
втори път в исковото.
Приобщено
на л. 4 -6 –ти по настоящото дело е уведомително писмо изпратено от ищцовото към ответното дружество
на дата 18.12.2018 г. в 18:11 ч. по ел.път, чрез ползване на Gmail.От прочита
на същото се констатира ,че ищцовото дружество е изпратило на ответника писмо
за неизплатени задължения ведно с уведомително писмо за нова банкова сметка ***
.На л.5 –ти от делото са изброени общо 6 данъчни фактури издадени на дати 14.09.2018 г. ; 1.10.2018 г.
с посочена стойност с ДДС, като последните две са с номера 350/30.11.2018 г. на
стойност 902,40 лв. и 351/30.11.2018 г.на стойност 746,40 лв. с ДДС .На трето
място в същото писмо е вписана фактура №332/1.10.2018 г. на стойност 806,40 лв.
с ДДС а на четвърто фактура №333/1.10.2018 г. на стойност 686,40 лв.с ДДС .
За
пълното изясняване на фактическата страна по спора по исковото производство е
допусната необходимата съдебно –
счетоводна експертиза , възложена на в.л.Е.Т..
Заключение
от вещото лице Е.Й.Т. от дата
06.11.2019 г. е изготвено в срока по чл. 199 от ГПК, като е приобщено по делото
на л. 33 -36 –ти по делото.
Видно
от констативно съобразителната част , ССчЕ е изготвена на база материалите по
делото и след запознаване със съответните счетоводни документи при ищцовото и
ответното дружества .
Заключението
на в.л. Т. е ясно и мотивирано като по
същество обуславя извода на вещото лице, че четирите процесни фактури са
надлежно декларирани от „Е.к.“ ЕООД в дневниците за продажби по СД по ЗДС и ДДС
е бил начислен като задължение за внасяне към бюджета съгласно изискванията на
ЗДДС а в счетоводството на ответника същите фактури са отразени в дневниците за
покупки и СД по ЗЗДС както следва :
Фактура
№ 332/1.10.18г. на стойност 672 лв.,ДДС 134,4лв., общо 806,4 лв., / за данъчен
период м.10.18 – с вх.№ на СД по ЗДДС3224328/14.11.2018 г.;
Фактура
№333/1.10.18 г. на стойност 572 лв., ДДС 114,4 лв.- , общо 686,4 лв., за
данъчен период м.10.18 – включена в горната СД по ЗДДС .
Фактура
№ 350/30.11.18 г. на стойност 752 лв.ДДС 150,4 лв., общо 902,4 лв. включена в
СД по ЗДС № 3247045/14.12.2018 г.
Фактура
№ 351/30.11.2018 г. на стойност 622 лв.,ДДС 124,4 лв., общо 746,4 лв., включена
в горната СД по ЗДДС.
Заключението
на в.л. Т. е, че по цитираните фактури * АД не само,че
надлежно е осчетоводило и декларирало като данъчни фактури с право на пълен
данъчен кредит в счетоводството,си но е и ползвало по тях данъчен кредит в
пълен размер от 523,60 лева . /л.36/.
В
проведеното открито съдебно заседание съдът е допуснал въпросите зададени към
вещото лице от адв.Ж. –процесуален
представител на отвения холдинг, обективиран в молба вх.рег.№ 84643/15.11.2019
г., като на поставените въпроси в.л. Т. отговоря ,че в счетоводството не се
осчетоводява договор.Отговорът на вещото лице е допълнен по следния начин :”
Ако ответникът получава фактурата, би трябвало да я осчетоводи в сметка
„Доставчици”. В счетоводството се осчетоводяват първични счетоводни документи –
фактури, ведомости, плащания, това е първичният счетоводен документ, а
договорът си е договореност, която не се осчетоводява, осчетоводяват се
действията, свързани с този договор, изразяващи се във фактури. „
Макар
и да е ясно самото заключение на вещото лице,в о.с.з ,вещото лице пояснява, че
за да изготви експертизата е необходимо да види самите договори, защото мисли,
че са били приложени и ги гледала, за да запише, че в самото основание във
фактурите пише: „„Абонаментна поддръжка на зелени площи”, като една част от
фактурите били за хотел „*”, а вторите за комплекс „*”,
по тези двата договора. Фактура № 332 и
фактура № 350 обяснява в.л., че били издадени за услугата поддържане на
зелени площи за комплекс „*”, а фактури с номера
333 и 351 били за другия комплекс – „*”. С оглед вписването на основанието
,било така, твърди вещото лице.На последно поставен от съда въпрос в.л.
отговоря, че тези фактури стоят като салдо неплатени в
счетоводството на ищцовото дружество, а при ответното дружество стоят като
задължение за плащане.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Страните по делото не спорят, че в полза на ищеца в
исковото производство ( заявител в заповедното ) срещу ответника е била издадена
по реда на чл.410 ГПК Заповед за изпълнение за претендираната сума в общ размер на 3 141,16 лв. срещу която Заповед в срок е постъпило възражение
от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Видно
е обаче, че в исковото производство, ищецът под формата на отстраняване на
очевидна фактическа грешка в Заповедта по чл.410 ГПК е допринесъл сам за
превръщането на едно допустимо изцяло исково производство по чл.422 ГПК в
частично недопустимо.Институтът на очевидна или явна фактическа грешка е
съществувал и съществува както в ГПК
стар, така и ГПК нов - действащ от 2008 г.Факт е, че в заповедното производство
заповедния съд е бил сезиран по надлежния ред със заявление по чл.410 ГПК, в
което се съдържат фактически и правни твърдения и посочената стойност на
паричното вземане .
Съобразно
вписаното в Заявлението по чл.410 ГПК и заповедния съд е издал Заповед по
чл.410 ГПК на дата 17.6.2019 г.Исковата
молба е подадена на 31.7.2019г., като в изпълнение на разпореждането на исковия
съд от 8.8.2019 г. ищцовото дружество с уточнителна молба от 20.8.2019 г./
л.13/, на втора страница твърди, че с петитума отправен до исковия съд желае да
отстрани допуснатата ОФГ в съотнасянето на две от четирите фактури към
конкретните два договора.Твърди се вместо фактура № 333/1.10.2018 г. е била
записана фактура 350/30.11.2018 г. а вместо фактура № 350/30.11.2018 г.
била записана фактура № 333/1.10.2018 г.В самата заповед по чл.410 ГПК много
точно заповедния съд е вписал общия сбор на парично вземане 3141,16 лева (три хиляди сто четиридесет и един лева и шестнадесет
стотинки) представляваща главница,
образувана от сбора на отделните главни задължения, но по два отделни договора
: по Договор от 02.04.2018г. за
извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и
растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на
жилищен комплекс от затворен тип „*“,
находящ се в *, за
което са издадени данъчни фактури № 350/30.11.2018г.
и № 351/30.11.2018г. и по Договор
от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи,
поливна система и растителност през месец септември и
октомври 2018г.,
на територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ И „*“, находящи се в *, за което са издадени данъчни
фактури № 332/01.10.2018г. и №
333/01.10.2018г.
Спорно към момента
остава дали допуснатата от заявителя очевидна фактическа грешка рефлектира
върху допустимостта на установителния иск.Макар ответникът да намира иска за
неоснователен и недоказан, за исковия съд след като няма промяна в размера на
вземането ,основанието на иска като цяло установителната защита е допустима
,макар и с прецизирания петитум с който се отстранява действително допусната
очевидна фактическа грешка .Въпреки това,при очевидна идентичност на размера на
вземането заявено в заповедното производство и в исковото , исковият съд дължи
произнасяне на първо място дали неправилното съотнасяне на две от четирите
фактури към двата договора рефлектира върху допустимостта на установителната
защита.Според настоящият съдебен състав,при наличието на задължителна а и
трайна съдебна практика относно характера и вида на специалния установителен
иск и най-вече необходимостта да има пълна идентичност между заявеното в
заповедното производство парично вземане с предмета на установителна защита се
налага извода от правна страна,че ищецът под формата на отстраняване на ОФГ
допусната от самия него в заповедното производство е спомогнал исковият процес
да стане частично недопустим.Под формата на прецизиране на петитума на
специалния установителен иск ищецът е подменил фактическите си твърдения
наведени в заповедното производство, като е навел верните такива в исковото.Ето
защо като се сравни вписаното в заповедта по чл. 410 ГПК, че паричното вземане
от общ размер от 3141,16 лева е сбора от
главница по Договор от 02.04.2018г. за
извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и
растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на
жилищен комплекс от затворен тип „*“,
находящ се в *, за
което са издадени данъчни фактури №
350/30.11.2018г. и № 351/30.11.2018г. и по Договор от 02.04.2019г.
за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и
растителност през месец септември и
октомври 2018г., на
територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *, за което са издадени
данъчни фактури № 332/01.10.2018г. и №
333/01.10.2018г., с прецизирания петитум на иска по чл.422 ГПК /л.13 –ти от
делото се вижда следната разлика :
По
Договор от 02.04.2018г. за извършвани
работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през
месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищен комплекс от
затворен тип В„*“, находящ се в *, в
иковото производство е посочено, че са издадени данъчни фактури № 333/01.10.2018г.
и № 351/30.11.2018г. , докато в заповедното : фактури с номера фактури № 350/30.11.2018г. и № 351/30.11.2018г.;
По Договор от
02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна
система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на
жилищни комплекси от затворен тип „*“ и
„*“, находящи се в *, в исковото производство е посочено, че са издадени данъчни
фактури № 332/01.10.2018г. и № 350/30.11.2018г.,
докато в заповедното се твърди, че са издадени фактури с номера№ 332/01.10.2018г. и № 333/01.10.2018г.
Сравнението налага
извода,че исковото производство е станало частично допустимо касателно фактура
№ 333/1.10.2018 г. и 350/30.11.2018г., които видно от ССчЕ имат следните
стойности : Фактура № 350/30.11.18 г. на стойност 752 лв.ДДС 150,4 лв., общо 902,4
лв. Фактура №333/1.10.18 г. на стойност 572 лв., ДДС 114,4 лв., общо
686,4 лв.
Пресметнат
от съда сбора на задълженията по двата първични счетоводни документа с вкл.ДДС
възлиза на 902,40 лв.+686,40 лв. = 1588,80 лв. Разликата между 3 141,16 лв. и 1 588,80 лв.,
пресметната от съда възлиза на 1 552,36 лв. Т.е. тази разлика се оказва
допустимата като предмет на установителната защита,т.к. при подмяна на
фактическите твърдения сторена в уточняващата молба от 20.8.2019 г./л.13 /
ищецът е допуснал недопустимо изменение само на фактическите твърдения,което
рефлектира макар и частично върху допустимостта на установителната защита по
реда на чл.422 ГПК .Това е така поради факта че от една страна заповедното
производство цели снабдяване на заявителя със заповед за изпълнение на парично
задължение , която заповед ако бъде оспорена в сроковете по чл.414 ГПК и бъде
предявен специалния установителен иск в срок води до висящност на исковото
производство- продължение на заповедното .При подмяна на фактическите твърдения
и то по начина заявен от ищеца се достига до правни резултата – липса на пълна
идентичност между фактическите твърдения наведени в заповедното производство и
от там обективна невъзможност издадената от заповедния съд заповед по чл.410 ГПК да влезе в сила при евентуално
уважаване на иска . Ето защо исковият съд следва да прекрати производството по
делото с крайния си съдебен акт на осн. чл.130 ГПК в частта за сумата от 1 588,80 лева – сбора от
задълженията по фактури с номера Фактура
№ 350/30.11.18 г. на стойност 752 лв.ДДС 150,4 лв., общо 902,4 лв. и Фактура
№333/1.10.18 г. на стойност 572 лв., ДДС 114,4 лв.- , общо 686,4 лв.,и като правна последица съгласно
задължителното ТР да обезсили частично заповедта за изпълнение в тази част и в
съответната /пропорционално пресметна /част за разноските .
При
заявено парично вземане в размер на общо 3 141,16 лв.,констатирана
частична недопустимост на исковото производство за сбора от 1 588,80 лв., получената
разлика от 1 552,36 лв.- представляваща допустимата част на
установителната защита в процентно съотношение се получава следния резултат :1 552,36/
3 141,16 лв. = 0,49 %.При този процент , исковият съд следва да обезсили
заповедта по чл.410 ГПК в частта за разноските, които са били присъдени в полза
на заявителя за разликата от 0,49 % до 1 - т.е. 0,51%. Заповедният съд е присъдил реално сторените от заявителя в
заповедното производство разноски както следва : 62,83 лв.за внесена държавна такса и сумата от 400 лв.съгласно договор за правна защита и съдействие от 5.6.2019 г.–
заплатен адвокатски хонорар.Пресметнато
от исковия съд, се налага обезсилване на Заповедта по чл.410 ГПК в частта за разноските равна на 0,51 % от
присъдените а именно: 32,04 лева
в частта за платена държавна такса и 204
лева за заплатен адвокатски хонорар .Разликата която се получава от
присъдените разноски и която не подлежи на обезсилване е равна на 62,83 лв.–
32,04 лева за заплатена д.т. и 400 лв. – 204 лв. за заплатен адвокатски хонорар
= съответно 30,79 лв. и 196 лв.
При така изложеното
исковият съд следва да даде отговор дали специалния положителен установителен
иск в допустимата си част касаеща парично вземане в общ размер на 1 552,36
лв. – сбор от главници по две данъчни фактури за два отделни договора от една и
съща дата е доказано и по основание и по размер .
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени в заповедното
производство –Договор за поддръжка на тревни площи ,поливна система и
растителност на територията на жилищен комплекс от затворен тип „* „,попадащи в
к.к. „*
„, в ПИ с идентификатор *,за периода от 1.4.2018 г.до 31.10.2018 г./ л.8 от
частното дело / и Договор за поддръжка на тревни площи ,поливна система и
растителност на територията на жилищен комплекс затворен тип „* „, попадащ в ПИ
с идентификатор * и жилищен комплекс „* „ , попадащ в ПИ с идентификатор * за
периода от 1.4.2018 г. до 31.10.2018 г./ л.11от същото дело /, изготвените
Приложения към всеки от двата договора, приобщените по заповедното производство
и цитирани и по-горе четири данъчни фактури в заверено за вярност с оригинала
копие се налага извода от правна страна че между страните по исковото и по
заповедното производство на дата 2.4.2018 г.е възникнала облигационна връзка с
предмет два отделни договора.Възраженията на ответника за непредставяне на
договорите по исковото производство не могат да бъдат приети за основателни,
т.к. наличието и на договорите ведно с приложенията към тях и самите четири
броя данъчни фактури в заповедното производство води до извод, че ищцовото
дружество още в заповедното производство по чл.410 ГПК, макар и да е нямало
това задължение , е ангажирало всички писмени доказателства за установяване и
на основанието и на размера на исковете си .Нещо повече : възраженията на
ответника за неприемане на работата извършена от ищцовото дружество и за
неизвършване на задълженията по двата договора , както и възраженията за
съставяне на документите за целите на процеса са останали напълно недоказани.
Фактът,
че са сключени двустранни договори в надлежна писмена форма, с подписи на двете
страни –възложител и изпълнител се установява
и доказва от писмените
доказателства по заповедното дело. Наличието на задължения от страна на Холдинг
„*“
към „Е.К. „ЕООД се вижда както от
приложените по заповедното дело фактури така и от заключението на допусната по
исковото производство и кредитирана напълно от исковия съд съдебно счетоводна
експертиза .
Без
съдът да преповтаря подробното и обективно заключение на вещото лице Е.Т. ,
приема че в.л.правилно и хронологично е извело изводите си относно формиране на
сбора от общо сумата от 3 141,61 лв. /л.36/ .
Съществената
част от заключението на вещото лице обаче е че и четирите фактури по двата
договора за надлежно осчетоводени от ответника и по тях ответникът е ползвал
данъчен кредит от 523,60 лв. Спор не може да има че двете страни са юридически
лица и в отношенията помежду им се регулират основно от Търговския закон.Трайна
е съдебната практика ,че фактурата сама по себе си не е договор,но по
приложението на ТЗ по реда на чл.290 ГПК неведнъж са излагани мотиви затова,че
редовно водените търговски книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за
установяване на търговски сделки.В случая е установено и доказано по несъмнен
начин редовността на воденето на счетоводната отчетност и от ищеца и от
ответника поради което се налага извода ,че с осчетоводяването на фактурите от
ответника ответникът без възражения е приел извършената работа от ищеца,
включил е всяка от фактурите в съответната СД по ЗДДС и дори е ползвал данъчен
кредит по ЗДДС .
Или
в обобщение: съдът приема на база на цялостния анализ на писмените
доказателства по делото направен в съвкупност и поотделно и въз основа на
обективното и кредитирано заключение на в.л. Е.Т.,че между „Е.К.“ ЕООД и „*
„ Холдинг
на 2.4.2018 г. са били сключени два отделни договора за поддържа на тревни
площи ,растителност и поливна система по които ищцовата страна е издала общо 4
данъчни фактури ,неплатени и до момента от ответника.
За
доказан и по основание и по размер ,
настоящият съдебен състав намира
предявения положителен установителен иск в допустимата му част – частта в която
се желае да бъде установено със СПН че в полза на „Е.К.“ ЕООД съществува
парично вземане по двата отделни договора за изпълнението на които ответникът
не е заплатил дължимите се главници както следва :паричното вземане от ОБЩ РАЗМЕР на 1 552,80 лева (
746,40 лв.+806,40 лв. с ДДС) формирано от сбора на две главници :
1.главница по Договор
от 02.04.2018г. за
извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и
растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на
жилищен комплекс от затворен тип „*“,
находящ се в *, за
което е издадена данъчна фактура №
351/30.11.2018г. на стойност 622,00 лв.и начислен ДДС 124,40 лв.общо
746,40 лева .
2.главница по Договор
от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна
система и растителност през месец септември и
октомври 2018г., на
територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *, за което е издадена
данъчна фактура № 332/01.10.2018г. на
стойност 672,00лв.и начислен ДДС 134,40 лв. общо 806,40 лева .
При така установеното
и доказано по делото съдът приема,че ответникът и към момента дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 1 552,80 лева и в този смисъл,при липса на доказателства
за извършено плащане съдът уважава иска в този размер като доказан и по основание
и размер .
Уважавайки иска съдът
присъжда в полза на ищеца и законната лихва но само върху сумата от
1 552,80 лв. начиная от датата на сезиране на заповедния съд,
т.к.подаването на Заявлението по чл. 410 ГПК е началната дата на която се счита
предявена исковата молба ,респ. от дата 13.6.2019 г. ответната страна дължи на
осн.чл. 86,ал.1 ЗЗД законната лихва върху главното вземане .
На
последно място по възражението на ответника ,че не представляващ на холдинга е
получил имейла с който ответникът е поканен да изпълни задълженията си за
плащане –съдът приема,че този имейл по правната си същност е само и единствено
индиция затова,че към датата на съставянето и изпращането му ответникът е имал
непогасени но дължими към ищеца задължения.Доколкото с този имейл не се твърди
отправяне на покана и не се сочи като начална дата на забава по см. на чл. 86,
ал.1 ЗЗД според настоящия състав е напълно ирелевантно възражението на ответния
холдинг, че имейл не е получен лично от представляващ ответника .
При този изход на спора
съдът в исковото производство следва да определи и отговорността за разноски ,така както повелява
нормата на чл. 81 ГПК . Видно от
списъка приложен на л. 37 –ми по делото ищцовата страна претендира следните
съдебно деловодни разноски :1. Сумата от 64,40 лв. за заплатена такса , 150 лв.
за депозит за ССчЕ и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение. Разноските сторени
от ищеца в исковото производство са напълно доказани и по основания и размери /
видно от 7, 8, 27 и 28 /. В писмено
становище ответникът е намерил адвокатското възнаграждение платено в брой за
прекомерно.Това възражение дори и съпоставено само с нормата на чл. 7 Наредба
1/2004 г. е видно ,че не може да прието за основателно, т.к. и при искове с най
– нисък материален интересен адвокатското възнаграждение не може да бъде в
размер по-нисък от минималния от 300,00 лева. Ето защо съдът не намира
възражението на ответника по реда на чл. 78, ал.5 ГПК за основателно.При
пресмятането направено от исковия съд на сбора от 64,40+150+300 се получат общо
претендирани разноски от 514,40 лв.При заявен в исковото производство
материален интерес от 3 141,16 лв.,уважаване на иска само до размер от
1 552,80 лв. в процентно съотношение се получават 0,49% уважена част на
иска.Това процентно съотношение налага присъждане не на пълния размер на реално
сторените от ищеца разноски а на съответната част – или 0,49% от 514,40 лв =
252,06 лв.(двеста
петдесет и два лева и шест стотинки ) .На осн.чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда разноски в размер на 252,06 лв. в полза на ищцовото
дружество – съдебно деловодни разноски в исковото производство ,съразмерно на
уважената част на иска .
Съдът
не присъжда разноски в полза на ищцовото дружество в заповедното производство
т.к. такова искане липсва.
Съдът
не присъжда разноски в полза на ответника в исковото производство т.к. такова
искане не е направено а разноски в заповедното производство, което има
едностранен и формален характер, макар и при частично обезсилване на Заповедта
по чл.410 ГПК съгласно трайната съдебна практика не се присъждат в полза на
длъжника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищеца „Е.К.“
ЕООД, ЕИК *със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ш. Р. А. – управител и
представляващ и ответника „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК *със седалище и
адрес на управление ***, *, административна сграда, представлявано от Е. К. К.
и И. К. Ш., че съществува парично
вземане, дължимо от ответника към
ищеца, за което в полза на ищеца е била издадена Заповед №
4660/17.6.2019г.за изпълнение на парично задължение, издадена от РС Варна по
ч.гр.д. № 9200/2019г., по описа на съда за 2019г., XXI състав, а ИМЕННО ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ в размер на СУМАТА
от общо 1 552,80 лева (хиляда петстотин
петдесет и два лева и осемдесет стотинки )с включен ДДС формирано
от сбора на две главници : главница по Договор
от 02.04.2018г. за
извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и
растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на
жилищен комплекс от затворен тип „*“,
находящ се в *, за
което е издадена данъчна фактура №
351/30.11.2018г. на стойност 622,00 лв. и начислен ДДС 124,40 лв.общо 746,40 лева и главница по Договор от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни
площи, поливна система и растителност през месец септември и
октомври 2018г., на
територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *, за което е издадена
данъчна фактура № 332/01.10.2018г. на
стойност 672,00лв.и начислен ДДС 134,40 лв. общо 806,40 лева , ВЕДНО със законната
лихва върху главницата от 1 552,80
лв., считано от подаване на заявлението в съда – 13.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.422 , ал.1,вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.дело № 12 082/2019 г. по описа
на РС Варна, ХLII – ри състав по
предявения специален положителен установителен иск от ищеца „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Ш. Р. А. – управител и представляващ против ответника „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, *,
административна сграда, представлявано от Е. К. К. и И. К. Ш. в частта в която се желае да бъде
установено със СПН съществуването на парично вземане в размер на
1 588,80 лева – сбора от задълженията по фактури с номера Фактура № 350/30.11.18 г. на стойност 752
лв.ДДС 150,4 лв., общо 902,4 лв. и Фактура №333/1.10.18 г. на стойност
572 лв., ДДС 114,4 лв, общо 686,4
лв.,част от заявеното общо вземане
от 3141,16 лв. за което в полза на ищеца е била издадена Заповед № 4660/17.6.2019г.за изпълнение на
парично задължение, издадена от РС Варна по ч.гр.д. № 9200/2019г., по описа на
съда за 2019г., XXI състав,ведно със законната
лихва върху главницата от на 1 588,80
лева, считано от подаване на заявлението в съда – 13.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, поради недопустимост на исковото
производството,на осн. чл.130 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед № 4660/17.6.2019г.за изпълнение на парично
задължение, издадена от РС Варна по ч.гр.д. № 9200/2019г., по описа на съда за
2019г., XXI състав,В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: ЗА РАЗЛИКАТА от установения размер от 1 552,80 лева дължима
главница до заявения размер на
дължима главница от общо 3141,16 лева, формирана от следния сбор на главници
: По Договор от 02.04.2018г. за извършвани работи по поддръжката на тревни
площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на
територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, находящ се в *, за което е издадена данъчна фактури с номер № 350/30.11.2018г. и по Договор от
02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна
система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на
територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *,за което е издадена данъчна фактури № 333/01.10.2018г. ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху разликата от 1 552,80 лева до 3141,16 лева, считано от подаване на заявлението
в съда – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ а
именно : за сумата от 32,04 лева - за платена държавна такса и за сумата
от 204,00 лева за заплатен адвокатски хонорар, определени
съразмерно на обезсилената част, на осн.чл.415,ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, *,
административна сграда, представлявано от Е. К. К. и И. К. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ш. Р. А. – управител и представляващ СУМАТА от общо 252,06 лева (двеста петдесет и два лева и шест стотинки)
- представляваща
сторени в исковото
производство
съдебно –деловодни разноски от
ищцовата страна, съразмерно на уважената част на иска, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съдс
Въззивна жалба
в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните йм
представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: