М О
Т И В
И към Присъда №15/24.02.2020
година, постановена по НОХД № 272/2018г. по описа
на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер
производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура-Елхово /преди
структурната реформа и преминаването на РП-Елхово като ТО към РП-Ямбол/ обвинителен акт против подсъдимия П.И.П. ***, по обвинение в
извършване на престъпление по чл.325б
ал.1 от НК, за това, че
на 03.05.2017
година около 19.00 часа, в село Гранитово, общ.Елхово, област Ямбол, проявил
жестокост към гръбначно животно – куче, порода „Бордер Коли“ с ушна марка
№10023700007761, собственост на Г.А.К. ***, като му причинил противозаконно
смърт /чрез прегазване на кучето с предните и задни гуми на лек автомобил марка
„Лада“ модел „Нива“/.
В хода на разпоредителното съдебно заседание не са направени искания и
възражения, поради което съдът с определение е приел, че делото е подсъдно на
съда, няма основание за прекратяване на съдебното производство, за прекратяване
или спиране на наказателното производство и в хода на ДП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия.
На основание чл.76 и следв. от НПК с протоколно
определение от провелото се на 10.12.2018г. разпоредително съдебно заседание собственикът
на кучето – обект на обвинението, Г.А.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от повереника си – адв.И.Ч. *** е конституиран като частен обвинител по
обвинението против подсъдимия П.И.П. ***. Искането за това е формулирано с
писмена молба, предявена по предвидения процесуален ред преди даване ход на
разпоредителното заседание по настоящото НОХД №272/2018г. по описа на ЕРС /л.16
от посоченото НОХД/ и представена и поддържана в същия вид от повереника- адв.Ч. устно и преди даване ход на разпоредителното
заседание по настоящото НОХД. Със същата молба е предявен от собственика на
процесното животно Г.К. за съвместно разглеждане в
настоящото наказателното производство против подсъдимия П.П., граждански иск с правно основание
чл.45 и сл.от ЗЗД - за заплащане на
причинените му имуществени вреди в размер на 1 500 лева, представляващи
стойността на кучето - предмет на вмененото на подсъдимия престъпление по
чл.325б, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното плащане, който съдът в настоящия си състав не е
приел по изложени доводи и съображения в постановеното протоколно определение в
провелото се на 10.12.2018г. разпоредително съдебно заседание, както и не е
уважил искането на К. за конституирането му като граждански ищец.
В следващите се съдебни заседания частният обвинител Г.А.К.
участва лично като заявява, че поддържа повдигнатото обвинение, а в хода на
устните прения сочи, че желанието му е било единствено подсъдимият да му
заплати равностойността на убитото куче, но не и „да влиза в затвора“.
В провелите се на 14.01.2020г. и на 24.02.2020г.
открити съдебни заседания представителят на РП – Ямбол-ТО-Елхово въз основа на
изслушаното и приобщено към доказателствената съвкупност по делото заключение
на вещите лица по допуснатата повторна комплексна съдебно-автотехническа и
ветеринарно-медицинска експертиза, е поискал и поддържал изменение в
обстоятелствената част на обвинението срещу подсъдимия, касаещо начинът и
механизма на причиняване смъртта на кучето – предмет на вмененото на П.
престъпление по чл.325б ал.1 от НК, което изменение е допуснато от съда по реда
и при условията на чл.287 ал.1 от НПК и наказателното производство срещу
подсъдимия е продължило по обвинение за престъпление по същата правна
квалификация по чл.325б ал.1 от НК, за това, че на 03.05.2017 година около 19.00 часа,
в село Гранитово, общ.Елхово, област Ямбол, проявил жестокост към гръбначно
животно – куче, порода „Бордер Коли“ с ушна марка №10023700007761, собственост
на Г.А.К. ***, като му причинил противозаконно смърт - чрез удар на кучето с лек автомобил марка
„Лада“ модел „Нива“.
Прокурорът поддържа изцяло така измененото обвинение
спрямо подсъдимия П.И.П., като в хода на
устните прения излага доводите си, поради които счита, че от
обективна и субективна страна подсъдимият е извършил вмененото му престъпление по чл.325б ал.1 от НК. Представителят на обвинението в пледоарията си излага аргументи, че инкриминираното деяние и
авторството му в лицето
на подсъдимия, е доказано по безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Изтъква се според прокурора, че не само въз основа на
показанията на свидетелите О. и К., но и от заключението на вещите лица Л. и С.
по възложената им повторна комплексна експертиза, се установява несъмнено, че именно
в резултат на удара с МПС-то, е настъпила смъртта на кучето. В тази насока
обвинението се позовава на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Закона за защита на
животните, в която нормативно са предвидени действията, които се считат за
жестокост, а такова безспорно съобразно разпоредбата на чл.151 от ЗВМД, е
причиняването на смърт на животно. В случая се визира, че такова действие е
удара на процесното животно с автомобила, управляван от подсъдимия, при което кучето
е било странично разположено спрямо автомобила, вследствие на което са
настъпили тежки наранявания, довели до смъртта на животното. Безспорно е според
прокурора, че умъртвяването на животното по този начин не е допустимо,
съобразно правилата на чл.160 от ЗВМД. Излагат се и аргументи, че при
извършване на деянието подсъдимият е действал умишлено, тъй като същият е имал
пряка и непосредствена видимост към животното и управлявайки автомобила, е
следвало да съобрази поведението си като водач на пътя с движещото се животно. Въз
основа на доказателствената съвкупност и при липса в хода на съдебното
следствие на доводи и установеност в обратния смисъл от страна на защитата и
подсъдимия, налице е според обвинителя изискуемият субективен елемент, а
именно, че престъпното деяние по чл.325б ал.1 от НК е извършено от подсъдимия П.
с пряк умисъл. Предвид на това, прокурорът моли съдебния състав да признае подсъдимият П.П. за виновен по измененото и поддържано в този му
вид обвинение. При определяне на наказанието, представителят на ЯРП-ТО-Елхово излага
доводи и
съображения, че целесъобразно
би било да се определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК и тъй
като за престъплението по чл.325б ал.1 от НК се предвижда наказание до 3 години
лишаване от свобода и глоба, то се предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание пробация, при следните пробационни мерки: - задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител също за
срок от шест месеца.
Подсъдимият П.И.П. ***, редовно
и своевременно призован, участва в някои от съдебните заседания лично, като в
съдебното производство правото му на защита е обезпечено с участието на
упълномощен от него защитник – адв.Я.П. ***. В дадените от подс.П. в хода на съдебното следствие
обяснения, същият излагайки фактологията по случилото се на инкриминираната
дата, време и място, отрича да е удрял с автомобила си кучето, собственост на
частния обвинител К.. Твърди, че същото това куче по обяд на инкриминираната
дата, когато подсъдимият се е отзовал на молбата на К. да го замести поради отсъствието
му, в доенето на овцете, е било вързано до стръгата, където овцете се вкарват
за доене. След обяд около 17.00-17.30 часа, когато в изпълнение на договорката
със свидетеля К., подс.П. отново е отишъл в стопанството на ч.обвинител, за да
го замести в доенето, е видял същото това куче вързано на същото място – до
стръгата. В същото това вързано положение е било кучето докато подсъдимият е
разговарял със св.К., който П. е заварил заедно със св.О. да дои овцете. След като подсъдимият подкарал соченият в
обв.акт л.автомобил „Нива“, за да се придвижи до центъра на селото, където е
било заведението на Цецо, в което ч.обвинител го е помолил да го изчака, за да
му плати за услугата /доенето на собствените на ч.обвинител овце/, П. отича да
е възприел кучето около, пред и зад автомобила му. За него е необяснимо как
възприетото преди това вързано куче, е било ударено според обвинението с автомобила, който П. сочи, че е подкарал
бавно, на първа предавка и то без самият подсъдим да възприеме каквато и да е
реакция било от удареното куче, било от движещия се отстрани - отляво на пътя
св.О., който носил кофите с млякото към гаража. Според подс.П. въпросното куче,
за което знаел от самия ч.обвинител К., който го разхождал вързано на синджир,
че не се пази от колите, вероятно е било в гаража и е изскочило от там когато с
автомобила П. е минавал покрай гаража. В хода на предоставеното му право на
лична защита и последна дума подсъдимият П.П. заявява, че не се чувства виновен
и моли съда
да постанови оправдателна присъда.
В хода на устните прения договорният защитник на
подсъдимия- адв.П., правейки искане за постановяване на оправдателна присъда, излага доводи, че от събраните по делото доказателства не е установено по
безспорен и категоричен начин, че подзащитният й, е извършил както от
обективна, така и от субективна страна вмененото му престъпление. Недоказано се явява според защитата
както извършването на инкриминираното деяние и механизма му,
така и и авторството на същото. Защитата на подсъдимия в изложената устна
пледоария разглежда и анализира двете непоследователни и почиващи на различни
доказателствени източници обвинителни тези, като поотделно се спира на всяка
една от тях, а именно – на първоначалната, съдържима се в обвинителния акт,
почиваща единствено и само върху показанията на двамата очевидци - свидетелите К.
и О. и игнорирайки заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП
съдебно ветеринарно-медицинска експертиза, според която теза процесното куче е
било прегазено от предна и задна гума на управлявания от подсъдимия лек
автомобил, и на последващата теза на обвинението – тази след направеното от
прокурора и допуснато изменение, основаваща се на допуснатата и изготвена в
хода на съдебното производство повторна комплексна съдебно автотехническа и
ветеринарно-медицинска експертиза, която напълно опроверга показанията на
двамата очевидци относно механизма на деянието, според която обвинителна теза
кучето е било ударено от сочения в обв.акт лек автомобил, управляван от П.. В
същото време адв.П. акцентира и на противоречието между заключенията на вещите
лица по допуснатите и изготвени по делото три експертизи, които съпоставени
както помежду им, така и разгледани поотделно не са категорични в застъпените
становища за начина, по който е било увредено въпросното животно. Единственото
категорично становище, около което се обединиха всички вещи лица според
защитата е, че не е налице прегазване на животното от лекия автомобил, като
едновременно с това се обръща внимание на факта, че заключенията на вещите лица
са изготвени единствено и само върху твърденията на очевидците и от
аутопсионния протокол, съставен от разпитаната по делото като свидетел - д-р С.,
като се изтъква, че тя е фактически и единственото медицинско лице, което е
видяло трупа на животното, обследвала го е и е направила съответните
заключения. В същото време адв.П., разглеждайки поотделно заключенията на вещите
лица констатира разминаване по отношение на описания от експертите механизъм на
причиняване на констатираните от д-р С. увреждания по процесното куче, като
според защитата начинът им на настъпване е в теорията на вероятностите, тъй
като експертите не могат да бъдат категорични в становището си поради това, че
от една страна разсъжденията им почиват на свидетелските показания на двамата
очевидци, които сочат на прегазване на животното от л.автомобил, а от друга
страна опровергават тези възприятия на свидетелите К. и О.. Визираните различия
в механизма на настъпването на уврежданията по кучето в експертните заключения
на вещите лица, внасят съмнение в обвинителната теза както в първоначалния й
вид, изложен в обв.акт, така и с допуснатото и поддържано от прокурора
изменение. Освен това защитата акцентирайки и на обстоятелството, че изготвения
аутопсионен протокол, на който се позовават вещите лица, не съответства както
на установените правила и ред, така и на твърденията на очевидците, че смъртта
е причинена от МПС, навява на извод, че вещите лица на практика изложиха експертизи,
които са напълно абстрактни, вероятностни и хипотетични, а базираното на тях
обвинение остана недоказано. В хода на устните прения адв.П. се спира и на
друго съществено обстоятелство, което според защитата също формира извод за
недоказаност на обвинението, а именно – установената въз основа на
доказателствената съвкупност скорост на движение на процесния л.автомобил към
релевантния момент между 4,8 и 9 км./час, около която се обединиха в
заключенията си и вещите лица, излагайки еднозначно становище, че при такава скорост
на движение, въпросното МПС не би могло да причини нужният директен и силен удар,
в резултат на който би настъпил констатирания от д-р С. изявен хематом в
гръдната част на животното. С оглед на тези си аргументи, адв.П. излага доводи,
че всъщност единственото, което свързва процесното МПС със смъртта на животното
са показанията на двамата очевидци, които обаче са твърде компрометирани, предвид
на това, че са изцяло оборени от експертизите и то относно механизма на
извършване на деянието. В тази връзка се изтъква, че вещите лица - медицински
специалисти не отхвърлиха вероятността смъртта на кучето да е била причинена от
удар с друг тъп предмет, различен от автомобил. В тази насока според адв.П. са
и показанията на самия собственик на кучето – св.К., който заяви, че узнавайки
за смъртта на животното първата реакция на майка му, е била да го попита „ти ли
го удари“, както и твърденията му, че „ударите“ са средство и метод, чрез който
той в определени случаи възпитава животното си. При обсъждане на
доказателствените източници защитата излага доводи, че макар и защитно средство
обясненията на подсъдимия като източник на информация, би следвало в случая да
се кредитират изцяло, тъй като разказаното от подс.П. относно случилото се на
инкриминираната дата е последователно, убедително и хронологично изложено и в
същото време е житейски правдиво. Единственото разминаване между неговите
обяснения и показанията на свидетелите очевидци, е в частта, относно механизма
на извършване, но показанията на св.К. и на св.О. не бяха потвърдени в тази им
част от заключенията на вещите лица. Защитата излага съображения и за
недоказаност на субективния елемент от състава на престъплението, а именно -
прекият умисъл, като събраните доказателства оборват наличието на умисъл в
действията и поведението на подсъдимия, предшестващо и следващо визираното в
обв.акт деяние. В тази насока се акцентира на липсата на конфликт, умалителното
обръщение от св.К. към подсъдимия - „бай Пешо“, установените колегиални
отношения между подсъдимия П. и частния обвинител К. като между животновъди, които
са си правили взаимни услуги, каквато е била и договорената помежду им на
инкриминираната дата – поето от П. срещу заплащане доене на овцете на св.К.. Според
адв.П. нелогично и житейски неправдиво е възведеното от показанията на двамата
очевидци е подсъдимият, който само преди няколко минути според тях умишлено е
убил кучето на ч.обвинител да стои и чака спокойно в заведение да си получи
възнаграждението за извършената услуга по доенето от собственика на убитото
животно. С оглед на
изложените си доводи и аргументи защитникът пледира за постановяване на
присъда, с която П.П. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му и
поддържано от РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинение по чл.325б ал.1 от НК и оправдан по
същото.
Съдът след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и като съобрази материалния и процесуалния
наказателни закони, прие за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на снетата по делото самоличност се
установи, че подсъдимият П.И.П., e роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, с
основно образование, женен, пенсионер по болест, осъждан, с ЕГН – **********.
Същият се занимава с отглеждане на овце /има 20-30 броя/, за които в последните
години основно се грижи съпругата му,
тъй като здравето на подс.П. се е влошило - страда от хипертонично сърце и онкологично
заболяване като през м.03.2018г. и м.10.2018г. е претърпял оперативни лечения
/приложена на л.31, 35-38 от материалите по настоящото НОХД медицинска
документация - Епикриза от 04.04.2018г. и от 20.10.2018г., издадени от МБАЛ“Централ
Хоспитал“-Пловдив и Епикриза от 18.10.2018г., издадена от МБАЛ“Централ Онко
Хоспитал“ООД-гр.Пловдив /.
Свидетелят Г.А.К. ***, но
същият живее и отглежда около 220 броя овце в стопанството си, находящо се в
края на село Гранитово, област Ямбол, на ул.“Атанас Бакалов“ №13, в която си
дейност е подпомаган от майка си.
През 2012 година, свидетелят Г.К.
си закупил от частно лице от област Плевен куче, порода „Бордер Коли", пол
– мъжки, цвят – бяло и черно, което тогава било на възраст около три години.
Същото куче с име – Джамбо било обучено, поради което св.К. го използвал в
дейността си при отглеждането на животните - за подкарване на овцете му. През
месец януари 2017 година, св.К. завел животното във Ветеринарна клиника в град
Елхово, където разпитаната по делото като свидетел – д-р Л.Н.С. му е извършила преглед,
обезпаразитяване и ваксиниране и е издала на 15.01.2017г. паспорт на животното след
надлежното чекиране и поставяне на транспондер, който паспорт е приложен по ДП
като веществено доказателство.
Подсъдимият П. и свидетелят К.
се познавали от около 4 години и били в добри приятелски отношения, като се е
случвало взаимно да си помагат и вършат
услуги във връзка с дейността си по отглеждане на овце, която всеки един от тях
поотделно развивал.
На 03.05.2017г. след като в
ранните сутрешни часове свидетелят Г.К. издоил овцете си, около 08.00 часа
заедно със свой познат от гр.Елхово тръгнал от стопанството си в с.Гранитово за
гр.Пловдив, от където имал намерение да си закупи балопреса. Поради отсъствието
си от стопанството същият се бил разбрал предварително с подс.П. да го замести
в обедното и следобедното доене на
животните му. В изпълнение на предварителната уговорка със св.К., подсъдимият П.И.П.
около обяд на 03.05.2017г. пристигнал с управлявания от него лек автомобил марка „Лада“ модел „Нива“ с ямболски
рег.№, в стопанството на частния обвинител, за да помогне
в доенето на животните. Двамата заедно с разпитания по делото като свидетел А.Г.О.,
който по това време работил в стопанството на св.К. като „пастир“, издоили
овцете и се разбрали следващото доене да започнат към 17.00-17.30 часа. След
приключване на обедния доилен процес подс.П. с автомобила си, се прибрал обратно
в дома си в село Раздел.
Около 16.15 часа св.К., който
приключил по-рано с ангажимента си в гр.Пловдив, се прибрал в стопанството си в
с.Гранитово. Около 17.00-17.15ч. пристигнал и св.О., който заедно със св.К. пристъпили
към доенето на овцете, а майката на Г.К. им помагала като подкарвала животните.
Към този момент кучето Джамбо било вързано на двора пред стръгата на
постройката, където се извършвал процеса по доенето.
Около 18.00 часа, подс.П. пристигнал с управлявания от него л.автомобил
„Лада Нива“ в стопанството на св.К., за да помага при доенето на животните. Заварил
св.К. и св.О. да доят овцете. Поради това, че животните се плашили от непознати
хора, св.К. помолил подс.П., да отиде и да го изчака в местното заведение в
центъра на селото – барчето на Цецо. Въпреки това подсъдимият останал на място-
в стопанството на св.К..
Около
19.00 часа, след приключване на доилния процес, св.К. подвикнал на майка си да отвърже кучето Джамбо и заедно
със свидетеля А.О., тръгнали заедно от постройката за доене /чардака/, да носят
млякото към гаража с ваната, чийто вход се намирал откъм улицата. Най-отпред
вървяло кучето, на около 4-5 метра след него вървял собственикът му – св.К., а най-отзад
изоставащия св.О.. Междувременно подсъдимият П. Пампаров се качил в автомобила
си, марка „Лада", модел „Нива" и след като пуснал високо музика, потеглил
бавно след свидетелите К. и О.. Стигайки до улицата, на която се намирал входът
на гаража св.К. завил и вървял вдясно по улицата след кучето, а св.О., който
се движил на около 7-8 метра след св.К.,
за да направи път на следвалия го автомобил, поел движение по по отсрещната
страна на улицата, вляво. След като автомобила го подминал, св.О. пресякъл пътя
и преминал от страната на гаража. В този момент св.К. стигнал до гаража и издал команда на
движещото се пред него куче да спре на място. Кучето преустановило движението
си, като застанало на самата улица, на 4-5 метра от собственика си, а през това
време св.К. оставил кофите с мляко и се обърнал, за да отвори вратата. Междувременно
подс.П. с управлявания от него автомобил е подминал със същата скорост на
движение св.К., при което се обърнал и погледнал назад спрелия при гаража К., поради
което не е възприел намиращото се
непосредствено пред движещия се автомобил куче, което е стояло на пътя
вследствие на издадената му от св.К. команда. При продължаващото напред движение
на автомобила с леко ускорение /около 9 км./ч./, стоящото на пътя, под команда
куче порода „Бордер Коли" с ушна марка №10023700007761, е попаднало под
движещия се автомобил, вследствие на
което е бил осъществен контакт с ниските състави на МПС, изразяващ се в
механичен удар в областта на гръдния кош на животното.
Възприемайки това
св.О. подвикнал на св.К., който чувайки и виенето на кучето, е извикал 2-3 пъти
на подс.П. да спре, който вследствие на силната музика в автомобила му, не
проявил каквато и да е реакция, а е продължил надолу по пътя към центъра на
селото. След като автомобилът подминал, св.К. се приближил до легналото на пътя
и виещо от болка куче, вдигнал го на ръце, при което кучето го ухапало по
ръката и го пренесъл до гаража, където го оставил. Кучето успяло да се изправи
и направило няколко крачки, придвижвайки се до порталната врата на
стопанството, където отново легнало. Виждайки, че кучето е живо, св.К. се
отправил да прибира пуснатите в двора на стопанството му овце и след няколко
минути се върнал отново при все още лежащото до портата куче. Заварил го умряло
с кръвоизлив от носа и устата. До кучето била майката на К., която плачейки се
обърнала към сина си с думите „Как удари кучето?“.
Междувременно подсъдимият
П. отишъл в заведението на Цецо, находящо се в центъра на с.Гранитово, където
седнал, за да чака св.К.. След около 30 минути в заведението пристигнал св.О.,
който още с влизането си, се обърнал към подсъдимия,
който говорил с Цецо, с думите „Бай Пешо, мина върху кучето и то умря“. Чувайки
това подсъдимият се изненадал. След около 10-15 минути в заведението пристигнал
и св.К., който виждайки подсъдимия, му казал: „Бай Пешо какво направи, утрепа
кучето, тати ако разбере ще умре“, при което П. му е заявил, че не е видял никакво
куче. След това св.К. си тръгнал. Барманът Цецо посъветвал подс.П. да си
тръгва, за да не стане проблем, при което подсъдимият го послушал, качил се на
автомобила си и се отправил към дома си в с.Раздел.
На следващия ден – 04.05.2017г. св.К. се е обадил на
ветеринарния лекар /обслужващ овцефермата на свидетеля и въпросното куче/ - св.Л.С.
и след като й обяснил, че кучето Джамбо е било блъснато от автомобил, същата
пристигнала на място, в стопанството на свидетеля. След като свидетелката
възприела кръвоизлива от носа и устата на кучето, е заявила на св.К., че е
необходимо да бъде извършена аутопсия на животното, за да се установи със
сигурност каква е причината за настъпилата смърт. Поради това след извършена на
същата дата идентификация на животното с четеца, св.С. е извършила в
присъствието на св.К. аутопсия на кучето, за което е съставен Протокол,
приложен на 13 от материалите по ДП. От същия е видно, че след извършената
аутопсия на куче Джамбо, мъжко, порода „Бордер коли“ с номер на микрочип
100237000037761, д-р С. е констатирала множество кръвоизливи в гръдната кухина
и белия дроб, кръвоизлив от устата и носа, вследствие на което е заключила, че
смъртта е настъпила от масивен кръвоизлив. В показанията си дадени в хода на
съдебното следствие д-р С. заявява, че по спомен е констатирала и прехлузване и
хематом в областта на гръдния кош на животното.
За случилото се св.К. е сигнализирал органите на
полицията след 14 дни, с депозиране на жалба на 17.05.2017г. в РУ-Елхово.
В хода на ДП е назначена и изготвена от вещото лице –
д-р Д.И.Д. съдебно ветеринарно – медицинска експертиза /СВМЕ/, приложена на
л.72, въз основа на писмени данни – Протокола за извършена аутопсия от
04.05.2017г. и проведени разговори с ветеринарния лекар на кучето - д-р С.,
извършила аутопсията. От заключението по така допуснатата експертиза,
поддържано от вещото лице и при изслушването му в хода на съдебното следствие,
се установява, че най-вероятната причина за настъпването на смъртта на кучето,
е удар от твърд тъп предмет, вероятно автомобил, в областта на гръдния кош, като в резултат е настъпило разкъсване
на големи кръвоносни съдове в белия дроб, животното е повърнало кръв и се е
задушило от собствената си кръв, която е запълнила дихателните пътища. Смъртта
според д-р Д., е настъпила бързо в резултат на афиксията, причинена от
запълване на дихателните пътища с кръв и шока от удара. В отговор на изрично
възложена му задача, експертът е заключил, че ударът е настъпил в областта на
гръдния кош, като имайки предвид големината на кучето – височина 48-56 см. и
тегло – 12-20 кг. и клиренса на процесния л.автомобил „Лада Нива“ – 205 мм., е
най-вероятно животното да е ударено странично, а автомобилът да е преминал над
него, без да го прегази, тъй като при аутопсията не са констатирани счупени
ребра или кръвоизливи в коремната кухина. При изслушването му в съдебно
заседание, д-р Д. е категоричен, че ако са минали двете гуми – предна и задна,
премазването би било по-сериозно, като се има предвид, че кучето е средна
порода. В този случай, при всички положения биха били пръснати вътрешни органи
и биха били счупени кости, каквито констатации липсват в протокола за аутопсия.
По-вероятно е според д-р Д. предният и задният мост на автомобила да са минали
през кучето като самият удар, когато е внезапен и неочакван, е достатъчен, за
да причини увреждането, затова и кучето не е починало веднага, а вследствие на
кръвозагуба, като се е удавило в собствената си кръв. В случая по-скоро прилича
на прегазване, а не на премачкване. Според експерта, ако въпросното МПС се е
движило със скорост около 4-5 км./ч. не биха били причинени констатираните
увреждания по кучето, по-скоро то би избягало. В тази насока д-р Д. пояснява,
че кучето има инстинкт за самосъхранение и именно той би го принудил да
предприеме необходимото, за да избегне опасността. По принцип всички кучета,
без значение на породата, имат навика да облайват отблизо преминаващите
автомобили, тъй като самите въртящи се гуми предизвикват у тези животни
поведение на имитиране на нападение, но това не означава според експерта Д., че
ще се хвърлят под автомобила. В същото време вещото лице сочи, че кучетата
нямат добра преценка за разстоянието при движещ се предмет и понякога не могат
да преценят точното разстояние.
По искане на обвинението в хода на съдебното следствие
е допусната комплексна съдебно - автотехническа и ветеринарно-медицинска
експертиза /САТВМЕ/ за установяване на механизма на деянието, начинът по който
са настъпили уврежданията на процесното куче, както и за определяне на
евентуалната скорост на движение на автомобила, управляван от подс.П., като са
назначени за вещи лица – инж.М.Г.М. и д-р Д.И.Д.. При изготвяне на заключението
си двамата експерти предвид на това, че след настъпване на произшествието не е
бил изготвен протокол за оглед, са се позовали само на предоставената
субективна информация от очевидците на ситуацията, ползвали са справочна
специализирана литература и справки от интернет сайтове. Според заключението на
тези две вещи лица кучето се е придвижвало пред лявата колея на автомобила, по
траекторията на движение на предна лява гума, което кореспондира с показанията
на св.О., но не и с тези на св.К., който твърди, че автомобилът е свил надясно,
което не се възприе от съда, тъй като това твърдение на св.О. се явява
изолирано и заявено за първи път в показанията му в хода на съдебното
следствие. Самият автомобил съгласно възприетото от експертите, но
некореспондиращо с показанията на който и да е от двамата свидетели-очевидци и
с обясненията на подсъдимия, се е движил в продължение на около 20-30 метра
съвместно с двама очевидци – К. и О., които са вървели встрани, успоредно на
МПС-то. За да отговорят на изрично поставената им задача за посочване на начина
на настъпването на уврежданията на кучето, д-р Д. и инж.М. са анализирали и
съпоставили габаритните размери /просвета/ на автомобила със становището от
аутопсията и са направили следния извод: при конкретно създалата се ситуация е
имало частично прегазване на части от тялото на процесното куче от предна лява
гума на автомобила, а като механизъм на това прегазване експертите са приели за
допустимо, върху тялото на животното да е преминала и задна гума, както твърди
единствено свидетеля К., но не и св.О.,
който в хода на съдебното следствие отрече да е възприемал и да твърдял в хода
на ДП, че е видял такова прегазване, като според в.лица дори и само предната
лява гума да е притиснала тялото на кучето към земната настилка, то
отрицателния ефект би бил еднакъв. Двамата експерти, изготвили заключението по
комплексната експертиза, съпоставяйки размерите на кучето с просвета на
автомобила и неговият режим на движение /постъпателна скорост/, са категорични
в становището си, че е изключена
вероятността ниските състави на двигател, скоростна кутия и т.н. да са
„притиснали“ тялото на кучето към земята и това да е довело до телесните му наранявания.
По отношение на евентуалната скорост на движение на автомобила, управляван от
подс.П., изхождайки от липсата на обективна информация, непозволяваща да се
приложат традиционните математични модели за пресмятане на скоростта на
автомобила към момента на произшествието, вещите лица са обосновали своето
заключение на показанията на свидетелите К. и О. и изхождайки от факта, че
въпросното МПС се е движило заедно с пешеходците, чиято средно статистическа
скорост при спокоен ход е 4,5-4,8 км/ч., са посочили, че предвид обстоятелството,
че непосредствено преди ПТП автомобилът е продължил движението си към центъра
на селото ускорявайки, най-вероятната му скорост на движение към момента на
контакт с тялото на кучето е в диапазона 5-10 км/ч. В хода на изслушването,
инж.М. уточнява, че независимо, че
автомобилът е ускорил и тогава е настъпило ПТП, то въпреки това
скоростта е била сравнително ниска и това не е предпоставката за самото
произшествие, а д-р Д. визира, че предвид на това, че травмите са областта на
гръдния кош, най-вероятно именно в тази част от тялото на кучето е соченото в
заключението частично прегазване. Вещото лице допуска, че най-вероятно кучето в
стремежа си да излезе изпод колата, гумата го удря в гръдния кош и го изтласква
обратно навътре, било е частично прегазено, вследствие на което животното е
починало от разкъсаните от тази компресия големи кръвоносни съдове, които
напълват гръдния кош с кръв и кучето не може да диша. Според д-р Д. такава
травма може да бъде нанесена и по друг начин, като същият сочи, че тъй като
процесният автомобил е високопроходим, то не се усеща когато МПС-то минава през
по-малки препятствия. Ветеринарният експерт е категоричен, че ако в момента на
ПТП е имало ветеринарен лекар, е било възможно кучето да бъде спасено.
Предвид на констатирано от съда разминаване и
противоречие между заключенията по назначената в хода на ДП съдебно ветеринарно
– медицинска експертиза и по допуснатата в хода на съдебното следствие
комплексна съдебно - автотехническа и ветеринарно-медицинска експертиза, в
състава на които е участвало едно и също вещо лице – д-р Д., е допусната
повторна комплексна съдебно - автотехническа и ветеринарно-медицинска
експертиза, заключението по която е изготвена от вещите лица – д-р С.В.Л. и доц.д-р
инж.С.К.С., приложено на л.118-126 от материалите по настоящото НОХД. Въз
основа на тази именно повторна комплексна експертиза, е допуснато направеното и
поддържано от обвинението изменение относно механизма и начина на причиняване
на телесното увреждане, вследствие на което е настъпила смъртта на процесното
животно – чрез удар на кучето с лек автомобил марка „Лада“ модел „Нива“. За да
отговорят на поставените им задачи – предмет на първоначалната комплексна
САТВМЕ, вещите лица освен запознаване с материалите по делото и ползвана
справочна литература и специализирани справки от интернет сайтове, са извършили
оглед на подобна марка и модел л.автомобил и необходимото измерване на
разстоянието от най-ниските му състави до пътната настилка, които са отразили
схематично на л.2-ри от заключението. Според вещите лица, изготвили това
заключение съпоставянето на размерите на кучето с отстоянието на ниските
състави на автомобила от настилката, показва, че височината на кучето ги
превишава и това не би му позволило да премине под автомобила, без да осъществи
контакт с него, като произшествието е настъпило в момент, в който кучето се е
движило попътно пред автомобила и е било застигнато от същия, попаднало е под
автомобила и е контактувало с някои от елементите на ниските му състави - долен
носач, кожух на главното предаване или опорите на задните амортисьори.
Обстоятелството, че според показанията на св.А.О., непосредствено преди удара
автомобилът е завил надясно, което твърдение не се възприе от съда, не изключва
възможността според експертите предна лява гума да е притиснала частично кучето
с вътрешната си част и прилежащия й борд на джантата. В заключението си вещите
лица, изхождайки от констатираното в Протокола за аутопсия, извършен от д-р Л.С.,
съгласно който са констатирани множество разкъсвания на белия дроб в областта
на двата дяла и последващ хемоторакс, без наличие на счупени ребра, кръвоизлив
в коремната кухина, разкъсан черен дроб или далак, са изложили категоричното си
становище, че при тези наранявания не може да се допусне преминаване на колело
на автомобила през тялото на животното, което оборва показанията на св.К. в
тази им част и е в противоречие със заключението на първоначалната комплексна
експертиза. Според в.лица – д-р Л. и инж.С. с ниската скорост на движение на
процесното МПС, дори и в момента на ускоряване на автомобила, е възможно да се
получи механичен удар в ниските части на автомобила, като изрично е посочено,
че недостатъчната и противоречива информация от показанията на свидетелите, не
позволява да се изложи точна преценка на етапите на механизма на удара на
животното и автомобила. Единствено е възможно да се направи обосновано
заключение, че причина за смъртта на процесното куче е механична травма, довела
до множество разкъсвания на белия дроб в областта на двата дяла и последващ
хемоторакс с масивна кръвозагуба. Както и при предходното заключение по
комплексната експертиза, така и в това, експертите при определяне на
евентуалната скорост на движение на автомобила, управляван от подс.П. при
липсата на обективни данни, които биха им позволили да я определят по
математичен път, са направили своите изводи въз основа на субективните
възприятия на очевидците на произшествието, като са възприели за определяща въз
основа на изложени аргументи, скоростта на движение на по-възрастния от двамата
свидетели –очевидци – св.О., от 4.8 км/ч. Предвид на това и с оглед на
показанията на свидетелите, експертите са посочили, че процесният л.автомобил първоначално
се е движил зад свидетелите К. и О., след което ги е подминал и тогава е
контактувал с кучето, като това поведение на МПС-то предполага известно
ускорение на същия с цел изпреварване на движещите се пред него пешеходци и
продължаване на движението му към центъра на селото. Д-р Л. и инж.С. изхождайки
от депозираните показания на св.О. и направените ориентировъчни пресмятания, са
заключили, че скоростта на движение на л.автомобил, управляван от подс.П. към
момента на контакт с кучето е била около 9 км/ч. Съдът не кредитира
заключението на тези две вещи лица в частта му, с която същите са изразили
своето становище, че обстоятелствата, довели до смъртта на кучето не дават
основание да се твърди, че смъртта му е причинена с жестокост поради това, че е
въпрос, който подлежи на правна преценка като съставомерен елемент от
престъпния състав на вмененото на подсъдимия престъпление по чл.325б ал.1 от НК.
В съдебно заседание, провело
се на 14.01.2020г. така изготвеното заключение по повторната
комплексна САТВМЕ се поддържа от назначените две вещи лица в хода на изслушването им. Същите са
категорични в становището си, с което влизат в противоречие със заключението на
предходната комплексна експертиза, че почти е невъзможно травмата, която са
посочили да е станала чрез прегазване на кучето с предни и задни гуми на
автомобила, мотивирайки се с това, че не са констатирани каквито и да е
счупвания, които да са описани в протокола от аутопсията. В същото време при
разпита им в съдебното заседание, провело се на посочената по-горе дата, д-р Л.
не изключва възможността механичното увреждане да е било причинено и по друг
начин, изключая от автомобил, но в същото време се сочи, че при директен удар с
твърд предмет уврежданията по животното не биха били същите. На изрично
поставен въпрос експертът - д-р Л. обосновава извода, че ако в случая не е било
налице ускорение на автомобила към момента на осъществения контакт с кучето, то
уврежданията биха били различни от констатираните – би се засегнала главата на
животното, защото тя е най-високата част на кучето. Допълва, че при скорост на
МПС-то с 4-5 км/ч., по-скоро кучето би избягало и би избегнало контакта с
автомобила. Изразява се становище, че към момента на контакта положението на
кучето е било странично спрямо автомобила като е възможно чрез един директен
удар да е настъпило травматичното увреждане, но в случая кучето по-вероятно е
да се е преобърнало /претърколило/ под автомобила, избягвайки контакта с
гумите. Инж.С. допълва, че при кучето е налице момент на изненада и ако същото
се е случило под левия носач, то тогава със завиване на гумата в ляво, е
възможно да е налице някакво притискане, но така или иначе носача вече го е
притиснал отгоре, поради това логично е възприето, че е налице контакт с
ниските състави, а не прегазване.
От приложената по делото справка за съдимост с рег.№ 42 от
14.01.2020г. на БС при РС-Елхово е видно, че подс.П.И.П. е осъждан в периода от
09.04.1999г. до 21.04.2007г. с влезли в сила 6 съдебни акта /присъди и
определения за одобряване на споразумения/, по които са извършени следните групирания:
- С Определение №82/26.04.2004г., постановено по НОХД №429/ 2002г. по описа на
ЕРС на основание чл.25 вр.с чл.23 от НК е определено едно общо наказание по
Присъда №2/08.01.2003г. по НОХД №429/02г. и по Присъда №9/22.01.2003г. по НОХД
№421/02г., и двете по описа на ЕРС, а именно: - четири месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.25 ал.2 вр.с чл.59 ал.1 от НК е приспаднато
времето, през което П. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода по Присъда
№2/03г. по НОХД №429/02г. на ЕРС, а именно от 12.02.2004г. до влизане в сила на
това определение – 12.05.2004г. Това наказание е изтърпяно на 17.05.2004г. с
помощта на 25 дни от работа; - С Определение №198/09.12.2004г., в сила от
28.12.2004г. постановено по НОХД №261/04г. по описа на ЕРС, е определено на
основание чл.25 вр.с чл.23 от НК едно общо наказание по Присъда
№111/12.11.1998г. по НОХД №120/98г., по Определение №18/23.01.2002г. по НОХД
№362/01г. и по Определение №197/09.12.04г. по НОХД №261/04г., и трите на ЕРС, а
именно – шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.25 ал.4 вр.с
чл.66 ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за срок от три години, като на
основание чл.25 ал.1 вр.с чл.23 ал.3 от НК към така определеното общо наказание
е присъединено отчасти и наказанието глоба, постановено с Определение №18/02г.
по НОХД №362/01г. на ЕРС, а именно – глоба от 100 лева. Последното осъждане на
подс.П. е с Присъда №62/03.07.2006г., постановена по НОХД №284/2006г. по описа
на РС-Елхово, влязла в сила от 21.04.2007г., отменена изцяло с Решение
№459/04.10.2006г. по ВНОХД №411/06г. на ЯОС, оставено в сила Решението на ЯОС с
Решение №278/21.04.2007г. по д.№1036/06г. на ВКС, с която за деяние извършено
на 28.06.2006г. на основание чл.325 ал.4 вр.с ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б.“б“ вр.с
чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при строг
режим на изтърпяване. Със същата присъда на основание чл.68 ал.1 от НК е
приведено в изпълнение определеното с Определение №198/09.12.2004г.,
постановено по НОХД №261/04г. по описа на ЕРС, общо наказание от шест месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, което е
изтърпяно на 31.12.2007г. Наказанието по НОХД №284/06г. на ЕРС е изтърпяно на
05.06.2008г. с помощта на 25 дни от работа.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните във фазата на съдебното следствие по
предвидения процесуален ред доказателства и доказателствени средства, а именно
– от обясненията на подсъдимия П., дадени в хода на съдебното следствие, който
отрича да е възприел движещо се пред и около автомобила му куче, както и какъвто и да е осъществен контакт на управляваното
от него МПС с животното, частично от показанията на свидетелите А.О. и Г.К.,
дадени в хода на съдебното следствие, съпоставени по реда и условията съответно
на чл.281 ал.4 вр.с ал.1 т.1 от НПК – за св.О. и на чл.281 ал.5 вр.с ал.1 т.1
от НПК – за св.К., при констатирани частични
противоречия с показанията им, изложени във фазата на ДП, изключая
възпроизведения от всеки един от тях механизъм по прегазване на животното с
предна и задна гума на процесния автомобил, от извършеното по искане на
защитата по реда и при условията на чл.143 ал.1 и сл.от НПК
процесуално-следствено действие по устройване на очна ставка между свидетелите К.
и О. с оглед на констатирано противоречие между показанията им за установяване
местонахождението на всеки един от двамата свидетели към момента на
осъществения контакт между автомобила и кучето и кой пръв е възприел това, както
и въз основа на писменото доказателство, приложено по ДП № 420/2017г. по описа на
РУ-Елхово и приобщено към доказателствения материал чрез прочитането му по реда на чл.283 от НПК, коментирано
по-горе – Протокол за извършена аутопсия от 04.05.2017г. – л.13, от приложеното
по делото в запечатан плик на л.35 от материалите по ДП като веществено
доказателство –паспорт за куче /в оригинал/ „Бордер Коли" с ушна марка
№10023700007761 с име – Джамбо, от изисканата и приета от съда справка за
съдимост на подсъдимия, от изслушаната и приобщена по реда и при условията на
чл.282 от НПК назначена в хода на ДП съдебно-ветеринарно медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице – д-р Д., от допуснатата и назначена при условията на чл.153
предл.2 от НПК повторна комплексна САТВМЕ, заключението по която е изготвено от
вещите лица – д-р Л. и инж.С.. Посочените писмени
доказателства, приложени по ДП №420/2017г. по описа на РУ-Елхово, както и тези представени в хода на
съдебното следствие и приобщени към доказателствената съвкупност по настоящото
НОХД, се прецениха за редовни от външна страна, а като
кореспондиращи с гласните
доказателствени средства по делото и неоспорени от страните, се кредитират от съда.
Досежно изложената фактология предшестваща
осъществения на инкриминираната дата и време контакт между процесното животно и
автомобила, управляван от подс.П., съдът даде вяра на показанията на свидетеля О.
и обясненията на подсъдимия П., изложени в хода на съдебното следствие, както и
на показанията на св.К., които напълно кореспондират в тази им част едни с
други, взаимно се допълват и се възприеха за правдиво и логично изложени.
Съществено противоречие между твърденията на
посочените три лица, които са единствените очевидци на деянието, съдът
констатира в изложената от всеки един от тях фактология от момента, в който на
инкриминираната дата – 03.05.2017г. след следобедното доене на овцете на св.К.,
същият и св.О., са тръгнали да носят издоеното мляко с кофите към гаража, в
който се намирала ваната. От този момент, всеки един от двамата свидетели –
очевидци, както и подсъдимия излага своя версия по случилото се впоследствие.
Макар и в хронологичен ред при съпоставката на устните изложения на двамата
свидетели и подсъдимия, да е налице припокриване, то особено осезаемо е налице
констатираното противоречие между показанията на свидетелите К. и О.,
съпоставени едни с други. Всеки един от двамата свидетели изложи различен ред и
последователност на придвижване от навеса /“чардака“/, където е бил извършен
процесът на доене до гаража с ваната, различен момент на отвързване на въпросното
куче, различно позициониране и движение на кучето до местопроизшествието, преди
контакта му с процесния автомобил. Така в показанията си св.О. твърди, че кучето
е било отвързано по време на доенето, а след приключването му най-отпред към
гаража е вървяло кучето, на 4-5 метра пред собственика си - св.К., след него самият
О. и зад него автомобила, управляван от подс.П., който се движил бавно и се
чувала от него силна музика. Не такъв е бил редът на придвижване според св.К.,
който в показанията си в хода на съдебното следствие сочи, че той първи е
тръгнал с кофите с мляко към гаража, като преди това е извикал на майка си да
отвърже кучето, което под негова команда се е движило зад него на метър и
половина, след него св.О. и на около метър и половина зад О. се е движил
автомобила, управляван от подсъдимия. И двамата свидетели сочат и различно
поведение на животното към момента на съприкосновението му с автомобила като в
показанията си св.О. твърди, че животното е вървяло пред автомобила, който
„направи нещо вдясно“, а св.К., че кучето е било застанало зад него на пътя, в
момент, в който той е отварял гаража. Противоречия в показанията на двамата
свидетели са налице и досежно възпроизведения от тях механизъм на съприкосновение
на животното с автомобила, както и кой от двамата свидетели първи е възприел
случилото се. Св.О. в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие излага
– „Аз подвикнал на Гошо за кучето, тъй като в този момент видях, че автомобила
удари кучето, но той подмина човека с джипа. Гошо му извика тогава 2-3 пъти, но
той вероятно не чу и не спря.“, а св.К., който в същото това време отварял
гаража и който в показанията си дадени в хода на съдебното следствие уточнява,
че „овчаря“, т.е. св.О. е видял удара, сочи, че е възприел предната и задната
гума да минават през кучето „като в промеждутъка аз се опитах да го дръпна и му
виках да спре“. Така констатираните противоречия между показанията на тези
двама свидетели – очевидци, не бяха преодолени и чрез извършената по искане на
защитата на подсъдимия по реда и при условията на чл.143 ал.1 и сл.от НПК очна
ставка помежду им, в хода на която прави впечатление непоследователността и липсата
на логика в твърденията на св.К., който уж първо е чул виковете на овчаря си
„кучето, кучето“ докато е оставял кофите, за да отвори гаража, за които викове
самият св.О. сочи, че ги е произнесъл след като е видял, че автомобилът е минал
„през кучето“, а междувременно самият К. е видял „как първата гума минава през
кучето“ и е тръгнал да го издърпва, когато е минала и задната гума на
автомобила. Възприел е и накланяне на автомобила при преминаването през
животното, което не се възприе от съда, тъй като се явява изолирано, като
заявено за първи път едва в хода на съдебното следствие и некореспондиращо с
констатациите на ветеринарно-медицинските експерти за естеството на причиненото
телесно увреждане на кучето. Самият св.К. след извършено по искане на
обвинението приобщаване на показанията му, дадени в хода на ДП пред
разследващия орган, чрез прочитането им по реда и при условията на чл.281 ал.5
вр.с ал.1 т.1 от НПК, в частта им по констатирано несъответствие по отношение
скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия към момента на
контакта му с кучето, заявява, че е преувеличил в показанията си, дадени на ДП
като е заявил, че непосредствено преди сочения момент подсъдимият е увеличил
скоростта на автомобила си, визирайки, че към онзи момент е бил травмиран от
загубата на животното. Такова несъответствие между показанията на св.О., дадени
в хода на съдебното следствие и тези дадени в хода на ДП пред разследващия
орган, бе констатирано по искане на защитата чрез приобщаване на последните по реда и при условията на чл.281
ал.4 вр.с ал.1 т.1 от НПК, в частта им, в която този свидетел по противоречив
начин сочи кой от двамата очевидци – самият той или св.К. е видял
съприкосновението на автомобила с кучето, както и по отношение на това на какво
отстояние се е намирал самият св.О. в момента на произшествието. След
приобщаване чрез прочитане на показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП
/л.33/ в посочената им част, св.О. категорично
заяви, че е имал пряко възприятие как автомобилът, управляван от подсъдимия е
преминал покрай него, „врътна в дясно, блъсна кучето и си замина по пътя“, като
отрича да е заявявал в полицията, че към този момент е бил на 20-30 метра, като
по недвусмислен начин потвърди, че отговаря на истината това, което е изложил в
показанията си, дадени непосредствено пред съда, в хода на съдебното следствие. Въпреки това съдът даде вяра именно
на показанията на св.О. по отношение изложената от него фактология по случилото
се след приключване на доилния процес на животните, изключая единствено
момента, за който сочи в показанията си св.К., че е било пуснато кучето, тъй
като от една страна О. се явява незаинтересован от изхода на делото свидетел
/бил е работник в стопанството на св.К., „овчар“ към момента на деянието, но не
и впоследствие/ за разлика от самия К., който е собственик на процесното куче и
е конституиран като страна в процеса - частен обвинител.
За логично структурирана,
последователна и правдиво звучаща се
възприе изложената от подсъдимия версия по отричане на каквото и да възприятие
от негова страна на движещо се пред св.К. куче, както и намиращо се към момента
на съприкосновение пред автомобила му животно, а също и какъвто и да е усет от
негова страна за удар в каквото и да е препятствие, в каквато насока е и
заключението на вещите лица по изслушаната повторна комплексна експертиза,
според което кучето е попаднало под автомобила и е контактувало с ниските му
състави. Съдът прие за достоверно, че намиращото се пред автомобила му куче не
е било възприето от подс.П., тъй като в този момент същият се е обърнал и е
погледнал назад, като за това се съобрази и с установените по делото приблизителни
размери на процесното куче – ръст около 50 см.
тегло около 20 кг., така и с вида и модела на управлявания от подсъдимия
високо проходим автомобил – марка „Лада Нива“, както и с последователното
процесуално поведение на подсъдимия. При формиране на вътрешното си убеждение,
съдът изходи и от това, че изложените пред настоящия съдебен състав в хода на
провелото се съдебно следствие обяснения на подсъдимия се припокриват с тези,
дадени в хода на ДП, без каквото и да е съществено разминаване, което би
възвело съмнение в достоверността им. Макар и обясненията на подсъдимия П.П.,
дадени в хода на съдебното следствие да се преценяват внимателно от гледна
точка на двояката им функция – на доказателствено средство и като израз на
правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, то те се
кредитират от настоящият съдебен състав при постановяване на крайния съдебен
акт по настоящото НОХД и с оглед на реализираното от подсъдимия последващо
поведение на изчакване на св.К. на посоченото от него място – в заведението на
Цецо, находящо се в центъра на селото, което навява на извод, че П. не е бил
наясно и не е съзнавал за случилото се с кучето. В тази насока е и възприетата
от св.О. реакция на изненада на подсъдимия, когато свидетелят половин час след
това в „заведението на Цецо“ му е съобщил за удареното куче и за фаталния му
край.
Нещо повече липсата на запазване на
местопроизшествието, твърде пестеливият Протокол за извършената и то едва на
следващия ден аутопсия на кучето и фактът, че за деянието св.К. е сигнализирал
компетентните органи на полицията 14 дни след случилото се, е препятствало
възможността да бъде запазено местопроизшествието, да бъде извършен необходимият
непосредствен оглед на местопроизшествието и на автомобила, делото да бъде
попълнено с обективни находки, които биха способствали за изясняване в пълна и
задълбочена степен на механизма на деянието и начинът на причиняване на
телесното увреждане на животното, което от своя страна внася съмнение в
обвинителната теза. Всъщност
изявлението на подсъдимия по отричане да е извършвал вмененото му престъпление,
не е оборено по категоричен начин от обвинението въпреки положените усилия, а
са налице единствено предположения и догадки за обратното, в каквато насока са
изслушаните по делото противоречиви в заключенията си експертизи, базиращи се
на едни и същи доказателствени източници – частично прегазване или удар в
ниските състави на автомобила, е причинило травматичното увреждане на кучето,
довело до неговата смърт. Соченото от подсъдимия, макар и като отрицателен
факт, който той не следва да доказва, доколкото тежестта на доказване е на
държавното обвинение, несъмнено допринася за изясняване на относимите към
предмета на доказване обстоятелства, които не се установиха по необходимия
несъмнен начин, което от своя страна води до оборване тезата на обвинението.
От така установената фактическа
обстановка, съдът в настоящия си състав формира и направи следните правни
изводи:
Повдигнатото, изменено в хода на
съдебното следствие от РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинение против подсъдимия П.И.П. ***, в извършване на престъпление
по чл.325б ал.1 от
НК, за това, че на 03.05.2017 година около 19.00 часа, в село Гранитово, общ.Елхово, област
Ямбол, проявил жестокост към гръбначно животно – куче, порода „Бордер Коли“ с
ушна марка №10023700007761, собственост на Г.А.К. ***, като му причинил
противозаконно смърт /чрез удар на кучето с лек автомобил марка „Лада“ модел
„Нива“/, съдът прие за недоказано, поради
следните съображения:
Съгласно
чл.303 ал.2 от НПК съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. В случая съдът намира, че обвинението не е изцяло
доказано по такъв начин, а доказателствената основа, на която представителят на
обвинението е базирал обвинителната си теза, както след приключване на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното производство, е несигурна,
нестабилна и почиваща на доказателствен материал, съдържащ противоречия и
обосноваващ изводи за съставомерност на инкриминираното деяние от обективна и
субективна страна въз основа на предположения и вероятности, въпреки
допуснатото изменение в обстоятелствената част на обвинението, касаещо
механизма на извършване на деянието. Посредством разпоредбата на чл.102 от НПК
законодателят е очертал кръга от факти и обстоятелства, които следва да бъдат
доказани в процеса по категоричен начин, като на първо място е поставено „доказване
на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”, като това
доказване следва да бъде извършено по правилата и способите, предвидени в НПК и
изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да
не почиват на предположения. В този контекст, в хода на проведеното съдебно
следствие, съдът отчита наличие на две абсолютно противоположни версии относно
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в неговото извършване - от
една страна това е тезата на обвинението, която остава несигурна, почиваща на
предположения и неподкрепена в достатъчна степен от анализираните по-горе
доказателства, а от друга страна -
версията на подсъдимия, оборваща присъствието на съставомерни признаци от
обективната и субективната страна на деянието, надлежно обоснована и получаваща
убедителна доказателствена подкрепа на базата на недоказване на обвинението по
несъмнен и категоричен начин.
Въз основа на изложената фактология по-горе, при
извършения детайлен анализ на събраните доказателства по делото, съдът в
настоящия си състав прие, че липсват убедителни доказателства за това, че
подсъдимият П.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
вмененото му престъпление, субсумиран от правната норма на чл.325б ал.1 от НК,
за което е предаден на съд. Обект на инкриминираното
престъпление са обществените отношения, свързани със защита на животните, в
частност - гръбначните животни.
Несъмнено предмет на инкриминираното престъпление е кучето, което като
биологичен вид е гръбначно животно. Престъплението е резултатно и се счита за осъществено
при установяване извършването на изпълнителното деяние и при настъпване
на съставомерния резултат. Наред с обективната страна на
престъплението, деецът трябва да има и съзнанието, че я осъществява с особената
му проявна форма, визирана в закона, а именно жестокост. Тази
проява на жестокост следва да има обективни измерения като задължение на
обвинението е освен да посочи в какво се състои проявата на жестокост и чрез
какво средство и по какъв начин е упражнена, и да я докаже въз основа на
допустимите доказателства и доказателствени средства, без да остава съмнение в
осъществяването й. Цитираната норма от материалния наказателен закон е
бланкетна и като такава тя препраща към други специални закони, а именно: - към
Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ и Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВМД/, на които се позовава и обвинението. Съгласно чл.151 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Закона за защита
на животните, за жестокост се смятат действия, които причиняват страх,
нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите,
посочени в чл.117 ал.1 т.10,11 и 12,чл.159 ал.3,чл.160 ал.2 и чл.179 ал.3 от
ЗМВД или при самозащита, какъвто случай доказателствата по делото не
установяват.
Безспорно
установени в настоящото производство са фактите, че подсъдимият на 03.05.2017г.
в следобедните часове около 18.00 часа е отишъл в стопанството на св.К.,***, за
да помага в доилния процес на собствените на К. животни съгласно постигната
договорка помежду им, осъщественото от него управление на процесния автомобил марка „Лада“ модел „Нива“ в момента,
в който след приключване на доенето на овцете,
извършено от св.К. и св.О., последните двама са носили с кофи издоеното
мляко от чардака към гаража с ваната, както и че на 03.05.2017г. около 19.00
часа собственото св.К. му куче порода
„Бордер Коли“ с ушна марка №10023700007761, е получило травматично увреждане –
разкъсвания на белия дроб в областта на двата дяла и последващ хемоторакс –
масивен кръвоизлив в гръдната кухина и белия дроб, кръвоизлив от устата и носа,
вследствие на което е настъпила смъртта му, констатирана от д-р Л.С., която на
следващия ден – 04.05.2017г. е извършила аутопсия на животното, констатациите
от които е отразила в Протокол от същата дата.
Установено е безспорно, че местопроизшествието не е
запазено, тъй като св.К. едва на 17.05.2017г. е уведомил компетентните
полицейски органи с оплакване, че животното му е ударено от управляваното от
подс.П. МПС – л.автомобил марка „Лада Нива“, без последният да спре и без да
вземе отношение към случилото се.
В обясненията си подсъдимият твърди, че на посочените
в обвинителния акт време и място действително е управлявал автомобил марка
„Лада Нива“, но отрича да е възприел движещо се пред и около автомобила му
куче, а още повече да го е удрял или прегазвал. Твърди, че не е чул „квичене“
от ударено животно, както и не е усетил каквото и да е преминаване през
препятствие по пътя или удряне на автомобила му в такова. Съдът обсъди изключително внимателно така изложените
обяснения на подс.П., дадени в хода на съдебното следствие, съобразявайки, че
те са не само важно доказателствено средство, но и основно средство за защита.
Именно поради това подсъдимият няма задължение да съобщава само и единствено
истината под страх от наказателна отговорност, а съдът е длъжен да прецени
достоверността на заявеното от него, съпоставяйки го с останалите
доказателствени средства. Но прави впечатление, че изложената от подсъдимия
фактология по случилото се в дадените от него обяснения в хода на съдебното
следствие напълно се припокрива с обясненията му, дадени в хода на ДП, което
навява на извод за реализирано от подсъдимия последователно процесуално
поведение и възпроизведена от него идентична правдоподобно звучаща и логично издържана
информация относно събитията, развили се на инкриминираната дата, изложени от
същия в хронологичен ред и последователност.
От своя страна обвинението се позовава на показанията
на единствените разпитани по делото двама свидетели – очевидци на деянието –
собственикът на животното – Г.К., конституиран в процеса като страна – частен
обвинител, чийто твърдения с оглед на тези факти се преценят и анализират
съобразно останалите доказателствени източници и А.О. – работник в стопанството
на св.К. към момента на деянието, на показанията на разпитаната като свидетел –
д-р Л.С., констатирала смъртта на животното и извършила на следващия ден –
04.05.2017г. аутопсия на кучето, за което действие е съставила Протокол, както
и на заключението на повторната комплексна САТВМЕ, въз основа на която е
допуснато и поисканото изменение в обстоятелствената част на обвинението,
касаещо механизма на деянието. Въпреки наличието на тези доказателствени
източници, при обстойната им преценка и съпоставката им помежду им, не се
установи наличието на елементите от обективната и субективна страна на
престъплението, вменено на подсъдимия П.. Както първоначалното, така и
измененото обвинение почива на вероятности и предположения, както относно механизма
на извършване на деянието и скоростта, с която се е движило процесното МПС към
момента на произшествието, така и по
отношение на упражнена от П. „жестокост“ към процесното куче и наличие на пряк
умисъл в действията и поведението на подсъдимия като изискуем субективен
елемент от състава на инкриминираното престъпно деяние. Съображенията за това
са следните:
На първо място, съдът възприема възражението на
защитника на подсъдимия, че по делото липсват безспорни доказателства за
механизма, по който се твърди, че е причинена смъртта на процесното животно,
като първоначално в обвинителния акт се сочи, че това е станало чрез прегазване
на кучето с предните и задните гуми на автомобила на 03.05.2017г. около 19.00
часа, а впоследствие след допуснатото изменение на обвинението по реда на
чл.287 ал.1 от НПК чрез удар на животното с автомобила, управляван от
подсъдимия. При анализ на приобщената по делото доказателствена съвкупност
съдът констатира, че в подкрепа на визирания в първоначалното обвинение механизъм
на деянието са единствено и само показанията на свидетеля Г.К., дадени в хода
на съдебното следствие, които не се ценят с доверие, тъй като както бе посочено
по-горе същият като собственик на кучето и конституиран като страна в процеса -
частен обвинител, се явява заинтересован от изхода на делото свидетел. Показанията
му будят съмнение със заявената от негова страна категоричност, че е възприел
прегазването на кучето си с предна и задна гума от автомобила, управляван от
подсъдимия и дори е направил опит, макар и да се установи, че бил на метри от
МПС-то, да издърпа животното и то в момент преди да бъде прегазено и от задната
гума, както и междувременно е видял, че „автомобилът се накланя след като е
преминал през кучето“. При внимателния анализ на твърденията на св.К. освен
липсата на логика и житейска правдивост, прави впечатление и непоследователността
на изнесената от него информация и то като се има предвид, че се установи, че
св.О. е бил този, който първи е възприел контакта на автомобила с кучето, тъй
като в този момент собственикът на кучето е отварял гаража и за да привлече
вниманието му, О. му е извикал. В подкрепа на изложения от св.К. механизъм е
заключението на назначената от съда в хода на съдебното следствие първоначална
комплексна САТВМЕ, съгласно което вещите лица – д-р Д. и инж.М. приемат, че е
имало частично прегазване на части от тялото на процесното куче от предна лява
гума на автомобила като са допуснали върху тялото на животното да е преминала и
задна гума, както твърди св.К., но дори само предната лява гума да е притиснала
тялото на животното към земната настилка, то отрицателния ефект според
експертите би бил еднакъв. Но тази експертна преценка не бе възприета от съда,
предвид на факта, че същата противоречи на едноличното заключение на вещото
лице - д-р Д. по възложената му в хода на ДП съдебно ветеринарномедицинска
експертиза, приобщено по делото по реда на чл.282 от НПК, според което същият е
изложил механизъм, различен от този, който е възприел като вещо лице по
комплексната експертиза, а именно, че кучето е ударено странично и автомобилът
е преминал над него, без да го прегази, тъй като специалиста извършил
аутопсията не е констатирал счупени ребра или кръвоизливи в коремната кухина,
което неминуемо би настъпило при прегазване. В провелото се по реда на чл.282
от НПК изслушване на първоначалната комплексна експертиза в о.с.з. на 09.08.2019г.
инж.М. изрази категорично становището си, че механизъм, при който кучето може
да бъде ударено от ниските състави на автомобила е допустим, но при доста
по-висока скорост на движение на МПС-то.
Прави впечатление, че другият очевидец – свидетелят А.О.
в показанията си, изложени непосредствено пред съда възпроизведе механизъм,
различен от този, изложен от св.К. и от заявения от самия О. във фазата на ДП,
като посочи, че е „видял, че автомобилът е ударил кучето…“ и с оглед на
констатирано в тази им част по искане на защитата противоречие с показанията му,
дадени пред разследващ орган във фазата на ДП, приобщени по реда и при
условията на чл.281 ал.4 вр.с ал.1 т.1 от НПК, същият потвърди за достоверно
заявеното в хода на съдебното следствие, като категорично отрече да е вярно и
да е заявявал в полицията, че е бил на 20-30 метра от местопроизшествието,
както и че е видял прегазване на кучето от автомобила.
За липсата на прегазване на кучето от автомобила като
механизъм на извършване на деянието, сочат в заключението си и вещите лица –по
възложената им от съда повторна комплексна САТВМЕ. Същите, базирайки се на
констатираното от д-р С. в изготвения Протокол за извършена аутопсия от
04.05.2017г., потвърждават становището, изразено от вещото лице – д-р Д. в
заключението му по възложената му в хода на ДП съдебно ветеринарномедицинска
експертиза, че липсата на счупени ребра, кръвоизлив в коремната кухина,
разкъсан черен дроб или далак, навява на единствения възможен извод, че не е
било реализирано преминаване на колело на автомобила през тялото на животното,
т.е. че не е налице прегазване. Според д-р Л. и инж.С., имайки предвид
височината на кучето, което е превишавало отстоянието на ниските състави на
автомобила от настилката, е имало контакт между тях, изразяващ се в механичен
удар, бутане и притискане, като произшествието е настъпило в момент, в който
кучето се е движило попътно пред автомобила и е било застигнато от същия,
попаднало е под него и е контактувало „с някои от ниските му състави – долен
носач, кожух на главното предаване или опорите на задните амортисьори“. Освен
това тези двама експерти с оглед на заявеното от св.О., че непосредствено преди
удара автомобилът е заявил надясно, което като голословно и за първи път
изложено в показанията му в хода на съдебното следствие не се възприе за
достоверно от съда, допускат предна лява гума да е притиснала частично кучето с
вътрешната си част и прилежащия борд на джантата. Сам по себе си така
изложеният механизъм от този състав на вещите лица, който фактически
кореспондира с изложения от св.О., се прие за непълен, недостатъчно обоснован и
ясен, тъй като не очертава прецизно с необходимата конкретност и категоричност
отделните етапи от механизма на удара на животното и автомобила. Не става ясно
каква конкретна височина на животното като отправна точка са възприели
експертите и с кой от изброените от тях ниски състави на автомобила е
контактувало кучето.
Не без значение при формиране на преценката за механизма
на деянието е и скоростта, с която се е движил автомобила към момента на
произшествието, която при липсата на обективни данни, е определена от
невъзприетата като компрометирана от съда първоначална комплексна САТВМЕ в
диапазон от 5-10 км./ч., а в заключението на вещите лица по повторната
комплексна експертиза е посочена около 9 км./ч., като прави впечатление, че
същата е определена не по математичен път предвид липсата на обективни находки,
а ориентировъчно въз основа на субективните и противоречиви възприятия на
свидетелите К. и О. и с оглед статистически данни за скорост на движение на
пешеходец като отправна точка и въз основа на установеното, че автомобилът се е
движил първоначално зад пешеходците К. и О., впоследствие ги е застигнал, а
когато са спрели до гаража ги е подминал. Но съдът не възприе приетото и от
посочените две комплексни експертизи ускоряване на автомобила, непосредствено
преди контакта му с животното, тъй като такива твърдения присъстват единствено
в показанията на св.К., дадени в хода на ДП, които същият отрече категорично да
отговарят на истината при приобщаването в тази им част по реда и при условията
на чл.281 ал.5 вр.с ал.1 т.1 от НПК, обяснявайки, че когато е давал тези си
показания пред разследващия орган все още е бил в шок и е възможно „малко да е
преувеличил“. В същото време при изслушване на заключението на повторната
комплексна САТВМЕ в хода на провелото се на 14.01.2020г. о.с.з. експертът – д-р
Л. изрази становище, че при движение на автомобила със скорост 4-5 км./ч.
кучето по-скоро би избягало и избегнало контакт с автомобила, както и че при съприкосновение
с такава скорост уврежданията по животното биха били различни от посочените в
заключението, тъй като би се засегнала главата, тъй като тя е най-високата част
на кучето.
Посочените несъответствия и разминавания в изслушаните
по делото три експертизи – СВМЕ, първоначална комплексна САТВМЕ и повторна
комплексна САТВМЕ, по отношение на изложения от вещите лица механизъм на
извършване на деянието, предвид на факта, че същите са изготвени на базата на едни
и същи доказателствени източници и имайки предвид констатираните противоречия в
показанията на двамата очевидци на деянието – св.К. и св.О., както и твърде
пестеливите констатации при извършената аутопсия на животното от св.С. и преди
всичко липсата на извършени при условията на непосредственост
процесуално-следствени действия по оглед на местопроизшествието и оглед на
процесното МПС, които биха скрепили делото с нужните обективни находки,
разколебава обвинителната теза и я прави нестабилна и несигурна, като се има
предвид, че не е достатъчно да се приеме, че е налице механичен удар на кучето
с автомобила, управляван от подс.П., а е необходимо да се посочи конкретно с
кой от изброените от вещите лица по повторната комплексна експертиза ниски
състави, е настъпило съприкосновението и да се опишат отделните етапи от
механизма, особено след като експертите допускат, че е имало и последващо
избутване на животното напред и частично притискане надолу към настилката, а в
съдебно заседание на 14.01.2020г. д-р Л. разви теза, че по- вероятно е кучето
да е било ударено директно, след което се е преобърнало и претърколило под
автомобила, избягвайки контакта с гумите. Тази липса на категоричност в
заключенията на вещите лица и изложените от тях при разпита им по реда на
чл.282 от НПК становища, формирани при условията на вероятност, не убедиха
съда, че соченият в заключенията им механизъм е действителният, а не
предполагаем такъв, имайки предвид, че вещите лица – медицински специалисти при
изслушването им, не отхвърлиха вероятността травматичното увреждане да е
причинено от удар с тъп предмет, различен от автомобил. В тази насока е
изразеното становище на д-р С., разпитана като свидетел, според която
констатираната от нея при аутопсията травма, е причинена от директен удар, а за
да последва масивен кръвоизлив е необходима „сериозна сила“.
Или с оглед на гореизложеното съдът прие, че
обвинението не съумя да докаже по несъмнен и категоричен начин, че е налице
соченото чрез действие изпълнително деяние, а именно - удар на кучето с
управлявания от подсъдимият л.автомобил.
Предвид на всичко изложено по-горе, и най-вече с
оглед дадените от експертите заключения по
изслушаните три противоречиви експертизи в частта им касаещ начинът и механизма
на причиняване на телесното увреждане на животното, вследствие на което е
настъпило смъртта му, макар и същите да почиват на едни и същи доказателствени
източници и становищата им, изградени преди всичко на противоречивите и
непоследователни субективни възприятия на очевидците – свидетелите К. и О.,
които съществено се разминават и са непоследователни, съдът счита, че няма
безспорни и категорични доказателства, че П.П. е извършил деянието, посочено в
обв. акт и изменено във фазата на съдебното следствие по реда на чл.287 ал.1 от НПК, че той на 03.05.2017 година около 19.00 часа в село Гранитово, общ.Елхово, област
Ямбол, чрез удар на собственото на св.К. куче, порода „Бордер Коли“ с ушна
марка №10023700007761, с управляваното от подсъдимия МПС
- марка „Лада“
модел „Нива“ е причинил
травматично увреждане – множество разкъсвания на белия дроб в областта на двата
дяла и последващ хемоторакс, довели до смъртта на
животното, т.е.
липсва установена по несъмнен начин причинна
връзка между причиненото телесно увреждане на кучето на св.К. и поведението на
подсъдимия.
В предвид на гореизложеното съдът намира за ненужно да
анализира останалите елементи от състава на престъплението, вменено на подс.П.,
тъй като не се доказа същото да е осъществено безспорно от обективна страна.
Въпреки това за прецизност съдът намира да отбележи, че от субективна страна вмененото на подсъдимия престъпление по чл.325б ал.1
от НК изисква деецът да е действал при пряк умисъл, каквито доказателства по
делото не са налице. Напротив, по делото въз основа на показанията на
свидетелите К. и О. и на обясненията на подсъдимия П., се установи, че
отношенията между К. и П. преди инкриминираната дата се базират на колегиални
отношения, както и на такива по осъществяване на взаимни услуги във връзка с упражняваната от всеки един от
тях дейност по отглеждане на овце, като дори се установи, че на датата –
03.05.2017г. подсъдимият се е озовал в стопанството на св.К. по молба на
последния – за да го замести в доилния процес поради ангажимент на ч.обвинител
в друго населено място. Не се установи между двамата да е имало някакъв
конфликт или пререкание, както и да са съществували напрегнати отношения на
конкуренция помежду им във връзка с упражняваната от тях идентична животновъдна
дейност. Тъкмо обратното, фактът, че самият частен обвинител – св.К. се е
обръщал към подсъдимия както преди деянието, така и непосредствено след това –
в барчето на Цецо, когато е съобщил за смъртта на кучето, с умалителното „Бай
Пешо“, навява на съществували помежду им отношения на близост и разбирателство.
Т.е. липсват доказателства и каквито и да е данни подсъдимият да е имал мотив
да извърши вмененото му престъпно деяние. За липсата на умисъл навява и фактът,
че след като е напуснал стопанството, подс.П. с управлявания от него автомобил,
е отишъл в барчето на Цецо, където самият св.К. му е казал да го изчака, за да
се разплатят за услугата по доенето. Там именно св.О. след около половин час е
заварил подсъдимият и му е заявил – „Бай Пешо мина върху едно куче и умря“, при
което свидетелят в показанията си сочи, че е възприел реакция на изненада от
страна на подсъдимия. Самият св.К., който пристигнал след 10-15 минути също е
заварил подсъдимият в барчето и се е обърнал към него с думите „Бат Пешо, какво
направи, утрепа кучето, тати ако разбере ще умре“. Предвид на тези си
съображения съдът прие, че при недоказване на пряк умисъл в действията и
поведението на подсъдимия и от субективна страна вмененото на П.П. престъпление
е несъставомерно.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че
обвинението на РП-Ямбол-ТО-Елхово против подс.П.И.П., че е извършил
престъпление по чл.325б ал.1 от НК, остава напълно недоказано, тъй като в хода на съдебното следствие не се
установи по несъмнен начин подсъдимият да е реализирал на инкриминираната дата,
време и място съставомерно
от обективна и субективна страна поведение, имайки предвид императивната норма на чл. 303, ал. 1 от НПК, която забранява на съда
да формира вътрешното си убеждение въз основа на предположения, за да бъде
постановена осъдителна присъда, тъй като е необходимо събраните по делото
доказателства в своята съвкупност да водят до единствено възможен извод за
извършено престъпление от подсъдимия.
При събраните, приобщени и
анализирани доказателствени източници настоящият съдебен състав, в изпълнение
на задължението си по чл.304 от НПК прие, че всички процесуални средства за
доказване на обвинението са изчерпани, като в тази насока усилия при събиране
на доказателствени източници бяха положени и от съда, като в хода на съдебното
следствие не се установи по безспорен начин, че подсъдимият П.И.П. е извършил
престъплението, което му е вменено– по чл.325б ал.1 от НК, поради
което го призна за невиновен и го оправда изцяло по така повдигнатото му, изменено и поддържано в изменения му вид от страна на РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинение.
Досежно приложеното по делото веществено доказателство – паспорт за куче, приложен в запечатан
плик на л.35 от материалите по ДП №420/2017г. по описа на РУ-Елхово, съдът постанови след влизане в сила на настоящата присъда ДА СЕ ВЪРНЕ
на собственика на кучето – на Г.А.К..
При този изход на делото, тъй като подсъдимият П.И.П. бе признат за невиновен и оправдан по
обвинението - предмет на настоящото НОХД, по смисъла на чл.190 ал.1 от НПК
съдът не присъди разноски по делото, тъй като в тази хипотеза направените
разноски остават за сметка на Държавата.
При така направените фактически и правни
констатации и изводи и с оглед вътрешното си убеждение, съдът постанови своята
оправдателна присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
на състав:
/М. Кирова/