№ 1094
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500688 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№261426/04.12.2020г. на Д. П. АТ., ЕГН **********, от гр. Девня, подадена чрез
пълномощник адвокат Д. Б., САК, срещу решение №260036/02.11.2020г. на Районен съд –
Девня (ДРС), 2-ри състав, постановено по гр.д. №383/2020г. по описа на ДРС.
С обжалваното решение е признато за установено, че жалбоподателят Д. П. АТ. -
ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата 416,25 лева,
представляваща дължима главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги за
периода от 11.01.2017г. до 08.01.2020г. по партида с абонатен № 3322108, за обект, находящ
се в гр. Девня, квартал „****в”, ул. „***” блок 4, вх. Г, ап.51, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 45,13 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 17.06.2017г. до 28.01.2020г., за които суми по ч.гр.д. №116/2020г. по описа на ДРС, по
реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №89/24.02.2020г., като
ответникът е бил осъден да репарира на ищеца сторените разноски за производството по
делото (заповедно и исково) в общ размер на 500 лева.
Първоинстанционното решение се оспорва като незаконосъобразност и неправилно.
Като поддържа възражението си за неоснователност на предявения иск по чл.422 ГПК,
1
обосновано с твърдения, че претендираните количества вода за процесният период от
17.05.2017г. до 09.01.2020г. са отчитани неправилно и не са ползвани от потребителя,
въззивникът оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд за доказаност на
потреблението. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и по същество да
отхвърли като недоказани исковите претенции в цялост, като присъди на въззивника
извършените съдебни разноски за двете инстанции.
Въззиваемият ищец „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, не е представил отговор на въззивната жалба по рида и в срока по
чл.263 ГПК.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по
същество, въззивникът Д. П. АТ. не е взел участие. В молба, подадена преди заседанието,
пълномощникът на страната адвокат Д. Б. заявява, че поддържа подадената жалба и моли за
нейното уважаване. Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции по
представени списъци по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, чрез
пълномощника си юрисконсулт Пламенка Василева оспорва въззивната жалба и моли
обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски за въззивното производство като представя списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с
която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника Д. П. АТ., ЕГН
**********, от град Девня, за които по ч.гр.д. №116/2020г. по описа на ДРС, по реда на
чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №89/24.02.2020г.
Същите се основават на твърденията на ищеца, че като В и К оператор, съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е
доставил в имот, находящ се в гр. Девня, кв. „Н. Недев”, ул. „***”, бл.4, вх. Г, ап.51, ВиК
услуги, отчитани по партида с абонатен номер 2248143 с титуляр ответника Д. П. АТ., като
общият размер на непогасените задължения за плащане на доставените услуги, за които в
периода от 11.01.2017г. до 08.01.2020г. са издадени съответни фактури, е 416,25 лева.
Поради неплащане на задълженията в срок, ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяко едно
задължение до датата на окончателното плащане, чийто размер за периода до 28.01.2020г.
(дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
04.02.2020г.) е 45,13 лева. По този начин предявените в исковото производство вземания са
индивидуализирани в издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение №89/24.02.2020г.
2
Тези основни твърдения са изложени и в иницииралата настоящото исково производство
искова молба.
В заповедта за изпълнение да включени и вземания за главница за ВиК услуги,
доставени в периода от 10.12.2015г. до 11.01.2017г. (158,22 лв.), съответно за дължимото
обезщетение за забава от падежа до окончателното плащане, с размер до 28.01.2020г. 57,25
лв., но иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на тези вземания не е предявен,
съответно заповедта за изпълнение в тези й части подлежи на обезсилване, но компетентен
да стори това е заповедния съд.
Исковете са с правно основание с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.327,
ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и са предявени при спазване на особените процесуални изисквания
на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.
В отговора на исковата молба ответникът Д. А. оспорва предявените искове,
противопоставяйки възражения за липса на надлежен отчет и доказаност, че претендираните
за плащане ВиК услуги реално са били доставени и потребени от абоната.
Между страните не се спори, че въззивникът е потребител на ВиК услуги с абонатен
№2248143, открита за домакинство, обитаващо ап. 51 в гр. Девня, кв. „Н. Недев”, ул. „***”,
бл.4, вх.Г. За претендирания период 10.12.2007 – 04.06.2009г. на този абонат са издадени 33
отделни фактури, в които са начислени месечните стойности на отчетено количество
доставена и пречистена вода по показания на контролното средство от 11.01.2017г. до
08.01.2020г. Това начисление е оспорено от потребителя.
Доставчикът е представил заверено копие от отчетен карнет за този абонат, от който
е видно пълното съвпадение на вписаните от инкасатора показания на брояча с
осчетоводените и фактурирани количества. Върху самия карнет са положени подписи от
името на абоната за всяко месечно отчитане до 12.11.2018г., след което подписи са полагани
през няколко отчетни периода. Положени подписи има в началото и в края на спорния
период, като последното отчитане, при което има положен подпис, е на 13.08.2020г. Този
документ, в частта на заверка на снетите показания от водомера представлява частен
документ, изходящ от самия въззивник, посочен като автор на документа в графа „подпис на
абоната”. На основание чл.180 ГПК така съставения документ обвързва издателя си като
лично признание за удостоверения факт на показанията. Тежестта за доказване на
неавтентичността на заверките изцяло се носи от оспорващия, сочен за автор на документа
(чл. 193, ал.3 ГПК). Указание в тази насока е дал още районния съд (в доклада е указано, че
ответника следва да докаже възраженията си, а съдържанието на отговора се изчерпва само с
това оспорване). Отделно от това, по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от Общите условия, за
абонати следва да се считат всички ползватели на жилището, поради което и по отношение
на оспорване на истинността на удостовереното от други обитатели на жилището на адреса
следва да се приложи същата доказателствена тежест. Това несъмнено се налага от
обстоятелството, че за да удостовери каквото и да било показание, инкасаторът следва да
3
получи достъп до вътрешността на апартамента, залегнало и в договорния регламент по
чл.5, т.7 и чл.22 от общите условия. В случая въз основа на показанията на разпитаните по
делото свидетели, водени от всяка една от страните - Димитричка Стоянова – служител на
ищеца, и Атанас А. – близък познат на ответника, обосновано може да се приеме, че на
13.08.2020г. е извършен редовен отчет на водомера, достъп до който е предоставила позната
на ответника, намирала се по това време в жилището.
Възражение относно неизправност на самото отчитащо средство изобщо не е
формулирано в отговора по исковата молба и следва да се счита преклудирано.
В заключение, съдът приема, че фактурираните количества в размер на 394,25 лева
изцяло съответстват на отчетеното като реално доставено потребление на ВиК услуги за
процесния период. Както правилно е констатирал и първоинстанционният съд въз основа на
заключението на назначената експертиза, тази част от претендираното от заявителя вземане
за главница изцяло съответства на стойността на доставените услуги по нормираните цени.
Видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, законната лихва за периода
на забавата в плащането на тези задължения, съответно на уговорката в договора за падежи
на фактурираните суми, е в общ размер на 43,96 лева. Въззивният съд намира за подходящо
да препрати към мотивите на обжалвания акт в тази му част.
По отношение на претенцията за част от главницата – за сумите от по 11 лева по две
издадени фактури - №********** от 12.11.2018г. и №********** от 09.01.2020г., липсва
доказаност на основанието за дължимост на тези суми. Както се установява от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, същите са издадени за дължими такси за пломбиране.
От ищеца нито са наведени твърдения за обстоятелствата, при които са начислени таксите,
нито са посочени и представени доказателства за тяхното установяване. Ето защо
претенцията в тази й част се преценява като недоказана, поради което следва да бъде
отхвърлена. В съответствие с това частично неоснователна е и акцесорната претенция за
плащането на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези задължения.
Видно от заключението на ССчЕ, същата е в общ размер на 1,26 лв. (начислена законна
лихва върху забавеното плащане на главницата от 11 лева по фактура №********** от
12.11.2018г.; за задължението по фактура №********** от 09.01.2020г. с падеж за плащане
08.02.2020г. лихва не се дължи за претендирания с иска период).
Изложеното дава основание за частична ревизия на обжалваното решение на
първоинстанционния съд. Същото следва да бъде отменено в частта му, касаеща
установяване съществуването на вземане на ищеца – кредитор спрямо ответника – длъжник
за сума над 394,25 лева до общ размер на установената като дължима главница от 416,25
лева, съответно за сума над 43,96 лева до общия размер на установеното като дължимо
обезщетение за забава за периода от 17.06.2017г. до 28.01.2020г. от 45,13 лева, и по
същество исковете в тези му части се отхвърлят като неоснователни. В останалата му
обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
4
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се ревизира
частично и по отношение на присъдените на страните разноски.
Видно от заявлението и представения в исковото производство консолидиран списък
по чл.80 от ГПК (л.60, дело ДРС), разноските, които ищецът е сторил и претендира за
възстановяване, са за платените държавни такси (в размери 25 лв. - за заповедното, съотв. 75
лв. - исковото производства), 250 лева – внесен депозит за ССчЕ. Към тях следва да се
прибавят и определените от съда възнаграждения за осъществената в двете производства
защита от юрисконсулт, в т.ч. 50 лева – за заповедното, 100 лева – за исковото производство.
Така определените размери не са оспорени от никоя от страните, поради което и липсва
основание за тяхното изменение от страна на въззивния съд. С оглед на това е видно, че
сторените от ищеца - кредитор разноски са в общ размер на 500 лева (в т.ч. 75 лв. – за
заповедното, 425 лв. – за исковото производство). От тях по съразмерност с уважената част
на исковете ответникът следва да бъде осъден да му заплати следните суми: 48,55 лева - за
заповедното производство; 403,57 лева - за първоинстанционното производство. Или общият
размер на основателната претенция на ищеца – кредитор за присъждане на разноски за
първоинстанционното и заповедното производства е 452,12 лева, до който именно размер
произнасянето на районния съд е законосъобразно и правилно. За горницата над тази сума
(до присъдените общо 500 лв.) решението следва да бъде отменено.
Искането на ищцовото дружество – въззиваема страна за присъждане на разноски за
въззивното производство е обосновано за сумата 100 лева, съответна на определеното от
въззивния съд юрисконсулско възнаграждение в минимален размер по чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (чл.78, ал.8 ГПК). По съразмерност с
неоснователната част на въззивната жалба следва да се присъди сумата от 94,96 лева.
Като частично основателна се преценява и претенцията на ответника -въззивник за
присъждане на разноски за производството по делото. Същите, видно от представените
списъци по чл.80 ГПК и доказателства към тях, са в размери съответно 400 лева – платено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство; 351,41 лева – платени
държавна такса, банкова такса и адвокатско възнаграждение за въззивното производство. По
съразмерност с неоснователната част на исковете, съответно уважената част на въззивната
жалба ищецът – въззиваема страна следва да бъде осъден да му заплати сумата 37,87 лева (в
т.ч. 20,15 лв. – за първоинстанционното, 17,72 лв. – за въззивното производства).
По тези съображения и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260036/02.11.2020г. на Районен съд – Девня, 2-ри състав,
постановено по гр.д. №383/2020г. по описа на ДРС, в частта му, в която е прието за
установено, че ответникът Д. П. АТ., ЕГН **********, от гр. Девня, дължи на ищеца
5
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
суми над 394,25 лева до пълния претендиран размер от 416,25 лева, представляваща
дължима главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги за периода от
11.01.2017г. до 08.01.2020г. по партида с абонатен № 3322108, за обект, находящ се в гр.
Девня, квартал „****в”, ул. „***” блок 4, вх. Г, ап.51, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 04.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, съответно над 43,96 лева до пълния претендиран размер от 45,13 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 17.06.2017г. до 28.01.2020г.,
за които вземания по ч.гр.д. №116/2020г. по описа на ДРС, по реда на чл.410 от ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №89/24.02.2020г., както и в частта му, в която ответникът
Д. П. АТ., ЕГН **********, е осъден да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК *********, сума над 452,12 лева, представляваща сторени разноски по
делото (общо за заповедното и първоинстанционното исково производства), като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Прилеп” №33, срещу
ответника Д. П. АТ., ЕГН **********, с адрес град Девня, квартал „****в”, ул. „***” блок
4, вх. Г, ап.51, искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД, за установяване в отношенията между страните съществуването на парични вземания
на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №116/2020г. на ДРС по реда на
чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №89/24.02.2020г., за сумата 22 лева, представляваща
разликата над 394,25 лева до пълния претендиран размер от 416,25 лева на дължимата
главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги за периода от 11.01.2017г. до
08.01.2020г. по партида с абонатен № 3322108, за обект, находящ се в гр. Девня, квартал
„****в”, ул. „***” блок 4, вх. Г, ап.51, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 04.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
съответно за сумата 1,26 лева, представляваща разликата над 43,96 лева до пълния
претендиран размер от 45,13 лева на дължимото обезщетение за забава в плащането на
ползваните и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 3322108, за периода от
17.06.2017г. до 28.01.2020г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260036/02.11.2020г. на Районен съд – Девня, 2-ри
състав, постановено по гр.д. №383/2020г. по описа на ДРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. П. АТ., ЕГН **********, с адрес град Девня, квартал „****в”, ул.
„***” блок 4, вх. Г, ап.51, да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Прилеп” №33, сумата
94,96 лева (деветдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
сторени разноски за въззивното производство, по съразмерност с неуважената част на
въззивната жалба, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
6
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Прилеп” №33, да заплати на Д. П. АТ.,
ЕГН **********, с адрес град Девня, квартал „****в”, ул. „***” блок 4, вх. Г, ап.51, сумата
37,87 лева (тридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща сторени
разноски за производството по делото (първоинстанционно и въззивно), по съразмерност с
неоснователната част на исковете, съответно уважената част на въззивната жалба, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7