РЕШЕНИЕ№ 260086
гр. Пловдив, 08.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14681 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „Кредитреформ България” ЕООД против М.И.И. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането, за което е издадена Заповед №
4331/27.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7863/2019
г. на Районен съд - Пловдив, за сумата в размер от 340 лв. - главница по
договор за кредит № ***., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията
по който са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № BGF -
2018 - 005/01.02.2018 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.05.2019
г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между „4финанс” ЕООД, опериращо на
пазара за финансови услуги под търговска марка „Вивус“, и ответника е сключен
договор за кредит № ***. по реда на чл. 6 ЗПФУР, по силата на който на
ответника е предоставена сумата в размер на 340 лв., срещу насрещното
задължение на кредитополучателя да върне заемната сума за срок от 30 дни до
01.05.2015 г. Процесната сума била предоставена на ответника чрез „Изипей” АД
на 01.04.2015 г. С настъпване на падежа на договора длъжникът не погасил
дължимата сума и изпаднал в забава. Сочи, че от момента на настъпване на падежа
и на основание т. 13.2 (а) от ОУ се начислява наказателна лихва, формирана чрез
надбавяне на основания лихвен процент, определен от БНБ - 10,03 %, към
договорния лихвен процент, който в случая бил 0 %. На 01.02.2018 г,
кредитодателят „4финанс” ЕООД сключил с шццовото дружество договор за прехвърляне
на вземания № ***., по силата на който били прехвърлени вземанията по процесния
договор за кредит. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като от ищеца било изпратено
писмо в този смисъл до ответника. След уведомяването на длъжника последният
заплатил в полза на цесионера сумата от общо 200 лв., с която са погасени
прехвърленото в полза на ищеца такси за изпратени писма и част от наказателната
лихва. Претендира единствено дължимата по договора сума за главница. По така
изложените съображения моли за уважаване на предявения иск, ведно със законните
последици.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника М.И.И..
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив
е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
Ищецът се легитимира
като кредитор на длъжника по силата на Договор за прехвърляне на
вземания № ***.
с сключен с цедента „4финанс“ ЕООД, по силата на който са прехвърлени
вземанията на цедента против М.И.И. ,
произтичащи от договор за кредит № ***г. По делото е представен договора за
прехвърляне на вземания, ведно с подписаното Приложение № 1, в който вземанията
са индивидуализирани, както и потвърждение на цесията от страна на цедента.
Длъжникът е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането с уведомлението,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с получаване на препис от
последната, което уведомление, изхожда от цесионер, надлежно упълномощен от
цедента с правата по чл. 99, ал. 3 ГПК.
Следователно ищецът, в
качеството му на цесионер, е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от
сключен с цедента договор за кредит № ***г., сключен от разстояние. По
отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със
Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на
този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно
която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ
и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В разпоредбата на чл.
3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в редакцията му
действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние
(ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които
законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или
за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.
В случая в
производството по делото не се установи между страните да е възникнало валидно
облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние, тъй
като не се установи такъв договор да е сключен надлежно, при спазване на
посочените изисквания.
По делото са
представени единствено договора за кредит, ведно с Общите условия към него,
свалени от системата на кредитодателя, които не носят подписа на потребителя.
Не е представена попълнена от ответника в качеството му на длъжник заявка, в
която да е обективирана волята му за сключване на такъв договор. Не се установи
и обстоятелството, че така представеният договор е сключен при условията на
Закона за електронния документ и електронния подпис, в точност, че именно
ответникът, през системата на кредитодателя на сайта www.vivus.bg, е подал заявка за
сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез натискане на
бутона „подпиши“. Както се посочи – такава заявка не е представена в
производството по делото.
Дори да беше така, в
процеса не са ангажирани доказателства, че изявлението в електронна форма за
сключване на договор за кредит е направено от ответната страна. Следователно не
са ангажирани доказателства, при изрично разпределена от съда доказателствена
тежест с определението по чл. 146 ГПК, да е налице изявление от ответника,
съобразно специалните законови изисквания, с което последният да е обвързан от
договора с твърдяното съдържание.
Ищецът е поискал
изслушване на съдебно-техническа експертиза за установяване на посочените
обстоятелства, която не е изслушана, тъй като след допускането на посоченото
доказателствено искане от съда, ищецът не е внесъл определения от съда депозит
за това. Съдът е предоставил двукратна възможност на ищеца за внасяне на
определения депозит за изслушване на съдебно-техническата експертиза, но
указанията на съда не са изпълнени.
В производството по
делото и на основание чл. 192 ГПК, по искане на ищеца, съдът е задължил на
основание чл. 192 ГПК е задължил „Изипей“ АД да представи намиращите се при
него документни досежно отпусната сума в размер от 340 лв. в полза на М.И.И.,
чрез предлаганите от „Изипей“ АД услуги. Постъпило е становище от трето лице
„Изипей“ АД, в което посочва, че не може да представи изискания документ,
представляващ разписка № ***, по силата на която процесната сума е представена,
доколкото е изтекъл законоустановения срок за съхранение на информация и
документи.
Не се установява и
реалният договор за заем да е породил действие, предвид липсата на
доказателства за получаване на главницата от ответника. Представените платежни
нареждания нямат характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД,
доколкото не носят подписа на получателя. Така представената разписка, в която са
посочени имената на ответната страна, нейният единен граждански номер и номера
на договора за кредит, представлява доказателство, че кредитодателят “4файнанс”
ЕООД е предоставил по системата на „Изипей“ посочената сума на разположение на
длъжника, която може да бъде получена чрез представяне на личен документ. В
случая обаче не се установява тази сума реално да е получена от длъжника. Нещо
повече - дори посоченият документ да установяваше това правнорелеванстно
обстоятелство, доколкото не се установи страните да са постигнали съгласие по
така описания договор с твърдяното от ищеца съдържание, то не може да се
достигне до извод, че тази сума е заплатена именно по процесния договор с
посоченото съдържание.
Не се установява
спазване и на изискванията, установени в разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, тъй като
не са налице данни първоначалният кредитор, като доставчик, да е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 от същия закон, както и че е получил
съгласието на потребителя - чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Няма доказателства да е
била предоставена преддоговорна информация, както и реално Общите условия да са
получени, поради което не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1,
т. 1 ЗПФУР е изпълнено.
Тъй като не бе установено чрез събраните по делото доказателства, че е
възникнало твръдяното притезателно право за заплащане на главницата по договор
за кредит от разстояние, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на
правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват на ответника.
В производството по делото, не се установи ответникът да е сторил разноски,
поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, против М.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване на
вземането, за което е издадена Заповед № 4331/27.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 7863/2019 г. на Районен съд - Пловдив, за
сумата в размер от 340 лв. - главница по договор за кредит № ***., сключен
между длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
Договор за прехвърляне на вземания № BGF - 2018 - 005/01.02.2018 г., ведно със
законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 20.05.2019 г., до окончателното й
заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК