Р Е
Ш Е Н
И Е
№
44
Гр.
Перник, 10.01.2024 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети декември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Мария Христова
при
съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията-докладчик административно дело № 184 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Р.Н.Г., ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат И.Н. - САК
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
23-1139-000084/22.04.2023 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – К., с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство с рег. ****за срок от шест месеца.
С
жалбата се излагат твърдения относно незаконосъобразността на заповедта.
Посочва се, че същата е издадена при неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон. Твърди се, че неправилно е възприета и описана фактическата
обстановка, тъй като жалбоподателят не е управлявал лек автомобил „Шкода
Суперб“ с рег. ****по време на проверката, а същият е управляван от лицето Д.Й.Г..
Искането от съда е за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените по
делото разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 14.12.2023 година жалбоподателят редовно
призован не се явява, а се представлява от адвокат И.Н.. Процесуалният
представител поддържа жалбата, иска отмяна на оспорената заповед по съображения
подробно изложени в съдебно заседание. Претендира присъждане на съдебни
разноски, съгласно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.
В
съдебно заседание ответникът по жалбата – началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - К., редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Със становище вх. № 2868/18.10.2023 г., ответника по делото, чрез пълномощника
си гл. юрисконсулт Л. оспорва жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърди процесната заповед,
като правилна и законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като намира, че същото следва да бъде в минимален размер,
доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като се запозна с доводите на
жалбоподателя, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 841531/22.04.2023 г.,
издаден от младши автоконтрольор при ОДМВР – К., сектор „Пътна полиция“, е
констатирано, че на 22.04.2023 г. в гр. К., ул. „****“ в 13:15 часа, Р.Г. управлява собствения си лек автомобил, марка
„Шкода Суперб“ с рег. *****, след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средсво по административен ред. Тези факти, са дали основание на
проверяващия орган да приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 150А ал. 1 от ЗДвП. Иззети били СРМПС **** и 2 бр. регистрационни табели с ****.
Въз
основа на АУАН, началник сектор към ОДМВР - К., сектор „Пътна полиция“ издал
оспорената заповед, с която е разпоредил прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП.
Недоволен
от така издадената заповед, Р.Н.Г. оспорва същата, депозирайки в
законоустановения срок жалбата, въз основа на която е образувано настоящето
дело.
По
делото като доказателства от страна на жалбоподателя е представена и приобщена
оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Предвид наведените в жалбата възражения за
това, че настоящият жалбоподател не е управлявал автомобила по време на
проверката е поискан разпит на един свидетел, който е допуснат до изслушване в
съдебно заседание проведено на 14.12.2023 г.
От
страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорваната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, включително доказателства
за компетентността на издателя на оспорвания акт да издава такива заповеди за
налагане на принудителни административни мерки – Заповед № 277з-1046/30.06.2017
г.; Служебна бележка № 277000-11370/09.08.2023 г., издадена от директора на ОДМВР
– К., удостоверяваща заеманата към датата на издаване на процесната заповед
длъжност от Р. Г. Б., а именно: началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – К.; Докладна записка № ЗМ-291/22.04.2023г.,
изготвена от мл. инспектор К.Г., както и Справка за нарушител/водач на лицето Р.Н.Г..
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от
ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т.
2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед
№ 277з-1046 от 30.06.2017 г., директора на ОДМВР – К. е оправомощил началник на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - К. да прилага с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно
т. 1.2. Видно от служебна бележка № 277000-11370/09.08.2023 г., издадена от
директора на ОДМВР – К., издателят на оспорената заповед – Р.Г.Б.към 22.04.2023
г. е заемал длъжността началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – К.. Следователно същият е бил компетентен да
издаде административният акт, предмет на съдебен контрол. Предвид изложеното и
представените писмени доказателства, се установява по несъмнен и недвусмислен
начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и
териториално компетентен орган. Ето защо не е налице порок по смисъла на чл.
146, т. 1 от АПК, който да прави атакуваната заповед незаконосъобразна и да е
основание за отмяната й със законните последици от това.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма. Съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател,
наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за
издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето
с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия.
Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното
административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за
неговото формиране.
По
отношение спазването на административнопроизводствените правила:
Спецификата
на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на
органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на
административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща
към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на
принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане
на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като оправомощеното
лице е взел предвид обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение. Следва
да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни релевантните факти и
обстоятелства от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 от АПК, в
принципа за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и в принципа за служебното начало в
административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК. Не е налице допуснато нарушение
на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на
оспорения акт.
По
отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните
норми, съдът съобрази следното:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и
превантивни ПАМ.
Принудителната
административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС на
собственик" за срок от 6 месеца до една година по чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП се прилага в няколко хипотези, сред които е и хипотезата
на управлявано МПС от лице, което е лишено от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред – за срок от 6 месеца до
една година.
При
спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от
ЗДП.
В
случая е налице посочената от административния орган материалноправна
предпоставка – жалбоподателят да е бил лишен по административен ред от право да
управлява МПС. В представената административна преписка се съдържат
доказателства, установяващи настъпването на релевантния юридически факт –
лишаването на жалбоподателя по административен ред от право да управлява МПС. В
тази връзка следва да се посочи, че видно от приетата по делото Справка за
нарушител/водач - Р.Н.Г., в същата е отразено издадено срещу жалбоподателя НП №
22-1158-002427 от 09.08.2022 г. от ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с
което е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца /от 18.07.2022 г. до 18.07.2023 г./. Видно от данните в справката, НП е
връчено на 16.12.2022 г. и е влязло в сила на 31.12.2022 г. Като доказателство
до делото е приета и приобщена представената ЗППАМ № 22-1158-000492 от
18.07.2022 г., изискана с протоколно определение на съда от 19.10.2023 г., с
която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е временно
отнето свидетелство за управление на МПС ****, същата не е оспорена и влязла в
сила. С оглед на изложеното правилно в случая спрямо настоящият жалбоподател е
приложена процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
В
тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори
констатациите относно управлението на МПС, в условията на отнето СУМПС. В тази
връзка и с оглед наведените в жалбата възражения, че настоящият жалбоподател не
е управлявал автомобила по време на проверката е допуснат до разпит свидетеля Д.Й.Г.,
живееща на семейни начала с Р.Н.Г.. Дадените свидетелски показания настоящият
съдебен състав не кредитира, тъй като намира същите за неясни, противоречиви и
непоследователни, както и дадени от заинтересовано лице.
Не
се установява фактическа обстановка, различна от описаната в оспорената заповед,
която напълно възпроизвежда тази посочена в АУАН № 841531/22.04.2023г. Следва
да се има предвид, че съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН по ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена
сила досежно установените с него факти, включително и досежно факта на управление
на процесното МПС от Г.. В допълнение на изложеното е и описаната фактическа
обстановка, съдържаща се в Докладна записка № ЗМ-291/22.04.2023г., изготвена от
мл. инспектор К.Г., която изцяло кореспондира с тази отразена в горепосочения АУАН.
В
случая безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при
които се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията ППС на собственика при управление на МПС от лице,
което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред. При установеното нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП,
ответникът е действал в условията на обвързана компетентност и не е имал
възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ.
Установява
се, че в случая са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с
който правната норма на чл. 171, т. 2а от ЗДвП свързва издаването на заповед за
прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС", поради което
оспорената заповед се явява постановена в съответствие с материалния закон.
Мярката
е наложена и в съответствие с целта на закона, регламентирана
в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците
в движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения. Следва да се има предвид, че целите на закона се постигат чрез
спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение,
поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки
конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали
издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и
свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е
спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. В конкретният
случай, собственикът на автомобила, го е управлявал,след като е бил лишен от
това право по административен ред. Противоправното поведение не е
преустановено, което навежда на извода, че процесната мярка със срок от 6
/шест/ месеца, макар и това да е минимално предвиденият в закона срок, е
наложена в съответствие с целите по чл. 22 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма за валидност, представлява мотивиран
административен акт, издаден при спазване на административно-производствените
правила, при правилно приложение на относимите материалноправни норми и
съответствие с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а
жалбата на Р.Н.Г. да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно
разноските:
При
този изход на спора своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение, се
явява основателно и следва да бъде уважено. Предвид изложеното настоящият
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР – К.,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определено съобразно
нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Н.Г., ЕГН **********
*** против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1139-000084/22.04.2023 г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – К., с която на жалбоподателя на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
с рег. ****за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА
Р.Н.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на ОДМВР – К., сумата в размер на 100
/сто/ лева, предсатвлаваща юрисконсулстко възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:
/п/