Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, ……12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Плевен в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
2.
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурор Нанка Рачева като разгледа докладваното от съдия
Дилова КАНД № 846 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Б.М.Г. ***, чрез
адв. К. ***, против Решение № 260021 от 14.08.2020 година на Районен съд –
Плевен /РС/, постановено по НАХД № 1384 по описа за 2020 година. С обжалваното
съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление /НП/
№ 20-0256-000258 от 12.05.2020 г. на Началник РУ към ОД на МВР-Плевен, РУ-Долна
Митрополия, с което на Г. за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за това, че на
02.03.2020г. около 10:40 часа движейки се в с. Горна Митрополия, ул.”Георги
Димитров” №7 /сградата на бившето ТКЗС/, с посока на движение централна част,
бил спрян за проверка от полицейски служител. Сочи се, че в хода на извършване
на проверката същият я осуетил, като заявил, че полицейският служител „не е
никакъв да го проверява”, след което без да му представи документи, потеглил
към центъра на селото. По рег.номера на автомобила била установена
самоличността на водача.
В
касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Твърди се, че са налице са противоречия в показанията на свидетелите пред РС и
описаното в АУАН и в НП, поради което не може да се счита за доказано
посоченото в НП нарушение. Твърди се, че в АУАН и в НП са посочени две дати и
два часа, поради което не става ясно на коя дата и час е извършено твърдяното
нарушение. Твърди, че не е ясно какво указание е дадено на Г., доколкото от
АУАН и НП става ясно, че е спрял на даденото му разпореждане да спре. Счита, че
е налице несъответствие между квалификацията на нарушението и основанието за
налагане на административно наказание. Наказанието не е и индивидуализирано
правилно, доколкото липсват повторност, други нарушения, данни за имущественото
състояние, а глобата и лишаването от право да управлява МПС са в максимален
размер. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното
съдебно решение и НП, както и да се присъдят разноски.
Касационният
жалбоподател в открито съдебно заседание се представлява от адв.К..Изразява
становище да се отмени обжалваното решение на Плевенския районен съд, с което е
потвърдено наказателното постановление на началник РУ на МВР – Долна
Митрополия, като неправилно и незаконосъобразно. Намира за неправилни изводите
на първоинстанционния съд, същите не се подкрепят по категоричен начин от
наличната в производството доказателствена съвкупност. Не споделя изводите на
съда, че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1
т.5 и т.6, основания за което подробно е изложила в подадената жалба. Счита за
неправилен извода на съда относно справедливостта на размера на определеното
наказание, излага доводи, че наложеното наказание е несправедливо и е наложено
при несъобразяване с целите на административното наказание, заложени в чл.12 от ЗАНН, както и не е съобразено с разпоредбата на чл.27 относно индивидуализация
на наказанието. Подробни доводи е изложила в жалбата. Моли да се отмени
решението, с което е потвърдено наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно и моли на основание чл.63 от ЗАНН да бъдат присъдени разноски
в полза на нейния доверител. Представя списък с разноските.
Ответната
по касационната жалба страна не се представлява в о.с.з., и не заявява
становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура –Плевен дава становище, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
С
обжалваното решение Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление №
20-0256-000258 от 12.05.2020 г. на Началник РУ към ОД на МВР-Плевен, РУ-Долна
Митрополия.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление РС е приел, че
на 16.03.2020 г. Б.М.Г. управлявал личното
си МПС – „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. ***и че като водач на визираното МПС на
02.03.2020 г. около 10:40 часа движейки се в с. Горна Митрополия, ул.”Георги Димитров” №7 /сградата на бившето ТКЗС/, с посока на
движение централна част, бил спрян за проверка от полицейски служител. Сочи се,
че в хода на извършване на проверката същият я осуетил, като заявил, че
полицейският служител „не е никакъв да го проверява”, след което без да му
представи документи, потеглил към центъра на селото. По рег.номера на
автомобила била установена неговата самоличност. За горното е съставен АУАН
№ *********.03.2020Г. Въз основа на материалите по преписката и на изготвения АУАН,
наказващият орган издал впоследствие процесното наказателно постановление.
За да потвърди наказателното постановление
районният съд е приел, че описаните в акта и в наказателното постановление
факти се потвърждават от събраните по делото доказателства. РС е приел, че горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на ****,
*** и ***, които РС е кредитирал като непротиворечиви, обективни и дадени
при липса на индиция за тяхната заинтересованост. Действително св.*** не
ангажира детайли по отношение на проведения между ж-ля и св.*** разговор,
доколкото се е намирал на разстояние от тях, но съвсем добросъвестно описва
времето и мястото на разговора и обстоятелството, че такъв разговор е проведен.
Полицейските служители от своя страна са категорични в показанията, като
обективно и добросъвестно излагат в детайли фактологията на извършеното
нарушение, като св. *** посочва отправените към него думи от страна на ж-ля,
въпреки че е бил с полицейската си униформа, а именно че „не е никакъв, че да
го проверява”. Свидетелските показания подкрепят изцяло събраните по
делото писмени доказателства, а именно акт за установяване на административно
нарушение АУАН Серия „GA“ бл. №173442 от 16.03.2020 г., който се ползва с
презумптивна доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, която не е
опровергана; Постановление за отказ да се образува наказателно производство на
РП-Плевен от 30.04.2020 г. и Наказателно
постановление № 20-0256-000258 от 12.05.2020 г. на Началник РУ към ОД на
МВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия; заповед на МВР, всичките неоспорени.
Въз основа на така установените факти РС е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото
заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и
в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа
страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено.
В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в
достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек
автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира
жалбоподателя.
Нормата на чл.103 ЗДвП /която се сочи в
НП като нарушена/ задължава, при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. Последните са от съществено значение
относно преценка осъществяване на нарушението и налагане на административно
наказание по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДП, по който текст е санкциониран
жалбоподателя. Необходима предпоставка за съставомерността на нарушението е
възприемането от водача на полицейския пост и подадения от контролният орган
сигнал, и изпълнение на конкретно дадени указания.
От данните по делото се установява по
категоричен начин, че водачът за кратко е спрял за да бъде проведен разговор
между него и св.Кацарски, като след като последният му е изискал документи за
проверка, не е предал документите си на органа за контрол, заявил му, че „не е
никакъв за да го проверява”, потеглил е с автомобила и по този начин е осуетил
извършването на проверката. Свидетелските показания в тази насока на св. *** са
категорични, като същият си спомня добре конкретния случай. Следва да се
посочи, че не са посочени никакви възражения в специално обозначената в АУАН
графа. Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП /която се сочи в НП като нарушена/ и
която кореспондира с приложената санкционна разпоредба /чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП/, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Доказано по този начин е нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят Г. относно отказа да се изпълни нареждане на органите за
контрол, съгласно чл.175, ал.1 т.3 от ЗДвП. Отказал е да предаде документите си
на органите за контрол и да изпълнява неговите указания, след което е продължил
управлението на МПС, с което е осуетил извършването на проверка от органите за
контрол и тези негови действия могат да обосноват отговорност по посочения в НП
текст – този по чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП.
РС е посочил, че в случая и АУАН и НП
относно нарушението по чл.103 от ЗДвП притежават изискуемите от закона
реквизити, спазена е формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат
за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на
жалбоподателя, по безспорен начин е доказано извършеното нарушение, нарушителят
и неговата вина. Съобразени са и разпоредбите на чл.34, ал.1 ЗАНН.
По отношение наказанието за
административното нарушение по чл.103 от ЗДвП съгласно нормата на чл.175, ал.1
от същия закон е наложено наказание глоба в максималния размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца /също максимален
размер /. Според съда сочените административни наказания са справедливо
наложени в максимален размер при съобразяване на целите на административното
наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН в
т.ч. самия интензитет на извъшеното нарушение и отправените реплики към
полицейския служител.
На тези основания РС е потвърдил НП.
Касационният
състав намира решението за правилно по следните съображения:
Липсват противоречия в показанията на свидетелите пред РС и
описаното в АУАН и в НП. Актосъставителят сочи, че е бил повикан, като
автомобилът на нарушителя и самият нарушител са били на място, но видно от
неговите показания, това не е било в деня на нарушението, а по-късно, в деня, когато
е съставен АУАН. По тази причина не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие
с описаната в АУАН и НП обстановка. Въпреки че св.*** не е чул нищо от
разговора на св. *** с Г., доколкото се е намирал на 5-6 метра от тях, видно от
неговите св. показания, казаното при разговора е установено от показанията на ***.
Неговите показания се потвърждават от показанията на св.***, доколкото също
сочат спиране на МПС и проведен разговор с водача. Съдържанието на разговора се
установява от показанията на ***. В АУАН и в НП са посочени две дати и два часа,
но първата дата и час са датата и часа на извършване на нарушението, а вторите
– на съставяне на АУАН, поради което става ясно на коята дата и час е извършено
твърдеянато нарушение, както и кога е съставен АУАН. Ясно е посочено, че
полицейският служител е изискал представяне на документи, като Г. не е
представил такива, заявил е, че полицейският служител „не е никакъв да го
проверява”, и е отпътувал. Ясно е даденото указание – да представи документи,
което не е изпълнено. Липсва несъответствие между квалификацията на
нарушението и основанието за налагане на административно наказание, доколкото
чл.103 от ЗДвП изисква водачът не само да спре по сигнал от представителя на
службата за контрол, но и да изпълнява неговите указания, в
случая да предаде документите. Този отказ да
се предадат документите се наказва по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, като и двете
разпоредби точно и ясно са посочени в НП. С оглед на
изложеното липсват нарушения на разпоредбите на чл.42, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Наказанието е и индивидуализирано правилно, въпреки че липсват повторност и
няма доказателства за други нарушения по ЗДвП, доколкото се отличава със
значително по-висока опасност от останалите нарушения от същия вид, с оглед
пренебрежителното отношение към полицейския служител и
демонстративния отказ да се изпълни неговото разпореждане за представяне на
документи. Имущественото състояние на нарушителя е видно от марката на
притежавания от него автомобил. С оглед на тези факти следва да се счете, че с
налагане на наказание по-ниско от максималното няма да да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и
да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК Административен съд
– Плевен, II касационен състав:
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260021 от 14.08.2020 година на Районен
съд – Плевен, постановено по НАХД № 1384 по описа за 2020 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.