Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/21.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7203 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод молба на М.А.Б. с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР за
допускане на промяна на личното,
бащиното и фамилното му имена от М.А.Б. на Мерослав
Андреев Българов, поради наличието на важни
обстоятелства, налагащи промяната изразяващи се в това, че имената му се
идентифицират с арабски произход, което предизвиква неудобство в общуването му,
като и с оглед обстоятелството, че е станал известен в обществото с тези имена.
В хода
на проведеното по делото съдебно
заседание, молителят М.А.Б.,
чрез процесуалния си представител поддържа предявената молба и моли същата да
бъде уважена. Молителят Б. излага, че понастоящем е треньор съм към
английската федерация по футбол. Споделя за притеснение в общуването, породено от етническата
характеристика на имената му. Сочи, че се представа като Мирослав Андреев Българов, и че изпада в неприятна ситуация, когато
колегите му узнаят истинските
му имена.
Заинтересованата страна - Община Варна, уведомена за образуваното съдебно производство, не изразява становище.
Районна прокуратура, гр. Варна,
редовно призована не изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото
удостоверение за раждане /л.6/, издадено от Община Толбухин/ сега Добрич/, молителят е роден на ***г.
с имената М.А.Б.
от родители Шермин Мустафа Алиева и Ашим Б. Османов.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Теодора Атанасова Христова, която е фактически съжител на брата на
молителя. Според показанията на този свидетел М. работи в Англия. Когато не се налага
да използва документите си, се представя с българското име, поради което когато
трябва да представи документите си се чувства неудобно. Хората го гледали с
пренебрежение, сравняват го с турци и араби, а това му създава затруднения в
работата. В социалните мрежи М. се представя с българските имена, защото се
чувства като българин, а не като мюсюлманин. Свидетелката изнася, че майката на молителя се
обръща към него с името М., брат му също го назовава по този начин. Христова не
е присъствала и не знае по - странични хора как се обръщат към него.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът формулира следните изводи от правна
страна:
Основателността на молбата с правно основание чл.
19, ал.1 от ЗГР за допускане на исканата промяна се предпоставя
от категоричната установеност по делото наличието на поне един от
фактическите състави на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо,
обществено неудобно, или важни обстоятелства да налагат това. В случая не твърди името да е опозряващо или
осмиващо. „Важни обстоятелства“ по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗГР се явяват онези,
които създават преди всичко затруднения
при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства, обаче не трябва обаче да
са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл.
13 и чл. 14 ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения
закон.. В практика се приема
още, че промяната на
имената се допуска по изключение
и не зависи от субективното отношение на заявителя,
а от наличието на обективни предпоставки,
които законът е уредил изчерпателно. решение № 200/14.04.2010 г. по гр. д. № 25/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 346 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1387/2010 г., III г. о., ГК,/.
В случая съдът намира на първо място,
че по делото не се установи по безспорен начин, че имената на молителя му
създават пречки в общуването. Единственият разпитан по делото свидетел няма
лични впечатления г-н Б. да има подобни неудобства, а единствено възпроизвежда
това, което самата свидетелка знае от молителя. Христова нито е била в Лондон,
където живеее Б., нито е присъствала на ситуации като
описаните от нея, при които молителят изпитва притеснение в общуването.
Същевременно личните впечатления на свидетеля Христова сочат на това, че в семейството
му към Б. се обръщат с имената по
рождение. По този начин се обръщат към него брат му и майка му. С оглед на
изложеното съдът намира така събраният доказателствен
материал е преди всичко недостатъчен, за да обоснове „важни причини“ по смисъла
на чл. 19 от ЗТР. Тоест по делото не се събраха данни, извън субективното желание на лицето да
носи определено име, за "важни обстоятелства", даващи
основание за исканата промяна.
На следващо място имената на едно лице,
особено фамилното име
определя принадлежността му към семейството
- към фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към
корените на родословието му. В случая молителят има турски етнически произход, което е определило и
имената му. Неправилно, обаче същият противопоставя етническият си произход и
религиозната си принадлежност на гражданството си, което в случая е българско.
В конституцията на Република България трайно са прокарани принципите са
религиозна свобода (чл. 6 и чл. 13 от КРБ) и етническа толерантност (чл. 54 от
КРБ), съответно не би следвало мюсюлманката религиозна принадлежност да се
противопоставя на българското гражданско. Българските граждани имат различна
етническа принадлежност. Изглежда Б. се опитва да избегне свързването си с
определен етнос и религия, към който той обаче не отрича че принадлежи. Тук
дори не става въпрос за случай, в който желаната промяна в имената е от
съображения от
етнически или религиозен характер предвид правото на свободно самоопределяне
по тези признаци, тъй като сам молителят не се разграничава от този си произход. Б. излага,
че се чувства българин, какъвто той е. Самата промяна от друга страна няма да
промени произхода му. Следва да се посочи още, че е общоизвестен факт, че
страната, в която Б. е трайно установен и особено Лондон е мултикултурен
световен център, пресечна точка на култури и религии. Малко вероятно е, и
изобщо е логически неприемливо Б. да среща затруднение с името си в страна като
Англия, където живеят милиони мюсюлмани и изобщо хора с разнообразен етнос.
На следващо място настоящият състав намира,
че следва да се акцентира особено на обстоятелството, че имената са част от
индивидуализиращите признаци, по които лицата се различават едно от друго.
Освен, че са признаци на произход, имената
служат за идентификация на лицата в гражданския оборот, вкл. и пред държавни и
административни органи. Следователно промяната в имената на лицето и особено
когато се касае за трите имена, е от естеството да препятства или да затрудни
идентификацията на лицето, вкл. и за целите на наказателно преследване. Вярно
е, че имената не са единствения идентификационен признак, но са съществен
такъв, поради което тяхната промяна със сигурност не е в обществен интерес.
По
изложените съображения, съдът намира, че молбата следва да се отхвърли.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненския районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ молба на М.А.Б., ЕГН **********
с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР за допускане на промяна на личното, бащиното и фамилното му имена от М.А.Б.
на Мерослав Андреев Българов.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в седмичен срок
от получаване на съобщението от молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: