Разпореждане по дело №609/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 3/12.02.2015г., постановено по гр.д. № 1242/2014г., Кърджалийският районен съд е осъдил "П." ЕООД, ЕИК *, гр.Кърджали, да заплати на „А.” ООД със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.”Х.” №10, ЕИК *, сумата в размер на 1 564.26 лв., представляващи главница, произтичаща от дължима продажна цена за доставени строителни материали, за което са издадени фактура № **********/14.08.2014г. на стойност 1 529.36 лв. с ДДС, и фактура № **********/05.09.2014г. на стойност 34.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 518лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „П.-п.-К.” ЕООД, гр. Кърджали. Предявеният иск бил неоснователен и недоказан, а постановеното съдебното решение – незаконосъобразно. В действителност ищецът доставил на ответника строителни материали, за което издал 2 бр. фактури, описани в исковата молба. Между двете фирми обаче съществували традиционно добри търговски взаимоотношения, при които винаги уреждали всички възникнали спорове доброволно и извънсъдебно. По отношение на този възникнал въпрос постигнали съгласие, че доброволно и в духа на добрите взаимоотношения ще уредят всички финансови въпроси. Ето защо жалбодателят считал, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като никога не бил отказал да изпълни поетите си задължения по договора. В съдебно заседание жалбодателят не изпраща представител.

С отговор на въззивната жалба и чрез представител по пълномощие в съдебно заседание, въззиваемият „А.” ООД сочи, че въззивната жалба е неоснователна и в нея се правят само твърдения, които не кореспондират с обстоятелствата по делото; не съществувало споразумение между двете дружества. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски съгласно представен списък на разноските.

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

След като е сезиран с бланкетна жалба, в която не са изтъкнати конкретни пороци на обжалвания първоинстанционен акт, въззивният съд няма право да се произнася по основания за неправилност на решението, каквито не са били посочени. В тази връзка съдът съобрази Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според разрешението в т.1 на тълкувателния акт, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което при липсващи конкретни оплаквания в жалбата, въззивният съд не следва да преразглежда правилността на решението.

Също така, с оглед разрешението в т.3 от същото ТР, въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. В конкретния случай такова липсва.

Водим от изложеното, и като съобрази задължителния характер на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт, като споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не следва да се обсъждат всички доказателства, доводи и възражения, при условие, че съвпадат крайния резултат и обемът на решаващата дейност на двете инстанции – в този смисъл е и постановеното Определение №501/26.04.2011г. по гр.д.№1316/2010г., 3 г.о. на ВКС.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лв. без ДДС, по представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/12.02.2015г., постановено по гр.д. № 1242/2014г. по описа на Районен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА "П." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.К., ул. „П.” N 58, да заплати на „А.” ООД със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.”Х.” №10, ЕИК *, представлявано от Д.П.Ж., със съдебен адрес: гр.Д., ул.”К.” бл.18, ет.4, чрез адв.В.С. направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лв. без ДДС.

Решението е окончателно, тъй като се касае за търговско дело с интерес до 10 000лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.