Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр.В., ………….2020г
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в публично съдебно заседание на седми юли 2020г
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
НАСУФ ИСМАЛ мл.с.
при участието на секретаря Дим.Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 766 по описа на ВОС за 2020г,
за да се произнесе, взе предвид:
С решението си № 256/11.12.2019г по гр.д.№
252/2019г Девненски РС е ПРИЕЛ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ****и П.К.Д., че „****„ ООД е собственик по давностно
владение като добросъвестен
владелец, считано от 9.06.2011г, на 2/3ид.ч.
от имот с идентиф.№ ***.142.92 по
КККР, одобрени със З-д № РД №-18-92/10.08.2016г на ИД на АГКК, № по предходен
план ***, площ от 14690кв.м., находящ се в с.Ч., общ. ***,
обл. В., ***като Е ПРЕКРАТИЛ производството по отношение
на останалите 1/3ид.ч. от имот като
недопустимо; ОТМЕНЕН Е, на
осн.чл.537 ал.2 ГПК, НА за
собственост на недвижим имот № 121
том 4 рег.№ 1457 н.д.№ 437/30.07.2014г
на н-с А.Н., рег.№ 226 на НК, с който отв.П.К.Д. е признат за собственик; ОСЪДЕН Е П.К.Д. да заплати на ищеца
сумата от 513,33лв - сторени по делото разноски съразмерно уважената част от
претенцията на ищеца, на осн. чл.78 ал.1 ГПК .
Въззивното производство е образувано по подадените
от ответника по спора П.К.Д. въззивна и частна жалби.
Въззивната жалба вх.№ 101/9.01.2020г е срещу решението на ДРС в неговата установителна част
Счита решението на ДРС за неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил задълбочено и не е извършил
цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в
резултат на което е достигнал до погрешни изводи, накърняващи изцяло интересите
му.
1/ не бил отчетен фактът, че ИМ по гр.д.№ 427/1996
била вписана в СлВп. Решението по посоченото дело е влязло в сила през 2008г и се
явявало стабилен съдебен акт.
През 2009г било образувано гр.д.№ 11/2009г за
съдебна делба.
КНА за собственост № 98/1997г е бил издаден и
вписан, след като е била вписана ИМ, касаеща процесния имот. С този НА Л.Г..Т.,
Г. Тр.Д. и Р.Тр.Л.са били признати за собственици при равни квоти от по
1/3ид.части.
След това са извършили продажба на описания имот в
полза на В.Г..Л.отново при вписана ИМ за отмяна решение № 302/ 10.10.1994г на
ОСЗ *** и Решение № 301/13.09.1994г.
Счита, че Л.Г..Т., Г. Тр.Д. и Р.Тр. Л.не са
собственици на процесния имот и затова не са могли да извършват разпоредителни
сделки с него.
С решение № 182/12.02.2002г по гр.д.№ 986/2001г на
ВКС–V ГО е било установено, че Д.П.Т., б.ж.на с.Ч., е собственик на процесният
имот и други земеделски земи.
Въпреки, че е знаел, че не е собственик на
процесния имот, В.Г. Л. е продал на К.М.Т..
Съпругата му Р.Т. Л.е била страна по гр.д.№ 427/1996г, а самият В.Г..Л.е бил
страна по делото за делба гр.д.№ 11/2009г и не е уведомил съда и страните, че
имотът е бил продаден. ***не би могъл да придобие правото на собственост върху
имота, тъй като го е закупил от несобственик.
П.К.Д. се явява собственик на имота по силата на
подписан протокол за доброволно уреждане на съсобствеността между съделителите
по гр.д.№ 11/2009г и впоследствие се е снабдил с КНА № 121/30.07.2014г на н-с
Ал.Н.. Решението по гр.д.№ 11/2019г е стабилен съдебен акт и не може да бъде
отменяно, тъй като страните доброволно са уредили спора по между си. Това е
акт, постановен след решението на ВКС, с което нивите са били предоставени в
собственост на наследниците на Д.Т. П.. С решението на ВКС са отменени всички
издадени преди това актове на Общинска служба земеделие-*** относно процесния
имот.
2/ Тъй като ***не бил собственик на процесната нива,
затова и последващият купувач“***" ЕООД също не е придобило правото на
собственост.
А щом като едноличното дружество не е собственик,
то и направената апортна вноска в капитала на "****"ООД също нямала
вещно-прехвърлително действие. Макар да имало извършено вписване, дружеството
не е владяло имота в реални граници.
3/ Макар "****" ООД да било извършвало
оповестителни действия в ОСЗ-***, като е подавало декларации за субсидии,
вписвания в ТР, в реални граници не е владяло имота. Това се потвърждавало от
показанията на свид.Ив.И., който сочи, че дружеството обработвало земеделската
земя в района на с.Ч. комасирано. Точно имот с идентиф.***.142.92 нива с площ
от 14,689дка, м-ст "***" не била обработвана в реални граници. Този
имот се обработвал от ЗК"*** 92“-с.Ч. и това било установено от Кмета на
Общ.***, който издал Заповед № 868/5.08.2018г.Според същата ЗК"***92"-с.Ч.
следвало да внесе по сметка на Общината определена сума, която същата да
предаде на П.К.Д. като рента за стопанската 2013/2014г.
Счита, че ако е започнала да тече някаква давност в
полза на едноличното дружество, то същата била прекъсната през 2013г и през
2014г и следвало да започне да тече нова давност от 2015г, която не била
изтекла към момента на завеждане на делото.
Позовава се на гр.д.№ 4150/2013г на ВКС, в което е
посочено ТР № 23/4.03.2014г, че „Давност тече само по отношение на този имот,
който е в реални граници. По давност може да се придобие конкретен имот,
индивидуализиран по площ, местност, граници и местонахождение. Само по
отношение на имот, който се владее в реални граници следва да се установява
явно, непрекъснато, необезпокоявана владение повече от 10 години, както и демонстрация
на намерение за своене и противопоставяне. Владението е постоянно, когато
фактическата власт върху вещта няма случаен характер“.
Така извършените от едноличното дружество редица
административни действия нямат характера на фактическо владение.
Административни действия били извършвани и от П.К.Д.,
изразяващи се във вписване на Протокола по гр.д.№ 11/2009 в СлВп, снабдяването
с КНА за собственост, отправянето на молба до Кмета на Общината за изплащане на
рента, провеждане на разговор за изплащането на рента за земята с управителя И.И.,
завеждането на дело по този повод за дължима рента за стопанските години,
описани в ИМ, отправяне на нотариална покана за същото от собственика Г.Г..
Ето защо било неясно защо съдът приел, че
владението от „***"ООД било необезпокоявано. Тъкмо обратното, същото е
било обезпокоявано. Съдът е възприел административните действия на "***"ООД
като владение, а не е възприел административните действия на П.К. като
обезпокояване на същото.
Поради изложеното моли за отмяна решението на PC
Девня като неправилно и незаконосъобразно и за постановяване на друго, с което
ищецът да бъде признат за собственик.
Претендира присъждане на сторените за двете
инстанции разноски.
Въззиваемата страна „****“ООД в срока по чл.263 ГПК е депозирала писмен отговор със
становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване решението на
ВРС като правилно и законосъобразно.
Производството по делото е образувано по предявен
от „****“ООД ЕИК ********* иск против ответника П.К.Д. ЕГН ********** за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на НИВА - ПИ с идентиф.№ ***.142.92 и площ от 14690кв.м., находяща се в
землището на с.Ч., общ. *** м-ст„***“, индивидуализиран
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/10.08.2016, на който съответства имот № *** с площ от 14,689дка, втора
категория, м-ст“***“, с право на преминаване през имот № ***, последните образувани
като част от имот ***. За последния отв.П.К.Д. се бил снабдил с КНА № 121/2014г,
Излага, че така описаният имот се явява част от ПИ № ***, целият с площ от
34,995дка, в м-ст “***“ в землището на с.Ч., община ***, ЕКАТТЕ ***, с
начин на трайно ползване НИВА, втора категория, при граници : ПИ №№ ***, ***, ***,
***, който имот е бил внесен като непарична /апортна/ вноска в капитала на
дружеството-ищец през 2012г от „***“ЕООД. Дружественият договор на „****“ООД,
съдържащ пълното описание за извършената апортна вноска, е вписан в СлВп на
25.07.2012г.
Твърди, че от момента на придобиване правото на
собственост от неговия праводател с НА № 177/6.11.2008г до апортирането в
капитала на дружеството – ищец и след това до настоящия момент, както
праводателят на ищеца, така и самият той са упражнявали правото си на
собственост върху имота в пълен обем, като го владели спокойно, непрепятствано
и необезпокоявано. През целия период
от придобиването на имота същият е бил отдаван под аренда и са получавани
арендните вноски от арендодателя.
Излага още, че същият имот – нивата от 34,995дка
била предмет на съдебна делба по гр.д.№ 11/2009г, в която нито ищцовото
дружество, нито праводателят му били участвали или били известени. По силата на постигната
съдебна спогодба, обективирана в протокол от 20.03.2013г част от имота с площ
от 14,689дка с № *** е била поставена в дял на ответника П.К.Д., който впоследствие
се снабдил с КНА № 121/1.08.2014г на н-с № 226, вписан в СлВп-Девня, с учредено
право на преминаване през имот № ***, последните образувани като части от имот ***.
Отправя искане и за отмяна на КНА № 121/2014г,
издаден в полза на отв.П.К.Д., на осн.чл.537 ал.2 ГПК.
Претендира за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК от ответника П.К.Д. е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.
Излага, че по силата на протоколно определение по гр.д.№ 11/2019г, влязло в
сила на 20.03.2013г, вписано в СлВп на 27.06.2013г, е придобил собствеността на
процесния имот, като за имота е бил съставен КНА № 51 том 7 рег. № 2295 дело № 1273
на н-с Ал. Н..
На 4.08.2015г подал заявление до Община *** за
изплащане рента за процесната нива за стопанската 2013/2014г, въз основа на
което била издадена заповед № 868/05.08.2015г на Кмета на Община ***, на
осн.чл.37в ал.7 ЗСПЗЗ и чл.44 ал.2 ЗМСМА и получил сумата от 661лв.
Установило се, че процесната нива била обработвана
от „ПК ***–92“ в с.Ч., обл.В..
На 30.06.2013г лично и в присъствието на Р.В.Р.и Г.И.К.устно
уведомил И.Г.И., който бил пълномощник при сключването на договора за аренда
между „***“ЕООД И ЕТ“***.“. Същия ден
разговарял с Г.Г. по телефона и му съобщил, че е собственик на имота и
претендира за рента, уведомил и Председателя на ПК“***–92“-с.Ч., обл.В..
Лично и заедно с Р.В.Р.през м.март 2018г ходили в
офиса на „***“ в ***и се срещнали с Г.Г. с молба да изплати на ответника
полагащата му се рента за стопанските 2014/2015г, 2015/2016г и 2017/2018г, но
той отказал.
Твърди, че образувал в РС-Девня гр.д.№ 1185/2018г
против ЕТ„***.“ за неплащане на рента, като на 5.02.2019г била връчена на Г.Г.
нотариална покана от нотариус П.С..
Счита, че с така предприетите от него съдебни и
административни действия е прекъснал течението на давностния срок за фирмите на
Г.Г..
Поради изложеното моли за отхвърлянето на
предявения иск
Така предявеният положителен установителен иск за собственост намира
правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК, а акцесорният такъв за
отмяна на КНА – в чл.537 ал.2 ГПК.
СЪДЪТ, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и
възраженията на страните, всички събрани по делото доказателства, приема от
фактическа страна:
От съхранените материали – решения по гр.д.№ 427/1996г се установява, че след
постановено решение на ВКС № 14/14.08.2000 по гр.д.№ 520/1999, с което е било
отменено решение на ВОС от 11.01.1999 по в.гр.д.№ 1619/1998г за отмяна решението
на РС и за отхвърляне на предявеният иск, делото е било върнато на ВОС за ново
разглеждане. При същото е било постановено решението от 16.01.2001г по в.гр.д.№
1344/2000г, с което е потвърдено решението на Девненски РС, постановено на 6.01.1998 по гр.д.№ 427/1996г, с което е признато за установено по отношение
на Г. Т. Д., Р.Т. Л., П. И.Д., В.Р.М., Р.В.Р., че Д.Т. П., бж на с.Ч., обл. В., е
бил собственик на земеделска земя в землището на с.Ч., а именно НИВА от
15дка в м-ст“****“,
НИВА от 7дка в м-ст „****”.
НИВА от 4дка в м-ст“****“,
НИВА от 4дка в м-ст“****“,
НИВА от 7дка в м-т“****“
НИВА от 12дка в м-ст“****“,
НИВА от 4дка в м—ст“****“,
НИВА от 35дка в м-ст“****“ и
НИВА от 3дка в м-ст“****“,
на осн.чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
като е определено възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи да се извърши с план за земеразделяне на гореописаните ниви.
Решението на ВОС е потвърдено с решение на ВКС № 182/12.02.2002 по гр.д.№ 986/2001г.
Така с посоченото решение на ВОС, постановено по
реда на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, спрямо гореизброените ниви е било признато, че са се
явявали собственост на общия на страните наследодател Д.Т. П., поч.1975г, а не
на неговия наследник Т.Д. Т., в полза на когото е било издадено решението на
ПК-*** № 33/6946/8.09.1992г. Затова впоследствие, въз основа на съдебното решение,
ОСЗ-*** е издала ново решение, обективирано в протокол № 0995/15.12.2005г в
полза на наследниците на Д.Тр.П..
Впоследствие, въз основа на влязлото в сила съдебно
решение, по искане на Д.К.Д. е било образувано гр.д.№ 11/2009 за делба на горепосочените имоти между
сънаследниците на починалия общ наследодател Д.Т. П..
От приложените по делбеното дело № 11/2009
удостоверения за наследници /л.7 и 8, идент. с л.221 по гр.д.№ 11/2009/ се
установява, че Д.Т. П., роден на ***г
и починал на ***, е оставил за свои наследници:
1/ Т.Д. Т./П./син/,
роден 1920г и починал 1969г /у-е за н-ци на л.219 по с.д./, който е оставил
наследници :
- Л.Г. Т. /преживяла съпруга/, род.1920г
- Г. Т. Д., род.1947г
От съдържанието на представена от ищеца по
делбеното дело Д.К.Д. нотариално заверена декларация /л.194 по с.д./ е видно,
че Т.Д. Т. И Т.Д. П.са едно и също
лице с различни имена.
- Р.Т. Л., род.1952г и починала в хода на
производството, през 2003г /у-е за н-ци на л.61 по с.д./, оставила свои наследници:
а/ В.Г. Л./преживял съпруг/
б/ Г.В.Л./син/
в/ С.В.Л./син/
2/ КАЛЬО Д. Т.
/син/, починал, оставил наследници:
-
Д.К.Д., род.1946г
-
П.К.Д., род.1954г
3/ СТАНКА
ДИМОВА М.А /дъщеря/, поч.***, оставила наследници:
-
В.Р.М./преживял съпруг/, род.1930г, и починал в хода на производството на **
/л.27 по с.д./
-
Р.В.Р., род.1954г.
С уточняваща молба от 18.06.2009г /л.119 по с.д./ ищецът по делото Д.К.Д. е посочил, че
след подаването на исковата молба на 9.01.2009г, се изяснило, че била открита
процедура по изготвянето на нов план за земеразделяне и затова горепосочените
имоти се били трансформирали в имотите, описани в двете решения на ПК-*** под
№№ 301/13.09.1994 и № 302/10.10.1994г, с които било възстановено правото на
собственост на наследниците на Т.Д. Т./П./, явяващ се един от синовете на общия
наследодател Д.Тр.П., както следва:
По Решение №
301/13.09.94г. на ПК *** /л.94 по с.д./,
нива от 33,588дка, 3-та кат., в м-ст“***“ - имот № 114022 по плана за
земеразделяне,
нива от 35,001дка, 2-ра кат., в
м-ст“***“-имот № ***,
нива от 15.999дка, 2-ра кат., в м-ст“***“ - имот № 153002
по плана за земеразделяне.
По Решение № 302/10.10.94г на ПК *** /л.101/
нива от 2,457дка, 3-та кат., в м-ст „****“- имот № 14013
по плана за земеразделяне,
нива от 1,090дка, 3-та кат., в м-ст“****“ - имот № 14014
по плана за земеразделяне.
Затова било отправено искане за допускането до
делба на така описаните имоти. Исковата молба ведно с уточняващата към нея са
били вписани в СлВп на 17.08.2009г /л.138 по с.д./.
Без да е било допуснато изменение на иска, РС е
приел, че е сезиран с искане за делба на нивите, описани в двете решения на ПК
№ 301 и 301 от 1994г.
По делото е било прието заключението на в.лице по СТЕ
/л.230-231 и л.234-235 по с.д./, от което се е установило, че липсва идентичност
между имотите, описани в решението на ДРС от 6.01.1998 по гр.д.№ 427/1996г, с
тези, описани в двете решения на ПК-*** под №№ 310 и 302 от 1994г. Нивите,
описани в решенията под №№ 301/13.09.1994 и № 302/10.10.1994г, фигурирали в
плана за земеразделяне на землището на с.Ч., одобрен от 1994г, който бил в сила
и към момента на постановяването на съд.решение /т.е. към 2010г/; нямало списък
с обединени местности за землището на с.Ч.. По тази причина ДРС отхвърлил иска
за делба на нивите, както са били описани в уточняващата молба.
С решението на ВОС № 573/3.05.2011 по в.гр.д.№
213/2011 е било отменено решението на ДРС № 245/11.11.2010 и до делба са били допуснати
земеделските земи
1.НИВА от 33,588дка, трета категория, м-ст „***”, находяща се в землището на
с.Ч., имот № 114022,
2.НИВА от 35,001дка, втора категория в м-ст „***”,
имот № ***
3.НИВА от 15,999дка, втора категория, м-ст„***”,
имот № 153002
4.НИВА от 2.457дка, трета категория в м-ст „****”,
имот № 14013;
5.НИВА от 1,090дка, трета категория в м-ст „****”,
имот № 14014,
между съделителите и при квоти, както следва:
Г. Т. Д. -
3/18ид.ч.;
В.Г. Л.– 1/18ид.ч.
Г.В.Л.– 1/18ид.ч.
С.В.Л.- 1/18ид.ч.;
Д.К.Д. - 3/18ид.ч.
П.К.Д. - 3/18ид.ч.
Р.В.Р.- 6/18ид.ч., на осн. чл.34 от ЗС.
За да допусне до делба посочените имоти ВОС е приел, въз
основа на същото заключение по СТЕ, че била налице идентичност между нивите,
описани в решението на ДРС от 6.01.1998 по гр.д.№ 427/1996г, и тези, описани в
решенията на ПК-*** под №№ 310 и 302 от 1994г, както и че същите били придобити
от общия на страните наследодател Д.Т. П., поч.****г, по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност от 1918г до внасянето им в ТКЗС през 1958г. Решението не е било допуснато до касация и е влязло
в законна сила.
Във фазата по извършването на делбата с определение
от о.с.з. на 20.03.2013 /л.360 по
с.д./ ДРС е одобрил постигнатата между съделителите спогодба, съгласно която
В ДЯЛ и СОБСТВЕНОСТ на Г. Т. Д. е
поставена НИВА от 14,689дка, трета
категория, м-ст„***”, находяща се в землището на с.Ч., съставляваща дял І-ви от
имот № 114022;
В ОБЩ ДЯЛ и СЪСОБСТВЕНОСТ на В.Г. Л., Г.В.Л.и С.В.Л.НИВА от 14,689дка, трета категория, м-ст „***”, находяща се в землището на
с.Ч., съставляваща дял ІІ-ри от имот № 114022;
В ДЯЛ и СОБСТВЕНОСТ на Д.К.Д.
НИВА от 14,689дка, втора категория в м-ст „***” в землището на с.Ч.,
съставляваща дял ІІ-ри от имот № ***
В ДЯЛ и СОБСТВЕНОСТ на П.К.Д. НИВА от 14,689дка, втора
категория в м-ст „***” в землището
на с.Ч., съставляваща дял І-ви от имот № ***
В ДЯЛ и СОБСТВЕНОСТ на Р.В.Р.НИВА
от 5,617дка, втора категория в м-ст „***” в землището на с.Ч., съставляваща дял
ІІІ-ти-от имот № ***
НИВА от 4,202дка, трета категория, м-ст „***”,
находяща се в землището на с.Ч., съставляваща дял ІІІ-тги от имот № 114022, с
включено право на преминаване през дял първи и дял втори от делбения имот;
НИВА от 15,999дка, втора
категория, м-ст„***”, имот № 153002;
НИВА от 2.457дка, трета
категория в м-ст „****”, имот № 014013;
НИВА от 1,090дка, трета
категория в м-ст „****”, имот № 014014,
Въз основа на постигнатата по делбеното дело
спогодба отв.П.К.Д. се снабдил с КНА № 121/2014г /л.53 по с.д./,
като е бил признат за собственик на нива
с площ от 14,689дка, втора категория, м-ст“***“, представляваща имот № ***, с право на преминаване през имот
№ ***, последните образувани като част от имот ***.
Още преди образуването на делбеното дело /ИМ
от 9.01.2009г, вписана с горепосоченото уточнение на 17.08.2009г/, наследниците на Т.Д. Т./П./- син на
общия наследодател Д.Тр.П., в лицето на Л.,
Г. Т., Г. Т. Д. и Р.Т. Л., се снабдили с констативни нотариални актове,
като са били признати за собственици при равни квоти и на основание наследство
от Т.Д. П.за имотите, описани в коментираните по-горе две решения на ПК-***, а
именно:
с КНА № 99/2.07.1997г
въз основа на влязло в сила Решение № 302/10.10.94г за :
нива от 2,457дка в м-ст„****“ - имот № 14013 по картата
на землището;
нива от 1,090дка в м-ст„****“ - имот № 14014 по картата
на землището; и
с КНА № 98/2.07.1997г
въз основа на влязло в сила Решение № 301/10.10.94г на ПК *** за:
нива от 33588кв.м. в м-ст „***“ - имот № 114022 по плана
за земеразделяне;
нива от 35001кв.м. в м-ст„***“
– имот № *** по плана за земеразделяне и
нива от 15999кв.м. в м-ст„***“ - имот №153002 по плана за
земеразделяне.
Впоследствие, посочените лица с договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 127/2.12.2001
/л.10 от гр.д.№ 409/2012г на ВКС/, продали
на В.Г. Л.всички земеделски имоти, които са описани в двата констативни
нот.акта, включително и нивата от 35,001дка
в м-ст„***“– имот № *** по плана
за земеразделяне. Следва да се посочи, че В.Г. Л.се явява преживял съпруг на
починалата Р.Т. Л., а тя – дъщеря на починалия Т.Д. Т. /П./, т.е. е лице от
кръга на наследниците на Тр.Д. Т., на които пряко са били възстановени 5 бр
ниви с двете решения на ПК от 1994г.
От своя страна В.Г. Л.продал същия имот № *** на К.М.Т., обективиран в НА № 60/2005г /л.12 от гр.д.№ 409/2012/,
а впоследствие посоченото лице прехвърлило правото на собственост на “***“ ЕООД с НА № 177/6.11.2008г /л.48-І/. Последното на 25.07.2012г е внесло
като апортна вноска процесния имот в
капитала на ищцовото дружество “****“ООД
по силата на сключен Дружествен договор с вх.рег.№ 2426/25.07.2012г, том 8, № 78
на СлВп Девня, описан в р-л ІV т.1 /л.232-І/
По делото са приети като доказателство писмени
документи – договори за аренда, 12 бр декларации и заявления по чл.70 ал.2
ППЗСПЗЗ, заключение на вещото лице по СТЕ от 5.09.2019 /л.255-І/, ценено
доколкото е дало отговори, свързани със специалните му знания и не касаещи
отговори на правни въпроси, както и гласни доказателства. Въз основа на
съвкупния им анализ се налага изводът, че процесният имот е бил обработван от
арендатор по силата на сключени договори за аренда и наем за стопанските години
2008–2019г, като първият договор, сключен от праводателя на ищеца „ИЙСТ-АГРО ***“ЕООД
датирал от 9.06.2011г. По думите на разпитания като свидетел И.И., работник при
ЕТ, от 2008г процесният имот бил предоставен за ползване на ЕТ“***.“ от „***“
ЕООД, а след това от ищеца по делото.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Правата, придобити от ищеца по сделката от 2012г,
са противопоставими на правата на отв.К., участвал в делбеното производство, тъй
като праводателят на ищеца е придобил своите права по прехвърлителната сделка
от 6.11.2008г, т.е. още преди подаването
на исковата молба за делба на 9.01.2009г и вписването
й на 17.08.2009г.
Както ищцовото дружество „****“ООД, така и неговият
праводател „*** ***“ЕООД, не са участвали в делбеното производство по гр.д.№
11/2009, което, обаче, не води до нищожност на делбата. Тези юридически лица /и
по-конкретно „*** ***“ЕООД/ не са от кръга субекти с предполагаеми наследствени
права, т.е. нямат качеството на наследници, нито на съсобственици, което да
налага задължителното им участие. Затова не намира приложение нормата на чл.75 ал.2 ЗН за нищожност на делбата поради липсата на участие на някой от съделителите.
Единствено би могло да се мисли доколко първата от
поредицата прехвърлителни сделки, извършена през 2001г от наследниците на Т.Д. Т.
/П./ в лицето на Л., Г. Т., Г. Т. Д. и Р.Т. Л., би произвела вещно-транслативен
ефект, в случай че при възлагането на процесния имот същият не би се паднал в техен
дял. До това в конкретния случай не би се стигнало по следните съображения:
Щом като дружеството-ищец не е участвало в
делбеното производство, по отношение на него решението по допускането на
делбата не се ползва със СПН, а придобитите от него права преди вписването на
ИМ за делба са противопоставими на ответника П.К., то мотивите на решението на
ВОС по гр.д.11/2009 не се ползват с обвързваща сила относно извода правото на
собственост върху нивата от 35,001дка в м-ст“***“ в землището на с.Ч., да е
принадлежало на общия наследодател Д.Тр.П.. Поради това настоящият въззивен
състав може да направи формира самостоятелни такива въз основа на съвкупния
анализ на събрания доказателствен материал.
За да достигне до извод за обратното, съдът
съобразява, че между нивите, описани в съдебното решение по гр.д.№ 427/1996,
постановено по реда на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ /с което е разрешен спор за материално
право със СПН/, признати за принадлежащи на общия наследодател Д.Т. П., и нивите, възстановени с двете
решения на ПК-*** под №№ 301 и 301 от 1994г на един от низходящите му – Т.Д. Т./П./, липсва идентичност, тъй
като се различават съществено по
площ, местонахождение и граници. Освен това, двете решения на ПК са постановени
преди изменението с ДВ бр.68/30.07.1999г, затова имат конститутивно действие и
като стабилни административни актове са породили права за посочените в тях лица.
По отношение на описаните в тези решения на ПК-*** имоти не е било провеждано
производство по чл.14 ал.4 на ЗСПЗЗ, подобно на това по гр.д.№ 427/1996. Такива
са и изводите на вещото лице по приетото по гр.д.№ 11/2009г заключение по СТЕ.
При това положение делбата, макар да е валидна
/трайната практика сочи, че делба на чужда вещ не е нищожна/, не е произвела вещно-транслативен
ефект, щом като съделителите не са се явявали съсобственици на допуснатите и
поделени впоследствие имоти.
От горното следва, че отв.П.К., снабдил се
впоследствие с КНА въз основа на извършената делба, не се легитимира като
собственик на процесния имот, явяващ се реално обособена част от първоначалния
земеделски имот – НИВА от 35001кв.м. в м-ст„***“ – имот № *** по плана за
земеразделяне, включена в капитала на ищцовото дружество след поредица правни
сделки.
На следващо място. Дори да не се възприеме
изложеното по-горе, ищцовото дружество се легитимира и по силата на изтекла в
негова полза кратка 5-годишна придобивна давност, като към срока на неговото владение
е присъединен този на неговия праводател. Двете владения са еднородни –
добросъвестни, тъй като произтичат от правно основание /сделки/, годно да
направи приобретателя собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик, съгл.чл.70 ЗС. Затова и за двете владения е приложима кратката
5-годишна давност. Началото е било установено на 6.11.2008г /датата на придобивната
сделка в полза на праводателя на ищеца/ и е изтекъл към 6.11.2013г /след преминаването
на вещта в патримониума на ищеца през 2012г/. Установеното владение е
продължило и след това до подаването на настоящата искова молба, без да е било
прекъсвано, по изложените по-долу изводи.
Както праводателят на ищеца - „***“ ЕООД от
сключването на договора за продажба с К.М.Т. през 2008г е отдавал имота го под
наем срещу заплащане на арендни вноски, така впоследствие и ищецът по делото е
извършил същите действия на управление на имота, отдавайки го под аренда. С
това и двете дружества открито и недвусмислено са заявили спрямо всички трети
лица намерението си да своят имота за себе си, като владението е било
упражнявано чрез трето лице – арендаторът в качеството му на държател. Така
установеното владение е било спокойно, постоянно, несмущавано, непрекъснато и явно.
Липсват доказателства ищецът или неговият праводател да са знаели имотът да е
бил закупен от несобственик.
Данните по делото не обуславят извод за прекъсване
течението на давностния срок чрез действия, предприети от П. К. Д. спрямо ищцовото
дружество. Що се отнася до останалите наследници на общия наследодател Д.Тр.П.,
то липсват доказателства същите да са препятствали по някакъв начин осъществяването
на фактическата власт от ищеца.
В показанията си свидетелите, сочени от ищеца, Р.В.Р.и
Г.И.Китанов, говорят за обстоятелства, осъществили се през 2013г, когато отв.П.
К.Д. поискал да получи рентата по сключения договор за аренда, т.е.
гражданските плодове от вещта. Това, обаче, не съставлява действие, отричащо
правата на ищеца и не прекъсва течението на давностния срок. Същият би могъл да
бъде прекъснат чрез упражняване правото на иск за собственост и уважаването му,
но не и чрез облигационен такъв, какъвто е бил подаден от ответника. По него е
било образувано производството по гр.д.№ 1185/2018г, което впоследствие е било прекратено
поради оттегляне на иска.
Що се отнася до снабдяването на П.К.Д. с КНА № 121
през 2014г, то, макар така да се оспорва правото на собственост, с това
действие не е прекъснато упражняването на фактическата власт. Още повече, че с
такъв се е снабдил едва след като давностният срок е бил изтекъл. В допълнение
може да се посочи и това, че като участник в делбеното производство по гр.д.№
11/2009 от представените пред касационната инстанция нотариални актове за
извършената поредица от прехвърлителни сделки, коментирани по-горе, се налага
изводът, че отв.П. К.Д. очевидно е знаел, но не е предприел действия по
прекъсване давността. Поради изложеното неоснователни са доводите му, изложени
в жалбата за :
1/ липсата на реални граници на имота и затова не можело
да бъде давностен неиндивидуализиран обект. Това противоречи на неговите
собствени действия по снабдяването му с КНА през 2014, в който имотът е бил
описан като реално обособена част, съставляваща дял І-ви от нивата под № *** с площ от 35,001дка в м-ст“***“, която част е с площ от 14,689дка, втора категория, м-ст“***“,
представлява имот № ***, с учредено право на преминаване през имот № ***,
последните образувани като част от имота ***. Следователно, очевидно става реч за
самостоятелен обект. Затова в случая намира приложение ТР № 23/4.03.2014г,
съгласно което „Само по отношение на имот, който се владее в реални граници
следва да се установява явно, непрекъснато, необезпокоявана владение повече от
10 години, както и демонстрация на намерение за своене и противопоставяне.
Владението е постоянно, когато фактическата власт върху вещта няма случаен
характер“.
2/ административните действия, извършени от П. К.Д., изразяващи
се във вписване на Протокола по делбеното дело № 11/2009 в СлВп, снабдяването му
с КНА за собственост, отправянето на молба до Кмета на Общината за изплащане на
рента, провеждане на разговор за изплащането на рента за земята с управителя И.И.,
завеждането на дело по този повод за дължима рента за стопанските години,
описани в ИМ, отправяне на нотариална покана за същото от собственика Г.Г.. Така
изброените действия нямат характера на такива, целящи да осуетят владението,
установено от ищцовото дружество, респ. на неговия праводател, след като не са
били насочени към тях.
Крайният извод е за основателност на предявения положителен
установителен иск за собственост и затова следва да бъде уважен.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции
предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
Доколкото, обаче, РС се е произнесъл положително по отношение само на
2/3ид.части от имота, то решението следва да бъде потвърдено в този обем.
Що се отнася до прекратената част от производството по иска за 1/3ид.ч. поради
липсата на правен интерес от търсената защита. ВРС е приел, че вещно-транслативният
ефект от сделката по НА № 127/2001 е настъпил само за 1/3ид.ч. от общата вещ,
която праводателите по нея са притежавали. Казано с други думи, в този обем от 1/3ид.ч.
от нивата № *** с площ от 35,001дка в м-ст„***“ по плана за земеразделяне на с.Ч.,
е бил дялът на Т.Д. Т. от целия имот. Затова в тази част сделката като
действителна е породила правни последици и след като ищецът по делото,
респ.неговите праводатели, са придобили вече собствеността
върху тези 1/3ид. от имота по силата на деривативно придобивно основание, то
недопустимо е същите да бъдат придобивани на друго правно основание /в този см.
Решение № 80/25.06.1965г по гр.д.58/65г на ОСГК на ВС; Решение №
1220/2.12.2018г по гр.д. № 4730/2007г на I ГО ВКС/.
Така срещу прекратителната част на решението на ДРС,
имаща характера на определение, е подадена частна
жалба вх.№ 162/9.01.2020г от отв.П.К.Д., която е оттеглена по изявление на
процесуалния му представител в о.с.з. на 7.07.2020г. Затова производството по
ч.жалба следва да бъде прекратено, на осн.чл.264 ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора на отмяна подлежи
съставеният в полза на ответника КНА № 121 том 4 рег.№ 1457 н.д.№ 437/2014г на
нотариус Ал.Н., с който П.К.Д. е признат за собственик на ПИ в землището на с.Ч.,
общ.***, представляващ НИВА с площ от 14,689дка, втора категория местност „***“
- имот № ***, граници : имоти с №№ ***, ***, ***, ***, образуван от имот с № ***,
с право на преминаване през имот ***., на осн.чл.537 ал.2 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на спора ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски за първата инстанция в размер на 513,33лв съразмерно уважената част от
главния иск по чл.124 ал1 ГПК, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Поради неоснователността
на жалбата изцяло ответникът по иска следва да заплати на ищеца сторените разноски
за настоящата инстанция в размер на 300лв
съгласно представения списък и договор за защита и съдействие, обективиращ
разписка за посочената сума, на осн.чл.78 ал.3 ГПК
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Девненски РС № 256/ 11.12.2019г по гр.д.№ 252/2019г
в частта му, с която Е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните ****и П.К.Д., че „****„ ООД е собственик по давностно владение на 2/3ид.ч. от имот с идентиф.№ ***.142.92 по КККР, одобрени
със З-д № РД №-18-92/10.08.2016г на ИД на АГКК, № по предходен план ***, площ от 14690кв.м., находящ се в с.Ч., общ. ***, обл. В., м-ст „***“; ОТМЕНЕН Е, на осн.чл.537 ал.2 ГПК, НА за собственост на недвижим имот № 121 том 4 рег.№ 1457 дело № 437/30.07.2014г на нотариус Ал. Н., рег.№ 226 на НК , район на действие
РС Девня, с който ответника П.К.Д. ЕГН **********, е признат за собственик
/съгласно представени писмени доказателства - протокол по дело № 11/2009г на РС
Девня/ на Поземлен имот в землището на с. Ч., общ. ***, представляващ НИВА с
площ от 14,689дка, втора категория, м-ст„***“ - имот № ***, при граници: имоти
с №№ ***, ***, ***, ***, който имот е образуван от имот с № ***, с право на
преминаване през имот № ***; ОСЪДЕН Е
П.К.Д. да заплати на ищеца сумата от 513,33лв
- сторени по делото разноски съразмерно уважената част от претенцията на ищеца,
на осн. чл.78 ал.1 ГПК
ПРЕКРАТЯВА въззивното
производство по частната жалба вх.№ 162/9.01.2020г
на П.К.Д., подадена срещу прекратителната част на решението на ДРС, на
осн.чл.264 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.К.Д. ЕГН ********** да
заплати на „****„ ООД ЕИК *********,
сумата от 300лв /триста лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК .
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните, на осн.чл.280 ГПК.
При самостоятелно обжалване на решението в неговата прекратителна част,
имаща характера на определение, също vто може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. с частна жалба в
едноседмичен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: