№ 4380
гр. Варна, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502765 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков” № 22, представлявано от управителя
Русанка Костова Манолова срещу определение № 5970/05.10.2021 год. по ч.гр.д. №
14312/2021 год. на ВРС – 49 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния
жалбоподател за допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу ОГН. ХР. СТ., за
приемане за установено в отношенията между страните, че молителят „ИНТЕЙК" ЕООД,
ЕИК ********* е титуляр на вземане в размер на 528.14 лева, представляващо платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-
Про Продажби" АД фактура № **********/17.12.2009 год., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата в молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп"
ЕООД на „Интейк" ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден
изпълнителен лист от 20.11.2018 год. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 10016/2014г., 41
с-в в полза на „КНМ Груп" ЕООД, чрез налагане на забрана на ЧСИ Станимира Костова –
Данова, рег.№ 718, район на действие ОС – Варна да предава на взискателя ОГН. ХР. СТ.,
ЕГН: ********** или на трето друго лице постъпилите по изпълнително дело №
20217180400835 по описа на ЧСИ, както и забрана за предаване на взискателя или друго
лице на изпълнителния лист, а в евентуалност – запор на вземането на 528.14 лева, както и
законната лихва върху него в размер на 385.27 лева за периода 01.08.2014-11.10.2021 год.,
както и запор на изпълнителния лист.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт
като се сезира съда с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което се допуснат
1
исканите обезпечения.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страни, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
основателна, поради следните съображения:
Видно от данните по делото, производството пред ВРС е образувано по молба с
правно основание чл.390, ал.1 ГПК на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков” № 22, представлявано от управителя
Русанка Костова Манолова с искане за допускане обезпечение на бъдещ иск, който
молителят възнамерява да предяви против ОГН. ХР. СТ., за приемане за установено в
отношенията между страните, че молителят „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК ********* е титуляр на
вземане в размер на 528.14 лева, представляващо платена без основание стойност на
коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби" АД
фактура № **********/17.12.2009 год., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата в молба в съда до окончателното
изплащане на задължението, което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп" ЕООД на
„Интейк" ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен
лист от 20.11.2018 год. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 10016/2014г., 41 с-в в полза на
„КНМ Груп" ЕООДна.
От изложението в обстоятелствената част става ясно, че е налице спор за
принадлежност на облигационното право на вземане, който спор е породен от наличието на
два сключени от първия ответник по делото договора за цесия с молителя и съответно
ответника по молбата, сключени в хода на висящо гражданско дело за облигационно
вземане, водено от цедента спрямо длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, като правният
интерес от исковото производство произтича от предаденото на втория ответник
изпълнително основание за присъденото с влязлото в сила решение вземане и привеждане
на изпълнителния лист от него в действие чрез образуване на по изпълнително дело №
20217180400835 по описа на ЧСИ ЧСИ Станимира Костова-Данова, peг. № 718, район на
действие ОС - гр. Варна. Твърдейки, че е носител удостоверените в изпълнителния лист
права претендира обезпечаване на бъдещия му иск.
Настоящият състав на ВОС намира обжалваното определение за неправилно.
Сезиралата съда молба е допустима и надлежно предявена, при наличие на правен
интерес от разрешаването на правен спор, възникнал между двама претенденти за спорно
вземане, черпещи взаимноизключващи се права от един и същ праводател. Фактическото
поведение на праводателя, предал изпълнителния лист не на ищеца, а на бъдещия ответник
– цесионер е индиция за оспорване на правото на вземане на ищеца, което обуславя и
2
интереса му му да го установи със сила на присъдено нещо спрямо цесионера – претендент
на същото вземане.
Доводът за липса на правен интерес поради открития пред молителя друг ред за
защита /чрез предявяване на осъдителен иск/, при така наведените твърдения за факти,
настоящият състав не споделя. Макар интересът от установяване да се свързва с реализация
на процесуално право на принудително изпълнение, предмет на делото категорично е
притежанието на дълг, за който спорят двамата цесионери. Тези спорове законът отчита
като годни за разрешаване именно с установителни искове срещу претенденти при липса на
реализация на спорното право. Налице е положителната предпоставка за този установителен
иск, което налага настоящата инстанция да разгледа искането на молителя по същество.
Макар и бъдещия иск да е установителен, съдът намира обезпечителната нужда на
молителя за достатъчно обоснована. Отправеното от длъжника уведомление недвусмислено
индикира ответника като взискател, предприел изпълнение по изпълнителния лист, издаден
на субституента, а това обстоятелство пряко застрашава ищеца. Без временна забрана за
удовлетворяване на твърдения като привидно легитимиран взискател, спорното право ще
бъде реализирано по начин, който ще изключи каквито и да било възможности на
приобретателя да получи стойността на придобития с цесията дълг от имуществото на този
явно платежоспособен длъжник. Затова и най-адекватна на нуждата на спорещия претендент
е именно забраната за предаване на сумите, събрани по изпълнителния титул на
субституента чрез съдебния изпълнител в изпълнение на насочено изпълнение. Както вече
съставът е имал повод да се произнесе, запазването на сумата при органа, водещ
принудително изпълнение е аналогично и на влагането на спорната сума до приключване на
установителния иск между претендентите /анал. на чл. 224 ГПК/, а ефектът на тази забрана е
аналогичен на спирането на предаване на спорно плащане при предявено по исков ред
оспорване на право на взискател, легитимиран с непротивопоставим на конкурент
изпълнителен лист /чл. 464 ал.1 ГПК/. Доколкото интересът на молителят е сходен, подобна
мярка следва да се квалифицира като друга, подходяща обезпечителна мярка по смисъла на
чл. 397 ал.1 т. 3 ГПК.
Не този извод се налага по отношение на исканата мярка за забрана за предаване на
изпълнителния лист, както и налагане на мерките по отношение на трети лица. Задържането
на изпълнителния титул по никакъв начин не осуетява някакво затруднение за молителя още
повече, че самото връщане на листа не накърнява възможностите на действителния титуляр
да получи плащане, ако длъжника така или иначе го признава за първи по време цедент. А
доколкото мярката запор на вземане е посочена като евентуално искане на мярката забрана
за предаване на сума, по нея съдът не следва да се произнася.
Налага се извод за частична основателност на жалбата.
Молителят е претендирал и определяне на разноски за защитата пред въззивния съд.
До приключване на спора по обезпечения иск обаче, основанието за ангажиране на
отговорност на страната, причинила неоснователно спора, включително и обезпечаването
му, не е възникнало, съответно искането е преждевременно предявено и не следва да се
3
разглежда /т.5 от ТРОСГТК 6/2012 на ВКС/.
Воден от горното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 5970/05.10.2021 год. по ч.гр.д. № 14312/2021 год. на ВРС –
49 състав, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за
допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу ОГН. ХР. СТ., за приемане за
установено в отношенията между страните, че молителят „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК
********* е титуляр на вземане в размер на 528.14 лева, представляващо платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-
Про Продажби" АД фактура № **********/17.12.2009 год., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата в молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп"
ЕООД на „Интейк" ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден
изпълнителен лист от 20.11.2018 год. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 10016/2014г., 41
с-в в полза на „КНМ Груп" ЕООД, чрез налагане на забрана на ЧСИ Станимира Костова –
Данова, рег.№ 718, район на действие ОС – Варна да предава на взискателя ОГН. ХР. СТ.,
ЕГН: ********** постъпилите по изпълнително дело № 20217180400835 по описа на ЧСИ и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение в полза на „ИНТЕЙК“ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна, ул.
Г. Живков № 22, партер (вътрешен двор), представлявано от управител Русанка Манолова
на бъдещ установителен иск срещу ОГН. ХР. СТ., за приемане за установено в отношенията
между страните, че молителят „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК ********* е титуляр на вземане в
размер на 528.14 лева, представляващо платена без основание стойност на коригирана
потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби" АД фактура №
**********/17.12.2009 год., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от депозиране на исковата в молба в съда до окончателното изплащане на
задължението, което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп" ЕООД на „Интейк" ЕООД с
Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от
20.11.2018 год. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 10016/2014г., 41 с-в в полза на „КНМ
Груп" ЕООД, чрез налагане на забрана на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.№ 718,
район на действие ОС – Варна да предава на взискателя ОГН. ХР. СТ., ЕГН: ********** на
постъпилите по изпълнително дело № 20217180400835 по описа на ЧСИ суми, на осн. чл.
390 вр. 397 ал.1 т. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на обезпечения бъдещ иск, считано от
уведомяването на молителя за допуснатото обезпечение.
На осн. чл. 390 ал.2 ГПК, задължава молителя да представи доказателства за
предявяването на иска, като при неспазване на срока обезпечението ще бъде отменено
служебно.
4
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА не по-късно от една седмица след изтичане на срока за
предявяване на иска, в случай че не постъпят по-рано доказателства от молителя.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5970/05.10.2021 год. по ч.гр.д. № 14312/2021 год.
на ВРС – 49 състав в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва само в отменителната му част с частна
жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в
който му е връчено съобщение.
ПРЕПИС от определението за де връчи на молителя на съдебен адрес, посочен в
частната жалба с образец № 9, както и на ответника, на осн. чл. 396 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5