Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на 25.02. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка И.
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 1995 по
описа за 2019 год. и
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба депозирана от Т.И.Б., ЕГН **********
против решение № 3370/19.07.2019 година, постановено по гр.д. 14605/2018 година
по описа на ВРС година, с което се
ОБЯВЯВА
ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключения на 24.04.2012 г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Т.И.Б., ЕГН
**********, в качеството си на продавач,
продава на В.Ц.Г., ЕГН **********, следния недвижим имот: ½ идеална част
от жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к. „Победа“, бл. 11 , вх.
„Б“, ет. 9 , ап. 53 , целият със застроена площ от 61,30 кв. м,
състоящ се от: стая, хол, кухня, коридор, санитарен възел и балкон, при
граници: ап. 54, улица и стълбище, ведно с прилежащото му избено помещение №
53 със застроена площ 5,06 кв. м, заедно с 0,9212 % от общите части на
сградата и от правото на строеж, а по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД 18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, няма издадена заповед за изменение:
самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент идентификатор
0135.2553.22.3.53, намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2553.22, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
10135.2553.22.3.52, 10135.2553.22.3.54, под обекта: 10135.2553.22.3.50, над
обекта: няма, срещу продажна цена в размер на 13 278 евро или 26 000
лв., изцяло платена от купувача.
Твърди
се, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила и необосновано, по подробно изложени в жолбата
основания, включително:
- счита, че не е преклудирана възможността да
се оспорят първите три страници от представеното от ищеца копие на
предварителен договор.
Твърди се във въззивната жалба, че с отговора на
исковата молба е направено твърдение от страна на ответницата, че
волеизявленията в представения предварителен договор от ищеца не са направени от
нея, което по същество e оспорване на предварителния договор.
Твърди,
че в тежест на ищеца е да представи оригинал от предварителния договор, още
повече, че подписи са положени само на последната страница от предварителния
договор, в която страница липсват съществени уговорки на предварителния
договор. Незаконосъобразно ВРС е аргументирал изводите си с представеното от
ищеца копие от предварителен договор, което е оспорено от страна на
ответницата, вместо да го изключи от доказателствения материал.
Оспорва изводите на съда направени въз основа
на показанията на разпитаните по дело свидетели.
Моли
постановеното решение на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск и се присъдят направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че
решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК
и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи,в обжалваната част от
решението.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както
и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които
изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в
отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Производството е образувано по предявен от В.Ц.Г.
срещу Т.И.Б. конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за
обявяване за окончателен сключения на 24.04.2012 г. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ½ идеална част от
жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к. „Победа“, бл. 11 , вх.
„Б“, ет. 9 , ап. 53 , целият със застроена площ от 61,30 кв. м, състоящ се от: стая, хол, кухня,
коридор, санитарен възел и балкон, при граници: ап. 54, улица и стълбище, ведно
с прилежащото му избено помещение № 53 със застроена площ 5,06 кв.
м, заедно с 0,9212 % от общите части на сградата и от правото на строеж, а по
КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК,
няма издадена заповед за изменение: самостоятелен обект в
сграда,представляващ апартамент идентификатор
0135.2553.22.3.53, намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот
с идентификатор 10135.2553.22, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 10135.2553.22.3.52, 10135.2553.22.3.54, под обекта:
10135.2553.22.3.50, над обекта: няма, срещу продажна цена в размер на 13
278 евро или 26 000 лв., изцяло платена от купувача.
Твърди се, че на 24.04.2012 г. страните сключили
процесния предварителен договор, по силата на който ответницата, в качеството
си на продавач, се е задължила да прехвърли на ищеца собствената си ½
ид.ч върху посочения имот / описан в НА № 89/ 2003 г./, като съгласно същия
нотариален акт ищецът е собственик на останалата ½ ид.ч. от имота.
Продажната цена на имота по предварителния договор е 13 278 евро или
26 000 лв., която следвало да бъде изплатена за срок от 5 години – до
24.05.2017 г. Уговорено е прехвърлянето на имота да се извърши при депозиране
на последната вноска, но не по-късно от 24.05.2017 г. Ищецът твърди, че е
изпълнил задълженията си по договора, но ответницата не е изпълнила
задължението си да прехвърли собствеността върху имота. На 02.06.2018 г.
получил препис от искова молба за образувано от ответницата дело за делба на
имота, за който е сключен предварителният договор, поради което ѝ
изпратил нотариална покана, връчена ѝ лично на 12.06.2018 г. да се яви на
25.06.2018 г. от 10,00 ч. в кантората на нотариус Огнян Шарабански за
извършване на окончателното нотариално прехвърляне на недвижимия имот.
Ответницата не се явила, за което бил съставен констативен протокол от
нотариуса на 25.06.2018 г. Моли
предявения иск да бъде уважен като бъде обявен за окончателен процесния
предварителен договор и да се присъдят сторените от него съдебни разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, в отговор на исковата молба, ответницата изразява становище за
неоснователност на иска. Признава, че страните са съсобственици на процесния имот
при части по ½ ид.ч., но оспорва всички останали твърдения. Твърди, че
не е сключван предварителен договор, приложеният документ към исковата молба е
неизвестен за нея и не е подписван от нея. Превежданите суми от ищеца по нейна
сметка не представляват продажна цена на имота, а обезщетение за лишаване от
ползването му – наем за това, че след раздялата между страните, ищецът е
останал в имота и го е ползвал изцяло. В годините назад плащания за наем за
ползване на жилището са били извършвани от жените, с които ищецът е живял в
него. Направените от ищеца плащания представляват и дължима от него издръжка за общото им дете – Б.
Г.. Дори да се приеме, че предварителния договор е истински, какъвто
ответницата твърди, че не е, искът е неоснователен, защото ищецът не е изпълнил
условията по същия. Според чл. 3 от представения договор ищецът бил длъжен да
заплаща на всяко 24-то число от месеца сумата от 433 лв., като нито едно от
плащанията от ищеца не било в уговорения срок и размер, поради което съгласно
чл. 11 от договора, същият се счита за прекратен преди да бъде предявен иска. Твърди,
че неявяването ѝ в кантората на нотариуса се дължи на обстоятелството, че
за нея не съществува задължение за прехвърляне на ½ ид.ч. от имота.
Своевременно на 19.06.2018 г. е отговорила на ищеца в надлежна форма, чрез
Нотариус К.И./ отговор връчен на ищеца
по реда на чл. 47 ГПК/. По отношение на извършените от ищеца плащания за данъци
на имота ответницата счита, че това представлява изпълнение на негово
административно задължение като съсобственик, който имот той ползва. Всички
представени от него плащания са извършени в края на 2017 г. и през 2018 г. като
част от подготовката за делото.
Предявеният иск е правно основание чл. 19, ал.
3 ЗЗД.
За да
се уважи иска, ищецът следва да докаже
- че е
сключен действителен предварителен договор, с ясно очертан предмет, да
докаже,че е изпълнил задълженията си по договора, респ. да е изразил готовност
да го изпълни, да е настъпил уговорения между страните срок за прехвърлянето на
собствеността върху недвижимия имот и
съществуване на правото, предмет на предварителния договор, в
патримониума на ответницата (арг. чл. 363 ГПК), а именно правото на собственост
върху имота да принадлежи на ответницата.
Ищецът
обосновава искането си по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с обстоятелството, че между
страните е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 24.04.2012 г., като представя
фотокопие от този договор, по силата на който е възникнало задължението на
ответницата да прехвърли на ищеца собствеността на ½ идеална част от
жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к. „Победа“, бл. 11 , вх.
„Б“, ет. 9 , ап. 53 ,/ подробно описан в исковата молба /. Твърди, че
оригинала
на процесния документ е бил отнет от дома му, за което е подал жалба във II РУП
на ОД на МВР – Варна.
Ответницата оспорва истинността на представеното копие -
авторството на подписа. Твърди, че подписът за продавач не е положен от нея.
С
Определение № 15181/28.12.2018 г. ВРС е открил на основание чл. 193 ГПК
производство по оспорване на истинността, в частност авторството на подписа,
положен върху процесния предварителен договор в поле „продавач“.
Във
второто по делото съдебно заседание, ответницата прави възражение относно „съдържанието
и верността на съдържанието на първите три страници на представеното от ищеца
копие, тъй като е видно, че подпис върху всяка от страниците на представеното
копие няма, подпис има само на последната страница, но там където е същинското
съдържание на правоотношението няма доказателство, че изобщо е подписано от
страните“, но това възражение,както е приел и ВРС е преклудирано, съгласно чл.
133 ГПК,поради което и възражението в жалбата е неоснователно.
Съгласно постоянната съдебната практика на ВКС, при оспорване на
частен диспозитивен документ, чийто оригинал е загубен или унищожен,
доказателствената тежест да установи съдържащите се в него благоприятни факти
се носи от страната, която се е лишила от него. При изгубване или унищожаване на документ не
по вина на страната, която се ползва от неговата доказателствена сила,
удостоверените от документа факти могат да бъдат доказвани със свидетели, вкл.
в хипотезите на чл. 164, ал. 1 ГПК.
По делото са разпитани свидетели за
правно значими факти.
Свид. М. П. Г., съпруга на ищеца, заявява, че когато
ищецът се е разделил с Н. В. през 2016 г., с която е живеел на семейни начала,
е донесъл в офиса на дружеството, в което двамата са работили документация,
включваща платежни бележки за заплатена издръжка за сина им с ответницата,
вносни бележки за процесния договор за изплащането на цената на апартамента,
включително и оригинала на предварителния договор, който тя е прочела. След
това той е съхранявал тези документи в жилището, предмет на процесния договор,
от което Н. В. е имала ключ. С ищеца са започнали да търсят оригинала на
договора към края на 2017 г. по повод на изпратено текстово съобщение на
мобилния телефон на ищеца от ответницата, че прекратява договора и няма да
прехвърли нейната част от апартамента, както и че иска да му върне заплатената
сума по него. Сочи, че лично е внасяла суми по банковата сметка на ответницата,
с предоставени от ищеца парични средства, за заплащане на вноските по
предварителния договор. Преди получаването на съобщението, в телефонен разговор,
ответницата е отказала да сключи окончателния договор. След като установили, че
договорът го няма, подали жалба в полицията, а след това получили искова молба
за делба на имота . Сочи, че лично е давала парични суми на Н. В., за да
превежда дължимите вноски от името на ищеца, като последният също ѝ е
давал суми освен за вноските, така и за нейни лични разходи, според уговорките
им. Сумите са били в размер на 400-450 лв. месечно.
Свид. Ц.К.Ц., служител на ищеца, сочи, че е виждал
копие на процесния договор, но не и неговият оригинал и не се е запознавал със
съдържанието му.
Свид. Д.Г.В.,
излага, че по други съдебни производства е процесуален представител на
ответницата. Заявява, че не си спомня дали представения ѝ препис от
договора е изготвен от нея, както и дали е сключен пред нея, а само, че е било
обсъждано.
Приета е СПЕ,
изготвена въз основа на представеното от ищеца копие на оспорения документ, според която подписът, положен за „продавач“ в
процесния предварителен договор, е изпълнен от ответницата Т.И. Д. . Вещото
лице пояснява, че не се наблюдават преноси, които да говорят за техническо
възпроизвеждане, отделни фрагменти и щрихи от друг документ, от който да е
пренесен подписа,поради което приема, че подписът не е пренесен върху процесния
документ от друг такъв.
Пред въззивната инстанция е допусната и приета
тройна СПЕ, която отново сочи подписът, положен за „продавач“ в процесния
предварителен договор, е изпълнен от ответницата Т.И. Д.
От приетите
по делото писмени доказателства – удостоверение с изх. № 147/28.01.2019 г., извлечение
от банковата сметка на ответницата (л. 138-161 от делото) и 23 бр. операционни
бележки, се установява, че в периода от 23.05.2012 г. до 29.05.2017 г. по
сметка на ответницата е постъпила сумата от 25 895 лв. с посочено основание за
плащанията „вноска за апартамент”, „вноска за апартамент по предварително
подписан договор за покупко-продажба”, „вн.апарт.предв.подп.договор” и др. с
идентично смислово съдържание, обобщено в издаденото от банката удостоверение с
„вноска за апартамент”, като отделно са извършени плащания с основание „вноска
за издръжка” в размер на 3620 лв. в периода от 12.04.2012 г. до 12.03.2018 г.
Изяснява се, че за вносител на част от плащанията е отразена Н. Н. В., но
съществува изрично удостоверяване в основанието на извършеното плащане, че
лицето от името на което се извършва плащането е именно ищеца В.Ц.Г.. В
действителност, видно от представеното от ответницата извлечение от банковата
ѝ сметка, съществуват парични преводи, които са извършени с
наредител/вносител единствено Н. Н. В., но точно по отношение на тези преводи е
посочено изчерпателното основание на плащането „вноска за апартамент по
предварително подписан договор за покупко-продажба”, включително на 24.02.2014
г., 24.10.2014 г. и 25.11.2015 г. основанието е допълнено – „вноска за
апартамент по предварително подписан договор за покупко-продажба от В.Ц.Г.”. От 27.12.2013 г. до 28.01.2016 г. (за периода
от над 2 години) Н. Н. В. е внасяла суми по сметката на ответницата в размер на
400-450 лв. месечно с посоченото подробно основание за плащането, а в периода
от 25.06.2012 г. до 25.11.2013 г. с основание „вноска за апартамент”.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел,че с оглед
приетите писмени доказателства,
възражението на ответната страна, че заплащаните суми са представлявали
обезщетение за лишаването от ползването ѝ на имота е неоснователно,тъй като е видно ясно и
категорично за какво са правени вноските
По делото е прието и заключение на назначена
съдебно-техническа експертиза изследвала мобилната кореспонденция между ищеца,
неговата съпруга и ответницата, от които се прави извод, че ответницата не
оспорва факта, че е получила 26 000 лв. от ищеца. Видно от изпратените от
ответницата две съобщения чрез “SMS”, същата е заявила, че „От днес договора е
прекратен и ще ти върна сумата, както и депозита в двоен размер. Връщам 26600
лв.”. Подобно изявление на ответницата се съдържа и в кореспонденицията ѝ
със съпругата на ищеца М. П. Г., като заявява, че просто ще му върне парите, ще
спази договора и го разваля.
Свид. Н. Н. В. твърди, че между страните е
съществувала уговорка ищецът да отдава процесния апартамент под наем, както и
че самият той е плащал наем на ответницата. Сочи, че при възможност е
превеждала пари по сметката на ответницата за наема и издръжката на сина на
страните, тъй като ищецът е бил безработен и не ѝ е давал суми, които да
превежда на ответницата- сумите са били в порядъка на 50 лв., 100 лв. и 200
лв., в зависимост с от това, с което е разполагала в сметката си, а заплатата
ѝ е била около 400 лв. В имота е живеело лицето Т., което е плащало наем
на ищеца. Впоследствие твърди, че имотът е бил в окаяно състояние. Потвърждава
обстоятелството, че е разполагала с ключ от апартамента.
Свид. Б. В. Г.,
син на страните, сочи че ищецът ползва
имота срещу наем, който заплаща на ответницата докато навърши 18 години, за
което знае от майка си .
От обяснения на
ответницата от 12.01.2018 г., дадени в хода на образуваната проверка по
подадената от ищеца жалба за откраднатия предварителен договор, представляващи
извънсъдебни признания за неизгоден за страната факт, последната е твърдяла
пред полицейските органи, че не казала на ищеца, „че оригинала на договор за
покупко-продажба на апартамента, находящ се в ж.к. „Победа” № 11”, го е взела Н.
В., тъй като няма как да има такава информация, като не е отрекла
съществуването на процесния предварителен договор.
Настоящият въззивен
състав не кредитира показанията на свид. В. и Г., като приема че същите са противоречиви и не кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал.
Настоящият въззивен
състав, при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства приема за
установено по безспорен начин, че между страните съществува сключен
представителен договор, представен от ищеца в заверен препис, / оригинала липсва,
но не по негова вина /, с конкретно
очертано в същия предметно съдържание. Оригиналът е бил отнет от владението на ищеца без
неговото знание и съгласие. Фактът на
липсата на оригинала на договора, което е осъществено не по вина на се доказва
от показанията на свид.М. Г. и
прокурорската преписка,приложена по делото
Съществуването на
облигационно отношение се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели М. Г. и Цветалин Цветков, които съдът приема за достоверни и
кореспондиращи с всички други доказателства по делото относно съществените
правнорелевантни обстоятелства по делото.
Настоящият въззивен
състав изцяло възприема изводите на вещите лица в заключенията по назначените
СПЕ и СТЕ, като дадени компетенто и безпристрастно
От кореспонденцията между страните и съпругата на
ищеца се установява и факта, че ответницата се позовава на съществени клаузи от
съдържанието именно на представения по делото предварителен договор – относно
продажната цена, уговорката за задатък (депозит), неизпълнение и др.
Ищецът е изпратил
нотариална покана от 12.06.2018 г. до ответницата, с която я кани да се яви на
25.06.2018 г. за извършване на окончателното нотариално прехвърляне на
недвижимия имот, предмет на предварителния договор,на която дата последната не
се е явила.
Правилно и
законосъобразно ВРС е посочил, че без правно значение е обстоятелството, че в
констативния протокол на нотариуса от 25.06.2018 г. е удостоверено, че при
явяването си ищецът е представил Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 24.04.2012 г., без да е посочено изрично, че ищецът е
представил именно оригинала на процесния договор, а удостоверителното изявление
на нотариуса е напълно валидно и при представен заверен препис, доколкото не
съществува задължение нито в ЗННД, нито в ГПК при явяването при нотариуса за
сключването на окончателен предварителен договор пред нотариуса да се представя
оригинал на съответния предварителен договор.
Видно от доказателствата
по делото, се установява, че ищецът е заплатил изцяло уговорената продажна цена
в размер на 26 000 лв. .
Неоснователно е
твърдението на ответницата за прекратяване на договора, поради невнасяне в срок на дължими вноски по
предварителния договор. От удостоверение с изх. № 147/28.01.2019 г., се установява, че по сметка на ответницата са
внасяни регулярно суми надвишаващи уговорената вноска от 433 лв. месечно, като
се констатират единствено неплатени вноски за м. 11.2012 г. и м. 03.2014 г. В
последващите плащания ищецът е компенсирал дължимите суми, като е правил вноски
в по-голям от дължимия размер, но и това неплащане е в размер на две, а не три
вноски
Съгл. чл. 11, изр. 2-ро от предварителния договор,
същият се прекратява само при неплащане
на три поредни вноски
Ищецът е изпълнил и задължението си и по чл.
11, изр. 3-то от договора да заплаща дължимите за имота данъци / видно от
представените по делото приходни квитанции, издадени от Община Варна/.
Без правно значение
спрямо настоящия спор е фактът, че
ответницата е върнала на Н. В. с разписка от 15.01.2018 г. (с достоверна
дата от 27.09.2018 г.) на сумата от 9126 лв.
Платените по сметка на
ответницата суми за вноски по предварителния договор са направени от ищеца и от
негово име и за негова сметка, поради което е без значение, че част от вноските са внесени от Н. В. като
наредител (вносител), но с посочено задължено лице - ищеца, т.е. от името и за
сметка на ищеца, с негови средства.
Правилно и
законосъобразно ВРС е приел, че е ирелевантно обстоятелството, че Н. В. счита направените
чрез нея плащания са извършени „поради грешка”, при условие, че изрично е
посочвала основанието за всяко от тях. Предаването на сумата от 9126 лв. от
ответницата на трето лице, което не е страна по договора,не оказва влияние
върху факта на изпълнение на задължението на ищеца за заплащане цената на
имота. Отношенията между ответницата и Н. В. са непротивопоставими на ищеца и
не влияят на възникналите по предварителния договор права и задължения на
страните и тяхното изпълнение.
Ответницата е собственица
на ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот. Не са
представени доказателства, че към настоящия момент ответницата се е разпоредила
с притежаваната от нея идеална част от имота.
С оглед всичко изложено,
съдът намира, че са установени всички материални предпоставки, обуславящи
възникването на правото на ищеца да реализира по съдебен ред обявяването на
процесния предварителен договор за окончателен, поради което предявения
конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен.
В
обобщение, решението на ВРС,като правилно и законосъобазно следва да се
потвърди.
С
оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от него съдебни
разноски в размер на 1200 лв., съобразно представения по делото списък по чл.
80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване,като съдът счита ,с оглед
характера на правния спор,неговата продължителност и извършените процесуални
действия, възражението за прекомерност
на адв.хонорар за неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № 3370/19.07.2019 година, постановено
по гр.д. 14605/2018 година по описа на ВС година
ОСЪЖДА Т.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес ***3, сумата от 1 200 лв представляваща сторени съдебни разноски пред въззивната инстанция на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :