Р Е Ш Е Н И Е
26.10.2016 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
XI
Районен съд – Дупница състав
12.10. 2016
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 158 2016
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И.Д.З. с ЕГН: ********** против Д.З.В. с ЕГН:**********, Е.З.В. с ЕГН:********** и Ф.Й.В. с ЕГН:**********, с която е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС. Моли съдът да признаете за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на УПИ с планоснимачен № 473, за който е отреден парцел VI от квартал 64 по регулационния план на гр.*** от 1994г., целият парцел с площ от 789 кв.м. при съседи: улица, поземлен имот, съставляващ парцел II. поземлен имот, съставляващ парцел VII, поземлен имот, съставляващ имот пл.№ 1041, за който е отреден парцел XI, заедно със стара полумасивна жилищна сграда с перде и УПИ с планоснимачен №1041, за който е отреден парцел XI по плана на гр.*** от 1994г. с площ 1356 кв.м., при съседи: улица, поземлен имот планоснимачен №472, за който е отреден парцел V, поземлен имот, планоснимачен № 473, за който е отреден парцел VI, поземлен имот, съставляващ парцел VIII и поземлен имот с планоснимачен № 1054, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, започнало владение от 1998г. и продължило до началото на м. март 2016г., като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху описаните недвижими имоти.
Ищецът твърди, че е съпруг на *** Д. *** от 21.12.1958г. Нейните родители Д. *** В., починал през месец октомври 1964г. и *** В., починала на 04.04.1998г., приживе били собственици на УПИ с планоснимачен № 473, за който е отреден парцел VI от квартал 64 по регулационния план на гр.*** от 1994г., заедно с построена в него стара полумасивна жилищна сграда с перде и УПИ с планоснимачен №1041, за който е отреден парцел XI по плана на гр.***. След смъртта на *** В. ищецът е завладял целия двор и полумасивната жилищна сграда в него. Поддържа, че в имота е допускал само съпругата си В.З.. Ответниците не са оспорвали упражняваното от него владение. На 14.04.2007г. Е.В. му показал нотариален акт, с който „купил" от *** Д. *** и *** В. техните части от имота. Той е сигурен, че *** В. никога не е подписвала подобен нотариален акт и не би прехвърлила дела си от имота на ***. Ответниците никога не са водили дела за собственост и владение срещу него. По никакъв начин не са прекъсвали давностното му владение. На три пъти ответниците са стеснявали площта на владяното от него място, като местили оградата без да имат каквото и да е основание за това. Никога след това не са върнали обратно оградата и тя и до днес е в положението от последното и преместване. Затворили му изхода към улица „Св.И. Рилски" и се наложило да върви повече от километър до магазина по заобиколен маршрут. Заявява, че по силата на упражняваното от него давностно владение за времето след 04.04.1998г. с изтичането на 10-годишен период е придобил правото на собственост върху имотите. Владял е дворното място и къщата открито и демонстрирано на ответниците и на всички трети лица, като владението му е било прекъсвано от ответниците през м.март 2016г. Признава, че с ответниците се намира в лоши отношения, като помежду си са водили наказателни дела.
В законоустановения едномесечен срок по делото са постъпили писмени отговори от ответниците, с които се оспорва иска като изцяло неоснователен по подробно изложени съображение. Оспорват, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесиите имоти на основание давностно владение. Поддържат, че той никога не ги е владеел непрекъснато, спокойно и явно. Всяка година през летните месеци той, заедно със съпругата си В.З., са обитавали част от жилищната постройка и са обработвали част от процесиите имоти. Но единственото основание поради което ищецът е бил допускан от останалите съсобстеници - Е.З.В., Д.З.В., Ф.Й.В. и *** Д. ***, е фактът, че през летните месеци той е ползвал имотите заедно със съпругата си. З. никога не е пребивавал сам в процесиите имоти и бил допускан в тях заради съпругата си. Ищецът винаги е бил държател на идеалните части на съсобствениците на имотите, включително на тези на съпругата му. Липсвало е и намерение да свои вещта като своя, обективирано до знанието на собствениците. На следващо място предвид вписаната искова молба за съдебна делба, подадена от съпругата на ищеца, давността, дори да се приеме, че е започнала да тече, е прекъсната.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните е, че ищецът И.Д.З. е съпруг на *** Д. *** от 21.12.1958г. Безспорно е също така между страните, че отношенията между тях са влошени от 1999г., от когато са започнали спорове за собствеността и ползването на процесните недвижими имоти. За влошените отношение между страните може да се направи категоричен извод и от изисканата справка от РУ на МВР – Дупница за образувани преписки и от материалите по н.ч.х.д. №1211/2007г. по описа на ДРС.
С
решение №172/24.03.2008г. на ДРС, постановено по гр. д. № 1247/99г., потвърдено
с решение от 05.12.2008г. на КОС, постановено по гр.д. № 503/2008г., е
допусната съдебна делба на процесиите имоти между *** Д. *** от една страна, и ***
Д. ***, Ф.Й.В., Д.З.В. и Е.З.В. - от друга страна, всички наследници на *** ***
В., при права за страните така, както следва: за *** Д. *** –
3/9 ид.ч.; за *** Д. *** – 3/9 ид.ч.; за Ф.Й.В., Е.З.В. и Д.З.В. – всеки един
по 1/9 ид.ч.
С решение от 07.03.2011г. на ДРС, постановено по гр.д. № 1247/1999, потвърдено с решение от 28.10.2011г. на КОС, постановено по въз.гр.д. № 456/2011г. и определение № 220/05.04.2012г. на ВКС, постановено по гр.д. № 259/2012г., II отд., ГК, са изнесени на публична продан допуснатите до съдебна делба, с влязло в сила съдебно решение между петимата съделители, процесии имоти.
В проведената на 05.08.2014 г. публична продан за купувач на недвижимия имот, с пл. № 473, п-л VI, кв. 64 по плана на гр. *** е обявен Е.З.В.. Относно недвижим имот, с пл. № 1041, пл. XI, кв.64 по плана на гр.*** в проведената на 05.08.2014 г. публична продан за купувач е обявен Д.З.В.. Въз основа на влезлите сила постановления за възлагане от 11.08.2014г, издадени по изп. дело № 20137440400121 на ЧСИ Милена Джоргова, за възлагане на недвижим имот, представляващ УПИ, с пл. №743, пл. VI, кв. 64 по плана на гр. *** и недвижим имот, представляващ УПИ, с пл. № 1041, пл. XI, кв.64 по плана на гр.***, на 09.03.2016г. е извършен въвод във владение на Е.З.В. и Д.З.В. в процесните имоти.
Пред
районния съд са разпитани свидетелите М.Х., Ц.К., *** *** и *** ***. От свидетелските им показания се установява,
че И.З. и съпругата му В.З. през летните месеци са ползвали част от процесните
поземлени имоти (приблизително половината като площ) и намиращата се в тях стара
полумасивна жилищна сграда с перде. Другата
част от тези поземлени имоти и построена в тях масивна жилищна сграда и е
ползвана от ответниците Д.З.В. и Е.З.В., които са братя и техните родители,
като всички те са роднини по съребрена линия на В.З.. Ползваната от И.З. и съпругата му В.З. част от
поземлените имоти е била обособена фактически чрез поставена ограда, отделяща
ползваната от ответниците Д. и Е. Веселинови част от същите поземлени имоти.
Няколко години преди 2000г. отношенията между И. и В.З. и останалите наследници
на *** *** В. (включително
ответниците в настоящото производство) се влошили, като между тях започнали
спорове относно ползването и собствеността на процесните имоти.
Не подлежат на обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не се отнасят до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.
Анализът
на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни
изводи:
Уважаването на иска с правно основание чл.108 ЗС предполага установяването от страна на ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест, че процесните имоти е негова собственост на твърдяното придобивно основание (в конкретния случай – придобивна давност), както и, че тези имоти се владеят или държат именно от ответниците, т.е., че те осъществяват фактическата власт върху тях. При доказване на изброените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че това владение или държане се основава на наличието на правно основание. Следва да се отбележи, че посочените предпоставки следва да са налице кумулативно, като тяхното наличие се преценява от съда към момента на постановяване на решението при вземане предвид всички настъпили в хода на производството изменения във фактическата обстановка, касаещи предмета на делото.
В конкретния случай по делото се установява, че ищецът И.Д.З. е бил държател на идеални части от процесните поземлени имоти и намиращата се в тях стара полумасивна жилищна сграда с перде. Твърденията в исковата молба, че от 1998г. до м.март 2016г. ищецът е владял процесните обекти е недоказано. Нещо повече установява се по категоричен начин в настоящото производство, че фактическата власт, която е упражнявал И.З. върху част от поземлените имоти и и намиращата се в тях стара полумасивна жилищна сграда с перде и то само през летните месеци на годините, е била със съзнанието, че те са собственост по силата на наследствено правоприемство на неговата съпруга В.З.. Дори да допуснем, че ищецът е владял част от процесните обекти, то неговото владение от началото – 1998г. до края м.март 2016г. не е било явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано. Самият ищецът признава, че с ответниците е имал спорове, включително наказателни производства, които са били породени от взаимни претенции за собствеността и ползването на процесните обекти, което обстоятелство изключва спокойния и необезпокояван характер на претендираното владение, т.е. същото е негодно да го направи собственик съгласно чл.79, ал.1 ЗС. Може да се направи обоснован извод дори само от твърденията в исковата молба и поведение на ищеца в производството, че причината за предявяване на разглеждания иск с правно основание чл.108 ЗС е извършения в началото на м.март 2016г. въвод във владение на ответниците Е.З.В. и Д.З.В. в процесните имоти, който е обвързвал съпругата на З., която е била действителен владелец на притежаваните от нея в съсобственост с ответниците идеални части от процесните обекти.
Поради изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Ищецът не е доказал твърдяното придобивно основание за собственост - изтекла в негова полза придобивна давност, започнало владение връху процесните имоти от 1998г. и продължило до началото на м. март 2016г. С оглед на това е излишно обсъждането на останалите предпоставки, доказването на които е необходимо, за уважаване на предявения ревандикационен иск.
Поради изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците сторените разноски в производството в размер общо на 1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, с който И.Д.З. с ЕГН: ********** е поискал от съда да признае за установено по отношение на Д.З.В. с ЕГН:**********, Е.З.В. с ЕГН:********** и Ф.Й.В. с ЕГН:**********, че е собственик на УПИ с планоснимачен № 473, за който е отреден парцел VI от квартал 64 по регулационния план на гр.*** от 1994г., целият парцел с площ от 789 кв.м. при съседи: улица, поземлен имот, съставляващ парцел II, поземлен имот, съставляващ парцел VII и поземлен имот, съставляващ парцел XI, заедно с изградената в него стара полумасивна жилищна сграда с перде и УПИ с планоснимачен №1041, за който е отреден парцел XI по плана на гр.*** от 1994г. с площ 1356 кв.м., при съседи: улица, поземлен имот, за който е отреден парцел V, поземлен имот, за който е отреден парцел VI, поземлен имот, съставляващ парцел VIII и поземлен имот с планоснимачен № 1054, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, започнало владение от 1998г. и продължило до началото на м. март 2016г., като ответниците бъдат осъдени да му предадат владението върху описаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК И.Д.З. с ЕГН: ********** да заплати на Д.З.В. с ЕГН:**********, Е.З.В. с ЕГН:********** и Ф.Й.В.
с ЕГН:**********, сумата от 1200.00 лв., представляваща сторени разноски
в производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: