Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №10245 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника „С.в.“ АД срещу решение от 01.07.2018 г., поправено с
решение от 12.08.2020 г., по гр.д. №7711/2018 г. на Софийския районен съд, 48
състав, с което е уважен предявеният от М.Н.Г. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 737,26 лв., представляваща
стойността на потребена водоснабдителна и
канализационна услуга за периода 14.03.2013 г. – 09.12.2014 г. за имот, находящ се в гр. София, жк. „********,
кл. №**********, като ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е недопустимо и неправилно -постановено в нарушение на процесуалните
правила. Сочи, че в отговора на исковата молба е посочил, че не претендира процесната сума. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили решението, евентуално да го
отмени и да отхвърли предявения иск за недължимост на
процесното вземане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.Н.Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното решение е
валидно и допустимо. Неоснователно е твърдението на въззивника
за недопустимост на обжалваното решение, тъй като е направил изявление, че не
претендира процесните вземания. При отрицателния установителен иск в тежест на
ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът
следи служебно за същия през
цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от
иска не се
установят по делото, то производството
по тези искове
е недопустимо и същото следва да се
прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако
в хода на делото твърденията за наличието на
такъв не се установят, то
съдът следва да прекрати производството
без да се
произнася по основателността на иска /в този
смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е
оспорил допустимостта на предявения иск с твърдения, че по партидата на
клиентския номер на ищеца няма задължения за процесния
период.
От представените по делото писмо от 20.12.2016
г., изходящо от ответното дружество, и справка към него, където са включени
вземания за процесния период се установява наличието
на правен интерес за предявяване на отрицателния установителен
иск за недължимост на процесните
вземания. Отписването на спорните суми от счетоводството на дружеството не води
до недопустимост на предявения отрицателен установителен
иск, като същото по своята същност представлява признание на факт и следва да
бъде съобразено при преценка основателността на иска.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Между страните по делото не е спорно
наличието на облигационно отношение, силата на което ищецът е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, както и че процесните
вземания са погасени по давност. Това е и в съответствие с разясненията, дадени
в ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за
вземания на „С.в.” АД е тригодишна.
Спорът в настоящето производство е
съсредоточен върху това дали отписването на вземане от счетоводството на
ответника по реда на чл.37 ЗКПО влияе на основателността на исковата претенция.
Записванията в счетоводството на
едно дружество се извършвате единствено за данъчни цели и не влияят върху
елементите от фактическия състав на спорното право, т.е. явяват се ирелевентни в отношенията между кредитор и длъжник. Настоящият
въззивен състав намира, че отписването на вземане по
реда на чл.37 ЗКПО, както вече бе посочено по-горе, представлява извънсъдебно
признание на факта, че процесните вземания са
погасени по давност.
Поради изложеното и поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да
се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по
реда на чл.38 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №441362/01.07.2018 г., поправено с
решение №175218/12.08.2020 г., постановено по гр.д. №7711/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 48 състав.
ОСЪЖДА „С.в.“
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв. К.Б., адрес: ***,
офис-партер, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА
сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.