Решение по дело №271/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 във вр. с чл. 99, т.2 от .

Образувано е по жалба на „АГРО ФИЛТ“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя Я. Н., срещу Писмо изх.№ 66-4270/28.02.2024г. на Г. директор на ГД „Земеделие и регионална политика“ към МЗХ, с което е обективиран отказ за изменение по реда на чл.99, т.2 АПК на Заповед № 10/05.01.2024г. на Директора на ОДЗ Монтана, както и на отразено правно основание на легитимния ползвател на зем.земи във Ферма Win. С жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради противоречие с изискванията на чл.99, т.2 АПК, както и на чл.296, 297 и 298 ГП и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че е налице влязло в законна сила на 05.12.2023г. решение по гр.д. № 71471/2019 г. на СРС, което следва да се приеме като нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, в обхвата на обвързващата му задължителна сила относно страни, предмет и основание. Развива доводи, че същото има решаващо значение за необходимостта от изменение на Заповед № 10/05.01.2024г. от текущата стопанска година, а не от следващата, доколкото лишава вписания ползвател „К.“ ЕООД от правно основание за ясно посочен период, който касае и стопанската 2023/24 г. Моли оспорения акт да бъде отменен и преписката върната на директора на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ към Министерство на земеделието и храните със задължителни указания по изменение на заповедта в частта за процесните земеделски имоти, както и за въвеждане на съответните съпътстващи корекции във Ферма Win относно правното основание за ползването им. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез процесуалния представител адв.Л., който моли за уважаването й.

Ответникът – Г. директор на ГД „Земеделие и регионална политика“ към МЗХ, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на подадената жалба с довод, че е просрочена. В случай че се разгледа по същество, я намира за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. В с.з. не се явява и представлява.

Административен съд – Враца, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

С решение № 20061006 от 08.03.2021г., постановено по гр.дело № 71471/2019г. на СРС е уважен предявен от „Юлстрейд“ ООД против „К.“ ЕООД и Г. М. Р. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с ал.4, пр.1 ЗЗД и във вр. с чл.229, ал.3 от ЗЗД и е прогласена за нищожна, поради противоречието й със закона клаузата за уговорения срок по т.I, 3 на сключения между Г. М. и „К.“ ЕООД, в качеството им съответно на наемодател и наемател, договор за наем на земеделски земи – ниви с №№ 841020, 30070, 380020, 234771, 234770 [рег. номер], находящи се в земл. на [населено място], сключен на 30.10.2013г., с нотариална заверка на подписите на нотариус рег.№ 373 в НК, вписан в СлВп [населено място] с вх.№ 9987/12.11.2013г., за срока над три години до договорения от десет стопански години. По реда на въззивното обжалване, същото е потвърдено с решение № 362/20.01.2023г., постановено по в.гр.дело № 10147/2021г. на Софийски градски съд, а подадената срещу въззивното решение касационна жалба е оставена без разглеждане с определение № 3909/05.12.2023г. по гр.дело № 20238002104709 по описа на ВКС за 2023г. и е прекратено производството по делото.

Въз основа на произнасянето по предявения установителен иск с окончателен съдебен акт, е подадена молба от „Агро Филт“ ЕООД с вх. № РД-6727/29.12.2023 г. в Областна дирекция „Земеделие” - Монтана (ОДЗ - Монтана) и е отправено искане да се отрази коректно във Ферма Win правното основание за ползването на горепосочените имоти, като към молбата е представено Определение № 3909 от 05.12.2023 г. по гр. дело № 4709/2023 г. на ВКС.

Подадена е и последваща молба от „Агро Филд“ ЕООД с вх.№ РД-390/23.01.2024 г. на Областна дирекция „Земеделие“-Монтана, като същата е постъпила в Министерство на земеделието и храните с peг. индекс № 66-4270/06.02.2024 г. и е извършена проверка. Молбата съдържа искане за изменение на Заповед № 10/05.01.2024 г. на директора на ОДЗ - Монтана като се отрази коректно правното основание за ползването на имоти с идентификатори 16184.841.20, 16184.390.70, 16184.380.20, 16184.234.771, 16184.234.770 и 16184.60.307, находящи се в землището на [населено място], общ. Вълчедръм. Молителят е поискал да се отрази едногодишен договор за наем, сключен с наемател „АГРО ФИЛТ” ЕООД. С цитираната заповед на директора на ОДЗ - Монтана е одобрено споразумение по чл. 37в, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), за землището на [населено място], общ. Вълчедръм за стопанската 2023-2024 г.

Оспореният в настоящото производство отказ за изменение на Заповед № 10/05.01.2024 г. на директора на ОДЗ е обективиран в писмо изх.№ 66-4270/28.02.2024г. на директора на посочената регионална дирекция към МЗХ, с което заявява, че потвърждавайки преди това изразените становища, няма причини както за промяна на правното основание относно процесиите ниви в посочената програма Ферма Win, така и за последващото изменение на заповедта от 05.01.24 г. Посочва, че споразумението за създаване на масиви за ползване за землището на [населено място], общ. Вълчедръм е подписано на 22.12.2023 г. от всички ползватели, вкючително и от „АГРО ФИЛТ” ЕООД. Извършените корекции съгласно мотивите в писмото са в съответствие с приложимите законови разпоредби и данните са коректно отразени в съответните регистри. Поддържа, че имотите са включени като правно основание на „К.” ЕООД, но въпреки това „АГРО ФИЛТ” ЕООД са подписали споразумението и се прави заключение, че молбата за промяна във Ферма Win, следва да се остави без уважение. По отношение на представеното Определение № 3909 от 05.12.2023 г. по гр. дело № 4709/2023 г. на ВКС, становището на ресорния директор в оспореното писмо е, че не следва де се взема предвид, тъй като видно от датата на постановяването му, може да се приеме за нововъзникнало обстоятелство, което при една приключила със споразумение процедура по създаване на масиви за ползване, не следва да бъде съобразено за текущата стопанска година. Заключил е, че молбата за изменение на Заповед № 10/05.01.2024 г. на директора на ОДЗ - Монтана е неоснователна.

За проверка на възражението за просрочване на жалбата са събрани писмени доказателства - писмо изх.№ 04-10-27-1811.07.2024г. на Български пощи, от което се установява, че обжалваното писмо изх.№ 66-4270/28.02.2024г., представлява пратка с баркод № ОS1040001GW1Z с подател Министерство на земеделието и храните и получател „Агро Филт“ ЕООД [населено място]. Същата е постъпила за доставка в ПС Враца на 05.03.2024г. Доставена е на гише на 07.03.2024г. срещу подпис и вписано име и фамилия в служебен бон „Маргарита Трифонова“ – едноличен собственик на капитала на дружеството. Съгласно приложеното копие от актуално правно състояние на „Агро Филт“ ЕООД [населено място] по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ към АВп., едноличен собственик на капитала е М. Н. Т., а управител на дружеството – Я. Н. Н..

Процесната жалба срещу оспореното писмо е подадена чрез Български пощи на 21.03.2024г., видно от представения в оригинал касов бон, обратна разписка и писмо изх. № 14/18.06.2024г. на Български пощи. За посочената дата на подаването й свидетелства и представеното копие от пощенски плик /л. 101 от делото/.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалба е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в предвидения от закона срок.

Съдът не споделя възражението на ответника за процесуална недопустимост на жалбата, поради подаването й извън 14 дневния срок преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване на акта, тъй като видно от датите на връчване на писмото /07.03.2024г./ и изпращане на жалбата - 21.03.2024г., същият е спазен. На следващо място, доколкото писмо изх.№ 66-4270/28.02.2024г. на Г. директор на ГД „Земеделие и регионална политика“ към МЗХ обективира властническо волеизявление на административен орган, с което във връзка с подадена от „Агро Филт“ ЕООД молба за изменение на Заповед № 10/05.01.2024 г. на директора на ОДЗ – Монтана е постановен отказ, то безспорно направеното от органа изявление засяга правата и интересите на заявителя.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че същото подлежи на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, тъй като съдържа волеизявление, представляващо изричен отказ за издаване на ИАА, с поисканото от жалбоподателя съдържание.

В оспореното писмо не е посочен срок за оспорване и органа пред който може да стане това, предвид което при приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, жалбата срещу същото следва да се счита за подадена в срок, макар и от друга страна жалбоподателят да е спазил 14 дневния срок за оспорването му, коментиран по-горе.

Разгледана по същество процесната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Искането е за възобновяването на административно производство, което означава поставянето наново за решаване на въпрос, вече разрешен в хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. В този смисъл, възобновяването е преодоляване на тъй наречената "формална законна сила" на административните актове, следствие от което е, че отново ще бъдат разгледани материалноправните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения административен акт.

Възобновяване на производството по издаването на индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, е обвързано с наличието на някоя от предпоставките, предвидени в чл. 99, т. 1 - 7 от АПК. Възможността за иницииране на производството по възобновяване е предоставена на ограничен кръг субекти - по точка 1 на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а по точки 2 - 7 по искане на страна в производството. С оглед на въздействието, което би имало възобновяването върху стабилитета на акта, законодателят нормативно е установил и определени срокове, след изтичането на които не би могло актът да бъде преразгледан по реда на чл. 99 и следващите от АПК. Тези срокове са посочени в разпоредбата на чл. 102 от АПК и са: три месечен от влизането на акта в сила, в случая на чл. 99, т. 1 от АПК и три месеца от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, а в случаите на чл. 99, т. 2 - 7 от АПК, в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи като основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието.

За преценка законосъобразността на акт, чрез който се отменя индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда и се възобновява производството по неговото издаване, е необходимо да се направи анализ на следните факти: налице ли са били основанията по чл. 99, възобновяването инициирано ли е от посочено в чл. 100 лице, съобразено ли е със сроковете по чл. 102 от АПК и има ли нарушение на административно-производствените правила при възобновяването на производството.

В настоящия случай възобновяване е инициирано от страна в производството, в което е издадена Заповед № 10/05.01.2024 г. на директора на ОДЗ – Монтана, с отправено искане да се отрази коректно правното основание за ползването на имоти с идентификатори 16184.841.20, 16184.390.70, 16184.380.20, 16184.234.771, 16184.234.770 и 16184.60.307, находящи се в землището на [населено място], общ. Вълчедръм, като се впише за техен ползвател жалбоподателя „Агро Филт“ ЕООД, като участник в процедурата по създаване на масиви за ползване. Правата си на ползвател за временно и възмездно ползване на посочените имоти жалбоподателят основава на приложен договор за наем на земеделски земи от 10.04.2023г., сключен между „Юлстрейд“ ООД [населено място], като наемодател и „Агро Филт“ ЕООД, като наемател, който е за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2023г. до 01.10.2024г. /л.59-61 от делото/ и е вписан в ОСЗ Вълчедръм. Искането за възобновяване е подадено в тримесечния срок по чл.102 от АПК от узнаване на обстоятелството, което служи като основание за отмяна или изменение на административния акт – съдебния акт е влязъл в законна сила на 05.12.2023г., а искането е направено с молба вх. № РД-6727/29.12.2023 г. в Областна дирекция „Земеделие” – Монтана.

Жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 99, т.2 от АПК за образуване на производство по възобновяване на административното производство - откриване на нови доказателства, такива, които не е могло да бъдат приобщени към преписката при полагане на обикновена грижа. За да е приложима тази хипотеза, е необходимо новите доказателства да са писмени - официални или частни документи и същите да установяват нови обстоятелства, които са съществували до постановяването на акта, но по обективни, независещи нито от органа, нито от страните в производството причини, те да не са им били известни. От съществено значение е също тези обстоятелства да са могли да повлияят на крайното решение на административния орган.

В настоящия случай, страната жалбоподател е посочил конкретно какви са новооткритите доказателства, а именно - влязло в законна сила на 05.12.2023г. решение по гр.дело № 71471/2019г. на СРС, което делегитимира търговско дружество „К.“ ЕООД като ползвател на спорните земеделски имоти за 2023/2024г. стопанска година, с оглед отпадане с обратна сила на правното му основание за ползването им – прогласената нищожност на договор за наем, от който черпи права, в частта за срока над 3 години.

Основателен е и се споделя от настоящия съд довода на жалбоподателя за пределите на действие по смисъла на чл.298 от ГПК и задължителната сила на влязлото в сила решение на граждански съд по аргумент от чл.297 от ГПК - за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария. Това означава, че силата на пресъдено нещо /СПН/, с която се ползва решение по гр.дело № 71471/2019г. на СРС следва да бъде зачетена от ОСЗ Вълчедръм и от Министерство на земеделието и храните, които като органи по поземлената собственост в качеството си на изпълнително-разпоредителни такива, снабдени с правомощия, регламентирани изрично в ЗСПЗЗ и конкретно в разпоредбите на чл.37в от същия /за ОСЗ/, да съобразяват своите актове и действия с постановеното от съда правно установяване.

Неоснователен с оглед този анализ на цитираните процесуални разпоредби е поддържания в оспореното писмо довод, че цитираното решение на съда, не може да бъде съобразено за текущата стопанска година, тъй като оспорващия не бил правил възражения в нормативно установените срокове.

Смисълът от съществуването на нормата на чл. 99, т. 2 АПК и законосъобразното й приложение в процесния случай е, това нововъзникнало обстоятелство да доведе до изменение на влязъл в сила административен акт - заповедта от 05.01.2024г. по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ за текущата стопанска година, тъй като именно той засяга неблагоприятно правата и законните интереси на оспорващия. Процедура по чл.99, т.2 от АПК за следваща стопанска година, на основание представеното и относимо за настоящата стопанска година нововъзникнало обстоятелство е безпредметна и лишена от правна логика, тъй като отношения между ползватели за следваща стопанска година би била предмет на ново споразумение и нова заповед за разпределение на масиви за ползване. Изменение по чл. 99, т. 2 АПК, каквото е по същността си искането на оспорващия, може да касае само и единствено влязлата в сила заповед от 05.01.2024 г. на Директора на ОДЗ Монтана, а не неиздадена заповед за следваща стопанска година.

Зачитане СПН се състои в задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН. След като със СПН е отречено на „К.“ ЕООД правото на легитимен ползвател на конкретни поземлени имоти в землището на [населено място], считано от 01.10.2017г., предвид нищожността на клаузата за срока на договора за наем, сключен на 22.10.2013г., установена със СПН, то такова право не може да му се признае за периода след това, вкл. и за стопанската 2023/2024г., предмет на заповед №10/05.01.2024г. на Директора на ОДЗ Монтана, чието изменение по реда на чл.99, т.2 от АПК се иска.

С оглед изложеното се налага извода, че макар да е постановен от компетентен орган – горестоящия административен орган и в изискуемата форма, оспорения акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на цитираните законови разпоредби. Налице са основанията по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания акт и с оглед естеството му, преписката следва да се върне на административния орган за ново процедиране и произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски е своевременно и следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сума в общ размер 1150 лв., представляваща заплатени разноски: 50 лв. -държавна такса за образуване на делото [рег. номер]. адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Писмо изх.№ 66-4270/28.02.2024г. на Г. директор на ГД „Земеделие и регионална политика“ към МЗХ, с което е обективиран отказ за изменение по реда на чл.99, т.2 АПК на Заповед № 10/05.01.2024г. на Директора на ОДЗ Монтана, както и за правилно отразяване правното основание на легитимния ползвател на зем.земи в земл. на [населено място], съгласно влязло в законна сила на 05.12.2023г. решение № 20061006 от 08.03.2021г., постановено по гр.дело № 71471/2019г. на СРС.

ВРЪЩА преписката на Г. директор на ГД „Земеделие и регионална политика“ към МЗХ за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните [населено място] да заплати на „АГРО ФИЛТ“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя Я. Н., сумата от 1150.00 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба по реда на глава ХII от АПК.