№ 1968
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Административно
наказателно дело № 20221110203193 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П. ИВ. П., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № **********/10.02.2021г., издадено от
Началник на 09 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 81 ал.
2 т. 2 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 30, 00 /тридесет/ лева за
нарушение на чл. 7 ал. 1 ЗБЛД.
Със срочно подадената жалба се претендира отмяна на наказателното
постановление поради неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят П.П., редовно уведомен, се
явява лично. Пледира за отмяна на наказателното постановление, тъй като не
е осъществил нарушението, описано в НП.
Наказващият орган - Началник на 09 РУ - СДВР, редовно призован, не
се представлява. Представени са писмени бележки от упълномощен
представител - юрк. Ц. Виденов, в които се излагат подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушението е категорично доказано, същото не е маловажно,
административното наказание е правилно определено в минималния законов
размер. Прави се искане за потвърждаване на наказателното постановление и
се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
1
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2022г. около 15:40 часа в района на ж.к. "Люлин" в гр. София
свидетелите Й.К., на длъжност полицай в група "Охрана на обществения ред"
на сектор "Охранителна полиция" към 09 РУ - СДВР и А.А. - също служител
на 09 РУ - СДВР спрели за проверка жалбоподателя П. ИВ. П.. При
извършване на проверката жалбоподателят представил пред полицейските
служители лична карта с № ... от МВР - София. Полицейските служители
установили, че представената лична карта е счупена в областта на
холограмния стикер. Свидетелят Й.К. съставил АУАН № ********** /бл. №
063364/ от 26.01.2022г., с който повдигнал против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 7 от
ЗБЛД, което било описано по следния начин: "при извършената полицейска
проверка горепосоченото лице представя документ за самоличност, счупен в
областта на холограмния стикер". Актът бил съставен в присъствието на
свидетеля А. А. и на жалбоподателя, на когото бил предявен и му бил връчен
препис. Жалбоподателят не направил възражения срещу АУАН нито при
съставянето му, нито в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. Със съставения АУАН
лична карта с № ... от МВР - София, била иззета като доказателство в
административнонаказателната преписка.
На 10.02.2022г. Началник на 09 РУ - СДВР издал атакуваното НП №
**********/10.02.2022г., с което на основание чл. 81 ал. 2 т. 2 ЗБЛД наложил
на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 30, 00
/тридесет/ лева за нарушение на чл. 7 ал. 1 ЗБЛД.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства - гласни – обясненията на
въззивника, показанията на свидетелите А.А. и Й.К., както и писмените
доказателства - АУАН № ********** /бл. № 063364/ от 26.01.2022г., НП №
**********/10.02.2022г., 2 броя удостоверения, издадени от СДВР, заповед №
8121з-493/01.09.2014г., издадена от Министъра на вътрешните работи.
Съдът изцяло кредитира приобщените писмени доказателства, които
прецени като еднопосочни, последователни и безпротиворечиви.
Показанията на свидетелите А. и К. не допринасят съществено за
2
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. И двамата
свидетели заявяват, че нямат конкретен спомен за обстоятелствата, при които
е съставен АУАН, дори и след предявяването му по реда на чл. 284 НПК, като
се придържат бланкетно към констатациите в съставения АУАН. Установи се
и противоречие в показанията на двамата свидетели по отношение мястото на
извършване на нарушението, като докато свидетелят К. сочи, че са спрели
жалбоподателя за проверка пред бл. 317, свидетелят А. твърди, че това е
станало пред бл. 217. Свидетелските показания на актосъставителя и на
свидетеля по акта противоречат и на обясненията на жалбоподателя по
отношение мястото на извършване на проверката, който пък твърди, че
проверката му е извършена в близост до бл. 817.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са съставени от компетентни административни органи
съгласно чл. 84 ал. 1 и ал. 2 ЗБЛД и видно от заповед № 8121з-
493/01.09.2014г., издадена от Министъра на вътрешните работи, и при
спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е
свидетел и при установяване на нарушението, и в присъствието на
жалбоподателя. АУАН е подписан от съставителя, свидетеля, въззивника, на
когото е и предявен, и му е връчен препис.
В АУАН и НП се съдържа описание на нарушението, на
обстоятелствата по извършването му, в това число и време и място на
извършването му, както и посочване на нарушената законова разпоредба. В
АУАН нарушението е квалифицирано само като такова по чл. 7 ЗБЛД, без да
е посочена конкретна алинея. Коментирания порок в АУАН обаче е бил
отстранен в НП по реда на чл. 53 ал. 2 ЗАНН. В НП като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 7 ал. 1 ЗБЛД, като същевременно съдът намира, че
наказващият орган законосъобразно е упражнил правомощието си по чл.53
ал. 2 ЗАНН, тъй като са установени по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
При издаване на НП обаче е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като е налице несъответствие между описанието
3
на нарушението и приложената санкционната разпоредба. В НП е посочено,
че въззивникът е нарушил чл. 7 ал. 1 ЗБЛД, която разпоредба предвижда, че
гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги
пазят от повреждане, унищожаване или загубване.
Административнонаказателната му отговорност е ангажирана на основание
чл. 81 ал. 2 т. 2 ЗБЛД, която разпоредба предвижда, че се наказва с глоба от
30 до 200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен
документ, т.е. изпълнителното деяние като елемент от обективна страна на
фактическия състав на нарушението е загубване, повреждане или
унищожаване на личен документ, докато в АУАН и в НП е посочено като
изпълнително деяние, с което е осъществено нарушението - представяне на
повреден документ, без да твърди, че същият е повреден именно от
въззивника. Несъответствието между описанието на нарушението, посочената
като нарушена разпоредба и приложената санкционна норма представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава
правото на защита на въззивника и възможността му да разбере за какво
конкретно нарушение му е наложено административно наказание - затова, че
е представил при извършената полицейска проверка повреден документ за
самоличност или затова, че е повредил същия. Коментираното съществено
нарушение на процесуалните правила е неотстранимо в съдебната фаза на
производството и е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП.
Независимо от това съдът ще посочи, че е налице и следващо
самостоятелно основание за отмяна на НП поради недоказаност на
нарушението. В съдебно заседание разпитани, актосъставителят и свидетелят
по акта, не съобщиха спомени за обстоятелствата на проверката, не посочиха
в какво конкретно се е изразила повредата на представения пред тях документ
за самоличност, а по отношение на мястото на извършване на проверката и
респективно - мястото на извършване на нарушението, в показанията им се
установи съществено противоречие. Така докато свидетелят К. твърди, че
проверката на жалбоподателя и извършена пред 317 блок, според свидетеля А.
въззивника е спрян за проверка срещу бл. 217 в ж.к. "Люлин - 2".
Жалбоподателят пък заявява, че е бил проверен от полицейските служители в
района на блок 817. Обстоятелството, че не се доказа извършването на
нарушението, в това число и мястото на извършването му, е следващото
4
самостоятелно основание за отмяна на НП. Следва да се посочи, че АУАН не
се ползва с презумптивна доказателствена сила за отразените в него
обстоятелства и описаните в него факти следва да бъдат установени с всички
допустими доказателствени средства. В настоящия случай, въпреки че в
съдебното следствие бе проведен разпит и на актосъставителя, и на свидетеля
по акта, извършването на нарушението, както и мястото на извършването му,
не бяха доказани, което налага отмяна на НП.
Предвид извода за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон, съдът намира, че
жалбата е основателна и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени.
Въззивникът не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/10.02.2021г.,
издадено от Началник на 09 РУ - СДВР, с което на П. ИВ. П., ЕГН
**********, на основание чл. 81 ал. 2 т. 2 от Закона за българските лични
документи е наложено административно наказание глоба в размер на 30, 00
/тридесет/ лева за нарушение на чл. 7 ал. 1 ЗБЛД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5