Р Е
Ш Е Н
И Е №1915
гр. Бургас, 11 ноември 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на шести ноември, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 1046
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба, подадена от И.П.В., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0769-000835/15.04.2019г.,
издадена от В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „ПП“, с която
на основание чл.171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП, на И.П.В. е наложена
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС
Фолксваген, рег.№ А8508АН за
срок от шест месеца.".
Жалбоподателят
иска актът да бъде обявен за нищожен, евентуално да бъде отменен като
незаконосъобразен. Счита, че е издаден от лице, непритежаващо материална
компетентност. Не е ясно кои са
нарушените разпоредби и на кой нормативен акт. Твърди липса на мотиви за
издаване на посочения в заповедта АУАН бл.№АА/454230 от 15.04.2019г. и
невъзможност за преценка дали фактите, описани в този АУАН са идентични с тези,
посочени в заповедта. Оспорва последните, като сочи, че И.Г.на указаните в
заповедта дата и час не е управлявал автомобила. Заявява, че не е предоставял
превозното средство на това лице. Счита за неправилно посочена датата на
извършване на нарушението.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.
Г., поддържа жалбата. Счита, че не е доказано по безспорен начин движение на
автомобила, което предпоставя извод за незаконосъобразност на акта.
Ответникът
- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „ПП“ В.Н.С., редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от
оспорване- адресат на акта, в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 15.04.2019г. мл. автоконтрольор
при сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас Д.А., в присъствието на свидетелите Г.К. и Д.Б.,
съставил АУАН сер. АА №454230, който на същата дата
връчил на нарушителя И.Г..
Според този документ, „ на 15.04.2019г., около
00,30ч., в гр. Бургас, к-с „Меден Рудник“, от бл.122 в посока бл.131 И.Г. управлява л.а „Фолксваген“, с рег. № А8508АН,
собственост на И.П.В., като водача е без СУМПС при справка в ОДЧ и РСДД се
установи че е лишен по административен ред от правоспособност“. Деянието било
квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
С акта били иззети регистрационните табели на
автомобила.
На 15.04.2019г., на осн.
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, била издадена оспорената заповед въз основа на
фактите, установени с АУАН. Допълнително, в мотивите на акта, административният
орган посочил, че СУМПС на водача Г. е
отнето и същият не е преминал психологическо изследване и не е представил
удостоверение за психологическа годност в сектор ПП ОДМВР Бургас, след като на осн. чл.343г от НК му е било наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ съгласно НОХД 4991/27.10.2017г. на РС Бургас.
Заповедта била връчена на адресата й на
24.04.2019г.
С административната преписка по делото са
представени и приети като доказателства
справка за нарушител/водач на И.Г., АУАН сер.
АА № 454230/15.04.2019 г. ; наказателни постановления, издадени срещу Г. на
13.01.2017г. и 16.12.2016г.; копие от присъда №197/27.10.2017г., постановена по
нохд №4991/2017 по опис на РС Бургас, с която Г. е
освободен от наказателна отговорност и са му наложени административни наказания
глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като е
приспаднато времето през което същият е бил лишен от това право по
административен ред във връзка с престъплението, за което е постановена
присъдата , заповед № 251з-209/
18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, с която е определен кръга
от лица, оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП. В този кръг с т.1.8. са включени и полицейските
инспектори в сектори/групи „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас; заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г., издадена от министър на МВР на осн.
чл. 165 от ЗМВР.
Според справка за нарушител/водач на И.Г., СУМПС
на последния е било издадено на 2.04.2007г., със срок на валидност до
02.04.2017г.
Жалбоподателят оспорва факта на управление на
автомобила от И.Г.. Твърди, че е собственик на лекия автомобил, но не го е предоставял на
последния, като сочи факти, различни от описаните в оспорения акт.
В жалбата обяснява, че той е
управлявал превозното средство, което аварирало на пътя. Поради невъзможността
да го запали отбил колкото може по- вдясно и се обадил на Г., който бил
автомонтьор, за да го помоли за помощ. При пристигането му, му оставил
ключовете и отишъл до друг свой познат да организира изтеглянето на колата от
пътя. Патрулната кола спряла за проверка, в момент, в който Г. седнал на
шофьорската седалка, за да види показателите му.
За установяване на фактите по
спора, по делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата М.Й.
П., Д.А., Г. Д. К. и Д.Б.Б..
Св. П. обяснява, че познава И.В. от
2002г. Дълго време не поддържали контакт, не били близки приятели, по- скоро
добри познати. На 14.04.2019 г. в неделя се били разбрали да се видят около
20:30 часа в кафе „Грацията” в ж.к „Меден Рудник”. Там се срещнали. В. пристигнал
след него. Не забелязал дали е с автомобил или не. Когато решили да тръгват,
жалбоподателят му предложил да го закара до гр.Черноморец. Качили се в колата и
тръгнали, но тя угаснала след около километър. Водачът отбил вдясно на завой,
зад „Резвая”. След многократните опити да бъде
запален автомобила, В. се обадил на И., който е майстор и разбира от коли. И.
дошъл след около половин час пеша. Разгледал автомобила, не могъл да установи
какъв е проблемът. И. отишъл до вкъщи да вземе пари, за да плати на пътната
помощ да репатрира автомобила. Свидетелят си тръгнал след 15 минути с такси.
Пред него И. не се бил пробвал да запали колата. Към момента на тръгването му
полицаи не били дошли.
Свидетелят А., който съставил АУАН сер. АА
№454230/15.04.2019г., заявява че съставил акта, след като бил извикан за
съдействие от Г.Д.К., защото вероятно те са установили самото нарушение, но тъй
като не са младши автоконтрольори, не могат да
съставят актове за установяване на нарушение. Затова в акта написал двамата
свидетели, които непосредствено са възприели фактите, които посочил в акта.
Лично не бил свидетел на случката.
Свидетелят К. работи в ІV Районно
управление – гр.Бургас на длъжността младши инспектор. За случая сочи следното:
Спомня си, че при обхождане на района в ж.к. „Меден Рудник“ спрели за проверка
лек автомобил, който бил в движение. След извършената проверка установили лицето,
което било само в автомобила. След извършената справка за него установили, че
той няма свидетелство за правоуправление. Обадили се на колегите от „Пътна
полиция“, защото нямали право да съставят актове. Не може да си спомни дали
освен колегите, които извикали да съставят акт, е имало и други лица, които да
са били повикани от жалбоподателя. Категоричен е, че към момента на спиране на
автомобила за проверка водачът бил сам в автомобила и автомобилът бил в
движение. Техния
автомобил също се движел, подали сигнал да спре за проверка и лицето спряло.
Идентични факти в показанията си
сочи и св. Б., който към момента на проверката работел в екип със св. К..
Заявява, че се движили с тяхната патрулна кола. Видели въпросния автомобил,
който също бил в движение. Подали му сигнал да спре. Същият спрял. Установили
само едно лице в автомобила – водача. В момента в района нямало други
автомобили. От направената справка установили, че е с отнето свидетелство за
управление на МПС и поискали съдействие чрез дежурната част да дойде екип на
КАТ, които могат да съставят актове за нарушения по Закона за движение по
пътищата. Колегите, съставили акта и той го подписал като свидетел на
нарушението.
Пояснява, че полицейската кола се
движела срещу процесната, така че няма как дори и да е имало човек да слезе, да
излезе. Само водачът бил вътре. Колата била с работещи фарове и се движела.
Водачът бил казал нещо от рода, че отива да прави колата или да я мести, но не
може с категоричност да възпроизведе точните му думи.
ІІ.
ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорения акт е издаден от
компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
В.Н.С. заема длъжността полицейски инспектор в
сектори/групи „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас и по силата на заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от
директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
Оспореният акт е издаден в предвидена от
закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг.
от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.
В него са изложени всички факти, които според
административния орган предпоставят приложението на
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
В производството по издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
същата е съобразена с целта на закона – гарантиране безопасността на движението
по пътищата.
Възражението на жалбоподателя за неяснота
относно нарушените разпоредби и от кой нормативен акт са, не предпоставя извод
за процесуалноправна незаконосъобразност. Фактите въз основа на които е издаден
оспорения акт са точно посочени. Ясно изразена е и волята на издателя на акта
да наложи конкретната принудителна административна мярка. Последната като вид,
е предвидена само в Закона за движение по пътищата. Поради това съдът приема,
че липсата на посочване на нормативния акт до нормата на чл. 171,
т.2а, б. „а“ , се
дължи на технически пропуск. Този пропуск по никакъв начин не препятства
упражняването на правото на защита.
Това право не е накърнено и от липсата на
точно съвпадение между фактите, описани в АУАН и тези в оспорената заповед.
Съставянето на АУАН не е част от производството по налагане на принудителната
административна мярка. Той има
характеристиките на официален удостоверителен документ за фактите, посочени в
него и представлява годно писмено доказателство в настоящото производство.
Съдът намира, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0769-000835/15.04.2019г., е издадена
при правилно приложение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за
срок от шест месеца до една година", като са предвидени няколко отделни
фактически състава.
Един от тях
е прилагане на мярката по отношение на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое
от следните обстоятелства - без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
В случая, след извършването на проверка в
автоматизираната информационна система на МВР контролните органи са установили,
че водачът на автомобила, собственост на жалбоподателя, е бил лишен от право да
управлява моторно превозно средство по административен ред и след изтичане на
срока на наказанието не е преминал психологическо изследване и не е представил
удостоверение за психическа годност, изискуемо с нормата на чл. 152, ал.1, т.2,
б.“в“ от ЗДвП. Отделно от това, по делото е доказано, че към датата на издаване
на заповедта отнетото свидетелство за правоуправление на Г. не е било валидно и
поради изтичане на срока му на действие.
Възраженията
на жалбоподателя, че не предоставял превозното средство на Г. са неоснователни.
Самият той заявява в жалбата, че след като Г. дошъл на мястото където е бил
автомобила му е предал ключовете.
Показанията
на св. П. не изключват възможността автомобилът да е бил приведен в движение в
един по- късен момент, след като свидетелят си е тръгнал.
Жалбоподателят
не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че автомобилът
е бил теглен или репатриран от пътна помощ, или че е бил предоставен на сервиз
на датата, посочена в заповедта или непосредствено след това.
При
това положение, съдът давя вяра на показанията на свидетелите К. и Б., че към
момента на проверката автомобилът, собственост на жалбоподателя, е бил
управляван от И. Г.. Няма основания да се счита, че свидетелите проявяват
пристрастност. Показанията са логични и непротиворечиви в съществената си част-
автомобилът е бил в движение, управляван от провереното от тях лице.
Противоречията, относно посоката на движение на полицейската кола, се дължат на
естеството на работа на свидетелите и изминалия период от време.
Заповедта е съобразена и с целта на закона при определяне срока на
ПАМ. Административният орган е приложил марката в минималния срок, предвиден с
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б"а" ЗДвП, отчитайки степента на
обществена опасност на деянието.
Наложената мярка е такава, за реализиране
на административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата
на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност винаги, когато тези условия са налице.
По изложените съображения,
съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороците, регламентирани с
нормата на чл. 146 АПК, които да предпоставят отмяна.
Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и
чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.П.В., ЕГН **********,
с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 19-0769-000835/15.04.2019г., издадена от В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР
Бургас, сектор „ПП“, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на И.П.В.
е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на
регистрацията на ППС Фолксваген, рег.№ А8508АН за срок от шест месеца.".
Решението не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ: