№ 7569
гр. София, 14.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110107014 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. В. В. с ЕГН ********** с адрес
АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано
от Д. М. М. срещу „ФИРМА” АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС представлявано от В. Г С, с която се моли съда да:
-прогласи нищожността на клаузата предвидена в чл. 10 от Договор за паричен
заем № 000000 сключен между ищеца и „ФИРМА” АД, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 126.00 лева и
- осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв. /частичен иск от
общо 126 лв./ представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
№ 000000, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в
съда/09.02.2023 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че 01.07.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит от разстояние № 000000, като те са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер
на 400.00 лева, като кредитът следва да бъде погасен на три месечни вноски. В приложение
№ 1 към Договора е посочено, че размерът на годишната лихва е – 41.00%, а размерът на
годишния процент на разходите е 49.65%, а размерът на общата сума, която следва да върне
г-н В. е 427.64 лева.
В чл. 10 от процесния договор било уговорено, че кредитополучателят дължи
неустойка с обезщетителен хараткер, в случай, че не предостави обезпечение съгласно реда
и условията на чл. 20 от Договора. Неустойката е в размер на 4.20 лв. /четири лв. и 20 ст./
плюс 0,350% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,350% от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В чл. 20 е
уговорено, че в срок до три дни от сключване на договора кредитополучателя следва да
предостави поръчител, физическо лице, с брутен доход поне 1400 лв. и др.
Съгласно погасителния план, на ищеца била начислена месечна неустойка в размер на
42 лв. или общо 126 лв., тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска става
184.55 лв. вместо 142.55 лв., а общата сума което следва да бъде заплатена по договора е в
1
размер на 553.64 лева.
Твърди се, че уговорената клауза за неустойка в чл. 10 от Договор за паричен заем, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. З от ЗЗД/ и поради това,
че е уговорена при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22,
както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Поддържа се, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения
максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Видно от
представения погасителен план, възнаградителната лихва в размер на 41 % за срока на
договора се равнява на 27.64 лв., а неустойката в размер на 126 лв. е над пет пъти по -
голяма от нея или в размер на около 200%, с което реалният ГПР става близо 240%
Сочи се, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на
заетата сума. Видно и от размера същата е в размер на почти 50% от предоставения заем,
без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил
кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е
предоставено обезпечението.
Поддържа се, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се
приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата
неустоечна клауза. Сочи се, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР,
както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне
ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението
по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който исковите претенции се оспорват по основание и размер.
Не се спори, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
000000/01.07.2022 г., както и че отпуснатата му сума в размер на 400.00 лева четиристотин
лева) е била изцяло усвоена.
Сочи се, че уговореният размер на неустойката е изцяло съобразен със законовите
изисквания и е изчислен съгласно условията на договора. Освен това договорената
неустойка не води до неравноправие на страните, защото чрез нея кредиторът обезпечава и
гарантира своето вземане, без да поставя в неравноправно положение кредитополучателя,
който като страна по договора е изразил своята воля за съгласие и се задължава да върне
съответната сума.
Поддържа се, че не е приложима разпоредбата на чл. 22 ЗПК, доколкото там е
предвидено, че кумулативно следва да не бъдат спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, за да бъде един договор за потребителски
кредит недействителен, което не е налице.
Твърди се, че нищожност на една клауза не повлича след себе си нищожност на целия
договор - чл. 26 ЗЗД. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на заетата сума.
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния
иск като се претендира ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 126 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски
кредит № 000000, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на
исковата молба в съда/09.02.2023 г./ до окончателното й изплащане.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил
сключен Договор за паричен заем № 000000, по който ищецът е усвоил напълно отпуснатата
му сума в размер на 400 лева, както и ще същият е изплатил по договора суми в общ размер
от 563 лева/ в т.ч. и сума в размер на 126 лева за погасяване на неустойка/.
Приложен по делото е и препис от Договор за паричен заем № 000000/01.07.2022 г.
Видо от същия е отпуснат потребителски кредит за текущо потребление в размер на 400.00
лева със срок на погасяване 3 месеца. Усвоеният размер на предоставения кредит се
олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00% (четиридесет и един
процента). Лихвеният процент на ден се равнява на 0.1138 %. Годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита е 49,65%
Съгласно чл. 20, ал. 2 кредитополучателят се задължава, в срок от 3 (три) работни дни
от сключването на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице,
одобрено от кредитора. Физическото лице – поръчител следва да отговаря на описаните в
чл. 20 ал. 3 изисквания, като кредиторът не може да откаже необосновано одобрение на
физическо лице, което отговаря на тези условия. Поръчител може да бъде дееспособно
физическо лице, което поема задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за
потребителски кредит, при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и
договорите. Поръчителят следва да отговаря кумулативно на следните изисквания: 1.
физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв; 2. работещо по трудов договор, с
най–малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции
в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4. да не е страна по договор за
кредит сключен с „ФИРМА“ АД.
Съгласно чл.10. кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в
случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от
договора. Неустойката е в размер на 4,20 лева (четири лева и двадесет стотинки) плюс
0,350% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,350% от усвоения размер
на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори.
В случая в чл. 10. само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за
задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са
кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е
обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да
отговаря на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за висок
осигурителен доход, да не е заемател по друг договор, да няма лоша кредитна история.
Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчител, въобще препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама
такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно
дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение. Налага се извод, че задължението по чл.20 от договора всъщност не дава
възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като е неизпълнимо.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
3
както и предвид размера от 126 лева на база целия размер на заемната сума – 400 лева,
СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо
тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.
В допълнение следва да се посочи, че така и самият договор за заем противоречи на
част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи
размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е
включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за
кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е реално записания, а следва да
е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 126 лева, формално уговорено като
неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 126 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР надвишава законовия максимум- 50 %, /чл.19, ал.4 ЗПК/,
като в процесния случай, изчислен по реда на чл. 162 ГПК от съда, чрез използване на
calculator.bg е в размер на 1508.28 %
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 400 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата за уговорената неустойка,
представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът
изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10,
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17,
EU:C:2019:250/.
Както без посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 400 лева, като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
4
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай се установява, че ищеца е заплатил в полза на ответника сумата от
общо 563 лв., отвесна от ответника както следва: неустойка за неосигурено обезпечение 126
лв., договорна лихва 27.64 лв., главница 400.00 лв. и мораторна лихва 8.52 лева.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването
на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да
доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е
извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за
даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му
дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./
Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
400 -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, договор за
потребителски кредит № 000000.
Въз основа на горния извод на съда сумата от 163 лева е заплатена от заемателя без
основание. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването,
а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това
основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание./ в т.см. Решение № 227 от
22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 163 лева е платена при начална липса на основание
и иска за връщане на тази сума е основателен. В процесния случай ищецът претендира
връщане на по-малка сума - 126 лева, като не се търси обратно платената също недължимо
договорна и мораторна лихва по недействителния договор за кредит. С оглед
диспозитивното начало съдът е ограничен до размера на исковата претенция и следва да
уважи иска за по-малката сума- тази от 126 лева.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска – 09.02.2023 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 100 лева държавна. Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на общо 960
лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Е. В. В. с ЕГН ********** с адрес АДРЕС срещу
„ФИРМА” АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, нищожността на клаузата предвидена в чл. 10 от
Договор за паричен заем № 000000 сключен между ищеца и „ФИРМА” АД на 01.07.2022
г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 126.00 лева.
5
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на Е. В. В. с ЕГН ********** с адрес АДРЕС, на основание чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗЗД и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 126 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № 000000 от
01.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 126 лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба /09.02.2022 г./ до окончателното й изплащане както и сума в
размер на 100 лева- съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Д. М. М., ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6