РЕШЕНИЕ
№ 379
23.11.2018г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 06.11.2018г., в следния състав :
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я Симона Кирилова
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 539 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба от „Вива Прим“ЕООД
срещу Решение № 813 от 12.07.2018г., постановено по гр. д. № 1972/2018г. по описа
на Пернишки районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя в качеството на цесионер, иск по чл. 415 ГПК за установяване на
вземане за цена на потребена далекосъобщителна услуга.
В жалбата се твърди, че с отхвърлителния диспозитив е
отхвърлен иск по чл. 92 ЗЗД за неустойка в размер на 157,52 лева и за неплатени
лизингови вноски в размер на 94,98 лева по Договор за далекосъобщителна услуга между
жалбоподателя и З.В.К.. Твърди се, че за тези суми било направено изменение на
иска от установителен в осъдителен, което неправилно не било прието от ПРС.
Твърди се неправилност на решението поради процесуални
нарушения и необоснованост. Твърди се, че изводите на съда за недопустимост на
неговото произнасяне за тези суми били неправилни, поради предприетото
изменение на иска. Посочва, че не му е било указвано да конкретизира за какво е
задължението посочено във фактурата като баланс от предходни периоди, неустойка
и лизингови вноски, но това било направено.
Иска се отмяна на решението в посочените части и
уважаване на исковете за тези суми.
Постъпил е отговор на жалбата, който не се отнася до
въведените с нея оплаквания, а съдържа съображения за липса на парични
средства.
ПОС след преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства намира, че в обжалваната си
част решението валидно, но е недопустимо по следните съображения:
Първоначалната искова молба е била нередовна, което не
е било констатирано от ПРС, а е трябвало.
С исковата молба е предявен иск по чл. 415 ГПК за
сумата посочена в заповедното производство 434,74 лева. В заповедното
производство основанието за вземането в размер на тази сума е посочено като
цена на предоставена, но неплатена далекосъобщителна услуга.
В исковата молба вече е посочено, че в тази сума освен
цената на услугата е включено и обезщетение за предсрочно прекратяване на
договора под формата на неустойка за пропуснати ползи (стр. 2, абз. 6 и 7 от
исковата молба). В петитума също е поискано да се установи, че цялата сума от 434,74
представлява главница за неплатена съобщителна услуга „и“ обезщетение за
неизпълнение (неустойка). Тоест твърдят се и се иска произнасяне по две
вземания с отделни основания (едното е за възнаграждението по договора за
услуга, а другото за вредите (пропуснатите ползи) от неговото предсрочно
прекратяване. Тоест имаме два иска, но без да е конкретизиран всеки от тях като
размер в рамките на общата сума и без да е обоснован интерес от установителния
иск за неустойка след като в заповедното производство не е заявено като
основание на част от вземането предсрочното прекратяване и произтичащата от
него отговорност за пропуснати ползи под формата на неустойка.
С молбата си депозирана на 28.06.2018г. ищецът е
посочил, че вземането за цената на услугата е в размер на 162,58 лева и е
изложил петитум за установяване на дължимост именно на тази сума. Посочил е и
размера на вземането си за неустойка и е заявил още едно вземане- за лизингови
вноски, което не е фигурирало в делото до тази молба.
ПРС е приел твърдяната в тази молба нейна квалификация
по чл. 214 ГПК, но всъщност тя само отчасти е за изменение на иска - само в
частта, касаеща вземанията за лизингови вноски, в която представлява въвеждане
на ново основание за част от сумата по заповедта и в частта касаеща вида на
иска за неустойка.
В останалата си част тя има характера на молба за
отстраняване на нередовности (конкретизация на размера на установителния иск в
рамките на общата сума), а поправката на исковата молба е възможна и без
указания на съда и не е изменение на
иска, независимо, че съдът не давал указания и независимо от посочването в нея,
че се иска изменение на иска. Съдът е този който трябва да определи правилната
правна квалификация на изявленията на страните.
Когато се отстранят нередовности исковата молба се
счита за подадена с новото си съдържание от датата на нейното депозиране, което
в конкретния случай означава, че иск по чл. 415 ГПК за цената на услугата
изначално се счита предявен само за тези 162, 58 лева, посочени в
молбата-уточнение.
Следователно ПРС е трябвало да прекрати производството
по установителния иск за разликата над сумата от 162,58 лева.
Вместо това ПРС е продължил разглеждането на делото и
се произнесъл по същество с отхвърляне на иска за цена на далекосъобщителна
услуга над сумата от 162,58 лева, а иск над тази сума няма с оглед изложеното
по горе. По този начин се е произнесъл свръх петитум и решението в тази
обжалвана част е недопустимо като следва да се обезсили, производството
прекрати и се обезсили в съответната част и заповедта за изпълнение.
Предвид недопустимостта на решението не следва да се
обсъждат доводите за неправилност изложени в жалбата.
В останалата си част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Следва да се добави, че заповедния съд трябва да
съобрази, че иск за мораторна лихва в размер на 126,79 лева присъдена със
Заповедта за изпълнение не е бил предявен и в тази част заповедта подлежи на
обезсилване.
На жалбоподателя следва да се присъди платената
държавна такса за въззивното дело. Не е посочен размер на търсения адвокатски
хонорар и няма доказателства за платен адвокатски хонорар и следователно такъв
не се присъжда.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ
:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 813 от 12.07.2018г., постановено
по гр. д. № 1972/2018г. по описа на Пернишки районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С
КОЯТО е отхвърлен за разликата над 162,58 лева до 434,74 лева (тоест за сумата
от 272,16 ) предявеният от „Вива Прим“ЕООД с ЕИК ********* (в качеството на
цесионер) срещу З.В.К. с ЕГН ********** иск по чл. 415 ГПК за установяване на
вземане за цена на потребена от З.К. далекосъобщителна услуга по договор с „БТК“АД
от 09.05.2013г., за която сума е била издадена Заповед за изпълнение N. 525/30.01.2018г. по ч.гр.д. 655/2018г. на ПРС КАТО
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение N. 525/30.01.2018г., издадена по ч.гр.д. 655/2018г. на
ПРС В ЧАСТТА, с която е разпоредено на З.В.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Вива Прим“ЕООД с ЕИК ********* сумата от 272,16 лева, представляващата
разликата между сумата от 162,58 лева, за която има предявен иск по чл. 415 ГПК
и пълния размер от 434,74 лева присъден със заповедта КАТО ПРЕКРАТЯВА В ТАЗИ ЧАСТ
ч.гр.д. 655/2018г. по описа на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА З.В.К. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Вива Прим“ЕООД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“81, вх. В, ет.8
25,00 лева държавна такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове: 1. 2.