№ 11458
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110170526 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Н. А. срещу ****, с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищцата за
следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 24.02.2014 г. по ч. гр. д. №
8807/2015 г. по описа на СРС, 55 състав, и се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ ****, а
именно: 1 130.77 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта от 16.05.2008 г.,
ведно със законната лихва от 18.02.2014 г. до изплащане на вземането; 922.80 лв. –
договорна лихва за периода от 07.05.2009 г. до 17.02.2014 г.; 214.23 лв. – наказателна лихва
за периода от 07.05.2009 г. до 17.02.2014 г.; 294.99 лв. – разноски по делото. Претендират се
разноските по делото.
Ищцата твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение и въз основа на него по молба от 18.03.2014 г. на първоначалния взискател е
образувано изпълнителното дело при ЧСИ Якимов, по което през 2018 г. като взискател е
конституирано ответното дружество. Релевира възражение за погасяване на вземанията по
изпълнителния лист по давност. Сочи, че след изпращане на запорни съобщения на
30.08.2017 г. не са извършвани действия, годни да прекъснат погасителната давност, поради
което и въпреки спирането й по време на извънредното положение тя е изтекла на
07.11.2022 г. Счита, че направените след 30.08.2017 г. искания на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника не са прекъснали давността, щом
съдебният изпълнител не е предприел изпълнителните действия.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че
предвид датата на образуване на изпълнителното дело не е текла погасителна давност до
26.06.2015 г., а след това са искани и извършвани множество изпълнителни действия, които
са я прекъсвали, включително е имало постъпления на парични суми от наложени запори.
Счита, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ е достатъчно за
прекъсване на давността независимо дали съдебният изпълнител е предприел действия и
1
дали те са дали резултат. Изтъква, че за времето на извънредното положение давността е
била спряна. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение срещу
ищеца поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е издаден
изпълнителен лист.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Последното в
случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или
прекъсване на погасителната давност.
В случая по делото се установява, че срещу ищеца се води изп. д. № **** по описа на
ЧСИ ****, с рег. № ****, с район на действие СГС, въз основа на изпълнителен лист от
24.02.2014 г. за процесните вземания, издаден по ч. гр. д. № 8807/2014 г. по описа на СРС,
55 състав. Видно е от изпълнителния лист, че той е издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Заповедта е връчена на ищеца заедно с поканата за
доброволно изпълнение по реда на чл. 47 ГПК /в ред., доп. с ДВ, бр. 42/2009 г./ на
постоянния и на настоящия адрес на длъжника, като съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК тя се счита
връчена на 18.06.2014 г. Страните не спорят, че не е провеждано исково производство по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. че заповедта е влязла в законна сила.
Изпълнителният лист е издаден в полза на ****, но в хода на изпълнителното
производство вземанията срещу ищеца са прехвърлени на ответника и той е конституиран
като взискател по делото на 20.02.2018 г.
Предвид наличието на изпълнителен лист в полза на ответника за процесните суми,
издаден въз основа на влязла в законна сила заповед по чл. 417 ГПК, и с оглед релевираното
с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са
процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на
задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които
са предмет на изпълнително производство, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е
приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът
има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.
Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност. В тази
връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на
ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.
117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така
както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение,
поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
2
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила
заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“.
В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е
прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за
процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на
новата давност е 5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са
установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е задължителна за всички съдилища,
учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл.
297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите,
когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.
Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС
„Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.
В случая въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ
****, с рег. № **** в КЧСИ, с район на действие СГС. То е заведено преди приемането на
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от което следва, че
давността за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече от 26.06.2015 г., което
прави безпредметно обсъждането на извършените преди това изпълнителни действия за
преценка основателността на исковете.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която: „Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е прието следното: „В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено и че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
3
което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да
се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи
динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни
способи.
В случая от 26.06.2015 г. нататък давността е прекъсвана, както следва : с насочването
на изпълнението чрез искането на взискателя от 24.02.2016 г. за налагане на запор върху
движими вещи и трудово възнаграждение на длъжника и на възбрана върху недвижим имот
/л. 83 от изпълнителното дело/, въз основа на което съдебният изпълнител с Разпореждане от
29.03.2016 г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение, получавано от **** /л. 89 от
изпълнителното дело/, за което е съставено запорно съобщение от 29.03.2016 г., както и с
постъпленията на парични суми по изпълнителното дело въз основа на този запор на
14.06.2016 г., 22.07.2016 г., 02.09.2016 г., 28.09.2016 г. и 26.10.2016 г.; с налагането на
21.11.2016 г. на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от **** /л.
129 от изпълнителното дело/, за което е съставено запорно съобщение на 22.11.2016 г., както
и с постъпленията на парични суми по изпълнителното дело въз основа на този запор на
07.12.2016 г. и на 11.01.2017 г.; с насочването на изпълнението чрез искането на взискателя
от 27.07.2017 г. за налагане на запор върху движими вещи и банкови сметки на длъжника и
на възбрана върху негови недвижими имоти /л. 144 от изпълнителното дело/, въз основа на
което с Разпореждане от 21.08.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху
банковите сметки на длъжника в ****, **** и ****, за което са съставени запорни
съобщения на 25.08.2017 г.; с насочването на изпълнението чрез искането на взискателя от
11.06.2019 г. за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в **** /л. 189 от
изпълнителното дело/; с насочването на изпълнението чрез искането на взискателя от
20.06.2019 г. за налагане на запор върху банкови сметки и сейфове на длъжника /л. 187 от
изпълнителното дело/.
Съдът намира, че с всеки от наложените запори върху вземания на длъжника давността
е прекъсвана, защото налагането на запор в изпълнително производство съставлява
насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва
давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –
длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера. Обстоятелството дали
наложените запори са постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на
давността. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017 г. по тълк. д.
№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК: „Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата,
при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор,
но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на
взискателя“, а в мотивите е прието следното: „Запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в
закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не... От значение за
определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния
изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици“.
В случая в резултат на два от наложените запори – тези върху трудовото
възнаграждение, получавано от **** и от ****, по изпълнителното дело са постъпвали
парични суми от третото задължено лице. Съдът намира, че всяко постъпление на суми в
резултат на изпълнителни действия, изграждащи изпълнителния способ, е реализиране на
изпълнителния способ и прекъсва погасителната давност. За взискателя при такава хипотеза
4
не съществува необходимост да предприема други изпълнителни действия, защото вече
предприетите такива водят до удовлетворяване вземанията му. Всяко постъпление е
реализиране на способа и има за последица поддържането на висящността на изпълнителния
процес и съответно е факт, който прекъсва погасителната давност. Поддържането на
висящността на изпълнителния процес по горепосочения начин обосновава извод, че
взискателят е предприемал активно поведение от естество да прекъсне погасителната
давност. Да се приеме, че въпреки периодичните плащания по изпълнителното дело от трето
лице в изпълнение на наложения запор взискателят следва през периода на тези плащания
да предприема други изпълнителни действия, за да прекъсне погасителната давност, би било
в противоречие с принципите, на които е изграден институтът на погасителната давност.
Той е неблагоприятна последица от бездействието на кредитора за събиране на вземането
му, което съдът приема, че не е налице тогава, когато вследствие на предприето действие по
изпълнителното дело постъпват средства за удовлетворяване на вземанията на кредитора.
На следващо място, исканията за налагане на запори и възбрана са изпълнителни
действия независимо дали съдебният изпълнител е предприел действия за осъществяването
им, защото за прекъсването на давността е достатъчно изпълнителните действия да са
поискани от взискателя и по причини, независещи от неговата воля, какъвто именно е
настоящият случай, да не са били осъществени. Ето защо съдът приема, че давността е
прекъсната и с исканията на взискателя от 11.06.2019 г. и от 20.06.2019 г.
Без значение е дали горепосочените изпълнителни действия са поискани и извършени
преди или след изтичане на повече от 2 години от предходното изпълнително действие,
годно да прекъсне давността. В тази връзка съдът съобрази дадените с Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, разяснения: „Перемпцията
е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.“. Предвид изложеното при преценката дали
е изтекла погасителната давност за вземанията съдът счита за ирелевантно дали
изпълнителните действия са поискани, респ. предприети, след прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото те при всички случаи
следва да бъдат зачетени.
На следващо място, следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
5
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата
на закона.
Съобразявайки установените по делото спиране и прекъсвания на давността, съдът
намира, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист не е
изтекла, поради което предявените отрицателни установителни искове са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 24.02.2014 г. по ч.
гр. д. № 8807/2015 г. по описа на СРС, 55 състав, и се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ
****, а именно: 1 130.77 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта от
16.05.2008 г., ведно със законната лихва от 18.02.2014 г. до изплащане на вземането; 922.80
лв. – договорна лихва за периода от 07.05.2009 г. до 17.02.2014 г.; 214.23 лв. – наказателна
лихва за периода от 07.05.2009 г. до 17.02.2014 г.; 294.99 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК сумата от 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6