№ 32
гр. Кюстендил, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20241500200039 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИАКОРНФС/.
На 23.01.2024 г. в Окръжен съд- Кюстендил е постъпило искане,
придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета, постановено на 12.12.2019 г. по дело ВН-ND/03/216000059032/21,
Bezirkshauptmannschaft Gussing- Областната администрация Г, Р.А. (издаваща
държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции -
задължение за заплащане на 70 € по отношение на българската гражданка М.
Б., с постоянен адрес гр. Д., К.о., ул. „Ц.А
На Б. е наложена посочената финансова санкция за нарушение на
разпоредбите за движение на пътищата, квалифицирани като нарушения на
§52 от Австрийския правилник за движението по пътищата. Представено е и
самото решение на немски език. В писмото се моли да бъдат упражнени
правомощията по споменатия закон, т. е. да се допусне признаване
изпълнението на решението.
Санкционираното лице М. Б. не се явява пред окръжния съд,
редовно призована, но е представила банково извлечение, от което се
установява, че е внесла по сметка на ТД на НАП сумата от 136, 91 лева,
представляваща равностойността на санкцията от 70 евро. В писмена молба
моли прекратяване на делото поради изпълнение.
Представителят на КнОП изразява становище за основателност на
1
искането.
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и
възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на
чл. 35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32
във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна
следното:
На 23.01.2024 г. в Кюстендилския окръжен съд е постъпило
удостоверение по чл.4 от посочения закон за признаване и изпълнение на
решение от 01.12.2021 г. по дело ВН-GS/03226000081435/22, постановено от
компетентен орган на Р.А. (издаваща държава по смисъла на закона) за
налагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 70 € за
извършено на 20.07.2022 г. в 12:04 нарушение. На тази дата Б. е управлявала
автомобил с регистрационен номер Кн 5544 ВС с превишена скорост от 17
км/ ч при разрешена максимална скорост от 80 км/ч. в населено място
Grobhofleinq A3q Str KM 35,510 По този начин тя е нарушила §52 и §99 от
Австрийския правилник за движение по пътищата.
Представено е наказателно разпореждане на немски език, от което
се установяват посочените по- горе обстоятелства.
Издалият решението орган е Bezirkshauptmannschaft Gussing -
Областната администрация Г, Р.А. и представлява решение на несъдебен
орган в издаващата държава. М. Б. е българска гражданка и обичайно
пребивава в изпълняващата държава по смисъла на закона, т.е. Република
България. Решението е било постановено на 24.04.2023 г., връчено лично на
лицето на 06.01.2021 г., а е влязло в сила на 13.05.2023 г. Паричната сума,
наложена с решението, е общо 70 € и това е общият размер на финансовата
санкция. Нарушението е за нарушаване на забрана за движение в населено
място със скорост над максимално допустимата, с което са нарушени
разпоредбите за движение по пътищата. Издаващата държава е потвърдила
възможността, че съответното лице е имало възможност да отнесе въпроса до
съда по наказателни дела. Потвърдено е, че в изпълняващата държава могат
да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, ако решението за
плащане на финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или може да
бъде изпълнено само частично.
Според т.2, б.”б” от удостоверението производството по налагане на
парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от
несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
нейния национален закон.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения
закон, компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за
налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на
лицето, т. е Кюстендилският окръжен съд. Решението за изпълнение на
наложената финансова санкция е изпратено директно до компетентния орган
на основание чл.6, ал. 1 от закона от изпълняващата държава.
2
Правилата за признаване на този род решения са уредени от чл. 32 от
Закона, който препраща към чл. 16 ал.1-8 от него. И двете посочени норми
препращат към субсидиарно приложение на НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на
преведеното надлежно на български език съд решение безспорно се
установява, че българската гражданка М. Б. е санкционирана с влязъл в сила
в Р.А. акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за нарушение
във връзка с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се
касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като е издаден от несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и
финансовата санкция е постановена по повод извършено административно
нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл
липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване
и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.
Актът на несъдебния орган по чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е
придружен с удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон,
както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От
приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във
връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае
административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
(поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този
случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за
отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл. 35,
ал. 1, т.1-8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 съответства на постановеното
решение по съдържание. Не са налице данни за постановено и приведено в
изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата
държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице
изтекла давност по българското законодателство и административното
нарушение, извършено в Австрия, не е подсъдно на български съд. Липсва
имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно
производство за такива деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка
от 70 €. Деянието съставлява административно нарушение и по българското
законодателство – по Закона за движение по пътищата. Решението е
постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна
отговорност. От съдържанието на удостоверението и на решението е видно,
че производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно
правото си да обжалва решението и следователно факултативното основание
за отказ по чл.35, т.9 от Закона не е налице. Не е налице и основание за отказ
по т.10 от същия закон– засегнатото лице не се е явило лично, но в
удостоверението изрично е посочено, че е било уведомено за правото на
обжалване, т.е. изпълнено е от издаващата държава условието на чл.35, т.10,
б.”в” от Закона, а наличието на едно от трите условия води до отпадане на
основанието за отказ по т.10.
3
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл. 30, ал.
1 и 2 от Закона за признаване на процесното решение. Не са налице
основания по чл. 32, ал. 2 от Закона за намаляване размера на финансовата
санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал. 8 от Закона съдът определи
размера на паричното задължение в левова равностойност според
съотношението €-български лев към момента на извършване на извършване
на нарушението. Размерът на наложената с решението парична санкция от 70
€, чиято левова равностойност е в размер на 136, 91 лева. Посочената
равностойност е съобразена с фиксирания курс на €то към лева към датата на
постановяване на решението.
Същевременно окръжният съд констатира, че са представени
доказателства от М. Б. по чл.33 от закона за пълно изпълнение на наложената
санкция. Видно от приложеното писмено извлечение от Интернешънъл „Асет
Банк“- Кюстендил е, че на датата 27.02.2024г. М. Б. е внесла дължимата сума
по сметка на ТД на НАП- Кюстендил. Задължението й следователно е
изпълнено, поради което на осн.17 от същия закон съдът следва да направи
пълно приспадане на равностойността изпълненото общо задължение.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32 във вр. с чл.17 от
ЗаПИИРКОРНФС, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за прилагане на финансови санкции във
връзка с прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции от дело от 01.12.2021 г., постановено по ВН-GS/03226000081435/22,
Bezirkshauptmannschaft Gussing- Областната администрация Г, Р.А.
(издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции -
задължение за заплащане на 70 € по отношение на българската гражданка М.
Г. Б., с постоянен адрес гр.Д., К.о., ул. Ц.А. за нарушение на разпоредбите за
движение на пътищата- извършено на 20.07.2022 г. в 12:04 часа нарушение-
управление на автомобил с регистрационен номер Кн0889ЕЕ с превишена
скорост от 17 км/ ч при разрешена максимална скорост от 80 км/ч. в населено
място Grobhoflein, A3, Str KM 35q510, квалифицирано като нарушение на §52
и §99 от Австрийския правилник за движение по пътищата.
ПРИСПАДА изцяло равностойността на изпълнената част от
общото задължение в размер на 70 €, в левова равностойност 136, 91 лева.
На осн. чл.42, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС ПОСТАНОВЯВА сумата,
представляваща наложената глоба, да остане в приход на бюджета на
Република България като изпълняваща държава.
Решението ДА НЕ СЕ ИЗПРАЩА на Национална агенция за
приходите за изпълнение с оглед на пълното изпълнение.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми незабавно органа,
постановил решението, с изпращане на съответния формуляр за
постановеното решение на посочения в удостоверението по чл.4 адрес, както
и на посочения имейл- адрес в б. „в” на Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
Издаващият орган следва да се уведоми и за приключване на
4
изпълнението на решението.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС копие от уведомлението да
се изпрати незабавно на Министерство на правосъдието на Република
България.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок, считано от
днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5