О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /11.02.2021 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 11.02.2021 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 323/2020 г. по описа на РС - Провадия, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 2748/19.06.2020
г. и уточнителна молба вх. № 2966/29.06.2020 г., подадена от Д.А.М. ***, с която е предявен положителен
установителен иск за собственост върху недвижим имот с правна квалификация чл.
124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
В срока по чл. 131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и на
основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства, както и да изготви проект за доклад по делото.
Съдът на
основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ищеца:
Ищецът твърди, че през 1997 година е закупил имот в
село Сладка вода, а именно: изоставена
орна земя с площ 3062 квадратни метра, местност
„Чаирите“, трайно предназначение
на земята земеделска, категория четвърта, с индентификатор 67129.13.32 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Сладка вода, община Дългопол, одобрени със Заповед
РД-18-255/30.01.2018 г. на изп. директор на АГКК,
номер по предходен план 013032,
при граници: имоти с индентификатори - 67129.13.31;
67129.13.33; 67129.25.2; 67129.25.1; 67129.13.24; 67129.13.25. Тъй като наследниците били много
и трябвало да се свърже с всички тях, ищецът се уговорил устно, без
предварителен договор, с един от тях - Иван Добрев Иванов, на когото платил
цената, и започнали с него да издирват останалите наследници.
Посочва, че през месец декември 2019 г. се
опитали да се снабдят със скица на имота и да извършат покупко - продажба, но
отивайки в Общинска служба „Земеделие” гр. Дългопол установили, че за имота има съставен акт за частна общинска собственост. Това много ги
учудило,
тъй като имотът си имал собственик - дядото на Иван Добрев Иванов, а в момента
се водел общински.
Твърди, че от 1997 г. той и семейството му непрекъснато
владеели, обработвали и стопанисвали имота като собствен и никой не е имал
претенции към владението и стопанисването на имота. Тъй като бил земеделски
производител го обработвал и засявал с пролетни и есенни зърнени култури като
ги редувал съгласно сеитбообращението.
Излага, че в настоящия случай
правният му интерес произтичал от обстоятелството, че Община Дългопол е вписала
в регистрите си имота му като „земя частна общинска собственост” и с това
вписване препятствала правата му на собственик.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Община Дългопол, че ищецът е собственик на основание давностно
владение на процесния недвижим имот.
Съдът, на основание ч. 145, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с
препис за ответника да конкретизира твърденията си, като: посочи лицето или
лицата, на които е принадлежало правото на собственост върху процесния имот към
момента на установяване на владението от ищеца и на какво правно основание /предвид
неконкретизираните и неясни твърдения в исковата молба, че ищецът наплатил
имота на Иван Добрев Иванов и започнали да издирват останалите наследници, и
същевременно, че имотът си имал собственик – дядото на Иван Добрев Иванов, а в
момента се водел общински/; да уточни дали
владението върху процесния имот му е било предадено през 1997 година от продавача
Иван Добрев Иванов по силата на устна уговорка между
него и ищеца и дали продавачът е от
кръга на наследниците на собственика на имота; кога е била заплатена на
продавача от ищеца уговорената продажна цена на имота; притежава ли ищецът
документ за платената продажна цена; да уточни дали при опита му да се снабди
със скица за имота през месец декември 2019 г., издаването на такава му е било
отказано, от кого и на какво основание; да уточни твърдението, че през месец
декември 2019 г. се опитали да се снабдят със скица за имота и да извършат
покупко – продажба, доколкото не става ясно дали се твърди, че предприетите от
страна на ищеца действия са били с цел нотариално оформяне на сделката от 1997
г. за покупко – продажба на процесния имот или с цел самият той да продаде имота.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява
становище единствено за процесуална недопустимост на предявената искова
претенция по отношение на ответника – Община Дългопол, предвид липсата на правен интерес от предявяването ѝ.
Излага, че по правило при установителните искове наличието на правен
интерес от предявяването им е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
тяхната допустимост. Според ответника, когато е
избрана форма на защита чрез предявен установителен иск за собственост на
недвижим имот, правен интерес от търсената с иска защита е налице, когато
ответникът оспорва иска, отричайки претендираното от ищеца право, а с оглед
изложената в исковата молба фактология, счита, че нуждаещо се от защита право на собственост между очертаните с исковата молба страни липсва. Това било така с оглед на факта, че както към момента на влизане в
сила на ЗСПЗЗ, така и към настоящият момент процесният
имот не бил общинска собственост, за същия нямало
съставен АОС
и Община Дългопол нямала претенции към имота, визиран в исковата
молба.
Твърди, че процесният имот - Изоставена орна земя с площ от 3062 кв.м.,
находящ се в община Дългопол, село Сладка вода, местност „Чеирите“, с
идентификатор 67129.13.32 и номер по предходен план 013032 бил част от имотите,
по отношение на които били допуснати непълноти и грешки при регистрирането им
като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като същият имот с номер по предходен план
013032 бил включен в Приложение 1 към раздел II, т. 1 от
протоколно решение № 2 от 26.01.2009 г., видно oт което имотът бил частна собственост.
Твърди също, че с поведението си Община Дългопол не е давала повод за образуване на настоящото производство, поради което
моли съда да остави без разглеждане като процесуално недопустим така предявения иск за признаване за установено по
отношение на Община Дългопол, че ищецът е собственик на посочения в исковата молба
имот, поради липса на правен интерес от предявяването му и да прекрати производството по образуваното гр. д. № 323/2020 г.
Претендира разноски.
Съдът, по възражението на ответника относно допустимостта на предявения
иск, намира следното:
Наличието на правен интерес от установяването е процесуална предпоставка за
допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни, изрично
предвидена в текста на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за
собственост на недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендирано
от ищеца право,
като самото извънсъдебно оспорване легитимира процесуално надлежната страна.
Щом ищецът твърди, че в негова полза съществува право, подлежащо на съдебно
осъществяване, е налице интерес от предявения иск -интересът
от защита произтича от естеството на търсената защита. За наличието на такъв
интерес съдът изхожда единствено от направените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения, а не от твърденията и възраженията на
ответника или от действителното правно положение, което може да е коренно
различно от изложеното в исковата молба. В
конкретния случай ищецът твърди в исковата молба, че още от 1997 година владее
процесния имот като свой собствен, като за същия ответната община е съставила
акт за частна общинска собственост и е вписала в регистрите си имота на ищеца
като „земя частна общинска
собственост”, с което вписване препятствала правата му на собственик.
Преценката за допустимост на
предявения иск предхожда преценката за неговата основателност. Тоест съдът е
длъжен след постъпване на искова молба и преди разглеждане по същество на
спора, да извърши проверка дали претенцията на ищеца е допустима,
ръководен единствено от наведените в исковата
молба твърдения - без да обсъжда представените към нея
доказателства. За целта, от обстоятелствената част на исковата молба следва да
се изведе наличието на абсолютните процесуални предпоставки - правен спор,
интерес от търсената защита, надлежност на страните в спорното право,
процесуална правоспособност и подведомственост на спора. В случай че
се установят всички тези предпоставки, искът е допустим. Разбира
се, проверка за допустимост може и трябва да бъде извършвана и
по всяко време, докато е висящо делото, тъй като за допустимостта на иска съдът
следи служебно. С оглед на това и предвид постъпилия отговор на исковата молба
на ищеца ще бъдат дадени и съответните указания.
Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и
такива, които не се нуждаят от доказване.
При
разпределение на доказателствената тежест:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5,
вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, указва на ищеца, че следва да докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес от търсената защита по отношение на лицето -
ответник, вкл. наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор,
като докаже фактите, от които то произтича, в т. ч. идентичността
на владения от него имот с имота, описан в
исковата молба, че
е придобил собствеността върху процесния имот на годно правно основание
/соченото в исковата молба/: давностно
владение - осъществявано спокойно, явно и несъмнено владение върху имота, с
намерение за своене, както и периода на владението с неговия начален и краен
момент, т. е. правопораждащите факти с оглед твърдяното придобивно основание; че
имотът е бил частна собственост към момента на установяване на владението от
ищеца, т.е. да установи, че имотът е принадлежал на друг субект на правото,
различен от ответната община; статута на имота, съобразно правния режим за този
имот; че за имота има съставен акт за общинска собственост, респ. че ответната
община е вписала в регистрите си имота като „земя частна общинска собственост”.
Съдът, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, указва на ответника, че следва да докаже наведеното с
отговора възражение, че процесният имот е част от имотите, по отношение на които били допуснати непълноти и грешки
при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като същият имот с
номер по предходен план 013032 бил включен в Приложение 1 към раздел II, т. 1 от
протоколно решение № 2 от 26.01.2009 г., според което имотът бил частна собственост; на доказване от ответника подлежат
фактите, които изключват
или погасяват спорното право.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва
на ищеца, че не сочи доказателства относно идентичността
на владения от него имот с имота, описан в
исковата молба; относно статута на имота, съобразно правния режим за този имот; че
имотът е бил частна собственост към момента на установяване на владението от
ищеца; относно титуляра /титулярите/ на правото на собственост и основанието за
това; относно осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобил
спорното право /доколкото в искането за допускане на гласни доказателствени
средства не са конкретизирани обстоятелствата, които ще се установяват с тях/; че за
имота има съставен акт за общинска собственост, респ. че ответната община е
вписала в регистрите си имота като „земя частна общинска собственост”.
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва на ответника, че не сочи
доказателства, че процесният имот е част от имотите, по отношение на които са били
допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ, че същият имот с номер по предходен план 013032 е бил включен в Приложение 1 към раздел II, т. 1 от протоколно решение № 2 от
26.01.2009 г., според което имотът бил частна собственост,
доколкото към представеното с отговора заверено копие от посоченото протоколно решение № 2 от 26.01.2009 г. е приложен
документ, номериран като лист 14, в който е обективирана таблица, наименована: „ С. СЛАДКА ВОДА,
ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ, ЕКАТТЕ 67129”, поради което от същия не може да се установи
дали представлява извлечение от Приложение 1 към раздел II, т. 1 от протоколно
решение № 2 от 26.01.2009 г., към което въпросното решение препраща и което
поради това се явява неразделна част от него.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане като
писмени доказателства представените с исковата молба и уточнителните молби писмени
документи, като допустими и относими към предмета на спора.
Следва да бъдат допуснати за приемане като
писмени доказателства представените с отговора писмени документи, като
допустими и относими към предмета на спора, с изключение на документа, приложен
към протоколно решение № 2 от
26.01.2009 г., номериран като лист 14, тъй като във вида, в който е представен не
се установява неговата относимост към предмета на спора.
По направеното от ищеца доказателствено искане за
допускане на гласни доказателствени средства съдът ще се произнесе в първото по
делото съдебно заседание след конкретизиране на обстоятелствата, които ще се
установяват чрез разпита на свидетелите.
Други доказателствени искания не са направени.
Следва да бъде насрочено открито съдебно
заседание за разглеждане на делото.
На страните
следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
На основание
чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към
медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността
да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните проекта за
доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с
писмена молба с препис за ответника да конкретизира твърденията си, като: посочи лицето или
лицата, на които е принадлежало правото на собственост върху процесния имот към
момента на установяване на владението от ищеца и на какво правно основание /предвид
неконкретизираните и неясни твърдения в исковата молба, че ищецът наплатил
имота на Иван Добрев Иванов и започнали да издирват останалите наследници, и
същевременно, че имотът си имал собственик – дядото на Иван Добрев Иванов, а в
момента се водел общински/; да уточни дали
владението върху процесния имот му е било предадено през 1997 година от
продавача Иван Добрев Иванов по силата на устна уговорка между
него и ищеца и дали продавачът е
от кръга на наследниците на собственика на имота; кога е била заплатена на
продавача от ищеца уговорената продажна цена на имота; притежава ли ищецът
документ за платената продажна цена; да уточни дали при опита му да се снабди
със скица за имота през месец декември 2019 г., издаването на такава му е било
отказано, от кого и на какво основание; да уточни твърдението, че през месец
декември 2019 г. се опитали да се снабдят със скица за имота и да извършат
покупко – продажба, доколкото не става ясно дали се твърди, че предприетите от
страна на ищеца действия са били с цел нотариално оформяне на сделката от 1997
г. за покупко – продажба на процесния имот или с цел самият той да продаде
имота. УКАЗВА на ищеца, че при
неизпълнение на дадените указания, производството по делото ще бъде оставено
без движение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно идентичността на владения от него имот с имота, описан в исковата молба; относно статута
на имота, съобразно правния режим за този имот; че имотът е бил частна
собственост към момента на установяване на владението от ищеца; относно
титуляра /титулярите/ на правото на собственост и основанието за това; относно осъществяването
на основанието, на което твърди, че е придобил спорното право /доколкото в
искането за допускане на гласни доказателствени средства не са конкретизирани
обстоятелствата, които ще се установяват с тях/; че за имота има съставен
акт за общинска собственост, респ. че ответната община е вписала в регистрите
си имота като „земя частна общинска собственост”.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че процесният имот е част от имотите, по отношение на които са били допуснати непълноти и
грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, че същият
имот с номер по предходен план 013032
е бил включен в Приложение 1 към
раздел II, т. 1 от протоколно решение № 2 от 26.01.2009 г., според което имотът бил частна собственост,
доколкото към представеното с отговора заверено копие от посоченото протоколно решение № 2 от 26.01.2009 г. е приложен
документ, номериран като лист 14, в който е обективирана таблица, наименована: „ С. СЛАДКА ВОДА,
ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ, ЕКАТТЕ 67129”, поради което от същия не може да се установи
дали представлява извлечение от Приложение 1 към раздел II, т. 1 от протоколно
решение № 2 от 26.01.2009 г., към което въпросното решение препраща и което
поради това се явява неразделна част от него.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и уточнителните молби документи
като писмени доказателства.
ДОПУСКА за приемане приложените към отговора на исковата молба документи като писмени
доказателства /с изключение на документа, приложен към протоколно решение № 2 от 26.01.2009 г., номериран като лист 14, в който е
обективирана таблица, наименована: „ С.
СЛАДКА ВОДА, ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ, ЕКАТТЕ 67129”/.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде приет като писмено доказателство по
делото документът, приложен към протоколно решение № 2 от 26.01.2009 г., номериран
като лист 14, в който е обективирана
таблица, наименована: „С. СЛАДКА ВОДА, ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ, ЕКАТТЕ 67129”/,
тъй като във вида, в който е представен, не се установява неговата относимост
към предмета на спора.
ОТЛАГА
произнасянето по направеното от ищеца доказателствено искане за
допускане на гласни доказателствени средства в първото по делото съдебно
заседание след конкретизиране на обстоятелствата, които ще се установяват чрез
разпита на свидетелите.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл.
146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК,
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по
делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към
Окръжен съд – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва
да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА,
като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред
съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако
не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА
на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 25.02.2021 г. от 10:15 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се връчи
на страните,, а на ищеца – и от отговора с приложенията, като им се УКАЗВА, че на основание
чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те могат да вземат становище по
изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото
по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: