№ 470
гр. Варна, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500415 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 1041/06.01.2023 г. , подадена от
Р. СТОЯВ Р. с ЕГН ********** , чрез процесуален представител адв. Е. E.,
срещу Решение № 3883/09.12.2022 г., постановено по гр.д. № 17786/2021 г. на
РС – Варна, 40-ти състав, В ЧАСТТА, в която Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” №33 и Р. С. Р. ЕГН ********** с
адрес ****, че съществува част от вземането, за което по ч.гр.д. №
14711/2021г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 5694/12.10.2021г., ДО РАЗМЕР на
следните суми:
347,85 лева, представляваща неплатен остатък от цената на консумирана
и незаплатена ВиК услуга, доставена до обект с адрес: ****, по партида с
1
абонатен номер ***** за периода от 21.12.2020г. до 08.01.2021г. посочена във
фактура ****. и
сумата от 0,10 лева - представляваща неплатен остатък от
обезщетението за забава върху главницата по фактурата считано от
07.02.2021г. до 06.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон. Въззивникът оспорва реалното доставяне
на процесното количество питейна вода, като поддържа, че не е доказан и
периода на доставянето й. Оспорва се извода на съда за извършени от
длъжника конклудентни действия, съдържащи признание за процесното
вземане, както и твърдението, че потребителят не е ощетен, доколкото цената,
която е прилагана при изчисляване на стойността на услугите е по-ниска от
тази, опредЕ. за 2021г. Моли за отмяна на обжалваното решение и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с
който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Претендира съдебно-
деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК
проверява обжалваното решение и основателността на иска.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
2
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Гражданско дело № 17786/2021г. по описа на ВРС е образувано по
искова молба на „В и К – Варна“ ООД ЕИК ********* с правно основание чл.
422 ГПК за признаване за установено по отношение на Р. С. Р., ЕГН
**********, с адрес ****, че съществува част от вземането, за което по ч.гр.д.
№ 14711/2021г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 5694/12.10.2021г., до размер на следните
суми: 467,53 лева представляваща неплатен остатък от цената на консумирана
и незаплатена ВиК услуга, доставена до обект с адрес: ****, по партида с
абонатен номер ***** за периода от 21.12.2020г. до 08.06.2021г., сумата от
5,59 лева, представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху
главниците посочени в отделните фактури от падежите им – 30 дни след
издаването им до 06.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Правната квалификация по иска като такъв по чл.415 от ГПК изхожда
от изложените от ищеца фактически обстоятелства, обуславящи интереса от
установителен иск и заявения установителен петитум. Претенцията на ищеца
е за заплащане на цената на ползвани ВиК услуги за обект с аб.№ *****, за
отчетен период 21.12.2020г. – 08.06.2021г. и са издадени фактури за периода
от 08.01.2021г. до 09.06.2021г. на адрес в **** и изтекли лихви за забава.
По предявения положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и
пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки: наличието
на валидно договорно правоотношение между него и ответника,
изпълнението на договорните задължения от негова страна – доставката на
претендираното заплащане количество вода, както и размера на исковата си
претенция. Ответникът е длъжен да докаже възраженията си срещу
съществуването, респ. срещу изискуемостта на вземането.
Начинът за доставяне и отчитане на предоставената от ВиК услуга за
3
доставка на вода за питейно-битови нужди се определя от Закона за водите,
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и ползване на водоснабдителни и канализационни системи, както
и от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителя.
Конкретните и подробни разпоредби за измерване, отчитане и
разпределяне на количествата питейна вода и количествата отведени и
пречистени отпадъчни води се съдържат в Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от в и к оператор „ВиК-Варна“ ООД.
Съгласно чл.5, т.6 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат
ползваните в и к услуги, като съгласно чл.33, ал.2 дължимите суми се
заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Водоснабдителното
дружество издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или
служебна начисляване на количествата.
Между страните не е било спорно, че отв. Р. Р. е потребител на ВиК
услуги с абонатен номер ***** за обект на адрес в ****
Предмет на спора, пренесен и в настоящото производство, е доставката
на 109 куб.метра питейна вода, отчетена по фактура *****г. на стойност
347.85 лева.
Съгласно Констативен протокол № 002 от 07.07.2022г., съставен от
служител на „ВиК-Варна“ ООД (инкасатор С.К.) в присъствието на
потребителя Р. Р., удостоверено с положен от последния саморъчно подпис,
на адрес **** е монтиран водомер № *** пломба № ** и показания 456 куб.м.
Видно от Справка за облога и Опис на отчети на абонат № *****
средството за търговско измерване е в метрологична годност, с дата на
служебна проверка 2015г. Отчитането на консумираното количество е
извършвано чрез електронен карнет.
Данните, съдържащи се в посочените два документа, са оспорени от
ответника, сега въззивник, но не са опровергани. Същите кореспондират със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Така, съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, на база средномесечното
потребление на обекта за последващия период, т.е. този, който следва датата,
на която е отчетена консумацията от 109 куб.м., посоченото количество може
4
да бъде изразходвано за около 22 месеца при липса на аварии и не са
установени течове. Вещото лице не е ползвало данни за предишен период,
поради липса на ежемесечни отчети, тъй като видно от справката за облога
отчитането на консумираната вода не е извършвано ежемесечно – така налице
е отчет веднъж за 2018г. и два пъти за 2017г. От показанията на водения от
ищцовото дружество свидетел, инкасаторът, отчитащ данните СТИ на обекта,
се установява, че след откриване на самостоятелните партиди на
потребителите, вкл. на ответника, е извършвал както реални отчети, така и
получавал самоотчети от потребителите по телефон или с бележки на вратите.
В конкретния случай сочи, че стойността на консумацията от 109 куб.м. е
получил лично от потребителя Р. Р., като сочи, че до този момент не е
извършвал реален отчет на водомера, като вписваните в ел.карнет данни са
получавани след самоотчет от потребителя, или служебно. Сочи, че след
12.03.2021г. потребителят редовно му предоставя данни от СТИ по вайбър.
Показанията на свидетеля по отношение начина на отчитане на
консумираната вода не са опровергани от насрещната страна.
Така от събраните доказателства се установява, че на 21.12.2020г. без
оглед на СТИ, служебно от инкасатора по партидата на потребителя Р. Р. е
вписана консумация ново показание 251 куб.м. при старо показание от
02.07.2019г. 229 куб.м., или консумация от 22 куб.м. Следващото показание
за консумирана вода е от 08.01.2021г., отчитащо старо 251 куб.м. ново 360
куб.м., или консумация от 109 куб.м. Или безспорно се установява, че не се
касае за реално консумирано в рамките на един отчетен месечен период
количество питейна вода, а за изравнително количество, консумирано в
периода след 02.07.2019г., доколкото показанието от 21.12.2020г. също не е в
резултат на отчет, извършен след оглед на СТИ. След като не се твърди СТИ
да е метрологично негодно през процесния период, и към 07.07.2022г. са
налице показания от 456 куб.м., съгласно констативния протокол, при
наличие на данни за отчетено показание към 03.06.2022г. от 450 куб.м., то
следва, че консумацията от 109 куб.м. е реално осъществена и потребителят
дължи заплащането й в срок. Доколкото е налице промяна в цените на водата
през периода, предмет на отчета, то цената на кубик вода, която е начислена
за ползваното количество, правилно е опредЕ. като средноаритметично на
стойностите, приети от органа през процесния период.
Моментът, в който длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение за
5
вредите от нея в размер на законната лихва е определен в чл.44 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
ВиК-Варна ООД.
По изложените съображения се налага извода за наличие на основание
за дължимост на процесните суми. Като основателен и доказан искът следва
да бъде уважен. Въззивният съд потвърждава обжалваното в съответната част
решение.
При този резултат по спора във въззивната инстанция въззивникът
следва да понесе разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на
въззиваемото дружество в размер на 100 лева, на оснчл.78, ал.8 от ГПК.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3883/09.12.2022 г., постановено по гр.д.
№ 17786/2021 г. на РС – Варна, 40-ти състав, В ЧАСТТА, в която Е ПРИЕТО
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията
между страните „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” №33 и Р. С. Р.
ЕГН ********** с адрес ****, че съществува част от вземането, за което по
ч.гр.д. № 14711/2021г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5694/12.10.2021г., ДО РАЗМЕР на
следните суми:
347,85 лева, представляваща неплатен остатък от цената на консумирана
и незаплатена ВиК услуга, доставена до обект с адрес: ****, по партида с
абонатен номер ***** за периода от 21.12.2020г. до 08.01.2021г. посочена във
фактура ****. и
сумата от 0,10 лева - представляваща неплатен остатък от
обезщетението за забава върху главницата по фактурата считано от
07.02.2021г. до 06.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
6
ОСЪЖДА Р. С. Р. ЕГН ********** с адрес ****, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД ЕИК *********
гр. Варна разноски във въззивното юрисконсулско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн.чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7