РЕШЕНИЕ
№
986/10.01.2020г.,
гр.Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Х., в открито заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова ....…………………..и
в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като
разгледа докладваното от съдия Бодикян
адм. дело № 517 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
от Р.К., с посочен адрес гр. В.,, против Отказ на Кмета на гр. Х. да заличи
адресни регистрации на лицата И. С. К. и Г.В.К. на адреса на недвижим имот,
находящ се в гр. Х., ет.4, ап.10, обективиран в писмо рег. индекс 94 Р-2741-1#5
от 31.01.2019г. на Кмет на Община Х..
Жалбоподателката твърди,
че семейният им апартамент на бул. „Б. бил построен от родителите ѝ през
60-те години и бил тяхна собственост. През 1977г. от Я пристигнала И. С., която
сключила граждански брак с В.Г.К.- брат на Р.К.. През 1995г. И. С. се
преместила да живее в кв. „Б“. Няколко години по-късно В.Г.К.бил изгонен от
съпругата си И. С. К. и сина им Г.В.К. от жилището, намиращо се в кв. „Б.“ в
гр. Х. и отишъл да живее сам в апартамента на бул. „Б.“ ***. Тъй като живеела
извън страната, известно време след смъртта на брат си, починал на
16.06.2016г., оспорващата установила, че И. С. и Г. К. имат адресна регистрация
на адреса на жилището на бул. „Б.“ ***, която твърди, че била придобита от тях
без знанието и съгласието на собственика (майка ѝ) и на съсобственика (в
лицето на жалбоподателката) и използвана от тях в продължение на 30 години –
голяма част от времето без да живеят на адреса. В жалбата описва подробно
предприетите от нея действия и
получените отговори от различни институции, включително и получения от Кмет на
Община Х. отказ, обективиран в писмо рег. индекс 94 Р-2741-1#5
от 31.01.2019г. Моли за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание,
чрез процесуален представител моли да бъде уважена жалбата против отказ да бъде
заличена постоянната адресна регистрация на лицата И. С. К. и Г.В.К.. Твърди,
че от представените доказателства и събраните такива в хода на съдебното дирене
се установявало, че Община Х. не е спазила процедурата, която е установена в
ЗГР, а именно в чл.92. Освен това, след подадена жалба от жалбоподателката не
била извършена и проверка, която се изисквала по чл.99б от ЗГР. В тази връзка се
твърди, че издаденият отказ бил незаконосъобразен и не бил в съответствие с
материалния закон, а именно ЗГР, тъй като и от представената административна
преписка също се установявало, че една голяма част от документите, изискващи се
съгласно чл.92, не били представени. Въпреки, че отказът бил мотивиран, се сочи,
че същият бил незаконосъобразен и издаден в нарушение на административно-
производствените правила и следвало да бъде отменен, а преписката да бъде
върната обратно на Община Х. за произнасяне по прилагането и тълкуването на
закона. Моля се за присъждане на разноски по делото.
Ответникът, Кмет на
Община Х., не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по
делото.
Административен съд – Х.,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното
по делото Удостоверение за промени на постоянен адрес изх. №ГРАОН16-101 от
12.07.2019г., И. С. К. от 01.01.2000г. има следните промени на данните за
постоянен адрес:*** – до дата 10.01.2002г.; Област Х., Община Х., гр. Х., бул.
„Б. (Г. Д.)“ *** – от дата 10.01.2002г.
Видно от Удостоверение
за промени на настоящ адрес изх. №ГРАОН15-153 от 12.07.2019г., И. С. К. от
01.01.2000г. има следните промени на данните за настоящ адрес:*** *** – от дата
04.09.1995г.
Според Удостоверение
за промени на постоянен адрес изх. №ГРАОН16-102 от 12.07.2019г., Г.В.К. от
01.01.2000г. има следните промени на данните за постоянен адрес:*** – от дата
20.08.1997г. до дата 18.04.2001г.; Област Х., Община Х., гр. Х., бул. „Б. (Г. Д.)“
№186 А 04 010 – от дата 18.04.2001г.
Видно от Удостоверение
за промени на настоящ адрес изх. №ГРАОН15-154 от 12.07.2019г., Г.В.К. от
01.01.2000г. има следните промени на данните за настоящ адрес:*** *** – от дата
27.02.1996г.
Административното
производство е започнало въз основа на заявление рег. индекс 94 Р-2741-1 от
17.01.2019г. от Р.К. *** (подадено по електронна поща), с искане да бъде извършена
проверка във връзка с извършена адресна регистрация на И. С. К. и Г.В.К. на
адрес: гр. Х., бул. „Б.“ ***
С писмо рег. индекс 94
Р-2741-1#1 от 24.01.2019г. на Община Х., от Общинска Данъчна
Дирекция при Община Х. е изискано да се предоставят данни кой се води като
собственик към настоящия момент на имота, находящ се на адрес гр.Х., бул. „Б.“ ***.
В отговор, с писмо
рег. индекс 94 Р-2741-1#3 от 25.01.2019г., от
Дирекция Общинска данъчна дирекция е посочено, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ
с вх. №3735/29.10.2014г., за горепосочения адрес е декларирана собственост от
лицата В.Г.К.с ЕГН ********** и Р. Г.К. с ЕГН **********.
С писмо рег. индекс 94
Р-2741-1#4 от 30.01.2019г. на Община Х., изготвено от
ст. юрисконсулт, отдел „ПНО“, е изразено становище, че към този момент не са
налице основания за неправомерно извършена адресна регистрация на посочения
адрес и не са налични предпоставки за извършване на дерегистрация.
С писмо рег. индекс 94
Р-2741-1#5 от 31.01.2019г., предмет на оспорване в
настоящото производство, Кмет на Община Х. е уведомил Р.К., във връзка с нейно
писмо рег. индекс 94 Р-2741-1/17.01.2019г., получено по електронната поща в
Община Х., че с декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и такси от
29.10.2014г. имотът, находящ се на адрес гр. Х., ет.4, ап.10, е деклариран като
собственост от Р. Г. К. и В. Г.К.. Посочено е, че адресната регистрация на И.
С. К. и Г.В.К. е на горепосочения адрес, тъй като и двамата като наследници на В.Г.К.са
съсобственици на посочения имот. Посочено е също, че към настоящия момент не са
налице основания за неправомерно извършена адресна регистрация на посочения
адрес.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Производството пред административния орган
е започнало по молба с рег. Инд.94 Р-2741-1 от 17.01.2019г. от 02.11.2018 г. от
Р. К. изпратена по електронната поща на Общи Х. до кмета на Община Х. с искане да се заличи
адресната регистрация на лицата И. С. К. и Г.В.К., регистрирани по постоянен
адрес в съсобствения на жалбоподателката
апартамент, находящ се в гр.Х., бул. „Б.“ ***. Жалбоподателката твърди, че живее
в чужбина не е давала съгласие, нито е давано съгласие от нейните наследодатели
лицата да са регистрирани на този адрес. Приложено е копие от нотариален акт за
покупка на недвижим имот № 183, том II, дело № 712 от 1996г., съгласно който наследодателите на
жалбоподателката са придобили собственост върху имота. Видно от писмо
рег.инд.№94Р-2741 от 25.01.2019г. на Ст.експерт отдел ГРАО към община Х. до
Ст.юрисконсулт отдел ПНО общ.Х., видно от която наследодателите на
жалбоподателката са нейната майка Й. К. и Г. К.. Същите имат още един
наследник, а именно син- В.К.- починал през 2016г., който е оставил низходящи
наследници- съпруга И.К. и син- Г. К., лицата за които се твърди, че са адресно
регистрирани в имота.
По представената административна преписка липсват
данни на как е започнала проверка по молбата на жалбоподателката, както и данни
за спазване на процедурата регламентирана в ЗГР за проверка.
Липсват данни молбата на жалбоподателката
да е препратена до кмета на общината като орган по чл.92, ал.1 от ЗГР и дори и
оспореното писмо отказ да е издадено от Кмета на Община Х., то липсват по
преписката доказателства да е реализирана процедурата регламентирана в чл.99б
от ЗГР, съгласно която : „При писмен сигнал или по искане на собственик на
имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1
или до областния управител за нарушение на чл. 92,
чл. 99, ал. 1 и 4
или чл. 99а,
както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед
за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията
за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес“. Проверката
се извършва в 7-дневен срок от издаване на заповедта за определянето на
комисията. За резултатите от проверката се съставя протокол.
Производството по чл. 99б от ЗГР
е административно по своя характер, като същото приключва с издаването на
индивидуален административен акт, с който се засягат права и законни интереси
на гражданите. При липса на специална правна уредба в ЗГР (там е разписана само
процедурата по издаване на заповед, включително случаите, в които се изисква
обявяване на заповедта за назначаване на комисия за проверка), следва да се
прилагат общите правила, регламентирани в АПК. Ето защо при провеждане на
производство по чл. 99б от ЗГР
следва да бъдат спазени и общите принципи по АПК. В тази връзка следва да се
отбележи, че в представената по делото административна преписка липсват
доказателства, че на жалбоподателката и засегнатите страни в качеството им на
заинтересовани лица по смисъла на чл. 15, ал. 1
и чл. 26 от АПК, е било изпратено надлежно уведомление по чл. 6, ал. 1 от АПК за образуваното административно производството. Органът не е
изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 2
и чл. 36, ал. 1 от АПК да събере всички необходими доказателства. Жалбоподателката не е
била уведомена за резултатите от извършената проверка от комисия, която е
следвало да извърши проверка по случая, предвид което съдът намира, че не са
изпълнени изискванията и на чл. 34
и чл. 36 от АПК,
което съставлява нарушение на административно-производствените правила от
категорията на съществените. Това е така, защото по този начин последната е
била лишена от признатата и гарантирана от закона възможност да участва в тази
фаза на административния процес – да се запознае с констатациите от извършената
по реда и на основание чл. 99б от ЗГР
проверка; да представи доказателства или да поиска събирането на такива; да
направи възражения и т. н. Решаващият административен орган – кметът на
общината, преди издаването на заповедта по чл. 99б от ЗГР
за отказ за заличаване на адресната регистрация, е следвало да уведоми
заинтересованото лице и да му предостави възможност да упражни предоставените
му и гарантираните от закона процесуалните права, нормативно установени в АПК,
като страна в административното производство. Освен това административният
орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК
да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Събраните по делото доказателства сочат на непълнота на установената в
хода на проведеното административно производство фактическа обстановка и
съответно за неправилност на обоснования правен извод и то при допуснати
съществени процесуални нарушения.
Както се посочи по-горе в настоящото
решение от фактическа страна административният орган не е изпълнил процедурата
по чл.99б от ЗГР и няма данни да е назначил комисия, която да извърши проверка
и да отрази резултати от проверката в протокол. В преписката са налице данни за
проверка на документацията, въз основа на която е извършена адресната
регистрация на лица в имота, без да е ясно на какво основание е извършвана
проверката. Предметът на проверката по чл. 99б от ЗГР
е детайлно регламентиран с разпоредбата на чл. 140а от Наредба №
РД-02-20-9/2012 г., в която се посочва какви точно факти следва да се
установяват от комисията. След като не се установява спазване на процедурата по
извършване на проверката, то и издаденият административен акт не може да се
приеме за законосъобразен.
Действително във възможностите на
общинската администрация е да установи чия собственост е имотът, на адреса на
който се извършва регистрацията, включително и чрез справка в отдел
"Местни данъци и такси", от където може да се види на чие име е
деклариран той. Съгласно чл. 140а, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9/2012 г., въз
основа на протокола на комисията и при спазване на чл. 35 от АПК,
кметът общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, в случай
на установяване, че адресната регистрация е извършена в нарушение на ЗГР.
Нормата изрично препраща към уреденото в закона задължение за административния
орган да изясни изцяло и всестранно всеки конкретен
случай, включително и след като даде възможност на заинтересованите страни да
изложат своето становище, и едва след това да пристъпи към постановяване на
административен акт. В настоящия
случай, административният орган, предвид липса на изпълнение на процедурата по назначаване
от него на комисия, която да изследва дали са били налице предпоставките по чл. 92 от ЗГР
за извършване на съответната адресна регистрация, се е задоволил само формално
да отговори на подалия сигнала собственик.
С оглед на това съдът счита, че
административният акт се явява незаконосъобразен, издаден при допуснати
процесуални нарушения, което не дава възможност за осъществяване на съдебна
проверка относно правилното приложение на материалния закон.Следва преписката
да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване
процедурата по чл.99б от ЗГР.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски в общ размер от 510 лева, от които 10 лева –
внесена държавна такса и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които
следва да бъдат понесени от Община Х.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Р.К.,
с посочен адрес гр. В.,, Отказ на Кмета на гр. Х. да заличи адресни регистрации
на лицата И. С. К. и Г.В.К. на адреса на недвижим имот, находящ се в гр. Х.,
обективиран в писмо рег. индекс 94 Р-2741-1#5 от 31.01.2019г. на
Кмет на Община Х..
ВРЪЩА преписката на кмета на Община Х. за
ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, в 14
дневен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Община Х. да заплати на Р.К., ЕГН **********,
с посочен адрес гр. В.,, сумата
от 510 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: