№ 1547
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330202383 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 36-0000171/16.02.2021
г. на директор на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация”
Пловдив, с което на „Галакси“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 178а,
ал. 4, т.1, предл. 1во от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 24, ал. 1 от
Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител в жалбата и
писменото си становище, моли да се отмени НП с аргумент, че не е настъпила
никаква промяна на обстоятелствата и при съставянето на атакуваното
постановление са допуснати процесуални нарушения като неправилно
посочване на местоизвършване на нарушението, недостатъчно добро
описание на фактите и посочване на неправилни категории свидетели.
Въззиваемата страна Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр. Пловдив /РД АА/, не изпращат представител в съдебно
заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят
законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните
правила.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от
процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което
съдът намира, че същата е редовна и допустима.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
„Галакси“ ООД било лице, на което е издадено разрешение №
928/15.06.2017 г. за извършване на годишни технически прегледи. В обекта си
1
за извършване на ГТП, дружеството осъществявало дейността си посредством
техника, включваща спирачен стенд, който бил проверен за техническа
изправност на 17.12.2020 г. В седемдневен срок, дружеството не заявило
промяната на обстоятелствата в Регионалната Дирекция на Автомобилна
администрация, находяща се в гр. Пловдив, на адрес бул. Христо Ботев , №
82, а сторило това на 21.01.2021 г. с нарочно заявление.
След като се запознал с представените със заявлението за промяна на
обстоятелствата, документи, свид. Г.Д. – ***, установил, че „Галакси“ ООД е
извършило нарушение още на 30.12.2020 г. и за това съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков номер серия А
-2020 № 284957 от 21.01.2021 г. Същият бил съставен в присъствието на
представител на дружеството, а именно управителя на дружеството.
На база на този акт било съставено атакуваното наказателно
постановление, като на Галакси ООД била наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв. на основание чл. 178а, ал. 4 предл. 1 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 24, ал.1 от Наредба Н-32 /16.12.2011 г.
Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на
актосъставителя Д., свидетеля С., както и от писмените доказателства АУАН,
заявление с вх. № 42-03-23-122/21.01.2021 г., Свидетелство за проверка № ДГ
20/299/17.12.2020 г. и свидетелство за проверка № ДГ 18/326/18.12.2018 г. на
стендове за измерване на спирачните сили на ППС, както и заявление с вх. №
42-03-23-583/21.12.2018 г. Заповед РД -08-30/24.01.2020 г., пълномощно от
Галакси ООД, в полза на адв. К., възражение с вх. № 5200-54-761/25.01.21 г.
Съдът кредитира свидетелските показания на актосъставителя и
свидетеля по акта, доколкото същите са логични, последователни,
добросъвестно изложени и с достатъчно подробности, които се допълват
взаимно, като и не съдържат съществени противоречия и се подкрепят от
писмените доказателства. Видно от гласните доказателствени средства,
подкрепени от писмените такива и тъй като нито се въведоха други
оспорвания на фактите, нито има доказателства, които да оборват
констатациите в акта, съдът намира за доказани фактическите констатации
описани в него.
Не се установиха противоречия между доказателствата, включително
гласни и писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на жалбоподателя.
Съдът намира, че доколкото соченото за нарушение е извършено чрез
бездействие правилно е посочено местоизвършването на нарушението, а
именно мястото на дължимото поведение – Регионална Дирекция „АА“. По
отношение на дата на соченото за нарушение – същата е правилно изчислена,
а именно след изтичането на седмодневния срок за деклариране на
обстоятелствата. Седмодневния срок е изтекъл на 29.12.2020 г. Соченото за
2
нарушение е извършено веднага след изтичането на този срок, а именно
30.12.2020 г. Не посочването на етажа, на който се намира администрацията
или кабинета, в който е следвало да се внесат документите, не представлява
някакво нарушение на процесуалните правила доколкото не се внася неяснота
или объркване а местоположението на дължимото поведение.
Извършеното е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с
ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като соченото за нарушение е изчерпателно описано и подробно са
посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата за съставянето
му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., т.
І.9, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и
не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на
наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени).
Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че били посочени различни категории свидетели. Според
трайната съдебна практика свидетелите се посочват единствено за улесняване
на установяването на фактическа обстановка и пороци при тяхното посочване
не се отразяват на валидността на АУАН. Още повече че законът допуска и
хипотеза на съставяне на АУАН без свидетели.
От правна страна съдът намери следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
се установява авторството на извършеното.
Съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията (по-долу Наредбата). Посочената норма гласи, че
при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1,
лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез ръководителя на
съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" в 7-дневен срок от извършването на промяната или от
узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват. От своя
страна чл. 18, ал. 1 в своята точка 10 от Наредбата сочи за такива
обстоятелства:
1. списък на уредите, съоръженията и средствата за измерване, съдържащ
данни за наименованието, марката, модела, типа и фабричния им номер,
3
придружен с копие на паспортите ЕС декларация за съответствие за
газоанализатора и декларация за съответствие с одобрен тип за
стендовете за проверка на спирачните сили и димомерите, като
газоанализаторът, димомерът и стендът за проверка на спирачните сили
са със софтуери, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1, както и
2. свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6.
Очевидно процесният документ, който се приравнява на промяна в
обстоятелствата в настоящият случай не са списъци на уредите нито
декларациите за съответствие, нито паспортите на уредите, тъй като такива
няма заявени и описани в АУАН и НП, а необходимостта от приложени
свидетелства за проверки. В нормата са посочени кои са въпросните
свидетелства за проверки и те не са всички такива, а именно тези по чл. 9, ал.
6 на Наредбата, която гласи „Газоанализатори от одобрен тип по реда на
Закона за измерванията, пуснати в действие преди 30.10.2016 г., трябва да са
преминали последваща проверка“ Очевидно поднормативният акт в чл. 18,
ал.1 т.10 изисква единствено свидетелства за последващи проверки за
газанализатори, но не и за спирачни стендове. Последващите проверки на
спирачни стендове са уредени в чл. 9, ал. 7 от Наредбата и явно са изключени
от документите по чл. 18 , ал. 1, т. 10 (или друга точка) от цитираната
наредба. Следователно не може да се вмени извършено нарушение при
несвоевременно представяне на свидетелства за последващи проверки на
спирачни стендове, доколкото чл. 24, ал. 1 се визират документи по чл. 18, ал.
1 т. 4,6-10, и ал. 6 препраща към същите документи, а в чл. 18, ал.1 т. 10 няма
посочено изискване за представяне на свидетелства за последваща проверка
на спирачни стендове, тъй като препращането е към чл. 9, ал. 6, но не и към
ал. 7 от Наредбата.
Липсата на задължение по чл. 24, ал. 1 при извършена последваща
проверка на спирачните стендове, лицето по чл. 16 от Наредбата писмено да
уведоми в седмодневен срок изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация", прави издаденото наказателно
постановление незаконосъобразно и поради това същото следва да се отмени.
Извън посоченото дружеството жалбоподател е такова по чл. 16 от
Наредбата и има издадено разрешение № 928/15.06.2017 г. и доколкото
нарушението е извършено от юридическо лице, не следва да бъде обсъждана
субективната страна на деянието, тъй като отговорността му е обективна и
безвиновна и не подлежи на установяване.
Правилно е съобразена и санкционната норма на чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр.
1 от ЗДвП, отговарящата на задължението по чл. 24, ал. 1 от Наредбата, а
определеното наказание е справедливо и законосъобразно.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение,
доколкото извършеното не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
от други такива случаи. Тъй като нарушението е формално и се осъществява
чрез бездействие, ненастъпването на вредни последици не може да бъде
аргумент за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от
4
въззивната фаза на административнонаказателното производство следва да се
ангажира отговорността за разноски на въззиваемата страна на основание чл.
63 ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК. Процесуалният представител на
жалбоподателя моли за присъждането на разноски, като доказва направени
такива в размер на 400 лв., платени в брой, видно от договор за правна помощ
и съдействие от 18.05.2021 г. На основание чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 т.1 от
НМРАВ минималния размер на адвокатското възнаграждение в настоящия
случай е 300 лв. По направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
протичането му в рамките на повече от едно заседание, както и според
положените процесуални усилия, определеното адвокатско възнаграждение
не се явява прекомерно тъй като надхвърля със 100 лв. минимума на същото.
Тъй като отговорността за разноски е обективна, а страните по тази сделка са
свободни да договарят и определят възнаграждение в рамките на добрите
търговски взаимоотношения, то съдът не намира основание да счете така
определеното адвокатско възнграждение за прекомерно, поради което същото
следва да бъде присъдено в цялост.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000171/16.02.2021 г. на
директор на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация” Пловдив, с
което на „Галакси“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 178а, ал. 4, т.1,
предл. 1во от Закона за движение по пътищата, е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“, да
заплати сумата от 400 лв. на „Галакси“ ООД, ЕИК *********,
представляваща направените в съдебното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5