РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Бургас, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20232100101700 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са
предявени обективни и субективно кумулативно съединени искове от А. М.
И. от гр. Айтос и З. А. Х. от ****, и двамата чрез адв. Янко Калпакчиев от
БАК, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Анушка Драгиева№4, партер срещу Бул
инс АД, ЕИК931830482, със седалище гр. София, район Лозенец, ул. Джеймс
Баучер№87, за осъждане на ответника да заплати на ищцата А. М. И. сумата
от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на
ПТП, реализирано на 11.09.2019г. в района на пътен възел „Петолъчката“ при
управлението на МПС марка Фолксваген Бора, рег.№********, както и
сумата от 5538лева-имуществени вреди - левова равностойност на 13278,40
турски лири, представляващи направени разходи за лечение, както и на ищеца
З. А. А. –сумата в размер на 80 000лева, представляваща - обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни
увреждания вследствие на ПТП, реА.зирано на 11.09.2019г. в района на пътен
възел „Петолъчката“ при управлението на МПС марка Фолксваген Бора, рег.
№********, както и сумата в размер на 732 лева - левова равностойност на
2360 турски лири, представляващи направени разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 11.11.2020г до окончателното
1
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2019г. ищците са пътувА.
като пътници в МПС марка Фолксваген Бора, рег.№********, управлявано от
водача Н.И.М. в посока от гр. Айтос за гр. Сливен.Посочва се, че ищцата А.
И. е пътувала на предната дясна седалка с поставен предпазен колан, а
ищецът З. Х. зад нея на задната седалка. Излага се, че около 17,55 часа
автомобилът се движил по прав участък по път I-6 в дясната лента за
движение в посока от с. Лозенец, община Стралджа към пътен възел
Петолъчката, водачът Н.М. загубила зрителен контакт с пътя и контрол над
управляваното от нея МПС, навлязла и преминала през лявата лента за
движение в посока пътен възел „Петолъчката“, като в левия попътен банкет
на около 12 метра е последвал удар в стоманен еластичен парапет тип
„мантинела“ и парапетът навлязъл в купето на автомобила, последният
продължил движението си около 5,60 метра, завъртял се и спрял в левия
банкет.
Твърди се, че вследствие на ПТП пострадА.те са откарани по
спешност в МБАЛ Свети Пантелеймон – гр. Ямбол. Поддържа се, че на
12.09.2019г. по желание на близките си ищцата И. била изписана с диагноза
„контузио капитис с наличие на кръвонасядания по лицето и клепачите на
двете очи, комоцио церебрис, фрактура на долна челюст, многофрагментарно
импресионно счупване на дъгата на лява зигоматична кост“, след това била
транспортирана до частна турска болница „Есентепе“ в гр. Бурса и оперирана
двойната фрактура на челюстта й там чрез поставяне на метален
остеосинтезиращ материал. Излага се, че ищцата И., която притежава и
турски паспорт с името Ф.Й. , е получила вследствие на ПТП временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в сътресение на
мозъка, счупване на ляво и дясно рамо на долна челюст, с формиране на трети
фрагмент с дислокация, който затруднява дъвченето и говоренето. Твърди се,
че възстановителният период на ищцата е продължил няколко месеца, не е
могла да се храни и говори нормално, изпитвала болки в главата, вземала
болкоуспокояващи, отслабнала много, била само на течна храна, като й
предстои втора операция по изваждане на плаките. По отношение на ищеца
Х. се сочи, че също на 12.09.2019г. по желание на близките си бил изписан от
МБАЛ Свети Пантелеймон – гр. Ямбол с диагноза „контузио капитис,
2
комоцио церебри, фрактура на долна и горна челюст хемосинус, фрактура на
лява зигоматична кост“, като бил транспортиран в частна турска болница
„Тракия“ в гр. Одрин, където бил лекуван оперативно. Посочва се, че ищецът,
който притежава турски паспорт с името З.Ч. вследствие на ПТП е получил
контузия на главата, мозъчно сътресение, фокална корова контузия в парието-
окципитална област на главен мозък с двустранни периорбитални отоци и
кръвонасядане на меки тъкани, разкъсно-конкузни рани в областта на горна
устна, в лява темпорална област, в дясна периетална област, както и
фронтално-париетално, охлузвания на кожата в лява максиларна област,
палпаторна болезненост в лява скулна област, счупване на ляв зигоматикус с
дислокация на костни фрагменти, намалена повърхностна сетивност на
кожата в лява инфраорбитална и субментална област, счупване на горна
челюст в ляво и стената в ляв горночелюстен синус с излив на кръв, счупване
на долна челюст на две места в лява половина, болезненост и ограничено
отваряне на уста, наложили оперативно лечение и използване на метална
остеосинтезираща техника. Според изложеното в исковата молба пострадА.ят
е получил сътресение на мозъка и множество разкъсно-контузни рани по
лицето, счупване на лява зигоматичнакост и горна челюст, счупване на долна
челюст на две места с поставяне на остеосинтезиращи плаки и винтове, като
предстои повторна операция. Изнасят се данни, че възстановителният процес
на пострадА.я е няколко-месечен, съпроводен с трудности, неудобства, болки
и страдания, драстична промяна във външния му вид и състоянието му. С
исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който не се оспорва валидно възникналото застрахователно
правоотношение. Предявените искове се оспорват като неоснователни и
недоказани. Твърди, че не е установен механизма на ПТП и по какъв начин са
получени уврежданията на ищците, не е доказано виновно противо-правно
поведение на водача, чиято отговорност е застрахована при ответника. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като посочва,
че пострадА.те по време на ПТП са пътували без обезопасителен колан.
Оспорва исковете за неимуществени вреди по размер като завишени и
неотговарящи на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорват се
исковете за имуществени вреди, не е било наложително транспортирането на
ищцата А. И. с частна линейка до Турция, както и провеждането на лечението
3
й там. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са
допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен протокол за ПТП №1617597, видно от който на
11.09.2019г. в района на пътен възел „Петолъчката“ е възникнало ПТП при
управлението на МПС марка Фолксваген Бора, рег.№******** от Н.М..
Приложен е протокол за оглед на местопроизшествието от 11.09.2019г.,
в който е констатирано в района на ПТП пътят е двустранно ограничен от
еластичен предпазен парапет, тип „мантинела“, на 12 метра преди
мантинелата има следа от протриване на трева, която завършва на пет метра
след мантинелата, на 21,10метра преди мантинелата започва следа от
протриване на трева и отпечатък върху земното покритие на банкета,
завършващ под задна дясна гума на лек автомобил Фолксваген Бора, рег.
№********. При огледа е установена тотална деформация в предна и задна
част на автомобила и купето му, през което преминава мантинелата.
Видно от приетата по делото епикриза от МБАЛ Свети Пантелеймон-гр.
Ямбол, ОАИЛ пострадалата А. М. И. е постъпила за лечение на 11.09.2019г.
и изписана на 12.09.2019г. с поставена окончателна диагноза „контузия на
главата, мозъчно сътресение, фрактура на долна челюст и фрактура на лява
зигоматична кост“.
След като е стабилизирана хемодинамично по нейно желание
пострадалата А. И. /с имена съгласно притежаван от нея турски паспорт Ф.Й./
е транспортирана до Република Турция с частна линейка в болница „Уледаг“-
гр. Бурса за провеждане на медицинска консултация.
По делото е представена фактура за заплатена сума от нея сума в размер
на 3700 турски лири с ДДС за превоза й до университетската болница в гр.
Бурса.
Съгласно приложената епикриза от частна болница Есентепе-гр. Бурса
А. И. е постъпила за лечение на 13.09.2019г. и изписана на 20.09.2019г. с
повърхностни наранявания на устните и устната кухина, повърхностни
4
наранявания на главата, повече от едно счупване на лицево-челюстните кости,
закрито счупване на мандибул. Според епикризата пострадалата изпитва
болка и ограничаване при отварянето на устата, проведено й е оперативно
лечение на 16.09.2019г. - счупване на мандибул или максила под обща
анастезия, както и счупване на зигома с отворени редукции и вътрешно
поставяне на метален остеосинтезиращ материал.
Представена е фактура, видно от която ищцата е заплатила 13 278,40
турски лири за лечение в болница Есентепе, както и фактури за закупени
медикаменти и лекарства на обща стойност 2047,34 турски лири.
Видно от епикриза от МБАЛ Свети Пантелеймон-гр. Ямбол, ОАИЛ
пострадА.ят З. А. Х. е постъпил за лечение на 11.09.2019г. и изписан на
12.09.2019г. с поставена окончателна диагноза „контузия на главата, мозъчно
сътресение, фрактура на долна и горна челюст и фрактура на лява
зигоматична кост“.
Приложена е фактура с товарителница от Министерство на финансите и
хазната, Република Турция за заплатена такса от ищеца З. Х. /с имена
съгласно притежаван от него турски паспорт З.Ч./ за заплатена такса в размер
на 500 турски лири за транспортирането му с линейка по негово искане до
Тракийски университет, Център за Медицински изследвания и лечение –
Република Турция в гр. Одрин.
По делото е представена епикриза на ищеца З. Х. от посоченото по-горе
лечебно заведение в Република Турция, гр. Одрин, видно то която е приет за
лечение на 25.09.2019г. и изписан на 30.09.2019г. с поставена предварителна
диагноза счупване на неуточнена част от черепа и лицевите кости.
Състоянието му е проследено от друг медицински център поради периетална
и окципитална фокална хеморагична контузия в кортекса и слез изписване от
там поради лицева фрактура му е препоръчано да се обърне към спешен
център по пластична хирургия. Планирана е елективна операция, като е
настанен в Център за Медицински изследвания към тракийски университет
Турция поради фрактура на мандибул, максила и зигоматична кост. На
26.09.2019г. под обща анастезия е проведени оперативни лечения на фациална
фрактура и почистване на малка става, като е извършено възстановяване с
титаниеви пластини и винтове.
Приложени са фактури за заплатени частни здравни услуги в Република
5
Турция от ищеца З. Х. на обща стойност 1860 турски лири.
Няма спор по делото, че е нА.це застраховане на гражданската
отговорност на водача на МПС Фолксваген Бора, рег.№******** при
ответника – застраховател по време на настъпването на застрахователното
събитие.
Разпитан пред настоящата съдебна инстанция свидетелят С. А.-
племенник на ищцата А. И. си спомня, че при посещението му в болницата в
гр. Ямбол непосредствено след инцидента леля му била в много лошо
състояние, с надуто лице, имала шевове на главата и не можела да говори.
Посочва, че е била настанена в една стая с ищеца З. Х. и не могъл да я
разпознае. След като провел разговор с братовчедите си решили да я
транспортират в болницата в Турция, където да получи по-адекватно лечение.
Посочва, че са й направили операции в Турция, като след катастрофата
пострадалата не говорила в продължение на една година, приемала само течна
храна и отслабнала значително с 20 килограма. От показанията му се
установява, че ищцата все още не може да се храни пълноценно и да дъвче
месо, наложило се на няколко пъти да си прави зъбите, към момента
продължава да има затруднения с дъвченето, долната й челюст е изкривена,
изпитва страх когато се вози в автомобил.
От показанията на свидетелката А. Н. –снаха на ищеца З. Х.- се
установява, че ищецът след катастрофата изпитвал постоянни болки и се
хранил до шестия месец с течности. Поддържа, че пострадалият Х. вследствие
на процесното ПТП изгубил слуха си, влошило се зрението му, увеличил
диоптрите, зъбите му паднали и не можело да сложи протези докато не
заздравеят травмите. Обяснява, че вече четвърта година след катастрофата
свекърът й не усеща лявата част на устата си, когато се храни. Преди това
постоянно през лятото бил в България, за да помага на сина си при
обработването на земеделска земя, но след случилото се няма сили да
извършва физическа дейност.
БОС кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като
показанията на свидетеля С. А. частично в обсъдената по-горе част. Съдът не
даде вяра на показанията на свид. А. в частта, в която свидетелства относно
състоянието на пострадалия З. Х.. Очевидно свидетелят няма преки
възприятия относно пострадалия извън посещението, което е осъществил в
6
болницата в гр. Ямбол. Съдът приема, че пострадалият Х. е бил
неразпознаваем поради травмите на лицето си след инцидента и е възможно
към този момент свидетелят А. да се объркал, че е жена, но според
показанията му е видял отново З. преди пет-шест месеца в Турция в добро
състояние и не би могъл да не забележи, че е мъж. Твърденията му, че З. е
жена и майка на И. и, че е посетил З. в дома й в Турция са очевидно неверни и
нелогични, поради което БОС намира, че показанията на свид. А. в тази част
са недостоверни.
Вещото лице Ю. П. в изслушаното по делото заключение по
назначената авто-техническа експертиза възприема следния механизъм на
ПТП: на 11.09.2019г. водачът Н.М. е качила в Фолксваген Бора, рег.
№******** нейна приятелка и още двама пътници в посока от гр. Айтос за
гр. Сливен. На предна дясна седалка е стояла ищцата А. И. с поставен
обезопасителен колан и зад нея на задна дясна седалка ищеца З. Х.. без
поставен обезопасителен колан, въпреки че този модел МПС е фабрично
снабдено с предпазни колани на задните седалки. След преминаване на село
Лозен, община Ямбол водъчът М. е загубила зрителен контакт с пътното
платно вследствие на заслепяване и напуснал лентата за движение,
управляваното от нея МПС се е отклонило вляво и навлязло в лентата за
насрещно движение и по-късно в банкета от ляво на посоката на движение.
Последвал е удар в мантинелата, която след съприкосновението с автомобила
го е деформирала и навлязла в купето, в резултат на което са причинени
множество наранявания на ищците. Според вещото лице по време на ПТП
водачът Н.М. се е движила с несъобразена скорост 96 км./час, като при
движение със съобразена скорост и ако беше пуснала сенника на автомобила,
е имала възможност да предотврати напускането на МПС от двете пътни
ленти и да избегне удара.
Вещото лице доктор Х. Х. поддържа в заключението по приетата
съдебно-медицинска експертиза, че вследствие на процесното ПТП ищцата А.
И. е получила билатерална фрактура на тялото на долна челюст с дислокация
на костни фрагменти, импресионна фрактура на дъгата на лява зигоматична
кост, трайно затрудняващи дъвченето и говореното при нормален
оздравителен процес между 45 дни и 2 месеца, контузия на главата, комоцио
церебри /мозъчно сътресение/, което отзвучава за около 20-25 дни, оток и
кръвонА.дане на лицето и очите периорбитално, които при липса на инфекция
7
отзвучават за срок между 7 и 15 дни. При прегледа от вещото лице, проведен
на 13.03.2024г. ищцата трудно се храни, употребява течна храна, не може да
ползва зъбни протези, периодично се запушва слюнчестата жлеза, оплаква се
от главоболие, има нарушения на съня. Оперативните рани от проведеното
лечение са добре зараснали, не са отстранени реконструктивните плаки от
операцията.
От приетото заключение на вещото лице Х. съдът приема за установено
по делото, че получените травматични увреждания от ищеца З. Х. в причинна
връзка с процесното ПТП са фрактура на горна челюст-вляво и стена на горно
челюстен синус с излив на кръв-хемосинус, двуфрагментарна фрактура на
долна челюст, затрудняващи дъвченето и говореното за срок между 45 дни и
2 месеца при нормален оздравителен процес, контузия на главата, комоцио
церебри, /, която отзвучава за около 20-25 дни, разкъсно-контузни рани на
горна устна и лява и дясна темпорална област, охлузвания на лицето,
периорбитален оток двустранно с кръвонА.дания в меки тъкани на лицето,
отзвучаващи за срок между 7 и 15 дни.
В деня на прегледа от вещото лице ищецът З. Х. се е оплакал от липса
на чувствителност в лява инфраорбитална и лява субментална област на
лицето, намален слух в ляво ухо, отслабено зрение в ляво око, загуба на образ
за секунди при рязко навеждане и изправяне, увеличени диоптри преди ПТП
2 диоптъра, след ПТП 5 диоптъра. При проведените изследвания от вещото
лице се констатира оперативен белег 9 см. вляво субмандибуларно, който е
добре зараснал, както и, че не са отстранени металните плаки от операциите.
Видно от заключението получените травматични увреждания от ищците
са резултат от директен удар от твърди и тъпи предмети, намиращи се вътре в
автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема
задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му
вреди.
По делото беше безспорно установено, че нарушавайки правилата за
движение - чл.20, ал.1, т.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП водачът на застрахованото
8
при ответника МПС, за което е сключена застраховка „гражданска
отговорност“ е допуснал ПТП, вследствие на което са причинени твърдяните
в исковата молба телесни увреждания на ищците. Съгласно разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, като съгласно ал.2 са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Според чл.21, ал.2 от ЗДвП допустимата скорост, с която следва да
управляват МПС категория А извън населено място е 80 км./час.
Предвид събраните в настоящето производство писмени и гласни
доказателства БОС приема за доказан по категоричен и несъмнен начин
фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, както и нА.це ли е съпричиняване, с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по
справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на
причинените на ищците телесни увреждания, произхода, тяхната
продължителност и интензивност, възрастта на пострадА.те и
икономическата конюнктюра в страната.
На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че присъждането на
обезщетение в размер от 30 000 лева в полза на ищцата А. И. би репарирало
причинените й неимуществени вреди вследствие на деликта. В тази връзка
БОС съобрази, че на ищцата са причинени билатерална фрактура на тялото на
долна челюст с дислокация на костни фрагменти, импресионна фрактура на
дъгата на лява зигоматична кост, трайно затрудняващи дъвченето и
говореното при нормален оздравителен процес между 45 дни и 2 месеца,
контузия на главата, комоцио церебри /мозъчно сътресение/, което отзвучава
за около 20-25 дни, оток и кръвонасядане на лицето и очите периорбитално,
които при липса на инфекция отзвучават за срок между 7 и 15 дни. При
9
глобалното определяне на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав взе предвид, че фрактурите на долна челюст и дъгата на
лява зигоматична кост представляват средни телесни повреди. Сред
нанесените травматични увреждания са нА.це няколко леки телесни повреди
в областта на лицето и мозъчно сътресение. БОС преценява претърпените във
връзка с уврежданията физически болки и страдания, психическия
дискомфорт и всички негативни емоционални преживявания, включително
от невъзможността да се храни нормално и пълноценно пет години след
инцидента. Видно от заключението на вещото лице Х. пострадалата не се е
възстановила напълно физически и психически от инцидента - има
периодични възпаления на слюнчестата жлеза, не може да носи зъбни
протези, страда от главоболие и безсъние, като й предстои повторна операция
по изваждане на метален остеосинтезиращ материал.
Изцяло недоказано остана по делото възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата А. И.. Напротив установи
се по делото, че пострадалата не е нарушила разпоредбата на чл.137а от
ЗДвП.
По отношение на ищеца З. Х. съдът на основание чл. 52 от ЗЗД счете за
справедливо обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер
на 40 000лева. В тази връзка отчете, че пострадА.ят вследствие на ПТП е
получил няколко средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лява
зигоматична кост и горна челюст, счупване на долна челюст на две места, с
което е затруднено дъвченето и говоренето за срок между 45 дни и 2 месеца
при нормален оздравителен процес. Претърпени са и множество леки телесни
повреди, изразяващи се в контузия на главата, комоцио церебри, разкъсно-
контузни рани на горна устна и лява и дясна темпорална област, охлузвания
на лицето, периорбитален оток двустранно с кръвонасядания в меки тъкани
на лицето. БОС отчете цялостната негативна промяна в качеството на живот
на пострадалия, който не може да извършва тежки физически дейности както
преди катастрофата и към прегледа от вещото лице Х. продължава да няма
чувствителност в лява инфраорбитална и лява субментална област на лицето.
При съобразяване, че физическото състояние на ищеца е влошено и по
отношение на слуха в ляво ухо, силно отслабеното зрение в ляво око,
невъзможността за ползва зъбни протези и да дъвче храна докато не
оздравеят раните в областта на устата, останалия му белег с дължина 9 см.
10
вляво субмандибуларно, съдът намира, че този размер на обезщетение в най-
пълна степен съответства на характера и степента на търпените болки и
страдания.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца З. Х. по следните
съображения:
Не са ангажирани убедителни доказателства от ответника за наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и причинените му
телесни увреждания. В допълнение във връзка с възражението за
съпричиняване не е изследвано от вещите лица в тази връзка, които не са
имА. поставени задачи от страните дали посоченото бездействие на ищеца е
допринесло за настъпване на вредите.
При горните мотиви БОС приема, че предявените искове за
неимуществени вреди са частично основателни както следва: от ищцата А. И.
до размера от 30 000лева и от ищеца З. Х. до размера от 40 000лева, като за
горницата над посочените до предявените размери са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед обсъдените по-горе по делото писмени доказателства –фактури
за заплатена медицинска помощ и медикаменти, съдът счете за изцяло
основателни предявените от ищците искове за имуществени вреди, които
следва да бъдат уважени.
Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „гражданска отговорност”, считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент. Следователно
лихвата за забава е дължима от датата на уведомяване застрахователя –
11.11.2020г.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да заплати на адв. Я. Калпакчиев от БАК сумата от 3000
лева адвокатско възнаграждение.
БОС съобрази, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, поради което националният съд не следва да я прилага. При липса на
11
национална правна уредба, непротиворечаща на правото на ЕС, посоченото
възнаграждение следва да бъде определено от съда, справедлив и разумен
размер, при зачитане принципа за пропорционалност, с оглед вида,
количеството и сложността на оказаната безплатна правна помощ на двамата
ищци. Възнаграждението в размер на 3000лева е съразмерно на дължимата
държавна такса върху уважената част от исковете по делото. В конкретния
случай предмет на делото са общо четири предявени претенции за
неимуществени и имуществени вреди, с които са въведени различни спорни
материални права. От адв. Калпакчиев е взетото активно участие в
проведените по делото две открити съдебни заседания, в които е изразено
становище по всички въведени възражения от ответника и спорни въпроси
между страните, представена е и подробно обоснована писмена защита.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, като ищцата А.
И. заплати сумата в размер на 228,87лева разноски и ищеца З. Х. в размер на
247,73 лева разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС сумата
в размер на 3071,52лева върху уважената част от исковете, като по иска за
имуществени вреди на ищеца З. Х. с цена 732 лева минималната държавна
такса в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, ЕИК931830482, със седалище гр. София,
район Лозенец, ул. Джеймс Баучер№87, да заплати на А. М. И.,
ЕГН**********, с постоянен адрес ******, сумата от 30 000 /тридесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди –болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на
ПТП, реализирано на 11.09.2019г. в района на пътен възел „Петолъчката“ при
управлението на МПС марка Фолксваген Бора, рег.№********, както и
сумата в размер на 5538 лева /пет хиляди петстотин тридесет и осем лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 11.11.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, ЕИК931830482, със седалище гр. София,
район Лозенец, ул. Джеймс Баучер№87, да заплати на З. А. Х.,
12
ЕГН**********, с постоянен адрес ****, сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди –болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на
ПТП, реализирано на 11.09.2019г. в района на пътен възел „Петолъчката“ при
управлението на МПС марка Фолксваген Бора, рег.№********, както и
сумата в размер на 732 лева /седемстотин тридесет и двалева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 11.11.2020г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за неимуществени вреди от А. М. И. и
З. А. Х. против ЗД Бул инс АД за горниците над уважените до предявените
размери.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД да заплати на адв. Я. К. от БАС сумата в
размер на 3000лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
оказана правна помощ на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА А. М. И. да заплати на ЗД Бул инс АД сумата в размер на
228,87лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА З. А. Х. да заплати на ЗД Бул инс АД сумата в размер на
247,73, представляваща съдебно-деловодни разноски
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, да заплати по сметка на БОС, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 3071,52 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13