Р Е Ш Е Н И Е
№………/2019г.
гр.Варна 23.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№9461/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцата К****В. е
твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се
в с.К****, община В****, за който същата има сключен Договор за
продажба на електроенергия с „Е****. Обектът е
регистриран в „Е**** С****“ АД с клиентски номер:**** и абонатен номер-**** с
горепосочения адрес. При справка за дължимата за плащане за съответния обект сума, ищцовата
страна е била уведомена за извършена корекция от ответника „Е****- П*** П***“ АД на използваната в обекта електроенергия и
за дължима от ищцата към дружеството сума, в размер на 7016.11лв., за което е
издадена фактура №**** от дата
10.06.2019г. за клиентски номер:*** и абонатен
номер *** за
горепосочения обект.
Ищцата счита, че не дължи така фактурираната сума, с
което обосновава правен интерес от настоящия иск.
Ищцовата страна
излага следните аргументи:
За подмяната на СТИ не и е бил предоставен документ
и не е известно дали СТИ е било изправно към момента на неговото поставяне.
Съгласно ОУ на договора между страните, СТИ са собственост на дружеството и
поддръжката им е задължение на дружеството. СТИ се намира в табло, което е
подсигурено срешу неправомерен достъп и достъп до
него имат единствено служителите на „Е**** С****“ АД. Те следва да извършват проверки за
годността на СТИ всеки месец. Дружеството е трябвало да отчете факта, че СТИ не
отчита правилно потребената електроенергия, при което
не е изпълнило задължениеята си.
Ищцата не е присъствала на изготвянето на протокола,
изготвен от служител на ответника за корекция на сметката. Не са и представени
протоколи за предходни проверки, от които да е видно началния момент на
възникване на грешката в отчитането. Страната сочи, че вината за неточно
измерване не е нейна, тъй като няма възможност за въздействие върху СТИ. Оспорва
начина и методиката за начисляване на процесната сума
по партидата й. Твърди, че не е консумирала начислената допълнителна
електроенергия.
Оспорва се твърдяната от дружеството намеса в
софтуера на СТИ, в резултат, на което било налице движение на показанията по
трети, невизуализиран регистър, което било резултат от неправилно софтуерно
препрограмиране. Същият регистър е недостъпен и невизуализиран за страната.
Твърди се ,че разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ ,на която се е позовал ответника в
уведомлението е неприложима в случая.
Ищцата намира за пряко нарушена разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ задължаваща дружеството
доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа
енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско
измерване.
Оспорват се констатациите отразени в констативния
протокол, като се счита, че е изготвен без да е налице нормативно основание за
това. Ищцата се позовава на ПИКЕЕ и решение №****постановено по адм.дело №**** по описа на ВАС на Р**** Б****- П**** с****- I колегия, с което са отменени Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т.3 от Протоколно
решение №**** от
14.10.2013г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи се липса
на регламентация относно стъпките, които следва да бъдат извършени при
проверката, към датата на извършване на процесната
проверка за СТИ на ищцата.
Оспорва се констатация в справката и фактура №**** от дата 10.06.2019г. за клиентски номер: ****и абонатен номер:****, че следва да се начисли служебно допълнително общо количество
ел. енергия за периода от 10.02.2017г. до 09.02.2018г.
Ищцовата страна
моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че не дължи на
ответника сумата от 7016.11лв. за времето от 10.02.2017г. до 9.02.2018г.
начислена като корекция по горепосочената фактура, издадена от „Е.П.“ АД,с ЕИК:**** и да се присъдят направените съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника.
Ответникът счита иска за изцяло неоснователен. Сочи
се, че процесната сума представлява цената на реално
доставена и потребена енергия от абоната в размер на
40791 кВтч и се дължи от ищцата на основание чл.50 от
ПИКЕЕ вр. чл.200 ал.1, предл.1
от ЗЗД.
Ответникът сочи, че дружеството изпълнява поетите по
договора задължения добросъвестно и точно в количествено и времево
отношение-осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в
обект, находящ се в с. Константиново, местност „Л****“ №83 с клиентски номер: ****и абонатен номер****. Твърди се, че на 09.02.2018г. е извършена техническа проверка
на измервателната система в обекта на ищцата от служители на „Е*** С***“ АД, в
присъствието на член от домакинството на абоната. Ответника сочи, че
дружеството не обвързано и задължено от закон или ОУ, предварително да
известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си
на собственик.
Твърди се, че за извършената проверка е съставен
констативен протокол с номер****, като
замерванията са извършени с еталонен калибриран уред и е установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3 има
показания в размер на 40791 кВтч. Отбелязани са
съответно и отчетените квтч в регистри 1.8.1 и 1.8.3.
Констативния протокол е бил подписан от член на домакинството на абоната.
Извършена е експертиза от Българския институт по
метрология, регионален отдел- Варна, за която е съставен съответен констативен
протокол, доказващ наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на
40791,0 квтч, която не е визуализирана на дисплея.
На 06.06.2019г. „Е**** С****
„
АД съставя становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера
на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел.енергия
след прочитане на регистър 1.8.3.
Ответната страна се позовава на чл.50 от ПИКЕЕ, за
направената корекция.
Посочена е издадената фактура на 10.06.2019г. от „Е****- П**** П****“ АД, с която е определена цената на реално
консумираната енергия, а именно 7016,11лв.
Посочена е съдебна практика на ВКС по гр.д №****, с което решение е прието, че е допустимо
операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
енергия за минал период, когато действително доставената ел.енергия погрешно е
отчетена и заплатена в по-малък размер.
Сочи се, че потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота ел.енергия, съгласно чл.200 ал.1 предл. 1-во от ЗЗД.
Моли се искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание
чл.124
ал.1 ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети:
Копие от констативен протокол №****, фактура №****, констативен протокол от БИМ №****, становище за начисление на ел.енергия от 6.06.2019г., справка
за потреблението към 28.06.2019г., извлечение за фактури и плащания към 28.06.2019г.,
2бр. писма на ответника до ищцата от 10.06.2019г. и от 7.06.2019г. с обратни
разписки, протокол за монтаж/демонтаж от 6.07.2015г. и СТЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса по предявен отрицателен установителен
иск освобождава ищцата от носенето на доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника
в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея
положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената
тежест в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да
докаже, че ищцата е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с
посочената в ИМ сума законно, верността на извършените изчисления съгласно
приложената методика, че претендираната сума е за
количество ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Не се спори и за наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата
се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е***-П**** М****“ АД.
Съгласно представената по делото фактура №**** (л.22-23), е начислена корекция въз основа на
корекция в размер на 7 016.11лв., за обект находящ
се на адрес с.К****, с титуляр
ищцата. За изготвяне на фактурата и извършване на начисленито
ответникът се е позовал на констатациите направени при проверка и отразени в
Констативен протокол №***, в който е
отразено, че е установена намеса в работата на СТИ отразяващо консумираната в
обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на проверката е установено, че
СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в регистър който не е видим
при регулярните проверки за отчитане на ползваната ел.енергия.
Съгласно представения констативен протокол от БИМ РО
Варна в СТИ отчитащо ползваната на адреса ел.енергия е била извършевна
софтуерна намеса довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия в скрит
регистър на устройството отчитана като тарифа Т3, която не е видима при
регулярно четене на данните му.
Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал,
че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да
дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно
необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба
се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този
смисъл е решение №****,
постановено по търг. дело №*** на ВКС,
определение №***,
постановено по търг.дело №*** липсват
обаче безспорни доказателства за това от кой момент е започнало начисляването
на ползваната ел.енергия в скрития регистър на тарифа Т3 на СТИ, а това от своя
страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази
енергия.
На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се
заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции,
не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице
неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно
обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите
условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на
правото, както и на добрите нрави.
Задължителната практика на ВКС се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на
ответника, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства
за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
Що се отнася до начислената сума за възстановяване
на ел.захранване, то при извода, че ответника не е имал право да претендира
сумата за корекция последният не е бил в правото си да прекъсва ел.захранването
на имота и съответно да иска суми за възстановяването му.
Следва да се има предвид, че макар вещото лице да е
посочило, че е трудно да бъде извършено въвеждане на допълнителни данни в СТИ
преди неговото монтиране, то настоящия случай не е такъв. Водно от вписванията
в констативния протокол на „ЕРП Север“ АД СТИ с №**** ****
**** е именно сваленото и изпратено за
изследване в БИМ, като това устроиство е монтирано на
6.07.2015г. и е невъзможно да се установи от който момент и в кой период от
тази дата се е начислила енергията в тарифа Т3.
По изложените съображения следва да се приеме, ЧЕ
ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума
му се следва и предявените искове следва да бъдат уважени.
Предвид извода за основателност на претенцията
ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените в настоящото
производство разноски възлизащи на 288.56лв., а на процесуалния и представител
сумата от 680.80лв. възнаграждение.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между „Е****, *** Т**** Г и ищеца Кристияна Н.В. ЕГН********** ***, че ищецът не
дължи на „Е****“ АД сумата
от 7 016.11лв. начислена като корекция от ответното дружество за времето
от 10.02.2017г. до 9.02.2018г. за обект с.К********, местност „Л****, с клиентски номер:**** и абонатен
номер-**** на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** Т**** Г да заплати на К**** Н.В. ЕГН********** *** сумата
от 288.56лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** Т**** Г да заплати на адв.К**** В**** В**** ЕГН********** *** сумата от
680.80лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: