Решение по дело №2096/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1915
Дата: 21 ноември 2018 г. (в сила от 12 април 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20183110202096
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№1915/21.11.2018г.

Година 2018                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На   двадесет и втори октомври                           Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         Съдия  :Даниела Михайлова

Секретар   : Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2096  по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  „Лукс -2000” ООД ,представлявано от  М.К.М. , против Наказателно постановление 03-008148 / 21.07.2017г. на  Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на  „ Лукс -2000” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1 500  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.    

            С жалбата на първо място се навежда доводи за това, че неправилно е било прието, че постановлението е влязло в сила на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН.На следващо място се твърди, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като връчения акт за установяване на нарушение бил нечетлив, че бил връчен на неупълномощено лице, както и защото от мотивите на  постановлението не ставало ясно защо случаят не маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН или чл.415 „в“ от КТ.Поради   тези и други съображения се иска отмяна на постановлението. 

            В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител.По същество адв. М. пледира за отмяна на постановлението поради това, че акта е бил връчен на неупълномощено лице, както и защото в хода на проверката не бил търсен контакт с лицето, което се твърди, че е полагало труд.  

            Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание  се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от    фактическа   страна следното:  

           На 29.05.2017г. св.Н.З. - служител на Дирекция “ Инспекция по труда”-Варна, заедно със свои колеги, извършила проверка по спазване на трудовото законодателство  в хотел „Камчия“ в КК „Златни пясъци“,    и стопанисван от „ Л.” ООД. На упълномощено лице била връчена призовка за представяне на необходими за приключване на проверката документи.От представена справка за графика за м.май 2017г. и смените на наетите на работа лица станало ясно, че   К.В., назначена на трудов договор като  готвач ,  е  работила втора смяна на 28.05.2017г. до 22,30ч. и на 29.05.2017г. отново е била на работа първа смяна от 06,30ч.По този начин на работника не била осигурена непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа.Всички резултати от проверката били описани в Протокол № ПР 1725137/12.07.2017г., с който били дадени и съответните предписания .В т.8 било посочено, че работодателят следва да осигурява на работещите не по-малко от 12 часа непрекъсната междудневна почивка . 

             На 12.07.2017г. св.  З. съставила против  „ Лукс -2000 ” ООД акт за установяване на административно нарушение,  за това че в качеството на работодател не е осигурил на К.В. на длъжност „ готвач“ междудневна почивка между дните 28.05.2017г. и 29.05.2017г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.152 от КТ.При предявяването на акта на упълномощено лице, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.     

             Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,  административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 – 008148 / 21.07.2017г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и   правната квалификация на нарушението по чл.152 от КТ.На „ Лукс -2000” ООД  било наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на основание чл.416 ал.5  вр. чл.414 ал.1 от КТ. 

            В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св.    Н.З. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени безпристрастно и обективно.От тях се установи, че нарушението е установено по представени   документи- график и присъствена форма, които съответстват на начина на работа в обекта.

             Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства  и писмените доказателства по административно-наказателната преписка ,   които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

 Жалбата е процесуално допустима с оглед практиката на Административен съд-Варна ,  подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. 

             Наказателното постановление 03-008148 / 21.07.2017г. е издадено от компетентен орган- от изпълняващият длъжността Директор на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна , съгласно Заповед    -0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда”,  като в него са посочени и доказателствата по преписката.

  В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.                 

            Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от , считано от датата на съставяне и връчване на акта.Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина   нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере  какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.По преписката е приложено заверено копие от пълномощно, от което е видно, че лицето, на което е връчен акта е упълномощено да представлява М. в качеството му на управител на дружеството пред Инспекцията по труда с правото да подава, подписва и получава всякакви документи от името и за сметка на дружеството.Поради това възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.Като такива съдът преценява и възраженията, свързани с начина на изписване на акта, доколкото от една страна неговото съдържание е достатъчно четливо изписано, а от друга правото на защита на нарушителя е било реализирано в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция.

           Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От показанията на св.    З. и   от писмените доказателства по делото  заверени копия от график за работа  за м.май 2017г  и правилник за дейността, устройството и управлението на вътрешния ред във фирмата,   по безспорен и категоричен начин се установява, че на 28.05.2017г. В., работеща като готвач” в проверявания обект е полагала труд втора смяна и е приключила работа в 22,30ч.,  а на 29.05.2017г. е започнала първа смяна в 06.30ч., т.е не й е била осигурена 12 часова непрекъсната между дневна почивка. Това е видно от писмените доказателства по делото, поради което и възраженията, че нарушението не е доказано, тъй като проверяващите не са осъществили контакт с работника, са неоснователни. Разпоредбата на чл.152 от КТ  императивно предвижда, че работникът има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.В случая такава почивка не е била осигурена от работодателя, поради което съдът намира че нарушението безспорно е било осъществено.               

            Правилно е била ангажирана отговорността на  Лукс -2000” ООД  в качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. 

  Съдът намира, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.415 „в” от КТ.Нарушението не би могло да бъде отстранено след неговото установяване, доколкото работникът вече е бил лишен от законоустановената си почивка и за него са възникнали вредни последици, изводими именно от продължителността на неговия труд и невъзможността да ползва почивка.По същите съображения съдът намира, че   не са налице обективните предпоставки за прилагане и на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. 

     Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КД е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, каквото имаме в настоящият случай.Правилно наказващият орган е наложил на „ Лукс -2000” ООД  имуществена санкция” в размер на 1 500лв., като   е взел предвид че нарушението е извършено за първи път.Това наказание е съответно на извършеното нарушение.

  Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

  Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление 03-008148 / 21.07.2017г. на  Директор на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на  „ Лукс -2000” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1 500  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ. 

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: