Решение по дело №117/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите–Берковица срещу Решение № 14/15.01.2025 г., постановено по АНД № 899/2024г. на Районен съд Враца, с което е отменено НП, издадено от касатора. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на закона - отменителни основния по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Излагат се доводи, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, още по-малко от категорията на съществените, нарушението е осъществено от ответника, както от обективна, така и от субективна страна и правилно му е наложено предвиденото в закона административно наказание. Отправя се искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и потвърждаване на издаденото НП.

В с. з. касаторът се представлява от * Д., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на решението, като неправилно и потвърждаване на наказателното постановление, като законосъобразно. Подробни доводи излага в представена писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът-Д.Д., в представен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си *.С. Г. оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно, в която насока се навеждат доводи. Моли за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на решението, като правилно.

Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд като правилно.

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното  Решение № 14/15.01.2025 г., постановено по АНД № 899/2024г. на Районен съд Враца е отменено НП № 648/17.09.2024 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на основание чл. 257, ал. 2, т. 2 от Закон за горите/ЗГ/ на Д.Н.Д. е наложено адм. наказание "глоба" в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на  чл. 257, ал. 1, т. 2 вр. чл. 211, ал. 2, т. 2 ЗГ, вр. чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вр. с т. 11.1 от Заповед № 1019/17.11.2021 г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция по горите/ИД на ИАГ/. За да отмени оспореното НП, въззивният съд е приел, че издадения АУАН не отговаря на императивните изисквания на чл.42, т.5 от ЗАНН за ясна, точна и прецизна юридическа квалификация на повдигнатото административно обвинение от към коректно посочване на „нарушената“ нормативни разпоредби, както и на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 относно дата и място на извършване на нарушението. Според въззивния съд не ставало ясно какво нарушение се твърди за извършено, спрямо  последваща правна квалификация – издаване на превозни билети с некоректно попълнени данни и реквизити, съгласно утвърдените образци или друг вид неправомерна деятелност. Счел е на следващо място, че в НП е пренесено коментираното текстово и цифрово описание на нарушението от акта с всички смислови несъответствие, което също се явява издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН. Направен е извод, че изброените нарушения в АУАН и НП са от категорията на абсолютните нарушения на процесуалния и материален закон, пряко ограничаващи правото на защита на наказаното лице. В резултат на така приетото НП е отменено, като незаконосъобразно.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на РС за отмяна на НП. Решението е правилно, като постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

От описаната в акта и НП фактическа обстановка е видно, че адм. наказ. отговорност на ответника е ангажирана за това, че като лице по чл.211, ал.2, т.2 ЗГ /упражняващо лесовъдска практика и вписан в публичния регистър на ИАГ/ е издал 9 бр. превозни билети със съответни №-ра в периода 24.06. – 17.07.2024г. за транспортиране на дървесина с общо количество 25.30 пл.м3, в нарушение на изискванията на т.11.1. от Заповед № 1019/17.11.2021 г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция по горите, като е посочил невярно данните за позволително за сеч № 0774369 от 02.06.2024г., издадено за добив на дървесина за имот, попадащ в отдел 193, подотдел „к“, а при проверката в насаждението е констатирано, че в имота не е извършен добив на дървесина, т.е. дървесината, описана в превозните билети не е добита по позволително за сеч № 0774369 от 02.06.2024г. АНО е приел, че е осъществен състава на адм. нарушение по  чл. 257, ал. 1, т. 2 вр. чл. 211, ал. 2, т. 2 ЗГ, вр. чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вр. с т. 11.1 от Заповед № 1019/17.11.2021 г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция по горите/ИД на ИАГ/, допълнена със Заповед № 24/18.01.2022 г. на ИД на ИАГ, за което нарушение е наложена глоба в размер на 300.00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии/Наредбата/, лицата,  издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Такава заповед е приложена на л.40-44 от първоинстанционното дело и това е Заповед № 1019/17.11.2021 г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция по горите,  с която са утвърдени образци на превозни билети /ПБ/. По смисъла на т.11.1 от тази заповед /посочена като нарушена в НП/, в случаите, когато транспортът се извършва с комбинация от превозни средства /камион и ремарке, полуремарке, прицеп и др./, в превозните билети задължително се посочват регистрационните номера на всяко отделно превозно средство.

От описанието на фактите, изложени в акта и НП, следва да се приеме, че административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за издаване на 9 бр. превозни билети/ПБ/ в нарушение на утвърдените образци, изразяващо се в некоректно попълнени данни и реквизити относно позволителното за сеч, което е за друг имот, а не за този, от който реално е добивана и извозвана дървесина. Сочената в НП санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ, регламентираща отговорност на лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми, е обвързана с твърдяното от АНО нарушение на т.11.1 от Заповед № 1019/17.11.2021 г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция по горите/ИД на ИАГ/, която както се отбеляза касае задължение за посочване в превозните билети /ПБ/ на регистрационните номера на всяко отделно превозно средство, с което се извършва превоза на добитата дървесина, но не и състав на нарушение - неправилно посочване на № на позволително за сеч, съответстващ на съответен горски имот. Видно от приложените общо 9 бр. ПБ, във всеки от тях е посочен рег. № на превозното средство, с което се транспортира натоварената дървесина, както и е извършено заснемане от четирите страни на превозното средство, съгласно т. 2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г., допълваща Заповед № 1019/17.11.2021 г. за определяне на образци на превозни билети.  Следствие от това е, че ответникът не е нарушил, а е изпълнил задължението си по т.11.1 от цитираната заповед, противно на твърдението на АНО.

Правилен при това положение е изводът на РС за незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като вменяваното административно нарушение, съгласно цифровото му описание /нарушена законова норма/ не е извършено, а фактическото описание на нарушението не съответства на приетата за нарушена разпоредба. В случая АНО е направил несполучлив опит да съчетае констатацията си за незаконна сеч, в която насока дават показания и разпитаните като свидетели пред РС - Ст.С. /*/ и И.Н. /***/, с отговорност на лесовъд при издаване на ПБ по образец, относно попълване на задължителни реквизити.

Друг и при друга фактическа и правна обстановка би бил извода, ако на ответника Д. в качеството на лесовъд, т. е. лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите е било издадено позволително за сеч /ПС/ от определен имот. За него по силата на правните норми на чл. 47, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 и чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 и 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии биха възникнали определени задължения: - да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч; да следи за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Ако тези задължения не са изпълнени и в резултат от това е настъпила незаконна сеч, респ. неспазване на технологичния план и изградените технологични просеки, то тогава спрямо него би възникнало основание са ангажиране на административно-наказателна отговорност, но както се посочи при друга фактическа обстановка и насока на установяване и доказване, както и на основание други законови и подзаконови нормативни разпоредби.

В заключение, при осъществения контрол за законосъобразност въз основа на събраните по делото доказателства и установена фактическа обстановка РС Враца е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалваното НП и го е отменил при изложените съображения, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав.

Въззивният съд правилно е преценил, че в процедурата по констатиране и административно наказване са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, което обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна. Настоящият състав изцяло споделя мотивите на районния съд, поради което не е нужно да ги преповтаря и съобразявайки нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, препраща към тях.

Предвид изложеното и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на РС е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата, на ответника се дължат разноски, които при своевременно направено искане за такива, представляващи адвокатско възнаграждение, следва да му бъдат присъдени в размер от 400 лв., съгласно представения договор за правна защита и съответстващо на минимума по 8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2 т.1 от НВАР.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/15.01.2025 г., постановено по АНД № 899/2024г. на Районен съд Враца.

ОСЪЖДА РДГ-Берковица да заплати на Д.Н.Д. от *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.