Решение по дело №19/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20237100700019
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта

  

Р Е Ш Е Н И Е

 

                              № 167/07.04.2023 г., гр.Добрич

                                     

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в открито съдебно заседание, проведено на седми март през две хиляди двадесет и трета година в състав:                                                

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА     

                                                                      СИЛВИЯ САНДЕВА                                                                             

                                     

при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и с участието на прокурора  МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА изслуша докладваното от съдия С. Сандева КАД № 19/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

С решение № 323 от 12.09.2022 г., постановено по а.н.х.д. № 1311 по описа на съда за 2021 г., Добричкият районен съд е изменил наказателно постановление № 600667 – F622635/17.09.2021г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „МИМОЗА 1991“ ЕООД, с ЕИК 20254909, за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 500 лева.  

В законоустановения срок решението е обжалвано от санкционираното дружество с твърдения за неговата неправилност. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е допуснал събирането на поисканите от страната доказателства, както и че не е обсъдил наведените в жалбата доводи, в резултат на което е стигнал до неправилни и необосновани правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП и за наличие на извършено административно нарушение. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, а в условията на евентуалност - постановяване на ново решение по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. 

Ответникът – Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.     

Административен съд – Добрич, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалване на решението. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения :

С процесното наказателно постановление „МИМОЗА 1991“ ЕООД е санкционирано за това, че при извършена проверка на 03.08.2021 г. от 15,30 ч. до 18,05 ч. в стопанисвания от дружеството търговски обект по смисъла § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – автосервиз за ремонт на автомобили и мотоциклети, находящ се в гр. Добрич, ***, е установено, че в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18) не е регистрирало и отчело извършена от него автосервизна услуга чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел от фактическа страна, че на 03.08.2021 г. в 14,35 часа проверяващите служители са направили контролна покупка на услуга преди легитимация – смяна на масло, въздушен и маслен филтър на обща стойност 80,00 лева, заплатени в брой. Фактически плащането е прието от Ц.С.Х.– на длъжност автомонтьор в дружеството. За извършената услуга до напускането на обекта и връщането на екипа в 15,00 часа, същия ден, не е издаден фискален касов бон на проверяващите лица от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. От разпечатания КЛЕН Z: 0501 №0001457 от 03.08.2021 г. (15:17:43) и представения кочан от ръчни касови бележки е установено, че не е отразена платената от органа по приходите услуга смяна на масло, въздушен и маслен филтър за 80,00 лева в 15,35 часа на 03.08.2021 г. Нарушението е установено от екипа, извършващ проверката, приключила с издаването на ПИП, серия АА №0436860/ 03.08.2021 г. На 10.08.2021 г., в присъствието на един свидетел и на упълномощено от управителя на дружеството лице е съставен АУАН №F622635/10.08.2021 г. за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18. Упълномощеното лице е подписало разписката за връчване на АУАН без възражения.

След преценка на доказателствата по делото районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Изложил е съображения, че нарушението и неговото авторство са безспорно доказани, приемайки, че издаденият касов бон към 11,00 часа за ремонт на спирачна система няма касателство с извършената следобяд проверка и документираната в протокола смяна на масло с филтър. Преценил е, че не са налице предпоставките за приложение чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материалноправна норма обществени отношения и липсата на по-ниска обществена опасност на деянието в сравнение с другите нарушения от същия вид. Приел е, че нарушението е правилно квалифицирано, но неправилно е индивидуализиран размерът на наложеното наказание. Направил е извод, че определената от наказващия орган санкция от 700 лева е завишена предвид липсата на доказателства за други извършени от дружеството нарушения на данъчното законодателство, поради което и с оглед на целите по чл. 12 от ЗАНН следва да бъде намалена до предвидения в закона минимум от 500 лева. Въз основа на това е изменил наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно, постановено в съответствие с данните по делото и с материалния закон.   

При извършената служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал и обсъдил всички допустими и относими доказателства по делото и въз основа на тяхната обективна оценка е стигнал до правилни и обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.   

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението е постановено в противоречие с процесуалноправните норми, тъй като съдът не е допуснал исканата от него техническа експертиза, която да установи дали фискалното устройство отчита точно часа на регистрираните продажби. От материалите по делото и протоколите от проведените съдебни заседания е видно, че никъде процесуалният представител на дружеството не е поискал назначаването на такава експертиза. Единствените му доказателствени искания са били за разпит на свидетели и съдът ги е уважил изцяло, поради което не е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Освен това въпросът относно годността на фискалното устройство и верността на отразените в него данни не е бил спорен в нито един момент от процеса, за да се налага назначаването на техническа експертиза за изясняване на този въпрос. 

Неоснователно е възражението за неправилност на решението поради необсъждане на наведените в жалбата доводи. Действително съдът не е подложил на самостоятелна преценка всеки един от доводите на жалбоподателя, приемайки общо, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя, но това не е съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на правните му изводи. Нито едно от твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения във връзка със съставянето на АУАН и издаването на НП не е от категорията на съществените. Съществени нарушения са само тези, които нарушават правото на защита на нарушителя и рефлектират върху крайния правен резултат, което в случая не е налице.   

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че в стопанисвания от дружеството търговски обект е извършена покупка на услуга на стойност от 80 лева, за която не е издаден касов бон от работещия в обекта фискален апарат, нито ръчна касова бележка от кочан. Действително в АУАН и в НП са изписани различни часове, но всеки един от тях касае отделни действия, извършени в хода на проверката, поради което не е налице неясно описание на нарушението, опорочаващо волята на наказващия орган. Правилно районният съд не е взел предвид представената по делото касова бележка, издадена в същия ден и на същата стойност, защото с нея е отчетена продажба за съвсем друг вид услуга, извършена много по-рано през деня. От единодушните показания на двамата проверяващи служители и съответстващите им показания на едно от работещите в сервиза лица е видно, че контролната покупка е направена в ранния следобед - според първите двама свидетели - в 14, 35 часа, а според третия свидетел – след 13,00 – 13, 30 часа, поради което няма как издадената в 11, 06 часа фискална касова бележка да се отнася за тази покупка. Освен това заплатената от органите по приходите автосервизна услуга се изразява в смяна на масло и филтър, което се различава съществено от регистрирания ремонт на спирачна система, защото касае двигателя на автомобила. При наличието на категорични доказателства за неотчетена по надлежния ред продажба на услуга правилно районният съд е приел, че не е спазен чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18, който изисква за всяка продажба да се издава фискална касова бележка.    

Безспорността на изпълнителното деяние и неговото авторство изключва наличието на съществени процесуални нарушения, аргумент за което и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В случая е извършена контролна покупка от проверяващите органи, която не е забранен от закона способ за събиране на доказателства. Проверката е извършена от оправомощени длъжностни лица от приходната администрация и е надлежно документирана с ПИП. ПИП и АУАН се основават на действителните факти от значение за случая и истината за тях е установена с всички необходими и допустими процесуални средства, без да е ограничена възможността на проверяваното лице да упражни правото си на защита. С оглед на това правилно наказващият орган, а след това и районният съд са съобразили отразените в АУАН фактически констатации, за да стигнат до единствения възможен извод за наличие на извършено административно нарушение от страна на търговеца, изразяващо се в неиздаване на касова бележка.

Правилни и законосъобразни са също така мотивите на районния съд за немаловажност на нарушението и за явна несправедливост на наложеното наказание, довели до изменение на наказателното постановление, като касационната инстанция препраща изцяло към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което следва да го остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени на основание чл. 27е от НЗПП.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323 от 12.09.2022 год., постановено по а.н.х.д. № 1311/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „МИМОЗА 1991“ ЕООД, с ЕИК 202549409, със седалище и адрес на управление : град Добрич, ***, представлявано от управителя Р.Т.Х., да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 лева, съставляваща разноски за касационната инстанция.

РEШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ: