Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…...08.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1987 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове от "УП България 19" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез адвокат Р.М., АК - Видин срещу
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: п.к. 9009, гр. Варна,
бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С.С.,
Я.М.Д. и Г.К., в качеството им на членове на УС, с правно основание чл.79, ал.1
и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати:
1. сума в размер 40 433,65 лв., претендирана като цена за произведена и доставена, но
неплатена електроенергия за месец ноември 2016г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
2. сума в размер 11 591,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 40 433,65 лв. с
ДДС за периода от 01.02.2017г. до датата на предявяване на настоящия иск, както
и законната лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до
окончателното им плащане;
3. сума в размер 148 945,92 лв., дължима от "Енерго-Про
Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена
електроенергия за месец декември 2016 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
4. сума в размер 42 697.54 лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 148 945,92 лв. с ДДС за периода от 01.02.2017 г. до датата
на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочените
суми от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.
В исковата молба се твърди,
че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание Договор за присъединяване
на обект на независим производител на електрическа енергия №
ДУА-1635/20.12.2007-3001 -ВГ- 07.01.2008-4 042-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г.,
сключен между Ищеца и "Е.ОН България Мрежи" АД. Твърди се, че ищецът
е сключил Договор за изкупуване на електрическа енергия № 98 от 26.08.2009г.,
сключен между Ищеца и "Е.ОН България Продажби" АД (от 10.09.2012г.
преименувано на „Енерго-Про Продажби" АД), по силата на който
последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от
производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална
цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011г.
Излага, че с оглед
изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на
КЕВР било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа
на което са били определени преференциални цени за изкупуване на енергията,
произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без
ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без
ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч.
Твърди се, че през месец ноември 2016г. ищецът е произвел и доставил на
ответника електроенергия в размер на 753,636 MWh, за която е издал фактура № **********/30.11.2016 на
обща стойност 170 282,55 лв. с ДДС, при продажна цена в размер на 188,29 лв./MWh (въз основа на преференциална цена, определена в т.
8 на Решение Ц-010/30.03.2011г. за вятърни електрически централи, работещи до 2
250 часа). Тъй като през месец ноември 2016 г.
ВяЕЦ на ищеца е надхвърлила определеното в т. 1.7 от
Решение № СП-1/31.07.2015 на КЕВР нетно специфично производство на
електроенергия от инсталиран 1 kW мощност
("НСПЕ") в размер 2 000 MW/h за инсталиран 1 kW мощност за вятърни електрически централи работещи
до 2 250 часа, ищецът е издал на същата дата кредитно известие №
**********/30.11.2016г. към фактура № 106,
с което общата сума по фактура № 106 е намалена с 42 650,63 лв.
с ДДС. Сумата е получена чрез умножаването на количеството електроенергия,
произведена от ВяЕЦ на Ищеца и надхвърляща
определеното в т. 1.7 от решение СП-1 НСПЕ в размер 2 000 MW/h за инсталиран 1 kW мощност, произведена докато централата е работила
до 2 250 часа, в размер 188,763 MWh, по
съответната преференциална цена, определена с решение № Ц-010/30.03.2011 г. в
размер от 188,29 лв./MWh. За същите тези 188,763 MWh, въз основа на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ ищецът е
издал дебитно известие № **********/30.11.2016г. към фактура № 106, с което общата сума на фактура № 106 е
увеличена с 2 217,59 лв. с ДДС. Сумата е получена като количеството
електроенергия, произведени от ВяЕЦ на ищеца и
надхвърлящи определеното в т. 1.7 от Решение СП-1 НСПЕ в размер 2 000 MW/h за инсталиран 1 kW мощност, произведени докато централата е работила
до 2 250 часа, в размер на 188,763 MWh, е умножено по съответната цена за излишък на
балансиращия пазар в размер на 9,79 лв./MWh.
Впоследствие, централата на
ищеца е надминала 2 250 ефективни часа работа през декември 2016 г. и Ищецът е
издал на ответника дебитно известие № **********/31.12.2016г. към фактура № 106
на стойност 40 433,65 лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера
на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1, а именно - по цена
в размер на 175,92 лв./MWh (представляваща
разликата между преференциалната цена по т. 1.7. и съответно приложимата цена
за излишък или, 188,29 - 9,79 =175,92 лв./MWh). Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е
заплатил на ищеца сумата в размер на 40 433,65 лв. с ДДС по дебитно
известие № 111 към фактура № 106, като освен това се сочи, че ответникът дължи
на ищеца и обезщетение за забава
в размер на 11 591,03 лв. за забава плащането на сумата от 40 433,65 лв.
с ДДС считано от 01.02.2017г. до датата
на подаване на настоящата искова молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
На следващо място се
твърди, че през месец декември 2016г.
ищецът е произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на
ответника електроенергия в размер на 720,94 MWh, за която е издал фактура № **********/31.12.2016г.
на обща стойност 159 955,15 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от
561,24 MWh е 188,29 лв./MWh (въз основа на преференциална цена, определена в
т.8 на Решение Ц-010/30.03.2011г. за вятърни електрически централи, работещи до
2 250 часа): а за количеството от 159,70 MWh продажната цена е в размер на 172,95 лв./MWh (въз основа на преференциална цена, определена в
т.9 на Решение Ц-010/30.03.2011г. за
вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа). За количествата,
надхвърлящи НСПЕ по т. 1.8 от решение СП-1 от 9,703 MWh съответно са издадени кредитно известие №
**********/31.12.2016 (с което цената по фактура № 112 е съответно намалена) и
дебитно известие № **********/31 12.2016 (с което цената съответно е увеличена
със съответно приложимата цена за излишък). Твърди се, че към настоящия момент
ответникът е направил частично плащане по фактура № 112 и издадените към нея кредитно
и дебитно известия в размер на 9 003,77 лв., като остава
дължима сумата от 148
945,92 лв. Сочи се, че ответникът дължи на ищеца
и обезщетение за забава в размер на 42 697,54 лв. за забава
плащането на сумата в размер на 148 945,92 лв. с ДДС, считано от 01.02.2017г. -
датата, на която ответникът е изпаднал в забава, до датата на подаване на
настоящата искова молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба,
че въз основа на валидно сключен договор за изкупуване на електроенергия № 98
от 26.08.2009г. ищецът е произвел и доставил електроенергия
на ответника за месец ноември и декември 2016 г. Фактурираните количества
не са били оспорвани от ответното дружество. Съгласно чл. 18: ал. 1
от договора за изкупуване, дължимата от ответника цена за произведените и
доставени от количества електроенергия се определя от ДКЕВР (сега КЕВР), към
момента на сключване на договора приложима е била преференциалната цена,
определена в Решение Ц-04/30.03.2009 г. на ДКЕВР. С влизане в сила на Закона за
енергията от възобновяеми източници (обн. в ДВ бр.35 от 03.05.2011г., в сила от същата дата),
по силата на § 7 ПЗР от ЗЕВИ, договорът за изкупуване между Ищеца и Ответника
запазил действието си, с преференциална цена за изкупуване - действащата към
датата на влизане в сила на закона по Решение Ц-010. Твърди се в исковата
молба, че въз основа на това решение производителите на електроенергия от възобновяем източник вятър, следва да фактурират
произведената от тях електроенергия по преференциалната цена, определена в т. 8
от Решение Ц-010 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на
единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни
часове - по преференциална цената, определена в т. 9 от Решение Ц-010 за
единица инсталирана мощност. Сочи се, че съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в
редакцията към влизане в сила на закона (03.05.2011 г.), на изкупуване по тези преференциални цени подлежи цялото количество електроенергия, а съгласно чл.
31, ал. 4 от ЗЕВИ цената на електроенергията от възобновяеми
източници, не се изменя
за срока на договора за
изкупуване т.е. и по времето на процесния период. С оглед на това, след
влизането в сила на ЗЕВИ ищецът следва да продава цялата
произведена от него електроенергия на ответника по преференциални цени, определена в Решение
Ц-010, като тези цени не могат да бъдат изменяни за срока на договора за
изкупуване. С изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, публикувано в ДВ 6р. №
109/2013 г., в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна в количествата електроенергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по
преференциални цени, без да се променят самите
преференциални цени. С последващо изменение на
чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в ДВ бр. № 56/2015г., в сила от 24.07.2015г, количествата
електроенергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят
чрез въвеждане на допълнителен критерий, отново без
да се променят преференциалните цени. С тази разпоредба е създадено
задължение за обществения доставчик- НЕК, съответно за крайните снабдители-
"Енерго-Про Продажби" АД, да изкупуват произведената електроенергия
от възобновяеми източници "по
преференциална цена, за количествата електроенергия до размера на нетното
специфично производство на електроенергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР", като за
количествата, надхвърлящи нетното специфично годишно производство на
електроенергия, последната следва да се изкупува по цена за излишък на
балансиращия пазар или да се продава по свободно договорени цени. Твърди се, че
в резултат на горните изменения на ЗЕ, КЕВР постановява Решение № СП-1, с което
установява НСП, въз основа на което са определени преференциални цени със
съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015 г. за изкупуване на енергията,
произвеждана от всички възобновяеми енергийни
източници, включително и с възобновяем енергиен
източник вятър. Съгласно т. 1.7 от Решение СП-1, нетното специфично
производство на електроенергия на вятърни електрически централи при определена
цена от 188,29 лв./MWh,
без
ДДС (т.е. т. 8 от Решение Ц-010) е 2 000 kWh за вятърни
електрически централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т. 1.8 от Решение
СП-1 нетното специфично производство на електроенергия на вятърни електрически
централи при определена цена от 172,95 лв./MWh, без ДДС (т.е т. 9 от Решение Ц-010), е 2 300 kWh за вятърни
електрически централи, работещи над 2 250 часа. Сочи се, че т. 1.7. от Решение
СП-1 е отменена като незаконосъобразна с Решение № 957/ 23.02.2018 г. по адм. д. № 8522/2015 г., 13 с-в на АССГ, потвърдено в тази
му част от Решение № 115/28.01.2019 г. по адм. д. №
5284/2018 г. на ВАС, което е окончателно и влязло в сила. С оглед на това КЕВР
е приела Решение № СП-5/28.03.2019г. ("Решение СП-5"), с което е определила НСПЕ на вятърни
електрически централи при определена цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС (т.е. по т. 8 от Решение Ц-010) е 2 000 kWh за вятърни
електрически централи, работещи до 2 250 часа, т.е. същата стойност като
определената в отменената т. 1.7 от Решение СП-1. Същевременно Решение СП-5 е
обявено за нищожно с Решение № 6355/29.10.2019 г. по адм.
д. № 4422/2019 г., 55 с-в на АССГ.
Твърди се, че ответното
дружество не е заплатило цената на произведената и доставена електроенергия по
издадените фактури от м.11 и м.12.2016г., като отказът е мотивиран със
становище на НЕК относно приложимата цена за изкупуване на електроенергия от ВяЕЦ. Сочи се, че отказът е неоснователен, тъй като НЕК не
е страна по договора и позицията му по въпроса не е обвързваща, освен това
становището му е основано на Решение СП-1, което е отменено и не поражда
действие, както и че последващо приетото Решение №
СП-5 също не следва да се зачита поради
обявяването му за нищожно. Сочи се, че единствено приложимото НСПЕ в процесния
период е това по решение т.1.8 от Решение СП-1.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.енергия.
Счита, че приложимата през процесния период цена за ел.енергията до размера на
нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение №
Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично
производство, приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар.
Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД, на когото ответникът продава
изкупените количества ел.енергия, относно приложимата цена при изкупуването,
ответникът заплащал произведената ел.енергия над нетното специфично
производство по цена за излишък. Твърди, че задължението по издадената от ищеца
фактура за м.11 и м.12.2016г. е било заплатено, а това по допълнително
издаденото дебитно известие оспорва като неправилно определено, тъй като
количествата на произведена ел.енергия над 2000 квтч
следвало да се заплащат по цена за излишък. Намира за неправилно твърдението на
ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 са приложими към една и съща ВяЕЦ предвид диференцирането и обособяването на отделни
групи производители съобразно производителността на инсталацията и наличния
ресурс на първичния енергиен източник. Сочи като неоснователно твърдението за
нищожност на Решение СП – 5, тъй като съдебният акт не е влязъл в законна сила.
В допълнителния отговор се оспорват твърденията в ДИМ.
В становището си третото лице –
помагач на
страната на ответника „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД оспорва исковата молба като неоснователна въз
основа на аргумента, че след достигане на нетно специфично производство от 2000
кВч при преференциална цена от 188,29 лв. се прилага
цената за излишък на балансиращия пазар съгласно чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
С оглед съвпадащите насрещни твърдения е прието
за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ;
ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; наличието на договорно
правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен
доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до
достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т.8 от
Решение Ц-10; количествата произведена и фактурирана електроенергия; факта на
получаване на фактурата и дебитното известие от ответника.
Приети са като доказателство по делото договор за
изкупуване на електрическа енергия от 26.08.2009г., сключен между "УП
България 19" ЕООД и „Е.ОН България Продажби” АД и договор за
присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия от 14.11.2008г.,
сключени между "УП България 19" ЕООД и „Е.ОН България Мрежи” АД.
Приети са като доказателства по делото фактура от 30.11.2016г., издадена от "УП България 19" ЕООД с получател „Енерго – Про Продажби”
АД на стойност 170 282,54 лв. за произведена
ел.енергия съгласно протокол за м.ноември 2016г., кредитно известие от 30.11.2016г.
за сумата 42 650,63 лв. и кредитно известие от същата дата за сумата от
2 217,59 лв., както и фактура от 31.12.2016г. за сума в размер на
159 955,13 лв. за произведена ел.енергия съгласно протокол за м.декември
2016г. и дебитно известие към нея от същата дата на стойност 40 433,65 лв.
Представена е кореспонденция
между "УП
България 19" ЕООД и „Енерго – Про
Продажби” АД относно претенциите за
заплащане на произведената ел.енергия над нетното специфично производство по
преференциална цена от 172,95 лв./мWh, както и
становище на КЕВР от 28.04.2015г.
С решение от 29.10.2019г. по адм.дело №4422 по
описа за 2019г. на Адм.съд – София град е обявено за
нищожно решение СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР, с което е установено, считано от
31.07.2015г., нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 кВч, въз основа на което е определена преференциалната цена
на ВяЕЦ, работещи до 2250 часа по т.8 от решение
№Ц-010 от 30.03.2011г. на КЕВР.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на договор между страните, неговото
неизпълнение, а в тежест на ответника да докаже извършено плащане или наведените
в отговора правоизключващи основания. За успешното
провеждане на предявените искове в тежест на ищеца по делото е да установи, че
между страните е възникнала валидна облигационна връзка по силата на договор за
изкупуване на ел. енергия, сключен между страните, въз основа на който ищецът
произвежда и продава ел. енергия срещу задължението на ответника като купувач
да купува и плаща цената, нейния размер, начин и срок на плащане, обвързващ
страните в рамките на исковия период, собствената си изправност по сключените
между страните договори, настъпилата
изискуемост на насрещните задължения на купувача да заплати уговорената цена,
както и размера на претенцията.
В тежест на ответника е да установи всички наведени в
отговора правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в т.ч. да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на уговорената цена на ел. енергия в
случай, че ищецът докаже нейната дължимост.
По делото няма спор, че ищецът е производител на
ел.енергия от възобновяем източник, който е
присъединен към електроразпределителната мрежа, както и че ответникът в
качеството си на краен снабдител е задължен да изкупува произведената от първия
ел.енергия по преференциални цени, които се определят от КЕВР. Процесното правоотношение, макар и нормативно предвидено на
договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена
с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съответно
цените, на които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или
общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР съгласно чл.30,
ал.1, т.1 ЗЕ.
Между страните няма спор, че по отношение на конкретното правоотношение
за спорния период относими се явяват преференциалните
цени, определени с Решение Ц-010/30.03.11г.
Процесният договор е сключен при действието на Закона за възобновяемите и
алтернативните енергийни източници и биогоривата / обн., ДВ, бр. 49 от 2007г./, като след приемането му спрямо
правоотношението е приложим Закона за енергията от възобновяеми
източници /обн. ДВ, бр.35 от 3.05.2011г./. Съгласно
измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г.,
на преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера на
определената средногодишна продължителност на работа съгласно решението на
ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за горницата – по
утвърдената от ДКЕВР цена, по която общ.доставчик продава ел.енергия на
крайните снабдители и електроразпределителните дружества. С последващо
изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че по
преференциални цени ще се изкупува само количеството ел.енергия до размера на
нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на
балансиращия пазар. Въведеното с тази разпоредба редуциране на количеството
ел.енергия, изкупувано по преференциални цени, е обвързано с нетното специфично
производство, чиито размери са определени с решение на КЕВР. С оглед на това и
в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е
определено нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което
са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.11г., а именно: т.
1.7. – 2000 kWh, при определената цена – 188,29лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2250
часа и т. 1.8. – 2300 kWh, при определената цена
172,95лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел.централи
работещи над 2250 часа. С влязло в сила Решение №1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение №
1177/23.02.18г. по адм.д.№ 8522/15г. на АС София-град
в частта му, в която е отменено решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.1.7.
Същевременно с Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР е
установено, считано от 31.07.2015г., нетно специфично производство на
ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което
е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до
2250ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр.
с Решение №Ц-13/28.06.06г. Това решение като индивидуален административен акт се ползва с предварителна
изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал.
9 от ЗЕ, поради което и следва
да бъде съобразено съгласно нормата на чл.235, ал.3 ГПК. Според същото решение нетното специфично производство на електрическа
енергия за съответните групи производители, за които са определени
преференциални цени с Решение № Ц-010 от 31.03.2010 г. на ДКЕВР, следва да бъде
установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния
ресурс на първичния енергиен източник, работещи до и над 2 250 часа. С Решение
Ц-13 от 28.06.2006г. ДКЕВР определя преференциална цена за продажба на
електрическа енергия, произведена от вятърни централи, съобразявайки се
най-вече със средната годишна производителност на ветровите
генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна
производителност на ветровите генератори от своя
страна зависи от прогнозните пълни ефективни часа на тяхната работа, които се
определят на база прогнозно количество електрическа енергия за едногодишен
период, разделено на общата инсталирана мощност на ветровата
централа. В решението се посочва също, че за България ефективните часа на
работа на ветровите генератори трябва да са
съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните
от енергийна гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания,
България може условно да бъде разделена на две ветрови
зони: 1/. зона с пълни ефективни годишни часа на работа на ветровите
генератори до 2250 часа включително и 2/. зона с пълни ефективни годишни часа
на работа на ветровите генератори над 2250 часа. Въз
основа на горните показатели в решението се определят два вида преференциални
цени за електрическа енергия, произведена от ветрови
генератори - за ветрови генератори с пълни ефективни
годишни часа на работа до и над 2 250 часа.
С оглед клаузите на сключения договор за изкупуване на
ел.енергия, в частност тези, регламентиращи договорената цена, се установява
постигнато съгласие между страните, че конкретната ВяЕЦ
попада в ценовата категория на централи, работещи до 2250 часа, доколкото в
чл.18, ал.4 се предвижда, че при достигане на 2250 пълни ефективни часове на
работа на електрическата централа, за следващите до края на годината часове
цената е различна от първоначалната. Ищецът не твърди, а и не ангажира
доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния
енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ,
работещи над 2250 часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би
била определена на 172,95 лв/Мвтч.
Предвид това и съгласно Решение № Ц-10/30.03.11г., нетното специфично
производство за процесната ВяЕЦ
като ценообразуващ елемент е 2000 kWh.
С оглед на гореизложеното по преференциални цени подлежи
на изкупуване част от произведената ел.енергия за процесните
м.11 и 12.2015г., тоест до достигане на нетното специфично производство, а
останалото произведено количество за същия месец подлежи на изкупуване по цени
за излишък на балансиращия пазар. Този извод е в съответствие с относимите за периода разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и
Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба
към централите от съответния вид. Между страните няма спор, че ответникът е
заплатил количествата ел.енергия, надхвърлящи нетното специфично производство,
за процесния период по цена за излишък, както и относно размера на дължимата
цена за излишък.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявения
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Изходът на спора по
главния иск обуславя извод за неоснователност на акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава.
Предвид своевременно направеното искане и изхода на спора
в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски
съобразно представените доказателства за извършването им в общ размер 8952 лв.,
представляваща заплатено адв.възнаграждение по
предявените в обективно съединение искове. Възражението
за прекомерност на адв.хонорар, релевирано
своевременно от ищцовата страна, се явява неоснователно с оглед съответствието му
с предвидените в чл.7, ал.1 и 2 от Наредба №1/2004г. минимални размери.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "УП
България 19" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, срещу
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: п.к. 9009, гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик"
№ 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., в качеството им на членове на УС, искове
с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати:
1. сума в размер 40 433,65 лв., претендирана като цена за произведена и доставена, но
неплатена електроенергия за месец ноември 2016г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
2. сума в размер 11 591,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 40 433,65 лв. с
ДДС за периода от 01.02.2017г. до датата на предявяване на настоящия иск, както
и законната лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до
окончателното им плащане;
3. сума в размер 148 945,92 лв., дължима от "Енерго-Про
Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена
електроенергия за месец декември 2016 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
4. сума в размер 42 697.54 лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 148 945,92 лв. с ДДС за периода от 01.02.2017 г. до датата
на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочените
суми от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА "УП България 19"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, представлявано от управителя А.Х., ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, сумата от 8952 лв., представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8,
в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр.
с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: