№ 150
гр. гр. Лом, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20221620200254 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката Е. А. Г. от гр. София, ж.к. ****, обл. София, с ЕГН
********** е недоволна от издаденото от Началника на РУ гр. Лом
Наказателно постановление № 22-0294-000490 от 16.05.2022 г., с което на
осн. чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева и обжалва същото.
В с. з. жалбоподателката се представлява от адв. В. Д. от САК, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено,
както и да бъдат присъдени в полза на доверителката му направените по
делото разноски.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
1
С Наказателно постановление № 22-0294-000490 от 16.05.2022 г. на
жалбоподателката Е. Г. е наложено административно наказание на осн. чл.
179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП – „Глоба“ от 100,00 лв. за това, че управлява лек
автомобил Волво ХЦ 60 с рег. № ***, като е блъсната отзад от МПС Тойота
Корола с рег. № *** с водач ** и не спазва дистанция с движещото се отпред
МПС с рег. № ** с Водач Е* и го блъска отзад.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 30.04.2022 г. около 17:00 ч. Е. Г. и св. Илияна Димова пътували през
с. Смирненски, обл. Монтана с лек автомобил Волво ХЦ 60 с рег. № ***. На
един завой на ул. „Георги Трайков“ движещият се пред тях автомобил
„Шкода“ спрял зад един тир, който изчаквал от насрещното движение да
премине през завоя друг тир, тъй като завоят бил 90-градусов. Зад автомобила
на Г. спрял друг – „Тойота Корола“. Зад този трети автомобил се движел
товарен автомобил с рег. № Е**, управляван от **. Този водач обаче не се
движел на достатъчно разстояние от МПС-тата, намиращи се пред него.
Отклонил вниманието си, вследствие на което не успял да спре навреме и
блъснал отзад лекия автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***. От удара този
автомобил потеглил напред и блъснал управлявания от Е. Г. - Волво ХЦ 60 с
рег. № ***. По същия начин автомобилът на жалбоподателката блъснал
намиращия се пред него – „Шкода“ с рег. № **. за реализираното ПТП били
уведомени и на място пристигнали служителите на РУ – Лом – Б. В. и З* М..
Св. В. съставил 3 бр. АУАН – на водача на товарния автомобил, на водача на
автомобил „Тойота Корола“ и на жалбоподателката – за нарушение на чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП. В законоустановения срок Е. Г. подала възражение против акта.
Същото било оставено без уважение и въз основа на съставения АУАН, АНО
е издал атакуваното НП № 22-0294-000490 от 16.05.2022 г.
В случая съдът намира, че жалбоподателката Г. не е извършила
нарушението, описано в АУАН и НП.
1) Според чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: „ Водачът на пътно превозно средство
2
е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко“.
Както се установи от събраните по делото доказателства,
жалбоподателката се е намирала зад МПС „Шкода“, което е било спряло зад
тир, изчакващ друг тир да взема остър завой. Зад автомобила на Г. е спрял
друг, който е бил ударен от товарен автомобил и така се е получило
въпросното ПТП. При това положение не може да се приеме, че Г. е
нарушила разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
На първо място, от обективна страна, всички МПС-та са били спрели,
но дори да се приеме, че са се движили, то не е имало „рязко“ намаляване на
скоростта и поведението на Г. не е в противовес с нормата от ЗДвП.
На второ място, за да е налице нарушение на ЗДвП, действието или
бездействието на едно лице следва да е виновно. Г. е спазила дистанция,
спряла е зад другия автомобил, но нито е имала възможност, нито е
предвидила, нито е била длъжна да предвиди, че спрелият зад нея автомобил
ще бъде ударен от друг и съответно ще се блъсне в управлявания от нея.
Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение
по ЗДвП, тъй като липсва и субективният елемент от състава: вината. Не е
налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и
непредпазливост, в никоя от формите . Жалбоподателката не е целяла, нито
допускала настъпването на общественоопасните последици. Тя не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но не е и
могла, нито е била длъжна да ги предвиди. Ударила се е в автомобила, спрял
пред нея, но защото е била блъсната отзад от друг автомобил, който е бил
блъснат от трети (товарния). Затова и както правилно се посочва в жалбата, Г.
е била в абсолютна /обективна и субективна/ невъзможност да преодолее
инерцията от сблъсъка на няколко МПС-та, още по-малко – да контролира
дистанцията си със спряло отпред МПС. Водачът на товарния автомобил –
Радослав Недев е отклонил вниманието си и е блъснал спрялото пред него
3
МПС. Вина за настъпилото верижно ПТП има единствено той, но не и Е. Г.,
затова съдът намира, че неправилно е реализирана
административнонаказателната й отговорност.
Отделно от това – на Г. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100 лв. на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП. Тази разпоредба
предвижда, че „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление“. От една страна, както беше посочено, Е. Г. не е
осъществила нито от обективна, нито от субективна страна съставът на това
административно нарушение. Тя не е причинила процесното ПТП, нито има
вина за настъпилите щети. От друга страна, основателно е в жалбата се
посочва, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. АНО неправилно е
приложил материалния закон в неговата санкционна част по отношение
размера на наказанието. В нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП е предвидена
„глоба“ от 200 лв., а не от 100 лв., каквато е наложена с НП. Ето защо
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
При този изход на спора на жалбоподателката се следват направените
по делото разноски, но не в размера, в който са претендирани.
С изпращането на административнонаказателната преписка в ЛРС,
АНО е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В
представения от адв. Д. списък на разноските се претендират общо 1010,00
лв., от които: 10 лв. държавна такса, 700 лв. адвокатски хонорар и
командировъчни разноски за 3 дни по 100 лв. В договора за правна защита и
съдействие обаче се посочва сумата от общо 700 лв., от които 500 лв.
адвокатски хонорар и 200 лв. пътни разноски за едно явяване по делото.
Съдът намира възражението на АНО за напълно основателно, по следните
съображения:
Според чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „Ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
4
обезщетение.“ В случая на Е. Г. е наложено едно административно наказание
– „глоба“ в размер на 100,00 лв. При това положение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата възнаграждението за процесуално представителство следва да е
400 лв., а не както се претендира – 700 лв.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от цитираната Наредба „ За защита по
наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“
Производството по настоящото АНД № 254/22 г. е продължило в 3 съдебни
заседания, поради което и към първоначалното възнаграждение следва да се
добавят още 250 лв., вместо претендираните 300 лв. за „командировъчни“.
Освен това, претенцията за заплащане на 10 лв. за платена държавна
такса, е неоснователна, тъй като в производството по ЗАНН такава такса не се
предвижда. В обобщение съдът приема, че на жалбоподателката следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на общо 650,00 лв., вместо
претендираните 1010,00 лв.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294-000490 от
16.05.2022 г. на Началника на РУ – Лом, с което на Е. А. Г. от гр. София, ж.к.
****, обл. София, с ЕГН **********, на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН РУ – гр. Лом да плати на
жалбоподателя Е. А. Г. разноски, направени за съдебното производство в
размер на общо 650,00 лв. /шестстотин и петдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
5
Началника на РУ гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6