№ 113
гр. Плевен, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500062 по описа за 2022 година
Въззивно обжалване.
С решение №1470/15.12.20221г., постановено по гр.д.№ 3643/2021г.
Плевенски районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от „***
„ ЕАД-гр.София против „*** „ ЕООД гр.Плевен искове по чл. 422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 266,ал.1 от ЗЗД и чл. 228,ал.1 от ЗЗД за сумите : 168,24лв.
;2653,37лв. ; 386,40лв. или общо в размер на 3 208,01 лв.за които е издадена
Заповед за изпълнение № 607/ 08.02.2021г. по ч.гр.д.№ 915/ 2021г. на ПлРС.
Това решение е било съобщено на ищеца ,чрез пълномощника му адв.М. С.
- Ч. на 20.12.2021г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване
изтича на 04.01.2022г.
На 22.12.2021г. е била подадена въвззивна жалба от „*** „ ЕАД-гр.София,
чрез пълномощника му адв.М. С. - Ч. срещу решението на ПлРС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК и има
необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ,внесена е и дължимата д.т.за
въззивното обжалване , поради което като редовна и допустима следва да
бъде разгледана в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства и не са
направени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото“*** „ ЕООД
1
,чрез пълномощника адв.Ц.Ц. , според който въззивната жалба е
неоснователна,а обжалваният съдебен акт е законосъобразен и правилен . В
писмения отговор също така не се правят искания за събиране на нови
доказателства пред въззивната инстанция.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК , намира ,че Плевенски районен съд е
постановил едно валидно и допустимо ,но по съществото на спора
неправилно решение ,което следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго решение по съществото на спора с което предявените искове
да бъдат уважени.
В проектодоклада по делото ,отразен в определение №2411/26.08.2021г.
/който впоследствие е обявен за окончателен доклад по делото / , ПлРС е
извършил разпределение на доказателствената тежест между страните по
делото като следва :
-върху ищеца е тежестта да докаже твърдените обстоятелства ,касаещи
определените изисквания на производителя при претенция за гаранционен
ремонт ; изпълнение на необходимите действия по спазване на тези
изисквания ;твърдените обстоятелства , причинили увреждане на
процесната вещ,както и че те изключват гаранционно обслужване.
В мотивите на самото обжалвано решение, ПлРС ,обаче е изменил това
разпределение на доказателствената тежест ,както е конкретизирал ,че върху
ищеца е тежестта да докаже ,че настъпилата повреда в система на
процесната машина е вследствие на корозия от вода ,попаднала
посредством използвано от ответника гориво или по друг начин ,който
представлява отклонение от правилната експлоатация, а заедно посочил
,че ответника не бил длъжен да доказва ,че проблема в горивната система не
се дължи на негови действия.
Оттук нататък ,като преценил събраните по делото гласни и писмени
доказателства ,ПлРС приел, че те не установяват причината за
настъпилата повреда. Посочил ,че писменият документ- поръчка №
DS2000488 от 28.09.2020г. понеже има характер на частен свидетелстващ
документ ,то няма материална доказателствена сила, която да обвързва съда с
това ,че отразените в него обстоятелства са действително осъществени.
Това писмено доказателство,което е било представено още с исковата
молба , обаче , според ПлОС не е било оспорено от противната страна
по делото.
Всъщност ,като се съобрази писменият отговор подаден от ответника „***
„ ЕООД чрез пълномощника му адв.Ц.Ц. ,става ясно ,че ответникът не е
оспорил направената в поръчка № DS2000488 от 28.09.2020г.
констатация по отношение блокирането на горивната помпа поради
корозия вследствие на вода в горивото , дори напротив- в отговора се сочи
,че в този документ „е налице единствено направена констатация по
отношение блокирането на горивната помпа“ и нищо друго ,като
2
същественото в писмения отговор оспорване е , не на верността на тази
констатация , а на това ,че нямало доказателства,че претенцията за
гаранционен ремонт на процесния телескопичен товарач била отказана
от производителя, което било следствие на това ,че нямало
доказателства ищецът да е отправил пред производителя претенция за
гаранционен ремонт ,респ. производителят официално да е отказал
претенцията за гаранционен ремонт на машината.
Освен това самият ПлРС, при извеждане на обстоятелствата ,които приема
за установени / на стр. 6 от решението му / сочи следното :
-Установи се ,че на 25.09.2020г. ищецът *** ЕАД е приел в свой сервиз
процесната машина ,като към същия момент вещта е била в период на
гаранционно обслужване ,осъществявано от ищцовото дружество.
-установи се ,че възникналия технически проблем е засягал елементи по
горивната система и е бил отстранен в сервиза на ищеца а стойността на този
ремонт възлизала на 2 653,37 лв./ с ДДС/
-установи се ,че официалният представител на производителя на
горивната система е изпратил на ищеца свое становище ,че помпата е с
блокирали елементи и клапани от корозия вследствие наличие на вода в
горивото ,отразявайки го в съставения писмен документ Поръчка №
DS2000488 от 28.09.2020г.
При тези правилно приети от РС-Плевен като установени , а и всъщност
безспорни между страните обстоятелства от изследваната фактическа
обстановка , остава неясно защо РС-Плевен по –нататък приема ,че
ищецът не е доказал ,че настъпилата повреда в горивната система на
процесната машина е вследствие на корозия от вода в горивото .
Вида,характера и причината за настъпилата повреда на горивната система
от двигателя на процесния телескопичен товарач може и следва да бъде
установена именно от официалния представител в Република България
на производителя на горивната система. В случая, от представените
писмени доказателства се установява , а всъщност и по този въпрос няма
спор между страните ,че производителя на горивната система на машината е
DELPHI, а негов официален представител за България е „***„ООД . Именно
към този официален представител на производителя на горивната помпа се е
обърнал и ищецът „ *** „ ЕАД след като е приел машината за ремонт ,като
във въпросната поръчка е записано ,че се възлага от „*** „ ЕАД на „***“ да
извърши „ проверка на помпа„. В резултат на тази проверка от официалния
представител на производителя на горивната помпа върху въпросната
поръчка е отразено че „ помпата е с блокирали елементи и клапани от
корозия вследствие наличие на вода в горивото.„Всъщност по делото няма
нито твърдения от ответника ,че повредата се дължи на друга причина ,нито
пък са ангажирани доказателства,които да опровергават горната констатация
на официалния представител на производителя на горивната система на
машината е DELPHI.
В т.вр. следва да се посочи,че съгласно т. 4.1.5 от представената на л. 51 –
3
53 от делото на РС-Плевен „ *** стандартна гаранционна политика“ , е
предвидено ,че „покритието на горивната помпа с високо налягане и
инжекторите е обхванато от стандартната гаранция на *** само когато е
предявен иск с доклад на оторизираната сервизна станция за дизелово
гориво ,който ясно показва ,че неизправността в материала не е
причинена от замърсяване или неправилно гориво. В конкретния случай,
обаче ,не само че не е налице такъв доклад ,който да удостоверява ,че
повредата не е причинена от замърсяване или неправилно гориво , а дори
напротив - официалния представител на производителя на горивната
помпа е дал заключение че „ помпата е с блокирали елементи и клапани
от корозия вследствие наличие на вода в горивото“. При това положение
е очевидно безпредметно „*** „ЕАД да предявява някакъв формален иск
пред производителя *** за признаване на покритието за ремонт на горивната
помпа от стандартната гаранция давана от *** ,след като априори е ясно ,че
повредата се дължи на наличие на вода в горивото , което означава ,че този
случай не попада в гаранционното покритие съгласно стандартната
гаранционна политика на „***“. Поначало за системата за впръскване на
двигател и гориво е предвидено ограничено покритие на гаранцията ,както и
изключения/ вж. т. 4.1.5 от стандартната гаранционна политика / ,като в
гаранцията на телескопичния манипулатор /на л. 50 от делото на РС-Плевен /
също така изрично е посочено ,че „гаранционното покритие за ….части на
запалителната система /свещи ,помпи за впръскване на гориво , инжектори / е
намалено ,тъй като повредите обикновено произтичат от фактори извън
контрола на DOOSAN / съкратеното название на Doosan Bobkat EMEA/,който
е производител на телескопичния манипулатор, но не и на самата горивна
система , неизчерпателни примери за каквито са продължително
съхранение,злоупотреба или качество на горивото.
В т.см. според въззивната инстанция не е било нужно ищецът „***“ЕАД да
предприема някаква друга процедура спрямо производителя на горивната
система за признаване на ремонта за гаранционен ,след като самият
официален представител на този производител е посочил фактор за
настъпилата повреда ,които е сред изключенията за гаранционното покритие
– наличие на вода в използваното гориво ,което е довело до корозия на
елементи и клапани на горивната помпата.
Касае се за изключение от покритието на стандартната гаранция на “***“ за
такава повреда в горивната система , което се дължи на обективни причини,
стоящи извън самия производител на машината ,респ. на горивната и
система, а така също стоящи и извън поведението на самия собственик или
ползвател на машината,който безспорно няма задължение, а и възможност да
осъществява контрол върху качеството на зарежданото гориво /стига разбира
се това зареждане да се извършва от оторизирани продавачи на дизелово
гориво/. В т.см. посоченото от РС-Плевен ,че ответника „*** „ ЕООД не е
длъжен да доказва ,че проблема в горивната система не се дължи на негови
действия е ирелевантно за настоящия спор,доколкото поначало в исковата
молба не се и твърди ,че проблемът в горивната помпа се дължи на виновни
действия на ответника при експлоатация на машината , а само се твърди ,че
4
гаранцията не покрива конкретния ремонт на горивната система,тъй като
повредата се дължи на външни както за производителя ,така и за собственика
на машината причини за които те и двамата нямат вина.
При това положение ,като се съобразят коментираните и от ПлРС писмени
и гласни доказателства , а именно Поръчка № DS2000488 от 28.09.2020г./
съдържаща становище от официалния представител за България -
„***„ООД на производителя на горивната система на машината - DELPHI
, според което проблемът в помпата се състои в блокирали елементи и
клапани от корозия вследствие наличие на вода в горивото , което
доказателство не е опровергано от никакви други доказателства по
делото ,заедно със свидетелските показания на В. Е. / сервизен координатор в
„*** „ ЕООД / и М. С. /мениджър гаранция в „*** „ ЕООД /, според
въззивната инстанция се налага извода ,че в конкретния случай
наличието на изключение от гаранционното покритие за извършения
ремонт на горивната система е установено . В същото време от страна на
ответника по делото не са правени възражения и не са въвеждани в предмета
на делото каквито и да било твърдения за друга причина за констатираната
повреда горивната помпа. В случай че бяха направени от ответника такива
конкретни твърдения - че повредата се дължи на други фактори , извън
установените от официалния представител на производителя на горивната
система ,то в т.сл. доказателствената тежест за тях щеше да падне върху
ответника .Той обаче не е правил такива възражения ,поради което не му е и
възлагана такава доказателствена тежест – да установява ,че повредата се
дължи на нещо различно от наличието на вода в горивото.
Поради тези съображения ,ПлОС намира ,че действително се касае за
ремонт ,който не се покрива от гаранцията предоставена от
производителя ,поради което извършеният ремонт следва да бъде
заплатен от ответника на ищеца.
Същото се отнася и до претенцията за наем на заместващата машина,която е
била предоставена на „*** „ЕАД ,докато е траел ремонта на телескопичния
товарач, тъй като в приемо-предавателния протокол от 15.09.2020г.,подписан
от представители на двете дружества-страни по делото, изрично е посочено
,че „ в случай ,че ремонта е извънгаранционен ,ползвателят дължи наем в
размер на 28 лв.без ДДС на моточас , а по отношение броя на моточасовете на
заместващата машина няма спор и те са отразени в приемо-предавателния
протокол от 10.11.2002г. ,също така подписан от представители на двете
страни по делото и неоспорен от ответника. След като конкретният ремонт не
се покрива от гаранцията /т.е. е извънгаранционен /,то ползвателят на
заместващата машина дължи наем на „*** „ЕАД за нейното ползване.
Поради тези съображения , следва обжалваното решение на ПлРС да бъде
изцяло отменено и вместо това предявените искове да бъдат изцяло уважени.
С оглед този изход на делото, следва ответникът пред първа инстанция да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от ищеца деловодни разноски
пред РС-Плевен, които са 64,16 лв. –държавна такса и 450 лв. адвокатско
възнаграждение ,а така също да заплати и разноските по заповедното
5
производство ,които са в размер на 64,16 лв. -д.т. и 350лв. адвокатски хонорар
. Следва също така въззиваемата страна „*** „ ЕООД да заплати на
въззивника „*** „ЕАД и разноските за производството пред ПлОС ,които са в
размер на 64,16 лв. –д.т.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло обжалваното решение №1470/15.12.20221г., постановено по
гр.д.№ 3643/2021г. на Плевенски районен съд,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415,ал.1 т.1 от ГПК и във вр. с чл. 266,ал.1 от ЗЗД и чл. 228,ал.1 от ЗЗД, че
„*** „ЕООД ,ЕИК -*** със седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.***
дължи на „*** „ ЕАД , с ЕИК-***, със седалище и адрес на управление
гр.София ,ул.*** следните суми :
-сумата 168,24лв. /с ДДС/ по фактура № **********/15.09.2020г. и работна
карта за извършен транспорт и диагностика на телескопичен товарач Bobkat
TL26.60 със шаси :***
-сумата 2653,37 лв./с ДДС/ по фактура № **********/27.10.2020г. и работна
карта за извършен ремонт на горивната система на телескопичен товарач
Bobkat TL26.60 със шаси :*** ;
-сумата 386,40лв. /с ДДС/ по фактура № **********/19.11.2020г. за наем на
заместваща машина /или общо сумата 3 208,01лв./ за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение № 607/ 08.02.2021г. по ч. гр.д.№ 915/ 2021г.
на ПлРС ,ведно със законната лихва върху тези суми,считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-05.02.2021г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК „*** „ЕООД ,ЕИК -*** със
седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.*** да заплати на „*** „ ЕАД ,
с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.София ,ул.*** направените
от ищеца /който е въззивник пред ПлОС/ деловодни разноски,които са както
следва : за производството пред първа инстанция 64,16 лв. –държавна такса и
450 лв. адвокатско възнаграждение; за заповедното производство ,които са в
размер на 64,16 лв.- д.т. и 350лв. адвокатски хонорар, и за въззивното
производство ,които са в размер на 64,16 лв. –д.т.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7