Р Е Ш Е Н И Е
№ 983
гр.В., 20.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното
от председателя АНД
№ 5494 по описа за 2018
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от З.М.М. чрез адв.
Н.И. против НП № 18-0819-004050/30.10.2018 г. на ВПД Началник на група към сектор „ПП“ при ОД на МВР-В., с което на основание
чл. 174 ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания: "глоба" в размер на 2000 /две хиляди / лв. и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата си въззивникът оспорва посочената в обжалваното НП фактическа
обстановка. Твърди, че на процесната дата
и място автомобилът, визиран в НП е управляван от друго лице, като посоченото
възражение е направено, както в хода на проверката, така и по отношение на
съставения АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. Излага се
становище, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Н.И., който поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира че в хода на
съдебното производство не са събрани доказателства, които безспорно да
установяват, че въззивникът е управлявал процесния автомобил, съответно е извършил нарушението,
посочено в обжалваното НП. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 19.06.2018 г. около 23.00 ч. св. Щ. се намирал във вътрешния
двор на жилищна кооперация, находяща се в гр. В., ул.
И.В. № *. По същото време, същият
възприел , че от л.а. Ф. Т. с ДК№ **, находящ се в
двора на кооперацията слиза въззивникът. Между
последния и св. Ш. възникнал конфликт
във връзка с използваните паркоместа в двора на
кооперацията, съпроводен с отправени заплахи. По сигнал на св. Щ. на място
пристигнали служители на Първо РУ при ОД на МВР-В., на които Щ. заявил, че въззивникът е управлявал процесния
автомобил като е навлязъл в гаража с него. Във връзка с получената информация и
с оглед извършване на необходимата проверка, на място пристигнали служители на
сектор ПП при ОД на МВР-В., в т.ч. св. Т., който поканил въззивника
да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510 DRDM-0232, като възприел, че същият е във видимо нетрезво състояние. Последният
заявил, че не е управлявал л.а. Ф..Т. с ДК№ *** непосредствено преди постъпване
на сигнала и отказал да бъде тестван. Издаден му бил талон за медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като
същият не изпълнил предписанието за медицинско изследване.
С оглед на установената по случая
фактическа обстановка от св. Т., същият съставил на въззивника
АУАН сер.№ 809869/19.06.2018 г., за извършено
нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, за това, че на 13.06.2018 г., около 23.00
ч. в гр. В., по ул. И.В. в посока бул. К. Б.до № ** управлява л.а. Ф. Т.с ДК№ **,
негова собственост , като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 DRDM-0232 за установяване на
количеството алкохол в кръвта. Въззивникът отказал да подпише съставения му акт и депозирал
възражение срещу него, като посочил, че на визираната в акта дата и час не е
управлявал процесния автомобил. След като възражението
е преценено като неоснователно, въз основа на акта е издадено обжалваното
НП.
В хода на съдебното
производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя
– св. Т.Т. и свидетелите по акта св.
И.Щ., подал сигнала до полицейските органи във връзка със случая и св. Х.Х. – полицейски служител, участвал в проверката по случая във
връзка с изпълнение на служебните си ангажименти. По искане на процесуалния
представител на въззивника в качеството на свидетел е
разпитан и Д.Д. – познат на жалбоподателя. Приобщени
са към материалите по делото и материалите по АНП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност
са логически свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост,
и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване, от надлежна страна
и е приета от съда за разглеждане,
като по същество
е основателна.
Наказателното постановление № 18-0819-004050/30.10.2018 г. е издадено
от компетентен орган, видно от заверено копие на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. в
рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и
са посочени нарушените
материално правни норми.
Като разгледа жалбата по същество съдът намери, че в хода на съдебното
производство, въпреки извършването на възможните и необходими
процесуално-следствени действия не бе установена фактическата обстановка, посочена
в НП. Анализът на приобщени в хода на
съдебното производство доказателствен материал не
дава възможност да се установи по несъмнен начин дали въззивникът
е управлявал процесното моторно превозно средство на
посочените в АУАН дата, час и място. Единствените преки доказателства досежно управление на процесното
средство се съдържат в показанията на св. Щ.. Същите обаче не свидетелстват въззивникът да е управлявал автомобила извън двора на
жилищната кооперация, където лицето живее, доколкото същият твърди, че е
възприел единствено влизане на превозното средство в гаража, докато в НП е обективирано място на управление на автомобила, различно от
посоченото от свидетеля., а именно по ул. И.В. в посока бул. К.Б.. Друг е въпросът, че доколкото от
доказателствата по делото е безспорно установено, че между въззивникът
и посочения свидетел са съществували конфликтни отношения, както към момента на
проверката, така и към момента на провеждане настоящото производство,
показанията му не се характеризират с необходимата степен на достоверност и
обективност, така че да служат като единствено основание за изграждане на
изводите относно съставомерни факти, в т.ч. относно
авторството на нарушението.
Видно от разпита на полицейските
служители – св. Т. и св. Х., същите не са възприели действия на управление на
л..а. Ф. Т., съответно изводите на актосъставителя ,
визирани в АУАН, че жалбоподателя е
управлявал превозното средство в посочения ден и час се основават единствено на
постъпилия сигнал и обясненията дадени от св. Щ..
Същевременно между показанията на
св. Щ. и тези на св. Т., досежно твърденията на въззивника относно случая в хода на проверката, са налице
съществени противоречия, доколкото Щ. твърди, че З.М. е заявил, че друго лице е
управлявало автомобила към момента на паркирането му в частния двор, съотв. впоследствие между него и Щ. е възникнал конфликт,
докато св. Т. заявява, че жалбоподателят не е оспорвал авторството на деянието.
Обвинителната теза, визирана в НП,
която не се подкрепя от цитираните по-горе доказателства, от друга страна се
разколебава от показанията на св. Д., който в съдебно заседание заявява, че в
посочения ден и час е паркирал процесния автомобил в
двора на кооперацията, в която живее възззивника,
след като е ползвал превозното средство по уговорка с последния и пак след уговаряне със същия е оставил автомобила
отворен, а ключовете на същия – на таблото. Изложената от свидетеля хипотеза на
развитие на случая не се оборва от събраните по делото доказателства, доколкото
сочи на възможност конфликтът между св. Щ. и въззивника
да е възникнал именно след като последният е слязъл от дома си, за да заключи процесния автомобил и/или евентуално да го паркира на
подходящо за целта място в рамките на двора.
Липсата на безспорни доказателства
сочещи, че жалбоподателят е управлявал процесното
превозно средство на визираните в НП дата, час и място, сочат за необоснованост
на издаденото НП, доколкото разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП предвижда
ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице с качеството на
„водач“ на МПС, в случаите, когато същото откаже да бъде тествано за употреба
на алкохол в кръвта, докато в случая не е установено по несъмнен начин, че въззивникът е имал това качество.
Друг е въпросът, че доколкото по
делото е установено, че проверката не е извършено непосредствено след
евентуално осъщественото управление на превозното средство, а след изтичане на
период от време след постъпване на сигнала, безспорно към момента на
извършената проверка, въззивникът не е имал
качеството на водач на МПС, съотв. извършената проба
не би била от естество да установи количеството алкохол в кръвта на лицето към
момента, в който автомобилът е бил управляван, каквато е целта на нормата на
чл. 174 ал.1 от ЗДвП и която цел охранява разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 18-0819-004050/30.10.2018 г. на ВПД Началник на група към сектор „ПП“ при
ОД на МВР-В., с което З.М.М. на основание чл. 174
ал.3 от ЗДвП са му наложени
административни наказания: "глоба" в размер на 2000 /две хиляди / лв.
и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
След
влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: