Определение по дело №375/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е инициирано по жалба на Конфедерация н независимите синдикати в България, представлявано от президента П. Д., срещу мълчалив отказ по заявление с изх.№ 08-00-54/24.08.2023г., подадено на основание чл.67 ал.8 от ППЗДС вр.с чл.20 ал.2 и чл.56 от ЗДС за учредяване право на ползване върху недвижим имот - частна държавна собственост, находящ се в гр. Сливен, ул. “Столипин“ № 5, целият ет. 2, състоящ се от 4 стаи, съставляващ част от сграда с идентификатор 67338.48.1 със ЗП 85 кв.м., както и полуподземен етаж от сграда с идентификатор 67338.533.48.2 със ЗП 90 кв.м. С уточняваща молба от 17.01.2024г. посочва, че жалбата е насочена и срещу писмо № ОА 21-05467/11.10.2023 г. на Областен управител на област Сливен, с което КНСБ е уведомена, че искането й не може да бъде удовлетворено, тъй като за вторият етаж от сградата в гр. Сливен, ул. “Столипин“ № 5 е дадено съгласие за учредяване на безвъзмездно право на ползване на Български червен кръст, а полуподземните етажи са обособени в самостоятелен обект с предназначение „За обществено хранене“ и икономическа дейност, поради което искането на синдикалната организация не може да бъде удовлетворено.

Счита отказите за незаконосъобразни, като изтъква конкретни доводи за наличие на правен интерес от издаване на искания акт, тъй като има нужда от имот, в който териториалната структура – Регионалния съвет на КНСБ, да осъществява синдикалната си дейност. Счита, че с постановените откази, Областният управител пречи на законното упражняване на правото на сдружаване на работниците и служителите в организации, което, освен в чл.49 ал.1 и ал.2 от КРБ, било регламентирано и в Конвенция № 87 на МОТ, ратифицирана в България от 08.06.1960г. Моли съдът да отмени мълчаливия и последвалия го изричен отказ на Областния управител на област Сливен като незаконосъобразни, постановени в нарушение на приложимия материален закон, ведно със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът - Областен управител на област Сливен - в съдебно заседание, както и в писмено становище и чрез представител по пълномощие – ст. юриск. И. И. оспорва жалбата като недопустима. Изтъква, че по заявлението не може да бъде формиран мълчалив отказ, а процесното писмо не представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, има само уведомителен характер, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. Алтернативно поддържа теза и за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доводите на страните с данните по делото и с относимата правна уредба прие следното:

От съдържането на жалбата и уточнението към нея може да се направи извод, че КНСБ оспорва както мълчаливия, така и последвалия изричен отказ на Областния управител на област Сливен да учреди право на безвъзмездно ползване за процесния имот – частна държавна собственост.

Със заповед № РД-11-12-022/14.11.2022г. по заявление вх.№ ОА21-02333/02.06.2022г. /л.66/ на КНСБ е било учредено безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години върху имот частна държавна собственост, находящ се в гр. в гр. Сливен, ул. “Столипин“ № 5, целият ет.2, състоящ се от 4 стаи, съставляващ част от сграда с идентификатор 67338.48.1 със ЗП 85 кв.м., както и полуподземен етаж от сграда с идентификатор 67338.533.48.2 със ЗП 90 кв.м.. /л.63/. Съгласно т.11 от тази заповед след представяне на документи за извършени плащания, предвидени в т.8 от заповедта, следва да се подготви договор за безвъзмездно право на ползване на описаната част от сграда. Съгласно писмен отговор на Областен управител на област Сливен /л.56/ тази заповед е получена от КНСБ на 17.11.2022г. и до 18.12.2022г. КНСБ не е заплатила определените суми, поради което договор не е сключен и преписката по заявлението за учредяване на безвъзмездно право на ползване на КНСБ е била прекратена.

Предвид горното с ново заявление изх. № 08-00-54/24.08.2023г. /л.7/ от КНСБ гр. София е отправено ново искане до областния управител на област Сливен за учредяване на безвъзмездно право на ползване по реда на чл. 56 от ЗДС вр. с чл.20 ал.2 от ЗДС и чл.67 ал.8 от ППЗДС за срок от 10 години за същия имот, което е предмет на настоящия спор.

Заявлението е входирано в Областна администрация Сливен с вх. № ОА21-04823/28.08.2023г. /л.32- л.34/.

С писмо от изх.№ ОА21-05467/11.10.2023г./л.58/, получено от КНСБ на 12.10.2023г./л.60/ Областен управител на област Сливен дава отрицателно становище по искането за учредяване безвъзмездно право на ползване за същия имот на КНСБ, тъй като втория етаж от сградата в гр. Сливен, ул. “Столипин“ № 5 вече е било дадено съгласие за учредяване на безвъзмездно право на ползване на Български червен кръст, а полуподземните етажи са обособени в самостоятелен обект с предназначение „За обществено хранене“ и икономическа дейност,.

Съгласно АЧОС № 5360/12.03.2014г. 12/14 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 67338.533.48, ведно с построената в него сграда с идентификатор № 67338.533.48.1 на два етажа и приземен етаж с площ 85 кв.м. строена през 1928г. и сграда с идентификатор № 67338.533.48.2 на един етаж, приземен етаж и таван с площ 90 кв.м, строена през 1928г. е предоставена за управление на Областен управител на област Сливен./л.41/.

При тези данни, съдът, изпълнявайки задължението си по чл. 159 от АПК, като извърши служебна проверка за допустимост на оспорването, установи липсата на процесуални предпоставки за реализиране на субективното право на оспорване.

За да възникне такова право, безспорно между страните следва да е възникнало административно правоотношение, т. е. да има от една страна административен орган, който да е овластен от закона да действа от позицията на власт и подчинение и от друга – граждани или техни организации, за които да се създават права или задължения, или да се засягат техни законни права и интереси в резултат на осъществяване на такава административна дейност.

Производството пред Областен управител на област Сливен е започнало с искане на КНСБ гр. София за учредяване на безвъзмездно право на ползване на имот държавна собственост и се развива по реда на глава ІV-та от ЗДС, регламентираща придобиването и разпореждането с имоти и вещи – частна държавна собственост. Относима за случаи като конкретния е нормата на чл. 56, ал. 2 до ал. 4 от ЗДС. Разписаното в нея производство не е такова по издаване на индивидуален административен акт, правоотношенията на могат да се квалифицират като административно правни, а като гражданско правни такива между два равнопоставени субекти и имат за цел удовлетворяването на насрещни взаимно съвпадащи интереси.

Съдът намира, че актът, чието издаване е предмет на искането на КНСБ, с което е бил сезиран Областният управител според специалните разпоредби на ЗДС и ППЗДС, макар и облечен във формата на заповед, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Той е част от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, каквато е правната характеристика на процедурата по предоставяне или учредяване правото на ползване на държавен имот, било то безвъзмездно или възмездно, завършекът на която е сключването на договор. С тази заповед се определят съществени параметри на този договор. Предвид гражданско правния характер на такива отношения, то и контролът върху тях следва да се осъществява по общия ред пред компетентния за това съд. Освен това преценката на съответния овластен за това орган за учредяване на ползване, в конкретния случай - областният управител, е по целесъобразност, която е извън предмета на съдебен контрол – чл. 145, ал. 1 от АПК.

Въобще актовете, издавани във връзка с придобиване, управление и разпореждане с държавно или общинско имущество, както и отказите да се издадат такива актове не са административни актове съгласно дефиницията, дадена в чл. 21 от АПК.

В контекста на изложеното оспорването на мълчаливия отказ и последвалия го изричен такъв, с което от КНСБ е сезиран съдът, е недопустимо и налага оставянето му без разглеждане, респ. прекратяване на производството по делото поради липса на предмет.

Своевременна и основателна е претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размер на 100, 00 (сто) лева по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съобразно правната и фактическа сложност на правния спор и реалното процесуално участие на страната, като следва да бъде възложено в тежест на оспорващия КНСБ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК Административен съд Сливен

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ свое определение от 20.02.2024г., с което е даден ход на устните състезания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на КНСБ гр. София, представлявана от президента П. Д. против мълчалив отказ по заявление с изх.№ 08-00-54/24.08.2023г., подадено на основание чл.67 ал.8 от ППЗДС вр. с чл.20 ал.2 и чл.56 от ЗДС за учредяване право на ползване върху недвижим имот- частна държавна собственост, находящ се в гр. Сливен, ул. “Столипин“ № 5 , целият ет.2, състоящ се от 4 стаи, съставляващ част от сграда с идентификатор 67338.48.1 със ЗП 85 кв.м., и полуподземен етаж от сграда с идентификатор 67338.533.48.2 със ЗП 90 кв. м., както и срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. № ОА21-05467/11.10.2023 г. на Областен управител на област Сливен, като недопустима.

 

ОСЪЖДА КНСБ гр. София, Булстат *********, гр. София, пл. “Македония“ № 1, представлявано от президента П. Д. да заплати на Областна администрация на област Сливен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 375/2023 г. по описа на Административен съд Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от датата на получаване на съобщението.