РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Пловдив, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300500524 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка, ЕИК
*********, гр.София, чрез юрисконсулт В.Д. срещу решение №
4453/06.11.2023г. по гр.д. № 11054/2022г. по описа на РС Пловдив, с което са
отхвърлени предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Драган
Цанков“ № 37 против С. Г. М., ЕГН ********** от ***, З. И. Б., ЕГН
********** от *** и М. С. М., ЕГН ********** от *** искове за признаване
за установено, че С. Г. М., З. И. Б. и М. С. М. дължат солидарно на банката по
договор № ***г. за банков кредит и два договора за поръчителство от
21.12.2010 г., с настъпил падеж, сумата от 5351,65 евро /пет хиляди триста
петдесет и едно евро и шестдесет и пет евроцента/ - главница, 2741,73 евро
/две хиляди седемстотин четиридесет и едно евро и седемдесет и три
евроцента/ - договорна лихва на основание т.4 от договора за периода
10.07.2015 г. – 10.12.2020 г. вкл.; 1640,78 евро /хиляда шестстотин и
четиридесет евро и седемдесет и осем евроцента/ - обезщетение за забава, на
1
основание т. 10 от договора за периода 10.11.2013 г. – 12.03.2020 г. вкл.;
1579,81 евро /хиляда петстотин седемдесет и девет евро и осемдесет и един
евроцента/ - наказателна лихва, на основание т. 10 от договора за периода
14.05.2020 г. – 03.06.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда – 04.06.2021 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена заповед № 5130 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 08.06.2021г. по
ч.гр.д. № 9278 по описа на ПРС за 2021г.
С решението се отхвърлят и предявените от „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК831094393, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Драган Цанков“ № 37 против С. Г. М., ЕГН ********** от ***, З. И. Б.,
ЕГН ********** от *** и М. С. М., ЕГН ********** от *** искове за
осъждането на С. Г. М., З. И. Б. и М. С. М. да заплатят солидарно на банката
сумата от 24,54 евро /двадесет и четири евро и петдесет и четири евроцента/
разноски за връчване на покана и 162,27 евро /сто шестдесет и две евро и
двадесет и седем евроцента/ обезщетение за забава за периода 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г. вкл.
Решението се обжалва като неправилно, необосновано и несъобразено с
представените доказателства. Сочи се, че неправилно първата инстанция е
приела, че в договора липсва уточнение на каква база се начислява
договорната лихва - върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница. Сочи се, че в общите условия, т. 4.1. е посочено, че лихвата се
начислява върху дълга по главницата, тоест върху остатъчната главница,
която представлява дълг, а платената главница престава да бъде дълг и върху
нея не се начислява лихва. Сочи се, че неправилно първата инстанция сочи, че
договорният лихвен процент не е фиксиран и това е пречка да се провери кога
и как е начислявана договорна лихва. Сочи се, че ЗПК няма изискване
договорната лихва и процент да е фиксиран. Сочи се, че в приложение № 1
към ЗПК е посочена методиката за формиране на ГПР, кои компоненти се
включват, как се формира, като за това има договорка в ОУ, раздел І
Определения, т. 1.1., б.Б, като се сочи, че за това има данни по приетата
съдебно-счетоводна експертиза. Сочи се и на какво се дължи разликата между
сумата от 13 624,57 евро и 13 479,92 евро като посочени главници по
договора. Ето защо се иска отмяна на решението и уважаване на предявените
2
искове изцяло. Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. М., М. М. и З. Б., чрез
адв. Р. Г., с който жалбата се намира за неоснователна, решението за
правилно, съобразено със закона и съдебната практика. Иска се
потвърждаване на решението. Претендират се разноските по делото.
Постъпила е и частна жалба от „ПИБ“ АД срещу определение от
13.12.2023 година по същото дело, с което е изменено решението в частта
относно разноските, като е осъдена „ПИБ“ АД да заплати на адв. Р. Г. сумата
от 1 200 лв. адвокатско възнаграждение по въззивното гражданско дело. Сочи
се, че адв. Р. Г. е представил списък с разноски пред районния съд, в който не
са включени претендираните от него разноски от 1 200 лв. по ч.гр.д. №
9278/2021 година. Няма представен списък с разноски по заповедното
производство и следователно той няма право да иска изменение на решението
в тази му част. Иска се отмяна на определението.
Постъпил е отговор на частната жалба от въззиваемите, чрез адв. Р. Г.,
които намират жалбата за неоснователна и искат оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е установил следните факти по правния спор. Видно от
договор № ***г. за банков кредит, „ПИБ“ АД е отпуснала на С. Г. М. –
кредитополучател банков кредит в размер на 6210 евро по разплащателна
сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит №
***г., годишен лихвен процент 18%, годишен процент на разходите 20.65%.
Крайният срок за погасяване на кредита е 10.12.2020г. По силата на договори
за поръчителство от 21.12.2010г. З. И. Б., съответно М. С. М. са се задължили
пред банката да отговарят за изпълнението на задълженията на С. Г. М. за
главница, лихви, такси, комисионни и разноски по договора за кредит от
3
21.12.2010г. По делото са представени Общи условия на „ПИБ“ АД за
кредити на физически лица. С покани за доброволно изпълнение, връчени на
30.03.2021г., поръчителите са поканени да погасят задълженията по договора
за кредит, възлизащи към дата 24.03.2021г. на сумата от 11 180.72 евро, от
които 5351.65 евро просрочена главница, 5829.07 евро просрочени лихви.
Видно е от приетото пред първата инстанция допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, според което размерът на непогасените
задължения по договор от 21.12.2010г. при първоначална главница в размер
на 5271.74 евро са 3529.24 евро главница и 2080.66 евро договорна лихва. В
ГПР по договора за кредит са включени еднократна такса за разглеждане на
искането за кредит в размер на 40 лв. и комисионна за разглеждане на кредита
в размер на 2 %, тоест 124.20 евро. ГПР по договора според вещото лице е
съобразно определения в Приложение № 1 към ЗПК начин.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят „ПИБ“ АД, че
неправилно първата инстанция е приела, че в договора липсва уточнение на
каква база се начислява договорната лихва - върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. Сочи се, че в общите условия, т. 4.1. е
посочено, че лихвата се начислява върху дълга по главницата, тоест върху
остатъчната главница, която представлява дълг, а платената главница
престава да бъде дълг и върху нея не се начислява лихва. Сочи се, че
неправилно първата инстанция сочи, че договорният лихвен процент не е
фиксиран и това е пречка да се провери кога и как е начислявана договорна
лихва. Сочи се, че ЗПК няма изискване договорната лихва и процент да е
фиксиран. Сочи се, че в приложение № 1 към ЗПК е посочена методиката за
формиране на ГПР, кои компоненти се включват, как се формира, като за
това има договорка в ОУ, раздел І Определения, т. 1.1., б.Б, като се сочи, че за
това има данни по приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Това е така поради следната причина. РС Пловдив е признал
недействителността на процесния договор за кредит на множество
самостоятелни основания, всяко едно от което е достатъчно само по себе си
да води до тези правни последици за този договор. Първото възражение
направено в отговора на исковата молба от тримата ответници е че договора
за кредит е нищожен поради цялостно плащане на сумите и незаконна
капитализация на лихвите и настъпил анатоцизъм извършено с процесното
рефинансиране на предходен кредит на длъжника от 2006 година. РС
4
Пловдив е приел, че с оглед налична практика на ВКС отразена в решение
№122/18.05.2022г. по гр.д. № 3201/2021 г., ІV г.о., решение № 66/29.07.19г. по
т.д. № 1504/18г., ІІ т.о. и решене № 30/20.05.20г. по т.д. № 739/19г., І т.о., то
уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по
смисъла на чл.10 ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между
търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. По делото е безспорно че става дума
за договор за потребителски кредит, сключен с физическо лице, като в чл.1 от
договора ясно се сочи, че сумата от 6 210 евро се предоставя за погасяване на
съществуващи задължения по договор за кредит с № ***г. В тази договорена
главница видно от приетите ССЕ и допълнителна ССЕ са включени както
главница, така договорните лихви по този предходен кредит. Тоест налице е
договорен анатоцизъм по силата на чл.10 ал.3 ЗЗД, което е противоречие със
закона и същото по силата на чл.26 ал.1 от ЗЗД води до нищожност на
процесния договор за кредит. По това основание за нищожност на процесния
договор няма спор по делото пред въззивния съд. Ето защо извода на РС
Пловдив за нищожност на процесния договор е правилен и законосъобразен.
При това положение е безпредметно да се обсъждат другите основания
за нищожност на тази сделка, като посочените в жалбата нарушения на ЗПК
във връзка с определяне на договорната лихва и начина на определяне на ГПР
по този кредит. Дори и тези доводи да са основателни и лихвата и ГПР да са
правилно определени и да не нарушават ЗПК, то това с нищо няма да доведе
до саниране на договора за кредит, като валиден договор поради
противоречието му с императивната норма на чл.10 ал.3 от ЗЗД. Ето защо
тези основания за нищожност не се обсъждат от настоящия въззивен съд,
поради тяхната ирелевантност за крайния изход на делото. Ето защо
решението в е правилно и следва да се потвърди.
По постъпилата частна жалба от „ПИБ“ АД срещу определение от
13.12.2023 година по същото дело, с което е изменено решението в частта
относно разноските, като е осъдена „ПИБ“ АД да заплати на адв. Р. Г. сумата
от 1 200 лв. адвокатско възнаграждение по въззивното гражданско дело. В
жалбата се сочи се, че адв. Р. Г. е представил списък с разноски пред
районния съд, в който не са включени претендираните от него разноски от 1
200 лв. по ч.гр.д. № 9278/2021 година. Твърди се че няма представен списък с
5
разноски по заповедното производство и следователно той няма право да иска
изменение на решението в тази му част. Горният правен довод е
неоснователен, защото защитата на ответниците по това дело е реализирана
по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА /л.144-л.146 от делото на ПРС/ и при липса на
платено по договора адвокатско възнаграждение същото няма как да се
опише като вече направено в списъка на разноските, следователно в тази му
част списък с разноски не се изисква за претенцията за разноски от адвоката
предоставил безплатна правна помощ на материално затрудненото лице. Но с
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че Наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето
защо в казуса и при липса на подписан договор за правна защита настоящият
съд на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС отказва да прилага Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски хонорари, поради което нормативно определения размер по тази
наредба размер на адвокатското възнаграждение от 1200 лева следва да се
намали на 300 лева, която сума е справедлива според въззивният съд за
защита по заповедно производство на материално затруднени лица.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Въззивната жалба на ищеца е
отхвърлена, ето защо в полза на адвокат Р. Г. на основание чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА въззивният съд прецени, че е справедливо да се присъдят 500 лева за
оказана безплатна правна помощ на ответниците по делото С. Г. М., З. И. Б. и
М. С. М.. В казуса НМРАВ не следва да се прилага относно размера на
адвокатския хонорар на основание решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-
438/22г.
Мотивиран така съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4453/06.11.2023г. по гр.д. № 11054/2022г.
по описа на РС Пловдив.
ИЗМЕНЯ определение № 14079/13.12.2023г. по гр.д. № 11054/2022г. по
описа на РС Пловдив, като НАМАЛЯВА размера на присъденото адвокатско
възнаграждение на адвокат Р. Н. Г. от АК *** от 1 200 лева на 300 лева за
защита по ч.гр.д. №9278/21г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Драган Цанков“ № 37 да
заплати на адвокат Р. Н. Г. от АК *** с личен №*** на основание чл.38 ал.1
т.2 от ЗА сумата от 500 лева за оказана безплатна правна помощ на С. Г. М.,
З. И. Б. и М. С. М. за защита пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7