№ 37334
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110136428 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 140 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Доводите за нередовност на исковата молба, поради неправилно посочване на дата на
разпореждането на съда за предявяване на установителен иск, както и относно
недопустимост на предявения иск поради обжалване на разпореждането за незабавно
изпълнение, са неоснователни.
Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Обективираното в писмения отговор доказателствено искане да бъде изискано цялото
изпълнително дело от ЧСИ *** за установяване, че вземането е погасено чрез удръжки в
резултат от запор върху трудовото възнаграждение на ответника, не е необходимо. Това е
така, тъй като изискването на цялото изпълнително дело би довело до прилагане на
множество неотносими към предмета на настоящия спор документи. В случай, че
ответникът твърди, че процесните суми са погасени, негова е тежестта да представи
доказателства в тази насока, като няма пречка сам да се снабди с документи от
изпълнителното дело, които да представи в настоящото производство или да му бъде
издадено съдебно удостоверение за това.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената и оспорена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 68524/2024 г. по описа на СРС, поради което същото следва да се
приложи към настоящето дело.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба писмени
1
доказателства по опис, обективиран в същата.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 68524/2024 г. по описа на СРС към настоящето дело за
послужване.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в
счетоводството на ищцовото дружество, да даде заключение по поставените в исковата
молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, счетоводен експерт.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 340,00 лева, вносим от ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването
му.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за прилагане към настоящото
производство на изп.д.№ 20258410400295 по описа на ЧСИ ***, с район на действие СГС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 11.11.2025 г. от
10:20 часа, за когато да се призоват страните, на които да се изпрати и препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***К“ ЕАД срещу *** за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 68524/2024 г. по
описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 23.04.2024 г. между него и ответника бил
сключен договор за потребителски кредит № **********, съгласно който бил определен общ
размер на кредита от 521,61 лева. От тази сума банката превела сумата от 499,00 лева на
продавач на стока, която кредитополучателя декларирал, че е получил. Поддържа още, че с
подписването на процесния договор кредитополучателят – настоящ ответник изразил
съгласие за сключване на застраховка, поради което ищецът превел към сметка на
застраховател и сумата от общо 22,61 лева. Така крайното задължение по договора възлязло
на сумата от 577,95 лева, чието заплащане било разсрочено съгласно погасителен план на 5
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, в размер на по 96,32 лева и
последна изравнителна вноска в размер на 96,35 лева. Според ищеца, ответникът
преустановил плащанията по договора, а на 25.10.2024 г. настъпил и крайния падеж. Тъй
като процесните суми не били заплатени, ищецът подал заявление за издаване на заповед по
чл.417 ГПК, по което в СРС било образувано ч.гр.д.№ 68524/2024 г. и издадена заповед.
Последната била оспорена от длъжника, поради което дружеството-ищец обосновава
правния си интерес от предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 521,61 лева, представляваща
2
главница по Договор за потребителски кредит № **********/23.04.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 56,34 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2024 г. до 25.10.2024 г., както и сумата
от 60,81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.05.2024 г. до
06.11.2024 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за нередовност на исковата молба, недопустимост на предявените
искове, а по същество – за тяхната неоснователност. Излагат се доводи, че процесния
договор не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен подпис, поради което липсва
съгласие за сключването му. На следващо място се излагат доводи за нищожност на договора
поради неспазване на предвидената в закона форма, тъй като последният не е написан по
ясен и разбираем начин и е в нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК. Според ответника договорът е
нищожен и поради липса на елемент от съдържанието му – ГПР по кредита. Липсата на ясно
разписана методика по формиране на ГПР и кои точно компоненти са включени в него и как
е формиран, е в пряко противоречие с нормите на ЗПК. Отделно от предходното се
поддържа, че посочения в договора ГПР не съответства на действителния такъв, който е
пъти по-висок. Излагат се доводи за нищожност на клаузата за неустойка, предвиждаща
задължение на заемателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за
заплащане на главното задължение по договора. Поддържа се, че невключването на
разходите за неустойка в ГПР води до нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, съответно до
нищожност на договора и обявяването му за недействителен. На последно място се изразява
становище за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. По изложените
в отговора доводи и съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между дружеството-ищец и ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който заемодателят е изпълнил задълженията си и е
изрядна страна; размера и основанието на паричното задължение.
При установяване на горните факти и обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
връщане на заетата сума, както и фактите, от които произтичат възраженията му,
включително, че е погасил чрез плащане или по друг начин задълженията по договора за
кредит.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
3
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4