Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № ... от 29.02.2016г. по гр.д. № .../ 2015г. по описа на Великотърновски районен съд, е прието за установено по отношение на Р. Т. Г. от гр. В. Т. и Д. Ц. Т., че А. Г. П. от с. О., общ. П. Т., в качеството на наследник по закон на Б. И. С. – бивш жител на с. О., общ. П. Т., починала на 17.08.1977г., е придобил 1/4 /една четвърт/ идеална част от правото на собственост спрямо нива от 18,548 декара, трета категория в местността „Ч. Г.”, представляваща имот №100003 по плана за земеразделяне, намираща се в землището на с. О., общ. П. Т., при граници: №100016 - нива на Г. Г. К., №100015 - нива на В. Г. А., №100002 - нива на Г. П. Г., №000098 - П. път на О. П. Т. и №100024 - нива на С. А. Р.; 1/4 /една четвърт/ идеална част от правото на собственост спрямо нива от 18,997 декара, трета категория в местността „Ч.”, представляваща имот №212018 по плана за земеразделяне, намираща се в землището на с. О., общ. П. Т., при граници: №212019 - нива на Й. И. Й., №000088 - П. път на Община П. Т., №212017 - нива на Р. Т. Г., №212004 - нива на И.Н. М. и №212003 - нива на И. С. И.; 1/4 /една четвърт/ идеална част от правото на собственост спрямо нива от 6,382 декара, четвърта категория в местността „М.”, представляваща имот №273030 по плана за земеразделяне, намираща се в землището на с. О., общ. П. Т., при граници: №000382 - П. път на О. П. Т., имот №273029 - нива на насл. на М. С. М., №273007 - нива на В. А. И., №273008 - нива на М. З. К. и №273031 - нива на Г. К. М. и др. Присъдени са разноски в полза на ищеца. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Генова, пълномощник на Р. Г. и Д. Т., двамата от гр.В.Т.. Обжалват решението като считат същото за неправилно-постановено при нарушение на съществени съдопроизводствени правила, и необосновано. Считат, че изводите на съда не кореспондират на събраните по делото доказателства. Считат, че съдът е обосновал изводите си неправилно на писмени доказателства, които не са събрани по делото и не е направено искане за приемането им по надлежния процесуален ред. Считат, че необосновано съдът не дава вяра и не кредитира показанията на св. Чонова, която има лични възприятия и е свидетел на кооперирането на земята в с.О., още повече, че показанията й не противоречат на писмените доказателства, както е приел съдът неправилно. Считат, че необосновано съдът се позовава на факти относно внасянето на земи от други лица. Считат за необоснован извода на съда, че е невъзможно първо да се внесат нивите в ТКЗС, а инвентарът по-късно, още повече че по този въпрос има показания на св. Апостолов, които съдът кредитира. Молят въззивният съд да отмени решението на ВТРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба А. П. чрез адв.Кереукова. Оспорва изцяло жалбата като неоснователна по изложени за това доводи. Моли съдът да потвърди решението на ВТРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изцяло в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: Оплакването, че изводите на съда не кореспондират на събраните по делото доказателства, е неоснователно. Съдът е обсъдил и преценил в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и е направил въз основа на тях правилни правни изводи. В този смисъл е неоснователно и оплакването, че съдът е обосновал изводите си неправилно на писмени доказателства, които не са събрани по делото и не е направено искане за приемането им по надлежния процесуален ред. Оплакването, че необосновано съдът не дава вяра и не кредитира показанията на св. Ч., която има лични възприятия и е свидетел на кооперирането на земята в с.О., още повече, че показанията й не противоречат на писмените доказателства, както е приел съдът неправилно, е неоснователно. Св.Ч. сочи, че нейният свекър С. Л. Я- е влязъл в ТКЗС през 1949 г. при основаването му в с.О., а А. С- К--преди него. Видно от записванията в книгата на член кооператорите на ТКЗС в с.О. е, че С- Л- е направил първоначална инвентарна вноска през 1949г., а последващата е през 1952г., като в партидата му под № 451 не е отбелязана датата и годината на внасяне на земята, но в заглавната част на партидата до имената му и партидния номер е посочена годината 1949. В партидата на А. С. К. също не е посочена датата и годината на внасяне на земята, а е посочена само на внасяне на инвентара-1956г., като тази година е посочена и в заглавната част на партидата му. По същия начин е подредена книгата и са направени записванията в нея за всички останали членове на ТКЗС-няма записване на годината на внасяне на земята, има само годината на внасяне на инвентара, която година / и то за първоначалната вноска/ съвпада с годината, записана в заглавната част на партидата на всеки един от член кооператорите. Този факт налага извода, че годината, посочена в заглавната част на партидата, съвпадаща с годината на направената първоначална вноска на инвентар, е годината когато записаното лице в партидата е станало член кооператор, респективно-не по-рано от тази година е внесена и земята в ТКЗС. В този смисъл изложеното от св.Чонова, че А. К. е станал член кооператор през 1949 г. противоречи на приложените писмени доказателства-записванията в книгата на член кооператорите. Предвид на това, както и на противоречието с показанията на другия свидетел /св.Пенева/, с преки лични впечатления относно установяваното обстоятелство-кога А. К. е влязъл в ТКЗС, съдът правилно не е кредитирал показанията на св.Ч.. Предвид изложеното, възражението, че е необоснован изводът на съда, че е невъзможно първо да се внесат нивите в ТКЗС, а инвентарът по-късно, е също неоснователно. Възражението, че необосновано съдът се позовава на факти относно внасянето на земи от други лица, е неоснователно. Именно при установяване на начина, по който са правени записванията в книгата на член кооператорите на ТКЗС в с.Тенча, том трети, касаещи всички лица, се вижда, че те са извършвани по един и същи начин, и се налага извода, че годината, записана в заглавната част на партидата на всяко едно от лицата е годината на влизането му в ТКЗС-и с инвентар и със земя. Следва да се отбележи и че освен по партидата на А. Колев, в която е отбелязано и името Бона Павлова, такова отбелязване на други имена /различни от това на името на член кооператора/ има и по партидите на други лица. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е основателен и доказан. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Разноски са претендирани от ответника по жалба, но тъй като липсват данни такива да са направени, то не се присъждат. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 29.02.2016г. по гр.д. № .../ 2015г. по описа на Великотърновски районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |