Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на дванадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Гергана Христова и прокурора Нина Кирилова,
като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВНОХД № 989/2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на
прокурор от СРП срещу присъда от 25.11.2020 г. на СРС, НО, 13-ти състав по НОХД
№ 19590/2017 г., в частта, с която подс. Д.Т. е оправдан по повдигнатото срещу
него обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В протеста се излагат
съображения, че събраните по делото доказателства установявали, че подсъдимият
е извършил престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е бил
обвинен, а не по чл. 325, ал. 1 от НК, за което е бил признат за виновен от
първоинстанционния съд. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо
нея да бъде постановена нова, с която подс. Д.Т. бъде признат за виновен, че е
извършил престъплението по посочената в обвинителния акт правна квалификация.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на СГП поддържа така подадения протест по изложените в
него съображения. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено,
че подсъдимият е извършил действия, които съответстват на квалификацията, по
която му е повдигнато обвинение и пледира да бъде ревизирана
първоинстанционната присъда в тази насока.
Защитникът на подс. Д.Т. оспорва протеста,
като неоснователен и недоказан. Моли да бъде потвърдена присъдата на
първоинстанционния съд, като счита, че тя е правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Д.Т. моли да бъде
потвърдена присъдата на районния съд.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Към 2017 г. подсъдимият Д.Т. живеел
в ж. к. "*********заедно със съпругата си свид. Д.Т.и малолетният им син.
Сред техните съседи били свидетелите П.Я.и В.М., с които подсъдимият и
семейството му поддържали приятелски отношения.
В същия квартал, в съседния блок
№***, живеел свид. И.С., заедно със свид. А.М.и техния малолетен син П.С.. В
същия блок живеела С.Б.. В съседния блок № ***живеел свид. Д. К., както и свид.
С.И..
Блокове № ***, №*** и № ***били в
близост един до друг и имали общо междублоково пространство, като се намирали в
съседство с кръстовището на ул. "Цар Симеон" и ул. "Димитър
Петков". Свидетелите С., М., К., Б. и И. били част от компания, в която
понякога прекарвали вечерите на беседка във въпросното междублоково
пространство.
През 2017 г. между свидетелите В.М.
и И.С. възникнал конфликт по повод пререкания между нейния син и племенник на С.,
като свид. М. планирала да подаде сигнал срещу свид. С. и разчитала, че
подсъдимият Д.Т. ще свидетелства в нейна полза за връзка с конфликта между нея
и С.. Отделно от този конфликт, при игра в междублоковото пространство между
децата на подсъдимия Т. и на свид. С. също възникнал спор, който довел до
разговори между двамата.
Подс. Д.Т. имал навик, когато
забележи струпване на непознати лица пред блока, които той възприемал като
наркомани, да произвежда изстрели във въздуха със закупения от съпругата му
газов пистолет, модел "******", с № 820477 като смятал, че по този
начин ще ги уплаши, прогони и възстанови спокойствието в междублоковото
пространство.
На 11.07.2017 г., около 18.00 ч.,
свид.Я.отишъл на гости на подсъдимия. Подс. Т., свид. Т. и свид.Я.седнали на
терасата, пиели бира и пушели.
След 23.00 ч. подсъдимият Т. чул
шум и видял струпване на хора пред блока му. Като приел, че отново става дума
за наркомани, които трябва да бъдат прогонени от неговата територия, той се
развикал от терасата, взел семейния газов пистолет и произвел с него 3-4
изстрела във въздуха.
Същата вечер, на беседка в
близост до блока на подсъдимия, били седнали и разговаряли свидетелките
Б., И., М. и сина на последната.
След като чула изстрелите, свид. М.
тръгнала да се прибира със сина си, като в същото време съпругът й – свид. С.
излязъл от дома си, за да види какво става.
По същото време от блока си
излязъл и свид. К..
Свид. С. отишъл под прозореца на
подс. Т. и двамата си разменили викове, обиди и закани, като С. подканил
подсъдимия да слезе, за да разрешат спора си.
Подс. Т. взел решение да слезе и
след като излязъл от блока си, видял, че свидетелите С. и К. се намират на ул.
"Цар Симеон" и ги подгонил. Подсъдимият Т. настигнал свидетелите С. и
К. на кръстовището на ул. "Цар Симеон" и ул. "Димитър
Петков", където към тях се присъединила свид. М..
Конфликтът придобил хаотичен
характер, като след размяна на реплики и удари, основно между подс. Т. и свид. С.,
подсъдимият паднал на земята.
Случващото се било наблюдавано от
съседи и в рамките на шест минути общо осем човека подали сигнал за възникналия
конфликт на телефон 112, като сред тях били свидетелите Л.Б., К.Г. и И.С..
Около 23.30 ч. служителите на
СДВР, свидетелите Й.Г. и Д.П., които били назначени като АП 31, получили сигнал
за възникнал скандал в ж. к. "Света Троица", в тревните площи между
бл. *** и***, и се отправили към мястото, като пристигнали за малко повече от
минута. Там те видели свидетелите С., К., И. и М., които им посочили подс. Т.
като лице, което ги е заплашвало и нападнало и подсъдимият бил задържан от
служителите на МВР.
При извършен оглед в тревната
площ, на около 15 метра от бл. 20 и на около 50 метра от кръстовището на ул.
"Цар Симеон" и ул. "Димитър Петков" бил открит кухненски
нож с дължина на острието 16 см.
Към момента на инцидента
подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен,
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си.
Така описаната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на анализа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на
подсъдимия Д.Т.; показанията на свидетелите: И.С., А. М., С.Б., Д. К., С.И., П.Я.,
В.М.,Д.Т., Й.Г., Д.П., Л.Б., К.Г. и И.С.; заключенията на СППЕ и СДЕ; писмените
доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед, протокол за
претърсване и изземване, удостоверение за закупуване на газово оръжие, справка,
медицинска документация от ГДИН, справка от национална система 112,
свидетелство за съдимост.
Въззивният съдебен състав намира,
че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на
делото доказателства и не е ограничил страните в реализирането на правата им да
правят относими доказателствени искания. Районният съд не е допуснал
процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които
въззивният съд споделя.
Първоинстанционният съд надлежно
и последователно е обсъдил гласните доказателствени източници и е посочил кои
от посочените във възприетата фактическа обстановка обстоятелства се
установяват от тях.
И въззивният съдебен състав
намира, че показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели,
се обособяват в две основни групи, съответно едната – тези на свидетелите И.С.,
А. М., С.Б., Д. К. и С.И. и другата – на свидетелите Я., Т. и М.. Първоинстанционният
съд обосновано е посочил, че измежду показанията на така очертаните две групи
свидетели, са налице и обстоятелства, които се установяват по еднопосочен и без
съществени противоречия начин, каквито се явяват обстоятелствата по произвеждането
на изстрели с газов пистолет от подс. Т., конфликта на същия със свид. С. и
напрегнатите отношения между двете групи свидетели.
Първоинстонционният съд е
изпълнил задълженията си за обективна, всестранна и пълна проверка на доказателствата
по делото, като за да провери достоверността на показанията на свидетелите от
двете противоречащи си групи, се е позовал на показанията на свидетели, които
не принадлежат към никоя от тези две групи и в този смисъл не са налице
основания за съмнения за пристрастност или заинтересованост – свидетелите Б., Г.
иС.. Както е посочил районният съд, тези трима свидетели са били очевидци на обстоятелства
от развитието на инкриминирания инцидент, макар и всеки един от тях е възприел
различни етапи от него.
Въззивният съдебен състав счита,
че районният съд подробно е задълбочено е обсъдил всеки един отделен относим
към повдигнатото обвинение елемент от вменената с обвинителния акт фактическа
обстановка и надлежно е мотивирал съображенията си кои от тези фактически
твърдения намира за доказани и кои не.
Въззивният съд също счита за
опровергани обясненията на подс. Т. и показанията на свидетелите Т. иЯ.относно
твърдяното от тях време на произвеждане на изстрели от подсъдимия с газов
пистолет, доколкото от обективно установените моменти на подаване на отделните
сигнали до телефон 112 по категоричен начин се установява, че изстрелите са
произведени около 23.30 ч., а не няколко часа по-рано, както твърдят
подсъдимият, Т. и Я..
Настоящият въззивен състав също
счита, че от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателства не може да се установи по категоричен и несъмнен начин, че
подсъдимият Д.Т. е отправил викове и закани със съдържанието, посочени в
обвинителния акт. Както е посочил обосновано първоинстанционният съд,
поддържаната в тази насока от държавното обвинение фактическа теза се основава
изключително на показанията на обособената първа група от свидетелски
показания, съставена от лица, с които подсъдимият е имал предходни конфликтни
отношения или близки до тях. Това не е било единственото основание, на което
районният съд е приел за неустановена тази част от поддържаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, а и констатираните при разпита на свидетелите от
същата група непоследователност и липса на спомени както относно конкретното
съдържание на виковете на подсъдимия, така и за факта на отправени от него
закани. Като е отхвърлил и обясненията на подс. Т. и показанията на свидетелите
Т. и Я., които въобще отричат да е имало от страна на подсъдимия съпътстващи
произвеждането на изстрелите викове към намиращите се в междублоковото
пространство, първоинстанционният съд обосновано е приел, че подсъдимият се е
развикал от терасата, преди да произведе изстрелите, без обаче да бъде
установено, че тези негови викове са имали твърдяното от държавното обвинение
съдържание.
Първоинстанционният съд също така
всестранно и обективно е обсъдил събраните по делото доказателства и относно
друг спорен между тях въпрос, свързан със съществен елемент от вменената с
обвинителния акт фактическа обстановка – дали подсъдимият Д.Г. е преследвал с
нож в ръка свидетелите С. и К.. В тази насока и въззивният съдебен състав
счита, че тази част от фактическата теза на обвинението се подкрепя
изключително на показанията на условната първа група свидетели, като останалите
събрани по делото доказателства не подкрепят по един категоричен начин
твърдяното от тези свидетели. Първоинстанционният съд обосновано е посочил, че
мястото на намиране на ножа при извършения оглед, липсата на дактилоскопни
следи по него, както и неубедителните показания на свид.С. не позволяват да се
формира несъмнен извод за наличието на нож в ръцете на подсъдимия при преследването
от негова страна на свидетелите С. и К., като допълнително обвинителната теза в
тази й част се разколебава и от показанията на свидетелите Б. и Г. относно
това, което те са възприели като развитие на инцидента, за който са съобщили на
тел. 112.
При така установената и от
въззивния съд фактическа обстановка, правилни се явяват формираните от правна
страна изводи на районния съд, според които подсъдимият Д.Т.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Както е посочил
първоинстанционният съд, от обективна страна, на 11.07.2017 г., около 23.30 ч.,
в гр. София, ж. к. "Света Троица", от балкон на третия етаж на вх. А,
на бл. *** в присъствието на С.И.Б., С.Г.И., А. М. М. и нейния малолетен син П.И.С.
и без да е провокиран от тях подсъдимият произвел изстрели с газов пистолет
марка "******", с № 820477.
Въззивният съд също счита, че произвеждането на поредица от изстрели с
газов пистолет от тераса на блок, в присъствието на други лица, без приемлива
от гледна точка на обществото причина, е явно хулиганско действие. Тези
действия на подсъдимия са довели до нарушаване на обществения ред в груба степен,
като те значително са нарушили общественото спокойствие, предвид извършването
им демонстративно, в присъствие на други лица, между които и дете.
От субективна страна подсъдимият
е действал умишлено, доколкото е съзнавал наличието на всички признаци от
обективна страна на посоченото деяние и макар и да е целял въвеждане на ред,
съобразно своите представи, се е съгласил с евентуалното настъпване и на
противоправните последици от своите действия, каквито се явяват грубото
нарушаване на обществения ред.
По надлежен начин
първоинстонционният съд е отхвърлил доводите на защитата но подсъдимия за
квалифицирането на действията на подсъдимия като дребно хулиганство по смисъла
на УБДХ и въззивният съдебен състав напълно се солидализира с тези съображения.
Въззивният съдебен състав намира,
че правилно и след като е приел за недоказано подсъдимият да е отправил закани
и нецензурни реплики към посочените в обвинителния акт свидетели, както и да е
преследвал с нож свидетелите С. и К., то не са налице основания за
квалифициране на действията, които бяха установени, като извършени от подс. Д.Т.,
като представляващи престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. В тази насока
изложените в мотивите към първоинстанционната присъда съображения напълно се
споделят и от въззивния съд. Доколкото оплакванията в протеста срещу тази част
на присъдата се основават изключително на поддържането, че е установена изцяло
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, чрез подробното обсъждане
на обосноваността на доказателствения анализ на първоинстанционния съд
въззизвният съдебен състав намира, че е дал надлежен отговор на тези
оплаквания.
Правилно първоинстанционният съд
е приел, че за извършеното от подс. Д.Т. престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК са
налице основанията за прилагане на чл. 78а от НК, предвид установеното в закона
наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия. и освобождаването на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При индивидуализацията на следващото
се административно наказание първоинстанционният съд правилно е отчел наличието
на смекчаващи обстоятелства и липса на отегчаващи такива, поради което и
наложената глоба в минимален размер не следва да бъде ревизирана.
При така извършената от въззивната
инстанция проверка на обжалваната присъда, доколкото не бяха установени
основания за нейното изменение и отмяна, същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.
334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ІV въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.11.2020 г. на СРС,
НО, 13-ти състав по НОХД № 19590/2017 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.