№ 355
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно гражданско дело
№ 20211100506604 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано въз основа на постъпила жалба (наименована “частна
жалба”) от длъжника “М.Ф.П.” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, ул. **** (жалбоподател) срещу
разпореждането за разноски от 22. 03. 2021 г. на частния съдебен изпълнител
С.Я., рег. номер 844, район на действие Софийския градски съд (съдебния
изпълнител) по изпълнително дело № 20218440400265 (изпълнителното
дело).
Жалбоподателят заявява, че обжалваното разпореждане е
немотивирано. Твърди, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа
или правна сложност. Заявява, че единственото действие на процесуалния
представител на взискателя в рамките на изпълнителното производство е
изготвянето и подаването на молбата за образуването му до съдебния
изпълнител. Поддържа, че присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя не съответстват на посоченото в
„Тарифа № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения“.
Иска от Софийския градски съд да намали разноските за адвокатско
възнаграждение на 100 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя „Т.“ ЕООД, ЕИК ****, съдебен адрес град София, бул. ****, чрез
упълномощения представител адвокат Н.К.. Проследява детайлно развитието
1
на изпълнителното производство. Излага доводи, че още с молбата за
образуването му са били съобразени и поискани серия изпълнителни
действия. Заявява, че задължението не е било изпълнено в срока за
доброволно изпълнение. Позовава се на правото на Европейския съюз, за да
обоснове извода, че националният съд следва да съобрази справедливия
размер на адвокатското възнаграждение, дължимо от длъжника на взискателя.
Твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и
обоснован, като обратното не се поддържа с жалбата. Изразява мнение, че
съдът може да интервенира в отношенията адвокат-клиент единствено в
случаите на неравностойност на престациите. Заявява, че уговореното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, защото обективира двугодишни
извънсъдебни и съдебни действия, а и предвид размера на процесното
вземане. Иска от Софийския градски съд да потвърди обжалваното
разпореждане.
По делото са постъпили и мотиви от съдебния изпълнител. Изразява
мнение за неоснователност на жалбата. Заявява, че с молбата за образуването
на изпълнителното производство са били посочени и способи на изпълнение,
като взискателят не се е дезинтересирал от развитието на изпълнителното
производство. Излага доводи, че съдът и съдебният изпълнител няма как да
извършат цялостна и адекватна преценка на фактическата и правна сложност
на изпълнителното производство поради спецификите му. Позовава се на
съдебна практика. Прави извод, че депозираната жалба е неоснователна и
необоснована.
След като прецени доводите на страните, мотивите на съдебния
изпълнител и данните по делото, Софийският градски съд направи
следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт на съдебния
изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. При това положение тя е процесуално
допустима. Що се отнася до основателността й, Софийският градски съд
приема следното.
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 27. 01. 2021 г. от Софийския районен съд, 33-ти състав, по гр. дело
№ 35224 по описа за 2020 г., с който жалбоподателят е осъден да заплати на
взискателя сумата от 4 652 лева и 94 стотинки, представляваща вземане по
чл. 55 ЗЗД ведно със законна лихва, както и сумата 93 лева и 6 стотинки
разноски. Със самата молба е поискано прилагането на изпълнителни способи
(запор на вземането и даване вместо изпълнение; запор върху банкови
сметки) и е поискано проучване на длъжниковото имущество, както и справка
за висящи изпълнителни дела срещу жалбоподателя. Към молбата е приложен
договор за правна помощ между взискателя и Адвокатско дружество „К. и
В.“, според който взискателят е поел задължение и е заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева за завеждане на
2
изпълнителното дело, оказване на правна защита и съдействие по него.
Съдебният изпълнител изготвил съобщение за образувано
изпълнително дело, в което били посочени и разноски на взискателя в размер
на 1 000 лева. Връчителят посетил адреса на управление на жалбоподателя
към съответния момент (видно при справка от Търговския регистър), при
което констатирал, че адресатът не е открит на адреса. При това положение
съобщението е била приложено към изпълнителното дело и се счита редовно
връчено на 25. 02. 2021 г. на основание чл. 50, ал. 2 ГПК.
На 24. 02. 2021 г. съдебният изпълнител наложил запор върху
вземанията на жалбоподателя, свързани с платежна сметка към „Общинска
Банка“ АД. На 01. 03. 2021 г. вследствие на запора постъпило плащане, с
което вземанията, предмет на изпълнение, включително вземането за
разноски на взискателя в размер на 1 000 лева, били изцяло погасени. На 08.
03. 2021 г. постъпило възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от жалбоподателя, което съдебният изпълнител оставил без
уважение с обжалваното разпореждане.
Софийският градски съд приема, че правилно и законосъобразно
съдебният изпълнител е изготвил съобщение за образувано изпълнително
производство, а не покана за доброволно изпълнение, защото, видно от
изпълнителния лист, същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение. При това положение на длъжника не се дава нов срок за
доброволно изпълнение (чл. 428, ал. 1 ГПК). От друга страна, съобщението за
образувано изпълнително производство, доколкото съдържа данни за приети
от съдебния изпълнител разноски на взискателя, съставлява акт за разноски
по изпълнението по смисъла на чл. 436, ал. 2, т. 7 ГПК. Затова двуседмичният
срок за възражение за прекомерност започва да тече от редовното връчването
на това съобщение, тоест от 25. 02. 2021 г. Отправеното от жалбоподателя
възражение на 08. 03. 2021 г. е в рамките на срока, поради което е било
допустимо.
Съдебният изпълнител е следвало да намали адвокатското
възнаграждение. По преценка на съда изпълнителното производство не
представя каквато и да е правна или фактическа сложност. Целият дълг е бил
погасен в рамките на по-малко от един месец от образуването на
изпълнителното производство чрез проучване на банковите сметки на
длъжника и запорирането им. Не се констатират други процесуални действия
на взискателя освен подаването на молбата за образуването на
изпълнителното производство. Действително, с тази молба се посочват
няколко изпълнителни способа (макар че съобразно спецификата на
настоящия случай разликата между даване вместо изпълнение на процесното
вземане и удовлетворяването на взискателя чрез запор на банкова сметка е
само формална) и се прави искане за проучване на длъжниковото имущество,
съответно за справка за наличието на други висящи изпълнителни
производства спрямо него. Законът обаче типично отнася тези искания към
3
започването на изпълнителното производство, поради което те не биха могли
да обосноват някаква особена фактическа или правна сложност сами по себе
си (чл. 426, ал. 2 и ал. 4 ГПК). Неоткриването на длъжника на адреса му,
посочен в Търговския регистър, също не е усложнило изпълнителното
производство, защото съобщението просто е било приложено към делото на
основание чл. 50, ал. 2 ГПК. В разглеждания случай съдът може без особени
затруднения да прецени дали приетите разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни или не, защото изпълнителното производство
практически е приключило.
По всички изложени съображения Софийският градски съд приема, че
възражението на екзекутирания длъжник по чл. 78, ал. 5 ГПК, освен
допустимо, е било също така и основателно. Разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение е трябвало да бъдат сведени до нормативно
установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата). Направените от взискателя
искания за прилагане на изпълнителни способи и за проучване на
длъжниковото имущество сами по себе си не могат да обосноват дължимост
на разноски за адвокатско възнаграждение и по чл. 10, т. 2 от Наредбата,
защото, както вече беше изложено, те се отнасят до самото започване на
изпълнителното производство. Присъждането на необосновано завишени
разноски за адвокатско възнаграждение в разглеждания случай би
способствало за постигането на нелегитимни цели и следователно би
противоречало с цитираната от взискателя практика на Съда на Европейския
съюз. При това положение разноските за адвокатското възнаграждение трябва
да бъдат ограничени до сумата от 200 лева, дължима за образуването на
изпълнителното производство в съответствие с нормативно установения
минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата.
Разноски. Настоящият състав застъпва виждането, че разноски в
производство по разноски не следва да се присъждат, в който смисъл е и
трайната съдебна практика по граждански и търговски дела.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА разпореждането за разноски от 22. 03. 2021 г. на частния
съдебен изпълнител С.Я., рег. номер 844, район на действие Софийския
градски, по изпълнително дело № 20218440400265, като вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя
„Т.“ ЕООД, ЕИК ****, от 1 000 (хиляда) лева на 200 (двеста) лева.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5